О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 912

София, 31.10.2023 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове: Ирина Петрова

Десислава Добрева

като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д. № 2624 по описа за 2022 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ответника С. П. Ф. чрез особен представител, назначен по реда на чл.47,ал.6 ГПК адвокат Р. Б. от АК К. срещу решение № 1074 от 19.07.2022г. по в. гр. д.№ 39/2022г. на Апелативен съд София, с което след частична отмяна на решението по гр. д.№ 517/2020г. на ОС Кюстендил за отхвърляне на предявените от „Ю. Б. АД осъдителни искове срещу касатора, той е осъден за заплати на основание чл.430,ал.1 ТЗ сумата 39 359.70лв. - главница, предоставена по договор за потребителски кредит от 27.11.2019 г.; на основание чл.430,ал.2 ТЗ сумата от 1 405. 90 лв. - дължима възнаградителна лихва за периода 16.02.2020г.- 22.10.2020г.; сумата от 123.57 лв. на основание чл.86 ЗЗД мораторна лихва за периода от 16.01.2020г. до 22.10.2020г. върху дължими непогасени вноски по договора за кредит; сумата от 131.20 лв. - обезщетение за забавено изплащане на главницата за периода от 22.10.2022г. до 01.11.2020г.; на основание чл чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 5, т. 2 сумата от 24.50лв. - дължими такси по договора за кредит. Решението в частта на потвърждаване на първоинстанционния акт в частта за отхвърляне на исковете е влязло в сила.

В касационната жалба е въведен довод за неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК и за очевидна неправилност, иска се отмяната му и връщане на делото за повторно разглеждане или отхвърляне на предявените искове. По отношение на твърдението за нарушение на материалния закон касаторът поддържа, че представеният договор за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.11,ал.1 ЗПК - погасителният план е в шрифт, несъответстващ на законоустановения, не всички елементи на договора са изготвени с еднакъв по размер шрифт, липсва пълна информация за размера, броя, периодичността на погасителните вноски и др. Акцентира се, че в представения към исковата молба погасителен план е налице единствено информация за периода след 16.07.2022г. Поддържа се, че не може да се приеме за коректен отразения в заключението на приетата пред окръжния съд счетоводна експертиза погасителен план, тъй като „не става ясно“ дали данните са от вписванията в счетоводните книги или се основават на отразеното в погасителния план и не може да се направи преценка относно спазването на изискването на чл.10,ал.1 ЗПК относно размера на шрифта, на който е изготвен погасителният план. Възразява се, че в договора не е посочена методологията за определяне на референтния лихвен процент „прайм“ за потребителски кредити в разрез с изискването на чл.11,ал.1т.8 ЗПК. Поддържа се, че САС неправилно и незаконосъобразно е приел, че неизпълнението на тези изисквания не води до нищожност на договора. Наведени са и доводи за нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - твърди се, че въззивният съд е допуснал „злоупотреба с право“ като е приел представени с въззивната жалба след преклузивните срокове писмени доказателства, които са „новосъздадени“ от въззивника. Доводът за очевидната неправилност в касационната жалба не е аргументиран с нито едно конкретно твърдение, а е налице единствено цитиране на практика на ВКС относно съдържанието на този порок.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:

1/„При установяване от назначена счетоводна експертиза на неизясненост дали данните в погасителния план са от вписванията в счетоводните книги на банката или са отразявани в погасителния план, възможно ли е да се приемат тези факти от въззивния съд без това установяване да е направено от вещото лице, разполагащо със съответната компетентност?“ Твърди се противоречие на ВКС на възприетото от въззивния съд с решението по гр. д.№ 534/2012г. на 4 г. о. на ВКС.

Без да е поставен въпрос се твърди, че „САС се е произнесъл по материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС - решение по т. д.№ 1066/2019г. на 2 т. о. на ВКС“ (неравноправни клаузи и защита на потребител, съотв. необходимостта търговецът да положи по-голямата грижа) Твърди се и противоречие с решението по т. д. №2561/2018г. на 2 т. о. (относно установената с императивно норми засилена защита на потребителя).

2/ Като процесуален е поставен и въпросът „Следва ли да бъдат приобщавани повторно писмени доказателства, представени пред първоинстанционния съд като новопредставените такива пред въззивния съд са в друг вид и форма, макар и с еднакво съдържание, но изготвени с оглед на императивни норми, залегнали в материален закон и следва ли първоинстанционният съд да гадае кое доказателство е пълен обем и кое не?“ Отново се твърди, че е налице злоупотреба с право от страна на САС, който приел доказателства, представени с въззивната жалба, които са преклудирани от една страна, а от друга „новосъздадени“ от въззиввника с оглед изложените от първоинстанционния съд мотиви, въз основа на които исковете са отхвърлени.

Като допълнителна предпоставка се твърди противоречие на възприетото от въззивния съд с решението по гр. д.№ 534/2012г. на 4 г. о. на ВКС (постановено по въпроса за задълженията да инстанцията да изложи мотиви относно предмета на спора, да обсъди доказателствата и да даде отговор кои са установените въз основа на тях факти и да изведе правните си изводи).

Въведено е основанието очевидна неправилност посредством цитиране на практиката на ВКС относно съдържанието на това основание като се сочи, че въззивното решение попада в хипотезата на допускане до касационно обжалване на основание чл.280,ал.2 ГПК, тъй като е постановен съдебен акт при явно нарушение на закона, а с оглед правилата на формалната логика е явно необоснован, недопустим и нищожен.

Постъпил е писмен отговор от “Ю. Б. АД чрез адв. Д. Д., с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на жалбата. Претендирани са разноски, „за които ще бъде представен списък по чл.80 ГПК“. Приложения към отговора не са посочени и представени.

