Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Д. М. Членове: КАЛИНА АРН. А. при секретар А. И. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията В. А. по административно дело № 10085/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Г. И. Асосиейшън - асоциация, учредена и съществуваща съгласно законите на Швейцария, срещу Решение №5384 от 14.08.2023 г. по адм. дело №10638/2021 г. на Административен съд София - град (АССГ).

С обжалваното решение е отменено Решение №РС-253-(1) от 20.08.2021 г. на председателя на Патентното ведомство на Р. Б. (ПВ), с което на основание чл. 76, ал. 7, т. 3 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) е отменена регистрацията на марка с peг. №57867 „GALLUP“, словна, за всички услуги, за които е регистрирана, считано от 05.01.2018 г.

Касационният жалбоподател - Г. И. Асосиейшън, счита обжалваното съдебно решение за неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Доводите за необоснованост на съдебното решение касаторът аргументира с твърдения, че мотивите на решението са вътрешно противоречиви, неясни, и толкова ограничени, че е налице хипотезата на пълна липса на мотиви. Твърди, че първоинстанционният съд не е разгледал и не се е произнесъл по нито едно от възраженията и доводите му, а лаконично е обосновал извода си, че марката е била реално използвана в релевантния период, базирайки се на предходни съдебни и административни актове, които не са обвързващи за съда и за страните по спора. Твърди и липса на мотиви по отношение на направения извод за нарушение на принципите на законност, истинност, равенство и служебно начало.

Във връзка с доводите за нарушение на материалния закон, касаторът, на първо място твърди, че съдът не е изложил мотиви по отношение на мястото, продължителността, обемът и естеството на употреба на марката за услугите, за които тя е регистрирана, в нарушение на чл. 21, ал. 5 ЗМГО.

На следващо място оспорва извода на съда, че реалното използване на марката е установено с Решение № 10078 от 24.07.2018 на Върховния административен съд (ВАС), по адм. дело № 1904/2017 г., като счита, че последното е неотносимо към правния спор и не обвързва нито съда, нито страните в процесното дело, тъй като е с различни страни, различен релевантен период и различни доказателства. Счита, че във всички случаи, макар и отмяната на търговска марка да има действие спрямо всички, отказът на отмяната (отхвърлянето на искането за отмяна) има действие само между съответните страни по съответния административен или съдебен акт.

Твърди, че в релевантния период 05.01.2013 г. - 05.01.2018 г. процесната търговска марка „GALLUP“ не е използвана реално за нито една от услугите, за които е регистрирана, като маркопритежателят показва активност в сферите на управленското консултиране и обучение по управление на човешките ресурси и поведението на служителите - услуги, за които марката не е регистрирана. Счита, че маркопритежателят е представил ирелевантни доказателства, които не доказват реално използване на марката за регистрираните услуги. Според касатора няма нито едно доказателство, което да показва, че трето лице е възложило на маркопритежателя конкретно предоставянето на услугата "социално проучване", или "проучване на общественото мнение" или "маркетингово проучване", и т. н., като използването на инструмента "въпросник" в рамките на предоставяните услуги в областта на човешките ресурси, не превръща предоставяните услуги, нито в социални проучвания, нито в проучвания на общественото мнение, нито в която и да е от останалите услуги под регистрацията на процесната марка. Твърди, че липсата на доказателства за възлагане и предоставяне на самостоятелна услуга "социално проучване" е потвърдена и от вещото лице в открито съдебно заседание.

Според касатора маркопритежателят не е използвал марката в рамките на търговската си дейност - по възлагане на трети лица, срещу възнаграждение, а само използването на търговската марка спрямо клиенти може да бъде реално използване на марката. Счита, че поръчаните от маркопритежателя анкети, се провеждат за собствени цели и със собствено финансиране и в това отношение маркопритежателят действа не като доставчик на услугата, а като възложител и клиент, и следователно не използва марката в търговската си дейност.

На следващо място твърди, че маркопритежателят не е предоставял релевантни услуги под марката, на територията на Р. Б. съгласно чл. 21, ал. 1 ЗМГО, като услугите в областта на човешките ресурси и консултиране по човешки ресурси са били предоставяни на чуждестранни компании и са възлагани от чуждестранни компании.

Сочи, че процесната марка не е била използвана от трети лица със съгласието на маркопритежателя по смисъла на чл. 21, ал. 4 ЗМГО. Според касатора процесната марка не е била използвана достатъчно продължително време, така че това използване да е насочено към или да е осигурило създаване и запазване на пазарен дял за услугите на маркопритежателя, под въпросната марка, на релевантния пазар. Счита, че доказателствата показват спорадични и случайни действия, извършвани през големи, нерегулярни периоди от време и то на пазари на услуги, различни от пазарите, на които се предоставят услугите под регистрацията на марката, които не показват дори намерение за създаване и запазване на пазарен дял.

Твърди и че процесната марка не е била използвана в достатъчен обем, като липсват доказателства, както и твърдения за реализирани обороти/печалба от предоставени услуги под марката.

Твърди още, че не съществуват основателни причини за неизползването на марката, поради което не са налице условия за запазване действието на процесната марка по чл. 21, ал. 1 предл. последно ЗМГО.

Прави искане решението на първоинстанционния съд да бъде отменено като неправилно.

Касаторът се представлява от адв. В. Т., Софийска адвокатска колегия.

Ответникът по касационната жалба – председателят на Патентно ведомство (ПВ) на Р. Б. не изразява становище по жалбата.

Ответникът по касационната жалба – Gallup Inc. изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни възражения на релевираните от касатора доводи.

Прави искане обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски по делото.

Ответникът се представлява от адв. Ф. Б., Софийска адвокатска колегия.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, Седмо отделение, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд e приел от фактическа страна следното:

Gallup Inc. е притежател на марка с peг. №57867 „GALLUP“, словна, регистрирана на 01.02.2007 г. за услуги от клас 35 от Международната класификация на стоките и услугите (МКСУ): „осъществяване на проучвания и изследвания на общественото мнение, маркетингови, социални, статистически, политически и икономически проучвания; събиране, публикуване, анализиране на резултатите от проучването на общественото мнение и друга статистическа информация; съставяне на прогнози“ и клас 42 МКСУ: „даване на консултации и разработка на информационни продукти, свързани с осъществяване на проучвания и изследвания на общественото мнение, маркетингови, социални, статистически, политически и икономически проучвания, със събиране, публикуване, анализиране на резултатите от проучването на общественото мнение и друга статистическа информация, със съставяне на прогнози“, със срок на закрила до 04.02.2028 г.

С Решение №167 от 21.01.2014 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение по търг. дело №8417/2012 г. е призната за общоизвестна на територията на Р. Б. към 01.01.1991 г. марката „GALLUP“, словна, с peг. №57867, собственост на Gallup Inc., САЩ, за услуги от клас 35 МКСУ, по предявен от Gallup Inc. иск по чл. 50а ЗМГО (отм.). Този съдебен акт е потвърден с Решение №184 от 19.01.2017 г. на Софийския апелативен съд по търг. дело №1557/2014 г.

На 05.01.2018 г. Gallup International Association сезира председателя на ПВ с Искане вх. №70085695 да бъде отменена, на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 19 ЗМГО (отм.), регистрацията на словна марка „GALLUP“ с peг. №57867, за всички услуги от класове 35 и 42 МКСУ, за които е регистрирана марката.

На 30.01.2018 г., с Решение №27, председателят на ПВ спира производството по Искане, вх. №70085695 от 05.01.2018 г. Според мотивите на органа, са предявени две други искания, съответно с вх. №94-00-479 от 04.04.2013 г. и вх.№70-00-1867 от 24.02.2014 г., които са със същия предмет - отмяна на регистрацията на марка с peг. №57867 „GALLUP“, на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 19 ЗМГО (отм.).

С Решение №24 от 23.01.2015 г. на председателя на ПВ - постановено по първото искане от 04.04.2013 г., регистрацията на марката е отменена за всички услуги, за които е регистрирана, с действие от 04.04.2008 г. Производството по второто искане за отмяна на регистрацията от 24.02.2014 г. е спряно с Решение №27 от 26.01.2015 г. на председателя на ПВ на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК.

С Решение №133 от 09.01.2017 г. по адм. дело №9302/2016 г. АССГ отхвърля жалбата на Gallup Inc., срещу Решение №24 от 23.01.2015 г. на председателя на ПВ, с което, на основание чл. 46, ал. 5 ЗМГО (отм.), е отменена регистрацията на марка с peг. №57867 GALLUP, словна, с притежател Gallup Inc., смятано от 04.04.2008 г.

С Решение №10078 от 24.07.2018 г. по адм. дело №1904/2017 г. ВАС, отменя Решение №133 от 09.01.2017 г. по адм. дело №9302/2016 г. на АССГ и вместо него отменя Решение №24 от 23.01.2015 г. на председателя на ПВ. Касационният състав приема, че по отношение на словната марка „GALLUP“ с peг. №57867, за услугите, за които е регистрирана, е доказано използването й в релевантния период 04.04.2008 г. - 04.04.2013 г. със съгласието на маркопритежателя Gallup Inc.

В резултат на решението на ВАС по адм. дело №1904/2017 г. с Определение №14 от 25.03.2019 г. и Определение №280 от 04.09.2020 г. председателят на ПВ е възобновил производствата за отмяна на регистрацията на марка с peг. №57867 „GALLUP“, образувани по искания, съответно с вх. №94-00-479 от 04.04.2013 г. и 70-00-1867 от 24.02.2014 г.

С Решение №184 от 04.06.2020 г. председателят на ПВ, на основание чл. 76, ал. 8 ЗМГО, оставя без уважение искането с вх. №70-00-1867 от 24.02.2014 г. за отмяна на регистрацията на марка с peг. №57867 „GALLUP“, словна, като приема, че марката е използвана реално в релевантния петгодишен период: 24.02.2009 г. - 24.02.2014 г. по отношение на услугите от класове 35 и 42 МКСУ, за които знакът е регистриран. Този извод административният орган обосновава и с влязлото в сила Решение №10078 от 24.07.2018 г. по адм. дело №1904/2017 г. на ВАС, като приема, че при постановяване на съдебния акт съдът се е произнесъл по събраните идентични доказателствени материали и като периодът за който е постановено съдебното решение: 04.04.2008 г. - 04.04.2013 г., частично се припокрива с изследвания. Не са ангажирани доказателства Решение №184 от 04.06.2020 г. на председателят на ПВ да е оспорено по съдебен ред.

Решение №280 от 04.09.2020 г. на председателя на ПВ за възобновяване на процесното административно производство, образувано по искането на Gallup International Association с вх. №70085695/05.01.2018 г. е връчено на притежателя на марката на 15.09.2020 г.

На 09.11.2020 г. Gallup Inc. оспорва искането за отмяна на регистрацията. Релевира доводи, че марката се ползва още от 1935 г. и това не е преустановявано и в релевантния петгодишен период, предхождащ подаването на искането. Посочено е, че марката е призната за общоизвестна на територията на Р. Б. към 01.01.1991 г. за стоките от клас 35 МКСУ. Позовава се и на резултата от предходните производства по отмяна на мярката, които са завършили със запазване на регистрацията.

На 08.02.2021 г. в становище Gallup International Association излага твърдения, че доказателствата, представени с отговора от 09.11.2020 г., не могат да установят реално използване на марката в релевантния петгодишен период: 05.01.2013 г. - 05.01.2018 г.

На 19.03.2021 г. притежателят на марката Gallup Inc. представя отговор по становището на искателя, придружено с допълнителни доказателства.

На 10.05.2021 г. искателят представя становище по отговора и допълнителните доказателства.

