О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1049

гр.София, 15.11.2023 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪДВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

КРАСИМИР МАШЕВ

като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 2660 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Производството е по повод на касационна жалба от К. Х. П. против решение № 524/18.07.2022 г. по в. т.д. № 198/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 266077/12.10.2021 г. по т. д. № 2699/2017 г. на Софийски градски съд, с което касаторът е осъден да заплати на „Имоти лукс“ ЕООД, както следва: на основание чл. 145 ТЗ сумата от 30 000 лв., представляваща част от общо дължими 129 325,98 лв. - обезщетение за причинена вреда на дружеството, изразила се в изтеглени през периода 02.09.2013 г. - 02.09.2014 г. парични средства от банковата сметка на „Имоти лукс“ ЕООД в „У. Б. АД, за които не са представени разходнооправдателни документи, ведно със законната лихва, считано от 02.03.2017 г. до окончателното изплащане и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1 340 лв. - направени по делото разноски.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евент. - неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1,т.3 и ал.2, пр.2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

В подадения писмен отговор ответникът по касацията „И. Л. ЕООД оспорва основателността на касационната жалба и изпълнението на основанията по чл.280, ал.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е приел, че е сезиран с допустим иск по чл.145 ТЗ срещу касатора, като е изпожил, че с протокол от 28.02.2017 г. за проведено заседание на СД на „Иновейшън трейд“ ЕАД последното в качеството му на едноличен собственик на капитала на ищцовото дружество е взело решения ЕООД да заведе искове срещу бившия си управител – ответника К. П. за заплащане /възстановяване на изтеглени и неотчетени парични средства в общ размер на 129 325,98 лв. и съответните лихви върху главницата, считано от завеждането на исковете до окончателното издължаване, като е било възложено на управителя на „Имоти лукс“ ЕООД А. А. да заведе иска. Установил е, че касаторът със свои действия, лично и чрез съпругата му /упълномощена от него/, е причинил вреда на ищцовото дружество в размер на 129325,98 лв., която сума се формира от изтеглени през периода 02.09.2013 г. - 02.09.2014г. парични средства от банковата сметка на „Имоти лукс“ ЕООД в „У. Б. АД, за които не са представени разходно-оправдателни документи и за които няма основание. Тези си изводи е направил на база подписани от К. П. лично (а в два случая от упълномощената от него съпруга) и удостоверени от банката 36 броя нареждания-разписки до обслужващата банка, в които документи като основание за теглене на съответната парична сума е било посочено „теглене“, което е видно и от движението по банковата сметка, удостоверено от „У. Б. АД и от заключението на вещото лице по ССЕ. САС е приел, че касаторът не е доказал наличието на разходно-оправдателни документи и съответно основание за изтегляне на сумите, не е представил доказателства относно такива обстоятелства, дори и не посочва такива, и то при положение, че към момента на извършване на тези банкови действия, същият като едноличен собственик и управител на ищцовото дружество би трябвало да е разполагал с разходно-оправдателни документи, най-малкото да знае за наличието на такива и съответно за основанието за изтегляне на сумите. Заключил е, че с тези средства не са извършвани плащания от името и в полза на дружеството, нито са предадени като налични средства в каса на дружеството, нито такава каса е предадена от бившия управител при освобождаването му от длъжност или в друг момент. Изложил е съображения, че коментираните нареждания-разписки, подписани от П. и удостоверени от банката, представляват първични счетоводни документи по смисъла на чл. 4, ал. 2 ЗСч, които като такива не подлежат на самостоятелно приемане от Общото събрание на съдружниците, а финансовите отчети и баланси, на които се позовава касаторът, съдържат преобразувана информация (чл. 4, ал. 3 ЗСч). Приел е, че отразените в тези вторични счетоводни документи данни не могат да се разглеждат с предимство пред наличните първични счетоводни документи относно установените с тях факти, с оглед и на което е ирелевантно дали счетоводството на ищеца е водено редовно, коректно и правилно – първичните счетоводни документи са носители на информация за регистрирана за първи път стопанска операция, те са документи, установяващи истински факти и събития, като в случая достоверността им относно удостоверените с тях банкови операции (теглене на суми от банковата сметка на „Имоти лукс“ ЕООД) не е била опровергана. Относно балансите и отчетите за 2012, 2013, 2014 и 2015 г. и начина на тяхното съставяне САС е отбелязал, че до 02.09.2014 г. К. П. е бил управител и едноличен собственик на ищцовото дружеството, а в периода 12.09.2014 г. - 16.07 2015 г. е бил съдружник и управител на дружеството, представляващ само заедно с втория управител, като при вписването на втори управител и при освобождаването на П. като управител последният не е предал никаква счетоводна документация и касова наличност, не е сътрудничил за достоверно и последователно счетоводно отчитане, не е предал каса с налични, парични средства. Въззивната инстанция е обсъдила отговорите на вещото лице, че ЕООД е решило да не води „Сметка каса“, поради което директно сумата, която се изтегля от банковата сметка постъпва по „Сметка други дебитори“ - тя има определени лица, които се задължават със съответната сума и след това трябва да дадат документи за разхода на сумата, което е друг начин за осчетоводяване. Вещото лице е установило, че при този начин на осчетоводяване процесната сума е осчетоводена като вземания към физическите лица – К. П. и неговата съпруга Ц. П..

В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1/ Допустим ли е иск по чл.145 ТЗ при взето решение от ОС на съдружниците в ООД за водене на процеси срещу управител, но изрично не е взето решение за назначаване на представител за воденето им?; 2/Следва ли ОС на съдружниците в ООД да подпише договор с назначения представител – в хипотезата на чл.137, ал.1, т.8 ТЗ или назначаването възниква със самото решение, без да са необходими каквито и да е допълнителни действия от страна на ОС и назначения представител?; 3/ Възлагане изпълнението на решенията на ОС на управителя на ООД идентично ли е с действието на назначаване на представител за водене на процеси по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ ?; 4/ Когато е назначен представител за водене на процеси – по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ, без да е сключен писмен договор, следва ли назначеният представител да е удостоверил писмено съгласието си да извъшва тези действия или е достатъчно да извърши конклудентни действия в тази насока и ак следва тези действия да се релевират пред съда за да са изпълнени процесуалните предпоставки за разглеждане на исковата претенция?; 5/ Следва ли назначеният представител по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ, когато преупълномощава адвокат, изрично да впише в пълномощното, че упълномощаването се извършва във връзка с назначаването му като лице, имащо право да предяви искове срещу управителите и какви са правните последици от това, че не е сторено?; 6/ Следва ли въззивният съд да съобрази мотивите на решението си с неоспорения от страните доклад по чл.146 ГПК и може ли да прави изводи за процесуална пасивност за някоя от страните, ако на страната не й е възложена определена активност? По всички въпроси въвежда допълнително основание за селекция на касационната жалба по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Позовава се и на хипотеза на очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

Настоящият състав на ВКС намира, че въпроси от № 1 до № 5 вкл. касаят допустимостта на въззивното решение, но не попадат в предмета на произнасяне на САС и установената от него фактическа обстановка по казуса. Както е посочил въззивният съд, едноличният собственик на капитала на ЕООД е взел решение за завеждане на иск по чл.145 ТЗ срещу бившия управител на ЕООД, като е възложил на действащия управител на ЕООД да организира изпълнението на горното решение. Настоящият управител в тази хипотеза е представляващ дружеството и без да е необходимо нарочно решение относно представителството по чл.137, ал.1, т.8 ТЗ. Последователна е създадената практика на ВКС /решения по т. д.№ 3150/2015 г. на ІІ т. о., т. д.№ 2795/2015г. на І т. о., т. д.№ 61/ 2011 г., т. д.№ 1525 / 2015 г. на ІІ т. о. , по т. д.№ 669/ 2008 г., т. д.№ 1002 / 2015 г., т. д.№ 1212/ 2018 г. на І т. о. на ВКС, т. д. № 2823/2018 г. на I т. о и мн. др./, че решението на ОС на дружество с ограничена отговорност по чл.137 ал.1 т.8 ТЗ за ангажиране отговорността на управителя на дружеството за вреди е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл.145 ТЗ в хипотезите на настоящ и бивш управител. Решение на ОС на съдружниците в ООД за упълномощаване на определено лице за завеждане на иск по чл.145 ТЗ е необходимо единствено в някои случаи на конфликт на интереси, напр. когато искът се завежда срещу настоящ управител и той е единствен управител на дружеството – така решение по т. д. № 1002/2015г. на ВКС, II т. о., или е овластен да представлява само заедно с друг управител дружеството – арг. от определение по ч. т.д. № 1102/2023г. на ВКС, I т. о. Освен това нормите на чл.141, ал.2 ТЗ, че ООД се представлява от управителя и тази на чл.30, ал.1 ГПК – ЮЛ се представляват пред съдилищата от лицата, които ги представляват по закон, са ясни и не се нуждаят от тълкуване, нито е налице необходимост от осъвременяване на съдебната практика по тях. Също така чл.34, ал.2 и 3 ГПК изчерпателно изброяват за кои процесуални действия е неоходимо изрично пълномощно и завеждането на иск по чл.145 ТЗ срещу бивш управител не е сред тях.

Следователно не е налице вероятност въззивното решение да е недопустимо на сочените от касатора основания. Не е изпълнено условието по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК, нито общото основание по чл.280, ал.1 ГПК по отношение на коментираната група въпроси за допускане на касационно обжалване.

Въпрос № 6 също не се явява обуславящ произнасянето на САС. В съответствие с разпределената от първоинстанционния съд доказателствена тежест въззивната инстанция е разгледала събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи. След обсъждане на заключението на ССЕ и писмените доказателства е приела за доказана тезата на ищеца за извършени от касатора действия по теглене на парични средства от сметка на дружеството, за които не са били представени разходно-оправдателни документи. Подобни мотиви се съдържат и в първоинстнционното решение и ответникът по иска по чл.145 ТЗ не е направил оплакване във въззивната си жалба пред САС за допуснато процесуално нарушение по чл.146 ГПК от СГС, за да е налице задължение за въззивния съд да се произнесе по него.

Не е налице и соченото основание „очевидна неправилност“ по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, насочващо към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на същинска касационна проверка по същество на обжалваното решение. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. С оглед оплакванията в касационната жалба /за нарушение на изискванията по чл.146 ГПК относно доклада, довели според касатора до нарушение на правото му на защита, следва да се квалифицират като касационни основания по чл.281, т.3 ГПК за отмяна на обжалваното решение поради неговата неправилност/ настоящият състав на ВКС не може да направи извод за констатиране на някой от гореизложените пороци без извършване на проверка по същество на въззивното решение. Не се установяват груби нарушения на правилата на формалната логика при изграждане на изводи въз основа на всички събрани по делото доказателства и нарушаване на основни принципи на гражданския процес.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №524/18.07.2022 г. по в. т.д. № 198/2022 г. на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: