Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на седми юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Е. М. Членове: ЕМИЛ Д. Й. при секретар М. Д. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията Р. Й. по административно дело № 2904 / 2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. К., против решение № 140 от 09.01.2023 г., постановено по адм. дело № 10132/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 07/17.10.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за българите в чужбина (ИАБЧ).

Касаторът обжалва съдебното решение с твърдение за неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон, касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че изискванията за назначаване по чл. 7, ал. 1, т. 6 от Закона за държавния служител (ЗДСл) – степен на завършено образование и ранг, респективно професионален опит, са алтернативни и той отговаря на първото, защото има нужните образование и ранг. Освен това заявява, че професионалният му опит от 19 г. като юрисконсулт в Министерство на икономиката (МИ), отговаря на изискването за професионален опит за заемане на длъжността главен секретар в ИАБЧ. Този извод обосновава с твърдение за широкия обхват на извършваните дейности и големия брой служители – 399, с които е работил в МИ. За сравнение е посочил, че ИАБЧ работи само по две направления и е структурирана в две дирекции с по 7 души персонален състав. Намира, че ако бъдат възприети мотивите на АССГ, то никой няма да може да бъде назначен на ръководна длъжност в администрацията за първи път, поради липса на професионален опит на ръководна длъжност. Въз основа на направените оплаквания иска отмяна на оспореното решение на АССГ и постановяване акт по същество, с който да се уважи жалбата му и да са отмени атакуваната заповед. Представя писмени бележки в които доразвива тезите си. Не претендира разноски.

Ответникът по касация – изпълнителен директор на ИАБЧ, чрез пълномощника адвокат И. А., в представения писмен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата и счита решението на АССГ за правилно и обосновано. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество и с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, тя е основателна.

С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Д. К. срещу заповед № 07/17.10.2022 г. на изпълнителния директор на ИАБЧ, с която е прекратено служебното му правоотношение като „главен секретар" на агенцията, на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл.

За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед за прекратяване на служебно правоотношение е законосъобразна. Обосновал е извод, че същата е издадена от компетентен административен орган, в законоустановената форма с посочване на фактическите и правни основания за постановяването й, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел.

Съдът е намерил, че както към момента на назначаването, така и към момента на прекратяване на служебното правоотношение, Костов не е отговарял на нормативно определените минимални изисквания за професионален опит. Посочил е, че според т. 6 от Класификатора на длъжностите в администрацията (КДА) се касае за длъжност на ръководно ниво ЗЗД, минималните изисквания за заемането на която са: образователна степен - магистър, ранг - V-ти старши и професионален опит от 6 години.

Обсъдени са изискванията по длъжностната характеристика за длъжността „главен секретар" на ИАБЧ, която изисква минимален ранг V-ти старши или 7 години минимален професионален опит. Установено е, че главният секретар е пряк ръководител на две дирекции и контролиращ на всички служители в администрацията. Основната му дейност е ръководство, координация, организация и контрол на цялата дейност на администрацията при спазване на действащата нормативна уредба. Специфичните функции обхващат даването на становища по правни въпроси свързани с дейността на ИАБЧ, да дава методически и правни указания на ръководителите на административни звена, осъществяване на процесуално представителство, вземане на решения за предоставяне или отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по ЗДОИ, оценяване на служителите на администрацията, разрешаване ползването на отпуск, командироване в страната и предложения на председателя на ИАБЧ за командировки в чужбина на служителите, осъществяване на текущи разходи по бюджета на ИАБЧ, предложения до председателя на ИАБЧ за структурни и кадрови промени в административните звена, организиране и контрол за спазването на определените от председателя на ИАБЧ правила за вътрешния ред, по решение на председателя да участва в работата на национални и международни комисии в страната и чужбина, свързани с дейността на ИАБЧ и да ръководи разработването на проекти на актове, свързани с дейността на администрацията.

По отношение изискването за минимален ранг за заемане на длъжността – V-ти старши, какъвто е и нормативно определеният, съдът е установил, че Костов притежава такъв, съгласно представената по делото заповед № ЧР-89 от 01.04.2016 г. на главния секретар на МИ, с която той е бил повишен в ранг – от І-ви младши в V-ти старши.

По отношение професионалния опит на Костов е установено, че към 18.11.2021 г., когато е кандидатствал за главен секретар в ИАБЧ, той има 18 години стаж на длъжностите от „младши юрисконсулт" до „главен юрисконсулт" в периода 2003 г. - 2021 г. в Министерство на икономиката. Съдът е направил преглед на длъжностните характеристики по тези длъжности и е установил, че основните задължения включват освен осъществяването на процесуално представителство, също участие в осигуряване в нормативно-правно отношение на провежданата от министерството политика, в изготвянето на проекти на нормативни актове в областта на икономиката и туризма, както и във всички случаи, когато министерството е заинтересовано ведомство. Като области на дейност са посочени: анализ и даване на предложения във връзка с методическо разрешаване на въпроси, свързани с усъвършенстване на нормативната уредба; разработване на документи, свързани с нормативната база; анализ и методическо разрешаване на въпроси, свързани с изготвяне и съгласуване на проекти на международни договори. Изрично е акцентирано, че служителят не взема самостоятелно решения и няма други длъжности на свое подчинение.

Съдът е извършил сравнение на длъжността главен секретар в ИАБЧ и юрисконсулт в МИ и е достигнал до извод, че за главния секретар функциите са свързани изключително с ръководство и контрол. От друга страна е посочено, че юрисконсултът не взема самостоятелни управленски решения и няма други подчинени длъжности. Въпреки отчетения дългогодишен опит на длъжност за която се изисква юридическо образование, съдът е преценил, че натрупаният от Костов опит не е свързан с основните функции и преки задължения на длъжността „главен секретар" в ИАБЧ. Като такива са посочени липсата на опит в административно ръководство на ИАБЧ, ръководство и контрол на дейността на цялата администрация на ИАБЧ, разпределение на задачи между всички административни звена, контрол по изпълнението на възложените задачи, контрол на работата с документи по управление на държавната собственост, подготовка на проект за бюджет на ИАБЧ, координация на оперативното взаимодействие с други администрации, представителство на ИАБЧ по проблеми свързани с администрацията, даване на методически указания на ръководителите на всички административни звена, оценяване на всички служители от администрацията, командироване на служители, осъществяване на текущи разходи по бюджета на ИАБЧ, предлагане на структурни и кадрови промени в администрацията на ИАБЧ.

При тези мотиви първоинстанционният съд е обосновал извод за законосъобразност на оспорената пред него заповед, като постановена в съответствие с приложимите разпоредби на чл. 107, ал. 1, т. 7 и чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл.

Решението е неправилно.

Настоящият касационен състав счита, че АССГ необосновано на установените в производството факти е приел, че Костов е назначен в нарушение на чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл, което нарушение съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Неправилно е преценено, че той е назначен на длъжността „главен експерт" в ИАБЧ, без да притежава необходимия професионален опит от 6 години, предвиден съгласно разпоредбата на т. 6 от КДА.