За да се произнесе съставът на ВКС съобрази следното:

Възивната инстанция е била сезирана с жалба на ищеца, чиито осъдителни искове са били отхвърлени от ОС Кюстендил по съображения, че представеният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11,т.8 и т.11 ЗПК.

Съставът на САС е приел, че договорът за потребителски кредит отговоря на законовите изисквания - налице е съгласие за общия размер на кредита и условията за усвояването му, договорен е лихвеният процент, условията за прилагането му и референтен лихвен процент, свързан с първоначалния; договорен е метода за изчисляване и изменение на договорения референтен лихвен процент чрез представена двустранно подписана методика; посочен е годишният лихвен процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключването на договора с посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите; договорени са условията за издължаване на кредита, включително и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността на датите за плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните незаплатени суми; налична е информация за правото на потребителя при погасяване на главницата, договорено е и правото на отказ от договора на потребителя и условията за това.

Счетено е, че договорът отговаря и на изискването на чл.10,ал.1 ЗПК. Изложени са съображения, че дори да се приеме, че договорът за банков кредит и приложенията към него са отпечатани на шрифт по-малък от законоизискуемия шрифт „12“, това не обуславя нищожност поради липса на форма, тъй като договорът за банков кредит е търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2 вр. чл. 1, т. 7 ТЗ, а съгласно чл. 293, ал. 3 ТЗ, страната не може да се позовава на нищожност поради липса на форма, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението, която разпоредба се прилага към настоящия договор за банков кредит. Изведено е, че на основание чл. 293, ал. 3 ТЗ, ако кредитополучателят е усвоил кредитната сума, то той явно е приел изпълнението на банката и не е възразил срещу действителността на изявленията на страните, а в настоящия случай кредитополучателят - ответник не се е позовал на липса на форма на договора поради размера на шрифта, на които са отпечатани договора и приложенията (погасителния план и методиката за лихвения процент). Изложени са съображенията, че при прието изпълнение на престацията на банката и неоспорване валидността на договорната връзка поради липса на форма на подписания договор следва, че ответникът не може в по-късен етап, както и в рамките на производството по изпълнение на сключения договор, да се позовава на нищожност на договора за банков кредит поради липса на предвидена в закона форма, поради несъобразяване на размера на шрифта, на който документите са отпечатани. Обсъдено е и е прието от правна страна, че отсъстват приложени в периода на действие на договора неравноправни клаузи, тъй като претенциите на ищеца, видно от изложеното в исковата молба, във въззивната жалба и съгласно изслушаната ССчЕ, са в размера на първоначално договореното между страните. Въз основа на заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която е установила че няма изпълнение на процесните задължения, исковете са уважени, съобразно посочените от вещото лице изчисления и констатации.

Отсъства основание за преценка въззивното решение да не отговоря на изискванията за валидност и допустимост.

Искането за допускане на факултативния касационния контрол е неоснователно.

Първият въпрос е основан на твърдение на касатора за неизясненост дали данните в погасителния план, ползвани от експерта, са от вписванията в счетоводните книги на банката или са отразявани в погасителния план. Заключението на експерта е прието без възражения и оспорвания от страна на ответника, той не е поставил въпрос към вещото лице, за факта, който се твърди в първия въпрос. Следователно, този въпрос е хипотетичен, предпоставен от твърдения за обстоятелства, едностранно предположени от касатора, за които данни по делото не се съдържат. Същевременно с това въпросът няма правна характеристика, а е касационно оплакване за необоснованост и то не намиращо опора в мотивите към обжалвания акт. Изцяло необосновано е и твърдението за наличието на противоречие на обжалваното решение с цитираната от касатора практика на ВКС.

При формулирането на втория въпрос касаторът игнорира подробните съображения на въззивната инстанция, изложени в определението от подготвителното съдебно заседание № 1132 от 26.04.2022г. - Въззивната инстанция е констатирала видимия от материалите по делото факт, че представените от въззивника с жалбата писмени доказателства са такива, които са описани като приложения към исковата молба, но непредставени с исковата молба в цялост. За да ги счете за допустими, съставът на САС е обосновал, че първоинстанционният съд е дължал указания на ищеца, че не са представени ангажираните доказателства в тяхната цялост, поради което представените от ищеца с въззивната жалба се явяват непреклудирани, своевременно посочени от страната, но несъбрани в цялост поради пропуск на съда.

Въпросът е изцяло некоректен и се основава на не-правни аргументи и квалификации. Същият няма правна характеристика, не съответства на юридическия стил и език. Изключено е неточните и нелоялни твърдения в пункт втори от изложението да изиграят ролята на обща предпоставка -процесуалноправен въпрос, който да бъде в основата на допускане на касационно обжалване.

Самостоятелно основание за недопускане на обжалването е отсъствие на въведената към въпросите допълнителна предпоставка, тъй като позоваването на цитираната практика на ВКС е неотносимо и към касационните оплаквания, каквито по същество представляват поставените въпроси.

Позоваването от касатора на директното основание за осъществяване на факултативния касационен контрол е изцяло необосновано и бланкетно, не съдържа никакви конкретни доводи и обосновки. Аргументирането на предпоставката по чл.280,ал.2, предл.3 ГПК е задължение на касатора - очевидната неправилност не подлежи на служебно изследване от касационната инстанция.

Разноски за производството не се присъждат, тъй като към отговора на касационната жалба не са представени доказателства за договорено и заплатено възнаграждение за изготвянето му.

По изложените съображения, ВКС, състав на ТК, І т. о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение № 1074 от 19.07.2022г. по в. гр. д.№ 39/2022г. на Апелативен съд София в обжалваната от касатора част.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: