Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: П. П. Членове: А. А. А. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията А. А. по административно дело № 2809 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. С., чрез адв. Л. Б. против решение № 247/13.01.2023 г., постановено по адм. дело № 157/2022 г. по описа на Административен съдСофия-град, в частта, в която е отхвърлен искът против Столична дирекция на вътрешните работи /[Фирма 1]/ за сумата над 1000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, до пълния претендиран размер от 50000 лв.

Касаторът, чрез процесуалния му представител, твърди, че решението е неправилно, по съображения, които следва да се квалифицират като такива за необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Счита, че съдът неправилно е приложил чл.52 ЗЗД и чл.1 ЗОДОВ и не се е обосновал относно критериите, на база на които е определил размера на дължимото обезщетение. Иска отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на обезщетение в пълния му размер, заявен в исковата молба. Претендира разноски.

Ответната страна Столична дирекция на вътрешните работи ([Фирма 1]), с писмено становище и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваната част от решението на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна.

Със съдебното решение[Фирма 1] е осъдена да заплати на Д. С. обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия на служител на ответника, в размер на 1000 лева, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.01.2015 г. до окончателното изплащане на задължението, като за разликата до 50 000 лева искът е отхвърлен. Решението се обжалва само в отхвърлителната част, като в осъдителната не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Настоящото касационно производство е второ по ред, след като с решение № 13053/21.12.2021 г., постановено по адм. дело № 7345/2021 г. по описа на ВАС е отменено решение № 2744/23.04.2021 г. по адм. дело № 573/2020г. на Административен съд София-град и делото е върнато за ново разглеждане.

От фактическа страна съдът е установил, че вечерта на 18.01.2015 г. на метростанция Надежда в гр. София Д. С. е задържан в служебно помещение за извършване на полицейска проверка от служители на[Фирма 1]. При задържането върху касатора е упражнена сила и са му поставени белезници от страна на служител на[Фирма 1]. При това действие Славков е изпитал силна болка в лявата ръка. Издадена е Заповед за задържане per. № 226зз-164/18.01.2015 г. от ст. полицай при 02 РУ -[Фирма 1], с която е Славков е бил задържан за 24 часа във 02 РУ-[Фирма 1], на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, поради наличие на данни за извършено престъпление. Посочената заповед не е обжалвана.

Въз основа на събраните писмени доказателства и експертно заключение съдът е установил, че при преглед на 20.01.2015г. Д. С. е диагностирицан с [диагноза], като това травматично увреждане може да бъде получено при поставяне на белезници и се отнася към медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията на левия горен крайник. При задържането за поставяне на белезници лявата ръка на Славков е била извита в областта на лакътя и притисната назад към гърба, при което се получило частично отчупване от раменната кост, каквото счупване се получава не при удар, а при извиване на ръката. Възстановяването на функциите на ръката е за срок от около 1-1,5 месеца. От показанията на разпитаните свидетели е установено психологическото и емоционално състояние на Д. С., начина на задържане, изпитаните болки и страдания. При тези доказателства, административният съд е приел за доказано, че полицейският служиел е използвал спрямо Д. С. силови методи, с които е превишил правомощията си при поставянето на белезници, в резултат на което е счупил ръката на касатора. За доказано е прието също, че в резултат на това пострадалото лице е изпитвало болка продължително време, не е могло да изпълнява служебните и домашните си задължения и е било силно притеснено.

От правна страна съдът е приел, че обезщетението се претендира на две основания - поради счупването на ръката на касатора и преживените в тази връзка болки и страдания и поради преживян стрес след задържането му. Съдът е счел, че действията на полицейския служител са осъществени в нарушение разпоредбите на чл. 85 и чл. 86, ал. 3 и 4 ЗМВР, при липса на доказателства за наличие на предпоставки за използване на физическа сила при изпълнение на служебните задължения, както и че полицейският служител не е взел всички необходими мерки за опазване живота и здравето на Д. С.. Затова съдът се е мотивирал, че е налице незаконосъобразно действие на служител на[Фирма 1], извършено по време на изпълнение на служебните му задължения, в резултат на което касаторът е претърпял вреди - физически болки, притеснения, невъзможност да изпълнява служебните и домашни задължения. За това увреждане съдът е определил обезщетение в размер на 1000 лева. По отношение на иска за обезщетение от преживян посттравматичен стрес слез задържането, съдът е отчел, че заповедта за задържане е влязла в сила, поради което този иск е счетен за неоснователен. Съдът се е произнесъл с един общ диспозитив, като е присъдил обезщетение от 1000лв за незаконосъобразни действия на служителя на[Фирма 1] и е отхвърлил иска за разликата до 50000лв.

Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно, поради нарушение на закона и необоснованост при отчитане вида и интензитета на претърпените увреждания и определяне справедливото за тях обезщетение. Съществени нарушения на съдопроизводствените правила не са посочени от касатора, поради което не се обсъждат от съда.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Основателността на иска е обусловена от кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие.

Правилен е изводът на административния съд, че е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия на служител при[Фирма 1]. По делото е доказано, че извършените действия по време на полицейската проверка и поставянето на белезниците на Д. С. на 18.01.2015 г., съответно използването на физическа сила спрямо него не съответстват на императивните изисквания на чл. 85 и чл.86 ЗМВР. Тези действия нямат правно основание, поради което са незаконосъобразни и водят до пораждане отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Неправилно е прието, че касаторът е претърпял посттравматичен стрес единствено във връзка със задържането. Нарушаването на физическата му неприкосноневност чрез причиняване на счупване на ръката води не само до физически болки и страдания, но и до психически дискомфорт.

Съгласно чл. 86, ал. 4 ЗМВР при използването на физическа сила и помощни средства полицейските органи вземат всички мерки за опазване живота и здравето на лицата, срещу които са насочени. От събраните по делото доказателства се установява, че поради превишаване пределите на използваната физическа сила при задържането ръката на касатора е счупена. Това е довело до понасяне на болки, страдания и негативни емоции - физически и психически дискомфорт от извършения полицейски произвол, които следва да бъдат квалифицирани като неимуществени вреди и съответно да бъде определен справедлив размер за тяхното обезщетяване.

Съгласно константната практика на Европейския съд по правата на човека, включително и изводите на съда в решения, постановени срещу България, използването на сила от страна на полицията може да не представлява нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ само ако използването и е абсолютно необходимо и не е прекомерно. Тежестта на доказване, че използването на сила е абсолютно необходимо и не е прекомерно е на[Фирма 1] (Петков и Парнаров срещу България, № 59273/10, 47, 19 май 2015 г.) Такива твърдения по делото не са ангажирани, съответно доказателства не са представени.

Първоинстанционният съд не е взел предвид интензитета на неблагоприятното въздействие от противоправното поведение на полицейския служител, поради което при определянето на размера на обезщетението се е отклонил от принципа за справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД, като не е съобразил характера и вида на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и икономическия стандарт в страната.

Според чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, ето защо при определяне на размера на обезщетението съдът правилно е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Според трайната съдебна практика по приложението на чл. 4 ЗОДОВ, както на гражданските съдилища, така и на административните такива, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Тъй като няма утвърдена формула за неговото пресмятане, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост при съобразяване на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и практиката на съдилищата.

В случая, както се установи, касаторът Д. С. е понесъл неимуществени вреди, състоящи се както в психологически и емоционални, така и във физически болки и страдания. Те са понесени от неправомерната употреба на сила при поставянето на белезниците, което представлява незаконосъобразно действие от страна на служител при[Фирма 1]. Засягането на физическата неприкосновеност на пострадалото лице и интензитетът на това засягане, довело до телесна повреда, предполага и съответстващ размер на обезщетението, който в пъти надхвърля присъдената от първоинстанционния съд сума. По делото е доказано, че преживените болки и страдания са отшумявали в продължение на повече от един месец, като касаторът не е могъл да си служи с ръката си, т. е. не се касае за инцидентни преживявания. Ето защо и предвид доказаната в процеса степен на увреждане, понесените във връзка с него страдания водят до извод, че определеното обезщетение в размер на 1000 лева не осъществява критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Този размер е занижен и не е в състояние да компенсира вредите, претърпени от касатора.

Касационната инстанция, отчитайки съобразно всичко изложено по-горе характера на търпените негативни болки и страдания и тяхното отражение върху личния живот на касатора, счита, че справедливото обезщетение по предявените искове е в размер от 10000 лв. Този размер съответства на практиката на ВАС и ВКС по повод подобни типове увреждане; съобразен е и с нивото на жизнения стандарт в държавата. Съответно решението следва да бъде отменено в частта за разликата над присъдените 1000 лв до размер от 10000 лв и за присъдените на[Фирма 1] разноски съразмерно за разликата над 10 лв. В останалата обжалвана част решението се преценява като правилно и следва да бъде оставено в сила.

На касатора следва да се присъди сумата от 5 лв, изплатени от него за държанва такса за касационното производство. Доказателства за други сторени разноски, както и списък на такива, не са представени.

От страна на[Фирма 1] е поискано присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Пропорционално на присъдената/отхвърлената част от иска спрямо целия му размер, на основание чл. 10, ал.4 ЗОДОВ, в полза на[Фирма 1] следва да се присъдят разноски в размер на 80 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 247/13.01.2023 г., постановено по адм. дело № 157/2022 г. по описа на Административен съд София-град, в частта му, в която е отхвърлен искът на Д. С. против Столична дирекция на вътрешните работи за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие незаконосъобразни действия на служител на[Фирма 1], за разликата над 1000 лева до сумата от 10 000 лева, както и в частта му, с която в полза на Столична дирекция на вътрешните работи са присъдени разноски за юрисконсултско представителство за сумата над 10 лева, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Д. С. обезщетение за причинени му неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на служител на[Фирма 1], осъществени на 18.01.2015 г., в размер на още 9000 лева, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 18.01.2015 г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 247/13.01.2023 г., постановено по адм. дело № 157/2022 г. по описа на Административен съд София-град в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА Д. С., [ЕГН], да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи разноски за юрисконсултско представителство пред касационната инстанция в размер на 80 лв /осемдесет лева /.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Д. С. разноски за касационната инстанция в размер на 5 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ

секретар:

Членове:

/п/ АГЛИКА АДАМОВА

/п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА