ПРОЦЕДУРА

1. Делото е образувано по жалби срещу Русия, подадени в Съда съгласно член 34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи („Конвенцията“) на различните дати, посочени в приложената таблица.

2. Уведомление за жалбите е изпратено на руското правителство („Правителството“).

ФАКТИТЕ

3. Списъкът на жалбоподателите и съответните подробности по жалбите са посочени в приложената таблица.

4. Жалбоподателите твърдят, че не получават адекватни медицински грижи по време на задържане и че няма ефективно средство за защита в това отношение. По жалба № 45095/19 жалбоподателят също така повдига и други оплаквания съгласно разпоредбите на Конвенцията.

ПРАВОТО

ОБЕДИНЯВАНЕ НА ЖАЛБИТЕ

5. Като взема предвид сходния предмет на жалбите, Съдът намира за целесъобразно да ги разгледа съвместно в едно-единствено решение.

6. Жалбоподателите се оплакват основно, че не им е осигурено адекватно медицинско лечение по време на задържане и че нямат ефективно средство за защита в тази връзка. Те се позовават на членове 3 и 13 от Конвенцията, които гласят следното:

Член 3

„Никой не може да бъде подложен на мъчения или на нечовешко или унизително отношение или наказание.“

Член 13

„Всеки, чиито права и свободи, провъзгласени в тази Конвенция, са нарушени, има право на ефективно средство за защита пред национален орган ...“

7. Съдът отбелязва, че жалбоподателите страдат от сериозни медицински състояния, както е посочено в приложената таблица, които засягат тяхното ежедневно функциониране. Следователно те биха могли да изпитват значително безпокойство относно това дали предоставените им медицински грижи са адекватни.

8. Съдът припомня, че „адекватността“ на медицинската помощ остава най-трудният елемент за определяне (вж. Blokhin срещу Русия [ГК], № 47152/06, § 137, ЕСПЧ 2016). В този контекст той е изяснил, че властите трябва да гарантират, че диагнозата и грижите са своевременни и точни (вж. напр. Pokhlebin срещу Украйна, № 35581/06, § 62, 20 май 2010 г., и Gorbulya срещу Русия, № 31535/09, § 62, 6 март 2014 г.) и че ‒ когато това се налага от естеството на медицинското състояние ‒ наблюдението е редовно и систематично и включва цялостна терапевтична стратегия, насочена към успешно лечение на здравословните проблеми на задържания или предотвратяване на тяхното влошаване (вж. Kolesnikovich срещу Русия, № 44694/13, § 70, 22 март 2016 г., с допълнителни препратки).

9. След като разглежда всички представени му материали, Съдът установява пропуски в медицинското лечение на жалбоподателите, които са изброени в приложената таблица. Съдът вече е установил нарушение по въпроси, сходни с тези в настоящото дело (вж. Blokhin, цитиран по-горе, §§ 120-50; Reshetnyak срещу Русия, № 56027/10, §§ 49-101, 8 януари 2013 г.; и Koryak срещу Русия, № 24677/10, §§ 70-110, 13 ноември 2012 г.). Като има предвид своята съдебна практика по въпроса, Съдът счита, че в настоящото дело жалбоподателите не са получили цялостни и адекватни медицински грижи по време на задържане. Съдът отбелязва още, че жалбоподателите не разполагат с ефективно средство за защита в това отношение.

10. Следователно тези оплаквания са допустими и разкриват нарушение на членове 3 и 13 от Конвенцията.

ДРУГИ ТВЪРДЯНИ НАРУШЕНИЯ СЪГЛАСНО УСТАНОВЕНАТА СЪДЕБНА ПРАКТИКА

11. По жалба № 45095/19 жалбоподателят подава и други оплаквания, които също повдигат въпроси съгласно Конвенцията, предвид съответната утвърдена съдебна практика на Съда (вж. приложената таблица). Тези оплаквания не са явно необосновани по смисъла на член 35 § 3 (а) от Конвенцията, нито са недопустими на каквото и да е друго основание. Съответно, те трябва да бъдат обявени за допустими. След като разглежда всички представени му материали, Съдът заключава, че те също така разкриват нарушения на Конвенцията в светлината на констатациите му по Svinarenko и Slyadnev срещу Русия [ГК], №№ 32541/08 и 43441/08, ЕСПЧ 2014 (откъси), по отношение на поставянето на жалбоподател в метална клетка по време на съдебни заседания, и Maylenskiy срещу Русия, № 12646/15, §§ 28-40, 4 октомври 2016 г., и Klimov срещу Русия, № 54436/14, §§ 41-50, 4 октомври 2016 г., по отношение на неизпълнението от страна на държавата на временната мярка, посочена от Съда съгласно Правило 39 от Правилата на Съда, в нарушение на задължението ѝ по член 34 от Конвенцията.

12. Член 41 от Конвенцията предвижда:

„А. С. установи нарушение на Конвенцията или на протоколите към нея и ако вътрешното право на съответната Високодоговаряща страна позволява само частично обезщетение, Съдът, ако е необходимо, предоставя справедливо обезщетение на ощетената страна.“

13. Като взема предвид документите, с които разполага, и своята съдебна практика (вж. по-специално Tselovalnik срещу Русия, № 28333/13, §§ 70-77, 8 октомври 2015 г., и Kolesnikovich, цитиран по-горе, §§ 82-92), Съдът счита за разумно да присъди сумите, посочени в приложената таблица.

14. Съдът намира за целесъобразно лихвеният процент за забава да се основава на пределния лихвен процент по заеми на Европейската централна банка, към който трябва да се добавят три процентни пункта.

ПО ТЕЗИ ПРИЧИНИ, СЪДЪТ, ЕДИНОДУШНО,

Решава да обедини жалбите;

Обявява жалбите за допустими;

Приема, че тези жалби разкриват нарушение на членове 3 и 13 от Конвенцията поради неадекватните медицински грижи по време на задържане и липсата на ефективно вътрешно средство за защита в това отношение;

Приема, че е налице нарушение на Конвенцията по отношение на другите оплаквания, повдигнати съгласно утвърдената съдебна практика на Съда (вж. приложената таблица);

Приема

че държавата ответник следва да заплати на жалбоподателите в срок от три месеца сумите, посочени в приложената таблица, които да бъдат превалутирани във валутата на държавата ответник по курса, приложим към датата на уреждане;

че от изтичането на горепосочените три месеца до уреждането върху горепосочените суми се дължи проста лихва в размер, равен на пределния лихвен процент по заеми на Европейската централна банка през периода на забава плюс три процентни пункта.

Изготвено на английски език и нотифицирано писмено на 13 октомври 2022 г., съгласно Правило 77 §§ 2 и 3 от Правилата на Съда.