Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Ж. П. Членове: И. А. . при секретар И. К. и с участието на прокурора М. Б. изслуша докладваното от съдията Ю. К. по административно дело № 11111/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите (НАП), подадена чрез процесуален представител - юрисконсулт Марчева срещу Решение № 5933 от 11.10.2023г., постановено по адм. дело № 1195/ 2023г. по описа на Административен съд– София - град (АССГ) в частта, с която същата е осъдена да заплати на „Инвестбанк“ АД сумата от 22 468,31 лв. имуществени вреди от изплатено адвокатско възнаграждение за изготвянето на възражение срещу Ревизионен доклад № Р-29002917004963-092-001/16.07.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.10.2022г. и за сумата от 1 604,86лв. начислен ДДС върху адвокатско възнаграждение за изготвяне жалба до директора на ОДОП – гр. София срещу Ревизионен акт № Р-29002917004963-091-001/14.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.10.2022г.

В касационната жалба са направени оплаквания за необоснованост и неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Касационният жалбоподател оспорва преценката на съда, относно наличието на предпоставки за ангажиране отговорността на НАП за изплатени адвокатски възнаграждения при изготвяне на възражение срещу РД, както и присъждането на разноски за адвокатски хонорар с включено начислено ДДС.

Ответникът - „Инвестбанк“ АД, в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител адв. М. от САК, оспорва касационната жалба. Моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира сторените в касационното производство разноски.

Прокурорът от Върховна прокуратура на Р. Б. дава становище за основателност на жалбата. Счита, че оспореното решение на АССГ е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

С обжалвания съдебен акт– Решение № 5933 от 11.10.2023г., постановено по адм. дело № 1195/2023г. по описа на Административен съд – София - град Националната агенция за приходите е осъдена да заплати на „Инвестбанк“ АД сума в размер на 32 097,57 лв. (тридесет и две хиляди деветдесет и седем лева и петдесет и седем стотинки), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, от заплатените адвокатски възнаграждения за изготвянето на възражение срещу РД, за жалбата по административен път срещу РА, които вреди са следствие от отменения като незаконосъобразен със съдебно решение РА №Р-29002917004963-091-001 от 14.09.2018г., ведно със законната лихва върху горната сума в размер на 1046,73 лв., считано от 19.10.2022г. (датата на постановяване на решение на ВАС № 9227 от 19.10.2022 г. - по адм. дело № 270/2020г.) до 07.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.02.2023 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното й изплащане.

Съдебното решението в осъдителната част извън посоченото в петитума на касационната жалба, не е обжалвано от НАП, влязло е в сила и не е предмет на настоящото съдебно производство.

За да достигне до този резултат административният съд е намерил, че ищецът е подал писмено възражение срещу Ревизионен доклад № Р-29002917004963-092-001/16.07.2018г. Ревизията е приключила с РА № Р-29002917004963-091-001 от 14.09.2018г. В законоустановения срок РА е обжалван по административен ред с жалба до Директора на дирекция „ОДОП“ - гр. София при ЦУ на НАП, който с Решение № 358/ 27.02.2019г. потвърдил РА № Р-29002917004963-091-001 от 14.09.2018г.

С решение № 9227/ 19.10.2022 г., ВАС, I отделение, е отменил решение № 7283/25.11.2019 г. по адм. дело № 4194 по описа за 2019 г. на АССГ и отменил изцяло РА от 14.09.2018г.

По делото бил представен Договор за процесуално представителство и защита, сключен на 25.07.2018 г. между „Инвестбанк“ АД и Адвокатско дружество „Илиева, Вучева и Ко“, съгласно който адвокатското дружество се задължавало да изготви възражение срещу РД от 16.07.2018г., а в случай, че въз основа на РД бъде издаден РА с неблагоприятни констатации - да изготви жалба срещу РА, както и да представлява и защитава „Инвестбанк“ АД в административното производство, образувано по жалба пред Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП - София.

От правна страна, съдът е приел, че е налице първата предпоставка от фактическия състав на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, отменен като незаконосъобразен акт. Позовал се на приетото в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. № 2 по описа на Върховния административен съд за 2016г. на Общото събрание на съдиите, за да отхвърли възражението за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар.

