Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на шести ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Н. Г. Членове: Х. Б. С. Д. при секретар М. Д. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от председателя Н. Г. по административно дело № 3074/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Л. К. от гр. Бургас, действащ чрез пълномощника адв. Б., срещу решение № 81 от 01.02.2023 г., постановено по административно дело № 1695/2022 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 1012-02-287#1/02.09.2022 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 2112-02-509#1/18.07.2022 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Бургас.

По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на атакуваното съдебно решение. Наведени са доводи, че касаторът е ослепял с дясното око още през 1985 г., когато е бил на 14 години, а не на 20.02.2019 г., както въз основа на решението на ТЕЛК са приели административните органи т. е. преди постъпването му на работа. Въз основа на това е обоснована теза, че към датата на заявлението му в ТП на НОИ Бургас Л. К. е придобил правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ Бургас, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакувания с нея съдебен акт, поради което предлага оставянето му в сила.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна.

С процесното разпореждане от 18.07.2022 г. ръководителят на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Бургас е отказал да отпусне лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Л. К. по заявлението му от 18.05.2022 г., с мотиви, че заявителят, на възраст [възраст] към датата на инвалидизиране - 20.02.2019 г. (определена с влязло в сила решение на ТЕЛК), е придобил 4 години, 7 месеца и 9 дни осигурителен стаж, което е по-малко от изискуемия по чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО - 5 години. Недоволен от разпореждането, Л. К. го е обжалвал по административен ред с твърдението, че инвалидизацията му е настъпила преди постъпване на работа, още през 1985 г., когато е бил на [възраст] и е [заличен текст], поради което е отговарял на изискванията да му се отпусне пенсия за инвалидност. С оспореното пред Бургаския административен съд решение от 02.09.2022 г. директорът на ТП на НОИ Пловдив е възприел и доразвил аргументите на пенсионния орган, поради което не е уважил сезиралата го жалба от заявителя.

За да отхвърли като неоснователна жалбата на Л. К. против решението на директора на ТП на НОИ Бургас, първоинстанционният съд е аргументирал теза за законосъобразност на атакувания административен акт, като издаден от компетентен орган в изискуемата форма без допускане на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. По основният спорен между страните въпрос съдът е приел, че жалбоподателят не е доказал твърденията си, че [заличен текст] е настъпила през 1985 г., а пенсионният орган и горестоящият нему материално законосъобразно са възприели като дата на инвалидизиране установената такава с влязло в сила експертно решение на ТЕЛК, и след като към тази дата лицето е навършило [възраст], случаят му попада в приложното поле на чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО, и поради липсата на изискуемия петгодишен осигурителен стаж правилно му е отказано отпускането на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.

Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, съществуването на които би обусловило наличието на касационните основания на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК.

В хода на съдебно-административното производство пред Административен съд Бургас (инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на административните органи), са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна. Първоинстанционният съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва дословно да бъдат преповтаряни. Постановеният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства и на компетентно изготвеното заключение от вещо-лице офталмолог по назначената съдебно-медицинска експертиза, издаден е в съответствие с приложимите в случая материалноправни разпоредби на КСО, Наредбата за медицинската експертиза и Наредбата за медицинската дейност, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения на жалбоподателя и неговият повереник (поддържани и пред настоящата инстанция), на които е даден убедителен отрицателен отговор.

Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и касаторовите твърдения за необоснованост.

Съществено във връзка с доводите в касационната жалба за противното е да се акцентира, че по делото няма обективни данни, че Л. К. е [заличен текст] още през 1985 г., т. е. преди постъпване на работа, което изключва наличието на хипотезата на чл. 74, ал. 3 от КСО. Освен това, съгласно приложимата нормативна уредба, датата на инвалидизиране се определя с експертизата на трайно намалената работоспособност (ТНР). След като с влязло в сила експертно решение на ТЕЛК е определена дата на инвалидизация 20.02.2019 г., тя се явява обвързваща за пенсионния орган и пряко рефлектира върху правото на Л. К. на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, защото при навършена възраст над 30 години и призната ТНР 55 % случаят му попада в приложното поле на чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО, а по делото не е спорно, че придобитият от лицето осигурителен стаж до 20.02.2019 г. е по-малък от посочения минимален размер в цитираната разпоредба размер - 5 години. В случая отсъства една от кумулативно изискуемите предпоставки за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на жалбоподателя в посочената хипотеза. С оглед на това се налага извод, че отричайки на заявителя правото на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1, т. 4 от КСО, ръководителят на пенсионното осигуряване е издал материално законосъобразен акт, който основателно е бил потвърден по реда на административния контрол от директора на ТП на НОИ - Бургас.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че като е отхвърлил сезиралата го жалба, Бургаският административен съд е постановил правилно решение, което при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение

РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 81 от 01.02.2023 г., постановено по административно дело № 1695/2022 г. по описа на Административен съд Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН

/п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА