Р Е Ш Е Н И Е

№ 75

София, 05.02.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател: К. М.

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

при секретаря Д. Т. като изслуша докладваното от съдията Донкова гр. д. № 4793/2022 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

С определение № 2569 от 18.09.2023 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 261 от 11.07.2022 год. по в. гр. д. № 830/2021 г. на Софийски окръжен съд. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционно решение № 260081 /30.08.2021 г., постановено по гр. дело № 513/2017 г. на Районен съд - гр. Своге, с което е намалено завещателното разпореждане от 04.03.2015 г., направено със саморъчно завещание от В. С. А., на основание чл. 30 ЗН, по направено възражение от Л. Д. А., с което са завещани на жалбоподателката 3/4 идеални части от правото на собственост върху масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 58 кв. м. и РЗП от 180 кв. м., заедно със същите идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота, съставляващ УПИ *-* в кв. 6 по плана на с. г. Л., [община], със сумата от 14 527,85 лева, необходима за възстановяване на запазената част на Л. Д. А.. Възстановена е запазената част на Л. Д. А. от наследството на В. С. А., като на основание чл. 36, ал. 1 ЗН й е предоставена собствеността на описаната жилищна сграда. Л. Д. А. е осъдена да заплати на З. М. П. сумата 19 147,15 лв., представляваща паричната равностойност на разполагаемата част на В. С. А.. Отхвърлен е предявеният от В. С. А., починала на 25.12.2018 г., заместена в процеса от заветника З. М. П., срещу Л. Д. А. иск за делба на жилищната сграда.

Касаторът З. М. П. иска обжалваният съдебен акт да бъде отменен като неправилен - касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение, с което обжалваното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от въззивния съд. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, жалбоподателката изразява същото становище.

Ответницата по касация Л. Д. А. не е подала отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК и не е изразила становище в съдебно заседание.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявен от В. С. А. срещу Л. Д. А. иск за делба на масивна двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 58 кв. м. и РЗП от 180 кв. м., построена в УПИ *-* в кв. 6 по плана на с. г. Л. и неурегулиран поземлен имот с площ от 600 кв. м., находящ се в границите на околовръстен полигон, махала „Д. н.“, заедно с построената върху него жилищна сграда със застроена площ от 28 кв. м.

Ищцата е починала на 25.12.2018 г. в хода на първоинстанционното производство, като е оставила за свои наследници ответницата, в качеството й на наследник по закон /дъщеря/ и З. М. П., в качеството й на наследник по частно завещателно разпореждане. Делото е продължило с участието на З. М. П. по отношение делбата на двуетажната жилищна сграда. Делбеното производство за втория имот е прекратено с влязло в сила определение.

От приложеното по делото саморъчно завещание на В. С. А. от 04.03.2015 г., обявено на 09.04.2019 г., се установява, че на З. М. П. са завещани 3/4 ид. ч. от жилищната сграда, построена в урегулирания поземлен имот.

На 18.02.2019 г. Л. Д. А. е подала заявление пред Районен съд – Своге, на основание чл. 61, ал. 1 ЗН, за приемане по опис наследството останало от В. С. А., а именно: 3/4 идеални части от делбената жилищна сграда. Направила е възражение за намаляване на завещателното разпореждане до размера на запазената й част, като е релевирано и искане по чл. 36, ал. 1 ЗН имотът да остане изцяло в наследството й.

По делото не е спорно, че процесната жилищна сграда е била в режим на съпружеска имуществена общност, като след прекратяването на същата В. А. наследила 3/4 ид. ч. от нея, а ответницата Л. А. 1/4 ид. ч. Въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице А. е установено, че стойността на тази сграда е 44 900 лв., като оценката е направена към момента на извършване на експертизата, а именно: месец септември 2020 г.

По отношение принадлежността на правото на собственост върху неурегулирания поземлен имот и сграда в полза на наследодателката, са събрани гласни доказателства, тъй като въведените придобивни основания са давностно владение, упражнявано след сключването на брака между В. и Д. А. през 1975 г., и приращение. Ответницата е възразила, че този имот е нейна индивидуална собственост, на основание наследяване от Б. Л. /неин дядо и баща на Д. А./, който е починал след сина си.

