2решение по гр. д.№ 4559 от 2022 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

Р Е Ш Е Н И Е

№ . 16

София, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение в открито съдебно заседание на шести декември две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Г. Г. ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.

М. Д.

при участието на секретаря А. И. като изслуша докладваното от съдия Т. Г. гр. д.№ 4559 по описа за 2022 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.

С определение № 1871 от 28.06.2023 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решение № 262842 от 30.08.2022 г. по в. гр. д.№ 2583 от 2021 г. на Софийския градски съд, ГК, IV-Д състав, само в частта му, с която е потвърдено решение № 20267006 от 03.12.2020 г. по гр. д.№ 50419 от 2013 г. на Софийския районен съд, 76 състав за допускане на делба на ап.№ 6, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] при следните квоти: 11 659,11/19 367 ид. ч. за Т. О. и 7 707,89/19 367 ид. ч. за Й. О.. Решението в тази част е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния въпрос: Придобиват ли се от двамата съпрузи /представляват ли съпружеска имуществена общност/ лихвите по жилищен влог, формиран от стойността на обезщетението, което е получено за отчужден имот на един от съпрузите ?

С решението на Софийския градски съд в допуснатата до касационно обжалване част е прието, че процесният апартамент № ..... е бил придобит от Т. О. по време на брака му с Й. О. /брак, сключен на 26.02.1978 г. и прекратен с влязло в сила решение на 02.09.2013 г./ , като обезщетение за отчужден негов собствен имот: със заповед № А-0-07-2115 от 19.09.1979 г. на основание чл.98 З. /отм./ е отчужден съсобствен имот от три лица, едно от които е Т. О., при дялове по 1/3 част за всеки; отчужденият имот е бил оценен на 11 853,66 стари лева или по 3 951,22 стари лева за всеки от съсобствениците, а със заповед № РД-41-67 от 14.04.1993 г. като обезщетение за отчуждения имот, Т. О. е придобил процесния ап.№ .... с цена 19 367 стари лева. По отношение на възникването на съпружеска имуществена общност върху този апартамент, съдът е взел предвид т.3 от ППВС № 5 от 1972 г. и е приел, че 3951,22/19367 ид. ч. от ап.№ ..... са лична собственост на Т. О., а останалата част от имота- 15415,78/19367 ид. ч. е станала съпружеска имуществена общност на двамата съпрузи. Поради това след прекратяването на брака им съдът е счел, че те са станали съсобственици на апартамента при следните квоти: 7707,89/19367 ид. ч. за Й. О. и 11659,11/19367 ид. ч. за Т. О..

Макар и не изрично, въззивният съд е приел, че не е лична собственост на Т. О. сумата, представляваща начислената по жилищно-спестовния му влог лихва върху сумата 3 951,22 лв. за периода от 29.04.1984 г. /датата на откриване на жилищно-спестовния влог в Д./ до 08.01.1996 г. /датата на закриването на влога/, която сума също е внесена за заплащане на цената на делбения апартамент № ..... .

За неоснователно е прието от въззивния съд възражението на Т. О., че по въпроса за възникване на съпружеска имуществена общност върху сумите по жилищно-спестовния му влог, от който е извършено заплащането на цената на получения в обезщетение ап.№ ...., следва да намери приложение нормата на чл.21, ал.1 СК от 2009 г., според която влоговете са изключени от режима на съпружеската имуществена общност. В случая, тъй като влогът на ищеца е бил ликвидиран при пълното плащане на стойността на ап.№ .... през 1996 г., съдът е счел, че относно статута му следва да се приложи нормата на материалния закон, която е била действаща към онзи момент, а именно чл.19, ал.1 СК от 1985 г. /отм./, според който съпружеската имуществена общност обхваща и паричните влогове, които са били придобити по време на брака, освен ако е доказано друго.

В проведеното открито съдебно заседание пълномощникът на А. Т. О.- Клюсик, конституирана като наследница на починалия в хода на делото пред ВКС касатор Т. Л. О., поддържа жалбата. Моли решението на Софийския градски съд в допуснатата до касационно обжалване част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение за отхвърляне на иска за делба на ап.№ ...., находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес].

Пълномощникът на ответницата по жалбата Й. Х. О. оспорва жалбата. Моли решението на Софийския градски съд в допусната до касационно обжалване част да бъде оставено в сила. Претендира и за направените по делото пред ВКС разноски.

Третото лице-помагач на страната на Й. Х. О.- Д. П. П. също оспорва жалбата.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по поставения правен въпрос приема следното: Когато е доказано, че сумите по паричен влог, придобит по време на брака, са лична собственост на един от съпрузите /съгласно чл.22, ал.2 от действащия СК или чл.21, ал.1 СК от 1985 г. /отм./, лична собственост на съпруга - титуляр на влога са и лихвите върху сумите по този влог. Лихвите са граждански плодове от влога и като такива съгласно чл.93 от Закона за собствеността са собственост на титуляра на влога.

С оглед отговора на поставения правен въпрос неправилно е и като такова следва да бъде отменено въззивното решение по отношение на ап.№ ....., в което при определяне на квотите, при които е допуснал делбата на този апартамент, съдът не е включил в общата сума, за която е приел, че представлява лични средства по жилищно-спестовния влог на Т. О., формиран от обезщетението, което той е получил за отчужден негов личен имот, сумата, която представлява лихва по този влог.

На основание чл.293, ал.3 ГПК след отмяна на решението делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага да бъдат извършени нови съдопроизводствени действия, а именно да бъде допусната втора допълнителна задача на съдебно-счетоводната експертиза:

1. Да даде заключение какъв е размерът на лихвата, която Д. начислява върху сумата по жилищно-спестовния влог на Т. О. за периода от 01.01.1995 г. до закриването на влога на 08.01.1996 г., съобразно действащата към този период Тарифа на Д., за съществуването на която тарифа има данни в представеното по делото удостоверение № 14-ИСК-10382/1 от 14.10.2020 г. , издадено от Банка Д., намиращо се на лист 307 от първоинстанционното дело, която Тарифа вещото лице не е проверило и взело предвид при изготвяне на първоначалното си и допълнително заключение.

2. В случай, че такава тарифа не бъде открита от вещото лице в Банка Д., следва да се даде заключение какъв е размерът на лихвата върху сумата по жилищно-спестовния влог на Т. О. за периода от 01.01.1995 г. до закриването на влога на 08.01.1996 г., съгласно действащата за предходния период от време Тарифа /тази за 1994 г./.

3. Да даде заключение дали по партидата, в която е отразено движението на сумите по жилищно-спестовния влог на Т. О., е отбелязано през периода от 26.02.1978 г. /датата на сключване на брака между Т. О. и Й. О./ до 08.01.1996 г. /датата на закриване на жилищно-спестовния влог на Т. О., чрез превеждане на намиращата се в него към тази дата сума от 19367 лв. за заплащане на цената на делбения апартамент № ...../ да са били внасяни други суми, различни от първоначално внесената по влога сума от 3 951,22 лв.

Изясняването на горните обстоятелства е от съществено значение за делото, тъй като ако се установи, че реално начислената от Д. по жилищно-спестовния влог на Т. О. лихва върху сумата 3 951,22 лв. за периода от 01.01.1995 г. до до 08.01.1996 г. /датата на закриване на влога/ е равна или надвишава сумата 3 585,92 лв. /19 367 лв., колкото е внесената от жилищно-спестовния влог на Оровчанов цена за делбения апартамент № ....., минус сумата 3 951,22 лв., колкото е получената като обезщетение за отчуждения личен имот на Т. О. и внесена в жилищно-спестовния му влог сума, върху която са начислявани лихви, минус сумата 11 829,86 лв., колкото е реално начислената според удостоверение № 14-ИСК-10382/1 от 14.10.2020 г. на Банка Д. лихва върху сумата 3 951,22 лв. за периода от датата на откриване на влога на 29.04.1984 г. до 31.12.1994 г./, следва да се приеме, че цялата цена на апартамент № 6 е заплатена с лични средства на Т. О. и този апартамент не е бил съпружеска имуществена общност с Й. О., съответно че след прекратяване на брака им не е съсобствен между Т. О. и Й. О..

В случай, че се установи, че реално начислената лихва за горепосочения период е под 3 585,92 лв., делбата на апартамент № 6 следва да се допусне, като се приеме, че лична собственост на Т. О. е онази част от апартамента, която съответства на внесените от него за закупуването на този апартамент лични средства от жилищно-спестовния му влог /формирани от сумата 3 951,22 лв. и размера на начислената от Д. лихва върху тази сума за периода от 29.04.1984 г. до 08.01.1996 г./.

Следва да се посочи, че изслушването на заключение на съдебно-счетоводна експертиза с горепосочената задача не е преклудирано и въззивният съд е бил длъжен да допусне и изслуша такова допълнително заключение, съгласно приетото в т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС: тъй като искане за назначаване на такава експертиза е направено във въззивната жалба на Т. О. и е обосновано с твърдения за това, че поради неоснователния отказ на първоинстанционния съд да допусне експертиза с такава задача делото е останало неизяснено от фактическа страна и постановеното от първоинстанционния съд решение е необосновано.

При новото разглеждане на делото, при преценка на допълнителното заключение на вещото лице въззивният съд следва да има предвид, че от значение за решаване на въпроса за това каква част от сумата по жилищно-спестовния влог на Т. О. е негова лична собственост, е това дали по този влог Д. реално е начислявала лихви върху главницата /доказателства за което има съгласно представеното удостоверение № 14-ИСК-10382/1 от 14.10.2020 г. на Банка Д./, а не дали действащите към онзи момент нормативни актове /посочените от ответниците по касационната жалба Тарифа за лихвите, таксите, комисионните и разноските, които банките и Д. събират и плащат по операциите си от 1975 г., Наредбата за кредитната дейност на Д., Закона за Д., Наредбата за влогонабирането и безкасовите плащания на гражданите от 1978 г./ са разрешавали Д. да начислява и плаща лихви върху блокирани жилищно-спестовни влогове.

Следва да се има предвид и че с оглед доказателствата, че поради изтичане на срока за съхранение на първичните документи в Банка Д. не се пазят доказателства за начислени лихви по жилищно-спестовния влог на Т. О. за периода от 01.01.1995 г. до 08.01.1996 г. /удостоверение № 14-ИСК-10382/1 от 14.10.2020 г. на Банка Д./, съгласно чл.165, ал.1 ГПК доказването на факта, че по жилищно-спестовния влог на Т. О. са начислявани лихви и през периода от 01.01.1995 г. до 08.01.1996 г. е допустимо с всякакви доказателствени средства, включително заключение на експертиза, други писмени доказателства и свидетелски показания.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 262842 от 30.08.2022 г. по в. гр. д.№ 2583 от 2021 г. на Софийския градски съд, ГК, IV-Д състав В ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено решение № 20267006 от 03.12.2020 г. по гр. д.№ 50419 от 2013 г. на Софийския районен съд, 76 състав за допускане на делба на ап.№ 6, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес].

ВРЪЩА ДЕЛОТО В ТАЗИ ЧАСТ за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.