О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3699

София, 23.07.2024 г.Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА

Членове: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията В. А. гр. д. № 4693/2022 година.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Подадена е касационна жалба от Р. Р. Х., чрез адв. А. С., против решение от 03. 08. 2022 г., поправено с решение № 4052 от 20. 07. 2023 г., и двете постановени по гр. д. № 15199/21 г. на Софийски градски съд, III -Б въззивен състав, в частта, с която след частична отмяна на решение от 24. 09. 2019 г. по гр. д. № 26798/2012 г. на СРС, ГО, 75 състав, е осъден Р. Р. Х., на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, да заплати на Ж. Д. Х. сумата 12009, 40 лв. обезщетение за лишаване на ищеца, в периода 12. 06. 2012 г. – 06. 06. 2017 г., от ползване на собствената му 1/2 идеална част от апартамент № ***, находящ се на етаж ***, във вход *** на блок *** в[жк], [населено място], с площ от 65, 66 кв. м., заедно с избено помещение № ***, с площ от 3, 39 кв. м. и заедно с 3,845 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, както и в частта с характер на определение, с която е потвърдено определение от 19. 07. 2021 г. по гр. д. № 26798/2012 г. на СРС, ГО, 75 състав, с което е оставено без уважение искането на Р. Р. Х. за изменение, на основание чл. 248 ГПК, на решение от 24. 09. 2019 г. по гр. д. № 26798/2012 г. на СРС, ГО, 75 състав, в частта с която Р. Р. Х. е осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер общо на 5302, 82 лв. Твърди се неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на чл. 31, ал. 2 ЗС. Иска се допускането му до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, отмяната му и отхвърляне на предявения иск.

Подаден е отговор на касационната жалба от ответника по този иск Ж. Д. Х., чрез адв. П. И., с който се поддържа липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и правилност на същото.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършването на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 31, ал. 2 ЗС за уважаване на предявения от Ж. Х. против Р. Х. иск за присъждане на обезщетение за лишаване на ищеца от ползване, в периода 12. 06. 2012 г. – 06. 06. 2017 г., на собствената му 1/2 идеална част от процесния апартамент. С влязло в сила решение по допускане на делбата е признато за установено между страните по делото, че същите са съсобственици, при равни дялове, на процесния апартамент. Установено е, че през процесния период само Р. Х. е ползвал същия, въпреки отправеното му от Ж. Х. и връчено му на 12. 06. 2012 г. писмено искане по чл. 31, ал. 2 ЗС. Ответникът Р. Х. не е доказал да е предоставил на ищеца Ж. Х. възможност да ползва жилището, давайки му ключ от апартамента и реална възможност да упражнява фактическа власт върху същия съобразно правата си. Прието е, че пропуснатите от ищеца ползи, подлежащи на обезщетяване, са в размер на средния пазарен наем, който би се получил при отдаване на имота за временно възмездно ползване в процесния период – 1/2 от сумата 24018, 80 лв., поради което искът следва да бъде уважен за сумата 12009, 40 лв.

Приел е, че дължимите от Р. Х. държавни такси за делбеното производство, определени по реда на чл. 355 ГПК, вр. чл. 1 и 8 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по граждански дела, възлизат общо на 5302 лв.: 4 % върху 71965 лв. (стойността на дела на жалбоподателя) + 4 % върху неуважената част от 44248, 53 лв. от претенцията му по чл. 30, ал. 3 ЗС + 4% върху 16357 лв. неуважена претенция за консумативи за ползване на жилището), поради което не са били налице основания за изменение, на основание чл. 248 ГПК, на първоинстанционното решение в частта за разноските.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя следният въпрос във връзка с основанието по чл. 280, ар. 1, т. 3 ГПК: достатъчно ли е отправянето на писмено поискване към собственика, ползващ съсобствен недвижим имот, за да се приеме, че неползващият го съсобственик е бил лишен от достъп до недвижимия имот.

Въпросът не съответства на данните по делото. Мотивите към въззивното решение не сдържат извод, според който отправяне на писмено поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е достатъчна предпоставка за уважаване на иска за присъждане, в полза на съсобственик на имот, на обезщетение за лишаването му от възможността да ползва съсобствения имот според правата си в съсобствеността. Напротив, посочено е, че фактическият състав на чл. 31, ал. 2 ЗС включва следните елементи: съсобственост върху имот, ползване на имота само от единия съсобственик, писмено поискване на обезщетение за ползите, от които е бил лишен, отправено от неползващия към ползващия съсобствения имот.