Според показанията на свидетелката Т. П. /племенница на В. А./, през 1984 г. тя и нейният съпруг са построили „къщичка“ /състояща се от една стая и антре, а отдолу – мазета/ в имота в махала „Д. н.“. Мястото им било дадено от бащата на Д. А.. Докато са живели в жилищната сграда в село г. Л., са ползвали къщичката като вила. Садили са градината. Свидетелката е посещавала имота непосредствено преди да почине В. А..

Свидетелят П. заявява, че Д. и В. А. са живели в този имот преди да се нанесат в къщата в селото. След това са продължили да го посещават, като В. го е стопанисвала непосредствено и преди да почине /през лятото/.

Събрани са и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В. Н. и П. Н., съответно майка и брат на Р. Н., с когото ответницата съжителства на семейни начала. Последният свидетел също сочи, че през зимата В. А. е живяла в къщата в с. г. Л., а през лятото – в махала „Д. н.“. Двамата заявяват, че знаят, че имотът е бил на бащата на Д. А..

Оценката на неурегулирания поземлен имот и сграда е направена към момента на изготвяне на експертизата – месец септември 2020 г., като към този момент същата възлиза на 9 100 лв.

При определяне на имуществото на В. А., включващо се в наследствената маса, са съобразени решения на поземлената комисия № 18/28.08.1992 г. и № 23/03.05.2001 г., с които е възстановено правото на собственост на земеделски земи, с идентификатори: ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, ***, *** и ***, в землището на [населено място], [община], както и гори и земи от горски фонд, от които наследодателката е получила 1/4 ид. ч. от правото на собственост върху същите. От заключението на съдебно-оценителната експертиза е установено, че пазарната оценка на възстановените земеделски земи е в размер на 13 911,54 лева, като припадащата се част на А. възлиза на сумата от 3 477,89 лева. Посочено е, че в наследствената маса следва да се включат и 1/4 идеални части от правото на собственост върху поземлени имоти с идентификатори: ***, ***, ***, ***, находящи се в [населено място], [община], които са оценени общо на 4 565,60 лева, като е възприето, че притежаваните от В. А. 1/4 идеални части от тях, трябва да се оценят на 1 141,40 лева. Оценката на земеделските имоти е направена към 25.12.2018 г.

По отношение на движимите вещи са събрани оценителна експертиза и гласни доказателства, от които може да се установи съществуването на част от тях.

В обжалваното въззивно решение е прието, че в масата по чл. 31 ЗН не трябва да се включва неурегулирания поземлен имот със сграда, тъй като по делото не са ангажирани доказателства за принадлежността на правото на собственост на В. А.. Възприето е също така, че не е установено местонахождението на посочените от З. П. движими вещи, поради което те също не са включени в наследствената маса. В тази насока не са кредитирани дадените от свидетелите П. и П. показания по отношение на наличните движими вещи, доколкото същите не са посещавали жилището в с. г. Л. през последните десет години.

В обобщение е направен извод, че наследствената маса е в общ размер на 38 294,29 лв., като извършения завет е оценен на 33 675 лв., докато за разполагаемата част на В. А. е прието, че възлиза на 19 147,14 лв., а стойността на имуществото, което Л. А. би получила - на 4 619,29 лв. С оглед това е прието, че е налице превишаване на разполагаемата част, като накърнената запазена част възлиза на сумата от 14 527,85 лв. Обосновано е заключение, че направеното искане за задържане на имота е основателно, доколкото стойността на завета надвишава разполагаемата част от наследството с повече от 1/4, в резултат на което имотът следва да остане изцяло в наследството, а заветникът да получи стойността на разполагаемата част. Предвид уважаването на претенцията по чл. 30 ЗН, предявеният иск за делба на процесната жилищна сграда е приет за неоснователен.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните материалноправни въпроси: как се определя масата по чл. 31 ЗН при заявено искане за намаляване на частно завещателно разпореждане; какво имущество се включва в нея и към кой момент се оценява.

На така поставените въпроси трябва да се отговори по следния начин:

За да се определи размерът на запазената част (а и на разполагаемата), която съставлява не дял в натура от наследството, а цифрова величина, дроб от една стойност, в чл. 31 ЗН е предвиден алгоритъм, съставляващ поредица от точно регламентирани действия. Отклонение от него не е допустимо предвид императивния характер на нормата.

