2определение по. гр. д.№ 4311 от 2021 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
№ 60459
София, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на осми декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П. ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
М. Д.
като изслуша докладваното от съдия Т. Г. гр. д.№ 4311 по описа за 2021 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. А. П. и К. Й. П. срещу решение № 260124 от 19.07.2021 г. по в. гр. д.№ 622 от 2020 г. на Русенския окръжен съд, гражданска колегия, с което са отменени решение № 804 от 17.05.2018 г. и решение № 4 от 03.01.2019 г. по гр. д.№ 8393 от 2017 г. на Русенския районен съд и вместо това е постановено ново решение за отхвърляне на следните предявени от Й. А. П. и К. Й. П. срещу Ж. Д. Б. лично и в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ „Б.-83-Ж. Б.“ и Е. А. Б. искове:
- иск с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да предоставят достъп на ищците до съсобственото им дворно място в поземен имот № ..... в кв.46 по кадастралния план на [населено място], област Р. с площ от 461,86 кв. м., разположено зад къщата на [улица] [населено място], съобразно правата им от съсобствеността по 1/2 ид. ч., като им дадат възможност да го ползват по предназначение и възможност за свободен достъп до него и до собственото им избено помещение в сградата, както и за прекратяване на незаконното ползване на лятна градина, разположена на 64 кв. м. от същото дворно място, които са част от общите части на сградата, като се въздържат и занапред от такива неоснователни действия и
- иск с правно основание чл.31, ал.2 ГПК за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на съсобственото дворно място за перида от 15.09.2017 г. до 01.11.2017 г.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение с посочена практика на ВКС /решение № 750 от 04.11.2010 г. по гр. д.№ 1794 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение № 217 от 03.07.2012 г. по гр. д.№ 579 от 2011 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 128 от 29.04.2011 г. по гр. д.№ 1356 от 2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 88 от 09.05.2011 г. по гр. д.№ 1062 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г. о., решение № 387 от 17.05.2010 г. по гр. д.№ 3956 от 2008 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 115 от 30.04.2013 г. по т. д.№ 805 от 2011 г. на ВКС, ГК, II т. о., решение № 193 от 04.07.2011 г. по гр. д.№ 1649 от 2009 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 8 от 18.05.2010 г. по гр. д.№ 88 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г. о. и т.11 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр. д.№ 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС/ по следните посочени от касаторите и доуточнени от настоящия състав на ВКС въпроси:
1. Неспазването от страна на въззивния съд на дадените от ВКС задължителни указания по чл.294, ал.1, предл.2 ГПК представлява ли съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е основание за отмяна на въззивното решение, тоест длъжен ли е въззивният съд да спазва дадените от ВКС задължителни указания по приложението на закона ?
2. Легитимиран ли е съдът да игнорира факти по делото, които са от значение за разрешаването на спора ?
Освен това се твърди, че произнасянето на ВКС по това дело би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК и че решението на Русенския окръжен съд е очевидно неправилно - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.
В писмен отговор от 19.10.2021 г. ответниците по жалбата Ж. Б. и Е. Б. оспорват същата. Молят касационното обжалване на решението на Русенския окръжен съд да не бъде допускано. Претендират и за направените разноски.
Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по негаторен иск за собственост, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.
За да постанови решението си за отхвърляне на предявените искове, въззивният съд е приел за безспорно установено по делото, че ищците и ответниците като етажни собственици на обекти в сградата, находяща се в [населено място], област Р., [улица], са съсобственици на дворното място, в което е изградена тази сграда. Счел е, че ответниците не препятстват достъпа на ищците до техните собствени две избени помещения в сградата. Изградената от ответниците лятна градина с тента, която се ползвала към намиращия се в сградата техен ресторант, не пречела на осветеността на тези помещения. Действително, в момента те не били осветени, тъй като били със спуснати капандури, но било възможно капандурите да бъдат вдигнати и на прозорците да бъдат изградени метални решетки. Съдът е приел, че лятната градина не пречи на ищците да ползват тези помещения за внасяне и складиране на дърва, въглища и др. /както твърдят ищците/, тъй в нейния обхват било само едно от помещенията, което от тази страна нямало вход, а само прозорец с капандура; тъй като размерът на прозореца на това помещение бил с размери, които не позволявали извършването на посочените дейности и тъй като като по принцип било недопустимо на тротоара пред витрините на ресторанта да бъдат извършвани товаро-разтоварителни работи, още повече, че те биха довели до унищожаване на тротоара, залесената площ и засадените там от общината дървета.
При постановяване на решението си съдът не е взел предвид заключението на приетата съдебно-техническа експертиза в частта й, според която, за да се осигури безпрепятствен достъп до прозореца на едното от двете описани в исковата молба избени помещения на ищците, е необходимо лятната градина да бъде преместена с 2,8 м. на север по протежението на сградата.
Това решение е постановено при условията на чл.294 ГПК - след решение на ВКС за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В отменителното решение на ВКС при първото касационно разглеждане на делото /решение № 69 от 08.10.2020 г. по гр. д.№ 4198 от 2019 г. на ВКС, ГК, I г. о./ са дадени следните указания на въззивния съд, на когото делото е било върнато за ново разглеждане:
1. Че не може да се презюмира, че ищците са дали изискващото се от закона съгласие за преустройството на част от жилищната сграда в ресторант и за изграждане на лятна гранина към него, само от обстоятелството, че Общината е одобрила това преустройство;
2. Че при липса на извършено между съсобствениците разпределение на ползването на дворното място, ищците имат право на достъп до описаните в исковата молба избени помещения и от към [улица]и
3. Че със заключение на съдебно-техническа експертиза следва да се определи каква е необходимата площ, за да могат ищците да ползват по предназначение двете помещения, описани в исковата молба и дали лятната градина следва да бъде премахната или следва да бъде ограничено нейното разположение и до къде, така че и ищците да могат да ползват дворното място от към [улица]по предназначение.
С оглед горепосочените мотиви на съда в обжалваното решение налице е основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на решението по следния поставен от касаторите въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да спазва дадените от ВКС задължителни указания по приложението на закона по чл.294, ал.1, предл.2 ГПК ? По този въпрос в практиката на ВКС, включително посочената от касаторите, е прието, че при новото разглеждане на делото въззивният съд е длъжен да спази дадените от касационния съд указания по приложението на закона. В конкретния случай, в противоречие със закона и практиката на ВКС въззивният съд не е спазил тези указания: отхвърлил е негаторния иск, въпреки изричните указания на ВКС, че като собственици на 1/2 ид. ч. от дворното място ищците имат право на достъп до него, до сградата и до процесните две избени помещения не само през входа на [улица], но и през входа на [улица], поради което със заключение на експертиза следва да се определи необходимата за това ползване площ и дали и колко следва да се премести или премахне цялата или част от лятната градина, изградена от ответниците в тази част на дворното място.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо отделение
ОПРЕДЕЛИ :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260124 от 19.07.2021 г. по в. гр. д.№ 622 от 2020 г. на Русенския окръжен съд, гражданска колегия.
ДАВА едноседмичен срок на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбата им в размер общо 50 лв. /петдесет лева/.
УКАЗВА на същите, че при невнасяне на държавната такса в срок касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС - прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на ВКС за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика - за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.