Съдът посочил, че исковата претенция за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение за изготвяне на възражение срещу РД № Р-29002917004963-092-001/16.07.2018г. и по обжалване по административен ред на РА № Р-29002917004963-091-001 от 14.09.2018г., претърпените вреди били основателни и доказани по размер, поради което ги уважил изцяло.

С оглед изхода на спора и в приложение на чл.10, ал.3 ЗОДОВ, съдът е осъдил НАП да заплати разноски в размер на 5065лв., от които държавната такса за производството в размер на 25 лева и адвокатски хонорар в предявения размер от 5040лв.

Решението е валидно и допустимо, но ЧАСТИЧНО НЕПРАВИЛНО.

Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ.

Съгласно чл. 19, ал. 1 и ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите Националната агенция за приходите отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността обхваща всички имуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца.

По делото се претендират вреди от отменен по съдебен ред ревизионен акт.

Правилно в обжалваното решение е прието, че са налице законовите предпоставки за обезщетяване на причинените на ищеца вреди, основани на отменен при обжалване по административен ред ревизионен акт. Договорните отношения между адвоката и клиента имат за предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 ЗЗД. При тях адвокатът следва да получи възнаграждение за положения труд, а клиентът да го заплати в размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа. Именно при преценка на параметрите на осъществената правна защита се определя размера на претендираното адвокатско възнаграждение за конкретния случай.

В случая ищеца, за когото е доказателствената тежест е ангажирал доказателства, установяващи твърдяното причиняване на вреди, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за нуждите на проведеното административно производство. Същата е осъществена чрез подаване на възражение срещу ревизионен доклад и жалба против издаден ревизионен акт.

По делото се установява изпълнение на договора за правни услуги от страна на консултанта, чрез извършване на дължимите се по него действия, относими към производството по обжалване и отмяна на ревизионения акт. Договореното възнаграждение е и заплатено.

Първостепенният съд неправилно е приел за разглеждане отделните искови претенции като един иск за сумата от 32 097,57 лв. и не е отграничил отделните обективно съединени искове, всеки с различна цена. Посоченото общо обезщетение за заплатено адвокатско възнаграждение се изразява в заплатено възнаграждение за изготвяне на възражение срещу РД № Р-29002917004963-092-001/16.07.2018г. в размер на 22 468,31лв с ДДС и възнаграждение за обжалване по административен ред на РА № Р-29002917004963-091-001 от 14.09.2018г. в размер на 9 629,26 лв. с ДДС.

Въпреки липсата на разграничение дали е платено възнаграждението за атакуването на РД или РА, настоящият състав на ВАС, трето отделение споделя изцяло развитите в мотивите на съдебния акт доводи на съда относно наличието на всички изискуеми по закон елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Съгласно договорите за правна защита и съдействие с уговорени адвокатски възнаграждения, платени по банков път, фактурирането, счетоводното им отразяване и подадените от страна на адвоката, като представител на ревизираното лице възражения и жалба обективират реално осъществен разход от страна на ищеца. Административен съд София-град е изложил подробни мотиви във връзка с възраженията за прекомерност на претендираното обезщетение, които напълно се споделят от настоящия състав на касационната инстанция, както по отношение начина на определяне на размера на адвокатското възнаграждение, така и по отношение реално понесените и доказани вреди.

Основателни обаче са оплакванията на касационния жалбоподател за неправилно определяне размера на дължимото обезщетение с начисляване на дължимият ДДС върху размера на адвокатското възнаграждение.

В тази част от спора, съдът не е обсъдил възражението на ответника, че ДДС не следва да се включва в размера на разноските, доколкото подлежи на приспадане от получателя на адвокатската услуга – „Инвестбанк“ АД, който е регистрирано по ЗДДС лице, което разполага с възможност да упражни правата си във връзка с възстановяване на ДДС или с приспадане при изчисляване резултата за съответния период.

