ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1496

гр. София, 06.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав: Председател: Василка Илиева

Членове: Борис Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от В. И. К. гражданско дело № 20228002104733 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от И. И. С., действащ чрез настойника си А. И. И., чрез адв. Ир. А., против въззивно решение № 874/06.07.2022 г., постановено по в. гр. д. № 3059/2021 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 260067/15.10.2021 г. по гр. д. № 297/2020 г. на Районен съд - Провадия, с което е обявен за окончателен сключеният на 01.03.2010 г. между И. И. С., в качеството му на продавач от една страна, и „Д. А. ЕООД, от друга страна като купувач, предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор № **** по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-968/22.12.2017 г. на Изп. директор на АГКК, находящ се в землището на [населено място], общ. П., обл. В., местност „Д. п.", с площ съгласно предходен документ за собственост - 11 дка, а съгласно данни от СГКК -10 998 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: четвърта, номер по предходен план: ***, при съседи по КК: ***, ***, 04457.37.120, ***, ***, срещу цена 1320 лв., от която сумата от 1220 лв. е платена от купувача към деня на подписване на договора под формата на капаро, а остатъкът в размер на 100 лв. е платим от купувача при сключване на окончателния договор, при условие, че „Д. А. ЕООД изпълни насрещното си задължение да заплати на И. И. С., чрез неговия настойник А. И. И., сумата от 100 лв., представляваща остатък от уговорената продажна цена по предварителния договор в двуседмичен срок от влизане в сила на решението, на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД; „Д. А. ЕООД е осъдено да заплати по сметка на Районен съд - Провадия нотариална такса в размер 47,66 лв. и такса за вписване на възбрана в размер 15 лв., а по сметка на [община] - местен данък за придобиване на имущество по възмезден начин в размер 33 лв. е и наредено да се впише възбрана върху описания по-горе недвижим имот до изплащане на следващите се разноски по прехвърлянето и са присъдени съдебни разноски.

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение и се иска отмяната му.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Когато липсва изрично отразяване от нотариуса в предварителен договор, че текстът е бил прочетен на подписалия го неграмотен и същият не е приподписан от двама свидетели, това влече ли неговата нищожност?"; 2. „За преценката дали е налице нищожност на предварителния договор поради нарушение на добрите нрави предвид нееквивалентност на престациите, към кой момент се прави съпоставка на цената на имота, посочена в предварителния договор с реалната цена - към момента на сключването му или към момента на подписване на окончателния договор?" и 3. „Предвид забраната на чл. 20, ал. 4 от ЗСПЗЗ оземлените лица да прехвърлят земята в срок от десет години от придобиването, сключването на предварителния договор със срок на изповядване на сделката след 10 години, без да е налице някаква друга необходимост от сключване на предварителен договор с толкова дълъг срок, представлява ли на практика заобикаляне на закона, респ. заобикаляне на разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от ЗСПЗЗ?". Поддържа бланкетно и наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК без да конкретизира коя от предвидените хипотези е осъществена.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по касация „Д. А. ЕООД, чрез адв. Т. Д., в който излага съображения за липса на предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество за правилност и законосъобразност. Претендира разноски.

Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа доводите на страните и съгласно данните по делото, намира, че не следва да се произнася по наличието на основанията за допускане на касационното обжалване, тъй като касационната жалба е процесуално недопустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4 вр. т. 2 ГПК, цената на предявения иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД се определя от данъчната оценка на имота. От приложеното удостоверение за данъчна оценка на недвижимия имот/ л.36/ е видно, че данъчната оценка е в размер на 1135 лв., която сума представлява и цена на иска. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, въззивни решения по искове с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела, и до 20 000 лв. - за търговски дела /с изключение на искове за собственост, какъвто не е настоящия предявен иск/, не подлежат на касационно обжалване, поради което касационното производство е процесуално недопустимо и касационната жалба следва да се остави без разглеждане.

Водим от горните съображения Върховният касационен съд, състав на IV г. о., ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на И. И. С., действащ чрез настойника си А. И. И., против въззивно решение № 874/06.07.2022 г., постановено по в. гр. д. № 3059/2021 г. на Окръжен съд - Варна.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг тричленен състав на ВКС.

Председател:

1.

2.