Въз основа на събраните в административното производство доказателства състав от отдел „Спорове“, назначен със Заповед №3-844-(1) от 17.08.2021 г. на председателя на ПВ, изразява становище, че са налице предпоставките на чл. 25, ал. 1, т. 1 вр. чл. 19 ЗМГО (отм.), съответстващи на чл. 35, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 21 ЗМГО, за отмяна на регистрацията на марка с peг. №57867 „GALLUP“, словна.

На 20.08.2021 г. с Решение №РС-253-(1) на председателя на ПВ, на основание чл. 76, ал. 7, т. 3 ЗМГО е отменена регистрацията на марка с peг. №57867 „GALLUP“, словна, за всички услуги, за които е регистрирана, считано от 05.01.2018 г.

В хода на делото е приета съдебно-маркова експертиза (СМЕ), неоспорена от страните.

При така установените факти съдът приема от правна страна, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, но в нарушение на принципите на законност, истинност, равенство и служебно начало, установени в чл. 4, 6, 7 и 9 АПК, както и на приложимите материалноправни норми и на целта на закона.

Приема, че процесната марка с peг. №57867 „GALLUP“ е реално използвана от притежателя й Gallup Inc. в релевантния петгодишен период, предхождащ датата на предявяване на искането за отмяна: 05.01.2018 г.-05.01.2013 г. Този извод обосновава с Решение №10078 от 24.07.2018 г. по адм. дело №1904/2017 г. на ВАС, с което е разрешен със сила на пресъдено нещо въпросът за използването на спорния знак „GALLUP“, с peг. №57867 за услугите за които е регистриран, за релевантния период 04.04.2013 г.-04.04.2008 г. Според първоинстанционния съд в настоящия случай искането, с което е бил сезиран административният орган, е от 05.01.2018 г. (вх. №70085695) и по аргумент от чл. 21, ал. 1 ЗМГО, за да бъде основателно искането за отмяна на регистрацията, следва да се установи, че марката не е била използвана от притежателя й, по начините, изрично посочени в закона, в непрекъснат период от пет години, който в случая е от 05.01.2013 г. до 05.01.2018 г. Приема, че тъй като за част от този период 05.01.2013 г. - 04.04.2013 г. с влязло в сила съдебно решение е признато, че спорният знак „GALLUP“ е бил използван от притежателя на марката за обозначаване на услугите от класове 35 и 42 МКСУ, за които е регистриран, то с установяване на използване на марката в релевантния петгодишен срок, не е изпълнена първата и основна предпоставка за отмяна на регистрацията, установена в чл. 35, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 21, ал. 1 ЗМГО. Приема още, че „реално използване“ на марката за услугите от класове 35 и 42 МКСУ, за които е регистрирана, е установено и за периода 24.02.2009 г. - 24.02.2014 г., с влязло в сила Решение №184 от 04.06.2020 г. на председателя на ПВ и след като веднъж е признал, че марката е била реално използвана по смисъла на ЗМГО, включително за част от процесния период от 05.01.2013 г. - 24.02.2014 г., и не са налице основания за отмяната й, на това основание, административният орган по друго искане е произнесъл напълно противоположно решение, в нарушение на принципите на законност, истинност, равенство и служебно начало.

Въз основа на горното прави извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт и го отменя.

Решението е правилно.

Съгласно на 5, т. 2 ПЗР ЗМГО този закон се прилага за исканията за отмяна и заличаване на регистрация на марки и географски означения, по които няма влязло в сила решение до влизането му в сила.

В основното си съдържание разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 19 ЗМГО (отм.) и на чл. 35, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 21, ал. 1 и 3 ЗМГО са идентични. Налице е разлика в съдържанието на чл. 19, ал. 2, т. 1 и относимия към него чл. 13, ал. 2 ЗМГО (отм.) и чл. 21, ал. 3 ЗМГО, която разлика е резултат на правилното транспониране в новия закон на Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (Директива 2015/2436). Въпреки това и преди влизане в сила на новия закон съдът е длъжен да тълкува националния закон по начин, който най-пълно осигурява целите на директивата.

Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките (Първа директива 89/104/ЕИО) е отменена с Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките (Директива 2008/95/ЕО), която от своя страна е отменена с Директива (ЕС) 2015/2436. Понастоящем приложима е Директива 2015/2436, която именно транспонира и националния закон с оглед и на изрично посоченото в неговия 3 ПЗР.

Независимо от това безспорно е, че съдържанието на релевантните разпоредби и в трите директиви е идентично, поради което и практиката на Съда, постановена по всяка от директивите по отношение на тези разпоредби, е приложима.

Решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) за марката Minimax е основополагащо за разбирането на Съда за понятието реално използване на марка и начина на неговото оценяване. От изложеното в точки 36 – 39, обобщени в точка 43 на решение от 11 март 2003 г., Ansul, С-40/01, EU: C: 2003: 145 за марката Minimax, е видно, че реалното използване на марката е: 1.) използване на марката на пазара за стоките или услугите, защитени с марката и 2.) използване в съответствие с основната функция на марката – да гарантира на потребителя идентичност на стоките или услугите, като му позволи без всякаква вероятност от объркване да различава продукта или услугата от други, които имат друг произход. При преценката на реалното използване следва да се вземат предвид всички релевантни факти и обстоятелства, които установяват дали търговската експлоатация на марката е реална, и по-специално дали такова използване се разглежда като обосновано в засегнатия икономически сектор, за да се създаде или да се поддържа пазарен дял на стоките или услугите, защитени с марката. Това може да включва вземането предвид и на естеството на стоките или услугите, особеностите на засегнатия пазар и обхвата и честотата на използване на марката. Реалното използване на марката е действителното използване в съответствие с основната функция на марката, което не е символично и което гарантира идентичността на произхода на стоките или услугите на потребителите, като им позволява, без никаква възможност от объркване, да разграничат продукта от други, които имат друг произход.

В съответствие с Директива (ЕС) 2015/2436 и практиката на СЕС са и разпоредбите от ЗМГО.

Съгласно чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗМГО регистрацията на марка се отменя по искане на всяко лице, когато марката не е била използвана съгласно чл. 21. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗМГО регламентира, че когато в срок 5 години от датата на регистрацията притежателят не е започнал реално да използва марката на територията на Р. Б. във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, или използването е било преустановено за непрекъснат период от 5 години, регистрацията може да бъде отменена, ако не съществува основателна причина за неизползването. Аналогична е била и разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от отменения ЗМГО.

Видно от посочената правна регламентация, правилно е прието от съда, че в случая периодът, в който трябва да се установи реалното използване на марката, е 05.01.2013 г. - 05.01.2018 г.

На първо място неоснователни са доводите на касатора за противоречие и неяснота на мотивите на съдебното решение, неправилна преценка на доказателствата и липса на произнасяне по всички възражения и аргументи на страните. Първоинстанционният съд е направил подробен анализ на събраните по делото доказателства, въз основа на тях е изложил ясни и последователни мотиви, съответни на релевантните факти.

При преценка за наличието на доказателства относно реалното използване на процесната марка, съдът правилно е взел предвид влязлото в сила съдебно Решение №10078 от 24.07.2018 г. по адм. дело № 1904/2017 г. на ВАС. Представените по делото доказателства също установяват реално използване на марката през конкретна част от релевантния петгодишен период - времето между 05.01.2013 - 04.04.2013 г. Правилен е и формираният извод, че дори и да се установи реално използване на марката единствено за посочената част от релевантния период, основание за отмяна на марката съгласно чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗМГО няма да е налице. Следователно и правилно не са обсъдени останалите доказателства на маркопритежателя за реално използване през останалия период, тъй като не е изпълнена първата и основна предпоставка за отмяна на регистрацията, установена в чл. 35, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 21, ал. 1 ЗМГО.

Неоснователни са и доводите за неправилност на извода на съда за наличие на нарушение на принципите на законност, истинност, равенство и служебно начало.

В тази връзка следва да се посочи, че с Решение №280 от 04.09.2020 г. председателят на ПВ е спрял на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК, производството по процесното искане с вх. №70085695 от 05.01.2018 г. за отмяна на марка „GALLUP“ до приключване на производствата по предходни две искания за отмяна на същата марка - искане с вх. № 94-00-479 от 04.04.2013 г. и искане с вх. № 70-00-1867 от 24.02.2014 г., като е приел, че същите са преюдициални на основание на чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК. В последствие с Решение №184 от 04.06.2020 г. председателят на ПВ е оставил без уважение искане с вх. №70-00-1867 от 24.02.2014 г. за отмяна на процесната марка, като на база на доказателства, които са аналогични на тези, представени в производството, по което е било постановено Решение №10078 от 24.07.2018 г. по адм. дело № 1904/2017 г. на ВАС, е приел, че искане с вх. №70-00-1867 от 24.02.2014 г. за отмяна на марката е неоснователно. Приел е, че при постановяване на Решение №10078 от 24.07.2018 г., ВАС се е произнесъл по събрани идентични доказателствени материали, което е и водещ мотив на председателят на ПВ да остави без уважение предходното искане за отмяна на процесната марка.

Същевременно в настоящото административно производство са представени доказателства, част от които са аналогични на тези, които са били представени в производствата по предходните две искания, но въпреки това с обжалваното Решение №РС-253-(1) от 20.08.2021 г., председателят на ПВ е изложил фактически и правни изводи, които са в противоречие с фактическите и правни изводи в предходното Решение №184 от 04.06.2020 г. на същия административен орган. Достигайки до различни фактически и правни изводи по аналогични случаи, председателят на ПВ е приложил по различен начин закона спрямо аналогични случаи, в противоречие с принципа на законност, не е оценил действителните факти от значение за случая, в противоречие с принципа за истинност и е третирал по различен начин сходни случаи, в противоречие с принципа на равенство. Освен посоченото, съгласно принципа на служебното начало административният орган е следвало да съобрази служебно известен му административен акт, постановен при аналогична фактическа обстановка, което не е сторено.

Неоснователни са и доводите за нарушения на материалния закон поради липса на мотиви относно мястото, продължителността, обемът и естеството на употреба на процесната марка за услугите, за които е регистрирана. Следва да се посочи, че използването на марката трябва да бъде доказано през релевантния период, но не и непрекъснато през този период. В този смисъл са Насоките на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост и марковата практика - не е необходимо използването да е извършено през целия петгодишен период, а по-скоро да е в рамките на петте години. Разпоредбите относно изискването за употреба не изискват непрекъсната употреба (решение от 16.12.2008, Т-86/07, Deitech, EU:Т:2008:577, 52). Предвид гореизложеното установяването на използване на процесната марка в релевантния петгодишен период е достатъчно за оставяне без уважение на искане по чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗМГО и без да е необходимо да се проследява използването през целия останал период.

Освен това процесният релевантен период по настоящото искане 05.01.2013 г. - 05.01.2018 г. се застъпва с периода по второто искане, оставено без уважение като неоснователно с Решение №184 от 04.06.2020 г. на председателя на ПВ, което представлява доказателство за наличие на реално ползване на процесната марка и за времето от 05.01.2013 г. до 24.02.2014 г. - също част от петгодишния релевантен период.

Следователно правилен е изводът на първоинстанционния съд за липса на предпоставките на чл. 35, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 21, ал. 1 ЗМГО за отмяна на регистрацията на марка с peг. №57867 „GALLUP“, словна, за всички услуги, за които е регистрирана.

Видно от изложеното, доводите на касатора за неправилност на извода на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорения акт са неоснователни. Съдът правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.

Независимо от изхода на спора, разноски в полза на ответника Gallup Inc. не следва да се присъждат за касационната инстанция, тъй като не са представени доказателства за извършването им.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №5384 от 14.08.2023 г. по адм. дело №10638/2021 г. на Административен съд София - град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДАНИЕЛА МАВРОДИЕВА

секретар:

Членове:

/п/ К. А. п/ ВЕСЕЛА АНДОНОВА