Видно от приложената фактура № 2279/ 25.07.2018г. за осъществената услуга по обжалване на РД, реално са заплатени 18 723,59 лева, адвокатско възнаграждение, както и 3 744,72 лева ДДС. По фактура № 2322/01.10.2018г. за изготвяне на жалба срещу РА, по която реално са заплатени 8 024,38 лв. адвокатско възнаграждение, както и 1 604, 88 лева ДДС. Не се спори, че „Инвестбанк“ АД е регистрирано по ДДС и има право на данъчен кредит. В този смисъл неправилно съдът е присъдил и сумата за начислен ДДС, тъй като тя не се явява реална вреда за ищеца. В конкретния случай направения разход за ползване на адвокатска помощ е справедлив и съразмерен на извършената правна защита и съдействие и е предмет на свободно договаряне между клиент и адвокат, но сумата в общ размер от 5 349,60 лева, платена за начислен ДДС, не се явява реално причинена имуществена вреда. Налице е право на данъчен кредит за тази сума, а дали дружеството ще упражни това си право е негов избор. В тази част решението следва да се отмени и искът да се отхвърли в частта относно присъдените по отделните фактури начислени ДДС в общ размер от 5 349,60 лева.

С оглед на изложеното решението следва да бъде отменено в частта, с която НАП е осъдена да заплати на „Инвестбанк“ АД сумата от 5 349,60 лева, от които ДДС по фактура № 2279/25.07.2018г. в размер на 3 744,72 лева и ДДС по фактура № 2322/01.10.2018г. в размер на 1 604,88 лева. С намаляването на главницата по основния спор, следва да бъде намалена и присъдената законна лихва за периода от 19.10.2022г. до 07.02.2023г. в размер от 1046,73 лв., като същата следва да бъде определена в размер на 872,25 лева.

Поради факта, че административният съд е посочил в диспозитива на решението си общата сума за исковите претенции, решението следва да бъде отменено за размера над 26 747,97 лева до пълния присъден размер от 32 097,57 лева, както и за законната лихва върху главницата за периода от 19.10.2022г. до 07.02.2023г. за размера над 872,25 лв. до пълния размер от 1046,73 лв.

С оглед изхода от настоящия спор, съдебното решение, в частта му, с която в полза на „Инвестбанк“ АД са присъдени съдебни разноски за процесуално представителство пред АССГ в размер на 5065 лева, следва да се отмени за разликата над 4200 лева. В частта за присъдената държавна такса от 25 лв. решението е правилно или общият размер на дължимите разноски за първата инстанция е 4225 лева. Посоченият размер на разноските е съобразен, както с възражението за прекомерност и тежестта на делото, така и с приложимата редакция на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, където е посочено, че ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, както и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

Предвид изхода на спора пред касационната инстанция, на касатора следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. С оглед направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от 5040 лв с ДДС от ответника по касационната жалба и частичното уважаване на иска, настоящата инстанция приема, че такива следва да се присъдят в размер на 4032 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 5933 от 11.10.2023г., постановено по адм. дело № 1195/ 2023г. по описа на Административен съд – София - град (АССГ) В ЧАСТТА МУ, с която Национална агенция за приходите – гр. София е осъдена да заплати на „Инвестбанк“ АД обезщетение за имуществени вреди, съставляващи платено от дружеството адвокатско възнаграждение за изготвяне на възражение срещу Ревизионен доклад № Р-29002917004963-092-001/16.07.2018г., и жалба срещу Ревизионен акт № Р-29002917004963-091-001/14.09.2018г., за сумата над 26 747,97лв до пълния присъден размер от 32 097,57лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.10.2022г. до 07.02.2023г. за размера над 872,25 лева до пълния присъден размер от 1 046,73 лв., както и в частта за съдебните разноски над сумата от 4225 лв до пълния им присъден размер от 5065лв и, ВМЕСТО ТОВА, ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Инвестбанк“ АД срещу Национална агенция за приходите иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, съставляващи платено от дружеството адвокатско възнаграждение за изготвяне на възражение срещу Ревизионен доклад № Р-29002917004963-092-001/16.07.2018г., и жалба срещу Ревизионен акт № Р-29002917004963-091-001/14.09.2018г. за сумата над 26 747,97лв до пълния присъден размер от 32 097,57лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.10.2022г. до 07.02.2023г. за размера над 872,25 лева до пълния присъден размер от 1 046,73 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5933 от 11.10.2023г., постановено по адм. дело № 1195/ 2023г. по описа на Административен съд– София - град в останалата му обжалвана част.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „Инвестбанк“ АД съдебни разноски за касационното производство в размер на 4032 лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ И. А. п/ ЮЛИЯН КИРОВ