При определяне размера на наследствената маса се остойностяват всички парично оценими активи на наследодателя по цени към момента на откриване на наследството, изваждат се задълженията му, за да се определи чистия актив и мислено се прибавя стойността на извършените безвъзмездни разпореждания – завети и дарения. От така получената цифрова стойност /наследствена маса/ се определя стойността на разполагаемата и запазената част по правилата на чл. 28 и 29 ЗН и съобразно броя на наследниците със запазена част. Преценява се дали наследникът със запазена част може да получи от останалия в наследството чист актив /без заветите и даренията/ имущество на стойност съответстваща на стойността на запазената му част. Ако това имущество е на по-малка стойност, то е налице накърнение на запазената част, която подлежи на възстановяване. Възстановяването се извършва в натура по правилата на чл. 32 – чл. 35 ЗН в зависимост от вида, броя и времето на извършване на безвъзмездните разпореждания или чрез парично допълване на запазената част в случаите на чл. 36 ЗН.

По правилността на въззивното решение.

Отговорите на въпросите, по които е допуснато касационното обжалване, обуславят извода, че така обжалваното решение на въззивния съд е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Основателно е оплакването в касационната жалба, че масата по чл. 31 ЗН не е формирана от всички имущества, принадлежали на наследодателката към момента на откриване на наследството. Неправилен е изводът на въззивния съд, че в тази маса не подлежи на включване застроения неурегулиран имот със сграда, за който въз основа на анализираните по-горе гласни доказателства следва да се приеме, че е принадлежал на наследодателката и нейния съпруг. В наследствената маса следва да бъде включена 1/2 ид. ч. от притежавания в режим на съпружеска имуществена общност имот в махала „Д. н.“, заедно с построената в него жилищна сграда със застроена площ 28 кв. м., за който е установено по делото, че е принадлежал на наследодателката и нейния съпруг на основание придобивна давност и приращение. Цената на този имот следва да бъде определена към момента на откриване на наследството.

В тази маса трябва да се включат и движимите вещи, за които е доказано, че са съществували към момента на откриване на наследството.

В настоящата хипотеза остойностяването на наследствената маса не е извършено към меродавния момент, а именно този на откриване на наследството. Пазарните оценки на жилищната сграда в с. г. Л. и на неурегулирания имот със сграда са дадени към момента на изготвяне на експертизата в първоинстанционното производство.

Въззивният съд е бил длъжен служебно да допусне събирането на оценителна експертиза като доказателствено средство, тъй като е възникнала необходимост от установяване стойността на масата по чл. 31 ЗН. В тази насока са основателни оплакванията на касатора, че съдът неправилно е възприел извода на първоинстанционния съд за това, че поради изминалия малък период от време от момента на откриване на наследството до този на изготвяне на заключението, не е било необходимо допускането на оценителна експертиза.

Обжалваното решение е постановено, без да бъдат предприети дължимите от въззивния съд процесуални действия, изразяващи се в извършване на необходимите съдопроизводствени действия по събиране на доказателства за формиране на масата по чл. 31 ЗН и нейната парична оценка, с оглед на което е неправилно като постановено при допуснато съществено процесуално нарушение, представляващо касационно основание за отмяна по чл. 281, т. 3 във вр. с чл. 293, ал. 2 ГПК.

Въззивното решение следва да бъде отменено, като на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото се върне за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд, който трябва да извърши необходимите процесуални действия по събиране на доказателства за формиране на наследствената маса и нейното остойностяване. Необходимо е да се допусне оценителна експертиза, която да даде оценка на имуществото, включено в масата по чл. 31 ЗН към момента на откриване на наследството. В случай че бъде извършена преценка, че запазената част е накърнена и евентуално трябва да намери приложение чл. 36 ЗН, следва да бъде определена и стойността на завещания имот към момента на постановяване на решението. Това е така, тъй като, ако са налице предпоставките облагодетелстваният да задържи недвижимия имот, то същият следва да заплати на наследника стойността на накърнението, но според цената по време на намаляването.

При новото разглеждане на делото въззивният съд трябва да се произнесе и по направените разноски пред настоящата инстанция.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 261 от 11.07.2022 год., постановено по в. гр. д. № 830/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския окръжен съд съобразно дадените в мотивите указания.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.