Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. Г. Членове: ЮЛИЯ ТОДОР. С. при секретар А. К. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от председателя Г. Г. по административно дело № 2763/2023 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от С. С. с адрес в гр. Добрич, чрез адвокат М. Г. срещу Решение № 33/2.02.2023г. на Административен съд Добрич по адм. дело № 184/2022г.

С него се отхвърля оспорването по жалба на С. С. срещу Решение № 19/28.02.2022г. на Директора на ТП на НОИ Добрич. С последното се отхвърля жалба на С. С. срещу разпореждане [номер] от 3.12.2021г. на ръководител ПО.

С разпореждането и решението на директора на ТП на НОИ приемат, че Стоянов няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1, тъй като няма стаж от 10 г. от първа категория, няма право по чл. 68, ал. 1-2 КСО - няма 39 г. осигурителен стаж, няма право на пенсия по чл. 68, ал. 3 КСО тъй като няма навършени 66г. и 8 м. като е отказано зачитане на стажа за периода 8.11.1983г.-27.05.1993г. и 1.03.1995г.-11.11.1998г. от първа категория като локомотивен машинист към Калиакра АД.

Поддържаните доводи в касационната жалба са за неправилно приложение на материалния закон-отменително основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му.

Ответникът, Директорът на ТП на НОИ Добрич не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховен административен съд, шесто отделение като взе предвид касационната жалба, обжалваното съдебно решение, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното:

Спорен е въпросът първо от фактическа страна какъв е осигурителния стаж в периода 8.11.1983г.-27.05.1993г. и от 1.03.1995г. – 11.11.1998г. на длъжност локомотивен машинист към „Калиакра“ АД. Разпореждането и решението са обосновани с брой обработени вагони по години от индустриалния ЖП клон, който не е към системата на БДЖ. Приложена е разпоредбата на т. 6 от ПКТП/отм./, с която се категоризира труда на локомотивни машинисти съобразно обема на работа на най малко натоварения участък на БДЖ и това е гара Е. П. с обработени вагони средно на месец 127.66бр. вагони.

Съдът е разгледал по същество жалбата като е обсъдил доказателствата по преписката, включително писмо от Калиакра АД, Протокол № 2 от 9.05.1990г. на Правителствена комисия по категоризиране на труда, Справка от министерство на транспорта за най малко натоварения участък със 127 бр. вагони средно на месец, справки, в които се отразява липсата на доказателства за обема на работа и натовареността на локомотивните машинисти. По делото е назначена съдебна експертиза, която в заключението си е отразила, че не може да даде данни за натовареността. От показанията на двама свидетели съдът е извел извод за висока натовареност, с извод, че това определя първа категория на осигурителния стаж. Съдът е приел, че в ПКТП не е предвидено установяване на натовареност на всеки един машинист по отделно а натовареност на клона като такъв. Също така, че ПКТП не е въведено изискване за натовареност и незаконосъобразно е въведен стеснителен критерии за обема на работа, вредността и тежестта на труда. Съгласно ч. 67 ПКТП/отм./ трудът в спорния период следва да бъде зачетен от първа категория. Това обаче не променя крайния извод за законосъобразността на отказа за сбор от осигурителен стаж и възраст.

Така постановеното решение е правилно като краен резултат.

Изискванията за категоризиране на труда при пенсиониране във всички случай са свързани с вредности тежест, като в конкретния случай се отнася до работата на локомотивен машинист извън системата на БДЖ.

Приложимата уредба към характеризиране на труда в спорния период е действащата норма към 31.12.1999г., която регламентира категорията труд по отменения ПКТП. Верни са изводите на съда, че при вредности и тежести с еднакъв характер следва да се признае и приложи разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ПКТП отм. , ако трудът на локомотивен машинист в индустриалния клон на ж. п. към Калиакра АД е еднакъв при същите вредности и тежести в системата на БДЖ. По делото обаче това е същественият въпрос от значение за правилното решаване на спора. Дали трудът е от същата вредност и тежест следва се установи с доказателства по делото и приетата мярка за сравнение на натовареността на локомотивните машинисти в индустриалния клон на ж. п. към дадено предприятие с най малко натоварения участък на БДЖ е приложима на общо основание.

Ако нямаше приложения протокол № 2/9.05.1990г. на Комисията по категоризиране на труда в народното стопанство за индустриалните ЖП клонове, при допускане, че с него се създава ограничение в преценката за натовареност, то следва да се приеме отново количествена мярка, с която да се измери натовареността на локомотивните машинисти на различните места, които работят извън системата на БДЖ. Приемането на такава мярка за конкретното дело включва вид и обем на работа, обработени вагони, за конкретно място и сравнено с други подобни места, което отново води до количествения критерии за преценка на вредност и тежест в хипотезата на чл. 67 ПКТП към Протокол № 2/1990г. В случая от доказателствата по делото не се установява нито вида и обема на работата на предприятието, нито обработените брой вагони, поради което не може да става въпрос за сравнение първо от фактическа страна и на второ място от правна страна. Разпитаните свидетели не може да се кредитират показанията им при условие, че те не могат обективно да знаят конкретни параметри какъв обем на работа се извършва в конкретни периоди, какви са конкретните обеми на обработена продукция и колко вагони са обработвани. Поради това гласните доказателства не установяват вредност и тежест съизмерима с натовареност на локомотивните машинисти в БДЖ и съдът е извел необосновани изводи в тази насока.

Предвид изложеното решението е правилно като краен резултат с мотивите на настоящето решение и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо и последно АПК ВАС шесто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 33/2.02.2023г. на Административен съд Добрич по адм. дело № 184/2022г.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Ю. Т. п/ ДЕСИСЛАВА СТОЕВА