В случая, макар вярно първоинстанционният съд да е цитирал приложимите норми и в частност разпоредбата на чл. 2, ал. 2 и ал. 5 от Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (НПКДА), съгласно която минималният професионален опит, необходим за заемане на длъжността, включва времето, през което служителят е извършвал дейност в област или области, които са свързани с функциите, определени в длъжностната характеристика, респ. нормативен акт за съответната длъжност, съдът неправилно е възприел тезата на административния орган, че този опит следва да е натрупан на ръководна длъжност, а не на експертна или техническа длъжност. Изискването професионалният опит да бъде придобит на ръководна позиция не може да бъде абсолютизирано. Такова изискване законодателят не е поставял и чл. 2, ал. 2 и ал. 5 от НПКДА не може да се тълкуват разширително. Предвиденото в тази норма условие единствено включва придобитият професионален опит да е от дейност, свързана с функциите на новата длъжност. Това разрешение съответства и на обстоятелството, че в изискванията за заемане на всички ръководни длъжности има предвиждане за професионален опит. Такова има дори и за най-ниската ръководна длъжност по КДА – по т. 219, ръководно ниво 8, където се изисква професионалният опит да е 3 години. Ако същият трябва да бъде натрупан само на ръководна длъжност, е невъзможно да бъде придобит и служителят да може да заеме която и да е ръководна длъжност. Следователно законодателят е приел, че изискуемият професионален опит за ръководна длъжност може да бъде придобит и на експертна такава, стига да има връзка в изпълняваните функции.

От описаните по-горе доказателства, чието съдържание е изложено в решението на АССГ се установява, че Костов е имал необходимия професионален опит за заемане на длъжността, както към момента на назначаването му като главен секретар в ИАБЧ, а още повече към момента на постановяване на обжалваната пред първоинстанционния съд заповед.

Костов в изпълнение на длъжността юрисконсулт в МИ е осъществявал функции съгласно чл. 7, ал. 9 от НПКДА и длъжностните характеристики, голяма част от които са свързани с функциите на длъжността главен секретар в ИАБЧ. Такива безспорно са даването на становища по правни въпроси, правни указания на ръководителите на административни звена, осъществяване на процесуално представителство, вземане на решения по ЗДОИ, спазване правилата за вътрешния ред (последните две включват чисто юридическа преценка), разработването на проекти на актове и други действия, свързани с дейността на администрацията.

Неправилно АССГ е акцентирал на ръководните и контролните функции на главния секретар и на това, че Костов като юрисконсулт не е вземал управленски решения и не е имал подчинени длъжности. На това могат да бъдат противопоставени функциите на юрисконсулта по разработването на предложения за решения на правни проблеми, свързани с дейността на съответната администрация, които в повечето случаи съпътстват осъществяването както на ръководни, така и на контролните правомощия.

От друга страна оценката на служителите, ползването на отпуски и командировки, осъществяване на текущи разходи по бюджета на ИАБЧ, предложения за структурни и кадрови промени и участие в работата на комисии, свързани с дейността на ИАБЧ, включват технически, правни, а и представителни дейности, които трудно могат да бъдат отречени в опита на един юрист, осъществявал дълги години като юрисконсулт процесуално представителство и участвал в разрешаване на правни проблеми в министерство.

Подобни изводи е направил и АССГ, посочвайки близо 20 годишния юридически стаж, която Костов има при упражняването на длъжността юрисконсулт. После съдът неправилно е счел, че длъжността главен секретар в ИАБЧ няма свързаност с функциите на юрисконсулт в държано учреждение като министерство, визирайки липсата на опит на ръководна позиция. Подобно изискване, както се посочи, не е поставено от законодателя в чл. 2, ал. 2 и ал. 5 от НПКДА, поради което крайния извод на първоинстанционния съд, че Костов не е имал изискуемия професионален опит за заемане на длъжността, не почива на установените по делото факти.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че решението е неправилно, като постановено при неправилно приложение на закона и е необосновано, което налага то да бъде отменено. Предвид установената по-горе незаконосъобразност и на обжалвания пред първоинстанционния съд административен акт, като постановен в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК, следва да бъде постановено ново решение, с което обжалваната от касатора заповед бъде отменена като незаконосъобразна.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 140 от 09.01.2023 г. по адм. дело № 10132/2022 г. по описа на Административен съд София-град. и ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ заповед № 07/17.10.2022 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция за българите в чужбина.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЕМАНОИЛ МИТЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Е. Д. п/ РУМЕН ЙОСИФОВ