На следващо място, въпросът е обсъждан в практиката на ВКС, поради което разглеждането му не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В решение № 269 от 18.10.2013 г. по гр. д. № 1282/2012 г. на ВКС, 4 г. о., и цитираните в него решения на ВКС, също постановени по реда на чл. 290 ГПК, е прието, че фактът, че един от съсобствениците ползува цялата вещ, сам по себе си дава правото на другия съсобственик да претендира заплащане на обезщетение от деня на писменото поискване, тъй като е лишен от възможността да извлича ползите от вещта по причина действията на другия съсобственик. Неползващият вещта не е длъжен да изяви желание за лично ползуване, за да може да претендира обезщетението, тъй като причина за разместването на блага в имуществените сфери на двамата съсобственици е осъщественото само от един от тях ползуване на цялата съсобствена вещ, а не липсата на изразена воля от другия съсобственик да ползува вещта според правата си. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС обвързва задължението за заплащане на обезщетение пряко с осъществяваното само от единия съсобственик ползуване на цялата вещ. Достатъчно е неползващият вещта съсобственик да отправи писмена покана за заплащане на обезщетение, за да възникне основание за ангажиране отговорността на ползуващия вещта съсобственик. За да се освободи от отговорност, последният следва да предложи на съсобственика си да ползува вещта лично според правата му в съсобствеността и да му осигури възможността реално да упражнява това свое право.

Настоящият състав споделя формираната по въпроса практика и не намира, че е налице необходимост от промяна на същата като неправилна, неактуална, несъответна на обществено-икономическите условия в страната или по друга причина

Изводите на въззивния съд съответстват на формираната по въпроса практика на ВКС, поради което не би могло да се приеме, че е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение.

Във връзка със съдържащата се в касационната жалба частна жалба по чл. 274, ал. 3 ГПК срещу въззивното решение в частта му с характер на определение, с която е оставена без уважение подадената от Р. Х. частна жалба срещу постановено от първоинстанционния съд определение по чл. 248 ГПК за отказ да бъде изменено първоинстанционното решение в частта за разноските за държавни такси, за заплащането на които е задължен Р. Х., следва да се посочи, че касаторът не е формулирал правен въпрос и не аргументирал някое от основанията по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното определение.

По изложените съображения настоящият състав намира, че въззивното решение в обжалваните части не следва да се допуска до касационен контрол.

С оглед изхода на делото, Р. Х. ще следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Ж. Х. сумата 500 лв. разноски за настоящата инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на касационната жалба.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03. 08. 2022 г., поправено с решение № 4052 от 20. 07. 2023 г., и двете постановени по гр. д. № 15199/21 г. на Софийски градски съд, III -Б въззивен състав, в частта, с която след частична отмяна на решение от 24. 09. 2019 г. по гр. д. № 26798/2012 г. на СРС, ГО, 75 състав, е осъден Р. Р. Х., на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, да заплати на Ж. Д. Х. сумата 12009, 40 лв. обезщетение за лишаване на ищеца, в периода 12. 06. 2012 г. – 06. 06. 2017 г., от ползване на собствената му 1/2 идеална част от апартамент № ***, находящ се на етаж ***, във вход *** на блок *** в[жк], [населено място], с площ от 65, 66 кв. м., заедно с избено помещение № ***, с площ от 3, 39 кв. м. и заедно с 3,845 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото и в частта с характер на определение, с която е потвърдено определение от 19. 07. 2021 г. по гр. д. № 26798/2012 г. на СРС, ГО, 75 състав, с което е оставено без уважение искането на Р. Р. Х. за изменение, на основание чл. 248 ГПК, на решение от 24. 09. 2019 г. по гр. д. № 26798/2012 г. на СРС, ГО, 75 състав, в частта с която Р. Р. Х. е осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер общо на 5302, 82 лв.

ОСЪЖДА Р. Р. Х., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на Ж. Д. Х. сумата 500 лв. разноски за касационната инстанция.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: