Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ХАЙГУХИ Б. Д. при секретар А. К. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от председателя Н. Г. по административно дело № 3083/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, действащ чрез пълномощник юрисконсулт, срещу Решение № 229 от 13.01.2023 г., постановено по административно дело № 6561/2022 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е: 1) отхвърлена жалбата на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите срещу Решение № 06-ОС/02.06.2022 г. на министъра на околната среда и водите, в частта „Условия“ по т. 4; 2) Изпълнителната агенция по горите е осъдена да заплати на Министерството на околната среда и водите сумата от 100 лева за разноски по делото. Изложени са твърдения за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което се иска отмяна на атакувания съдебен акт.

Ответникът по касация – министърът на околната среда и водите, действащ чрез процесуални представители юрисконсулти, изразява становище за правилност на първоинстанционния съдебен акт и неоснователност на касационната жалба срещу него, поради което моли тя да бъде отхвърлена, а решението на съда да се остави в сила. Релевира претенция за присъждане на сторените по делото разноски, за които представя списък.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и частична основателност на касационната жалба. Намира за основателен довода за липса на компетентност на министъра на околната среда и водите да възлага на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите да изготвя и предоставя доклад за извършения контрол при изпълнение на предвидените дейности и мероприятия в горските територии.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество е основателна, но не по съображенията изложени в нея.

Първоинстанционният съд е разгледал по същество жалбата срещу посоченото решение в обжалваната част и е приел същата за неоснователна, развивайки доводи за правилно прилагане на материалния закон и липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Настоящият съдебен състав, за да се произнесе, взе предвид адресатите, вида и характера на обжалвания пред АССГ акт, с който на основание чл. 31, ал. 7 от Закона за биологичното разнообразие, чл. 18, ал. 1 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми и проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, във връзка с чл. 6а, т. 1, б. „г“ от същата и представено уведомление с вх. № НСЗП-617/20.10.2021 г. на МОСВ и допълнителна информация с вх. № НСЗП-617/09.12.2021 г., вх. № 12-00-227/28.03.2022 г. и вх. № 12-00-227/08.04.2022 г., министърът на околната среда и водите е съгласувал Горскостопански план (ГСП), Ловностопански план (ЛСП) и План на дейностите за опазване на горските територии от пожари (ПДОГТП) на Териториално поделение Държавно горско стопанство (ТП ДГС) „Рилски манастир“, които няма вероятност да окажат значително отрицателно въздействие върху природни местообитания и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони BG0000496 „Рилски манастир“, BG0000636 „Н. Р. и BG0001013 „Скрино“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и BG0002099 „Кочериново“, BG0002107 „Бобошево“ и BG0002129 „Рила буфер“ за опазване на дивите птици. С т. 4 от Условията на посоченото решение се възлага на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ) към Министерство на земеделието/директорите на Регионалните дирекции по горите да извършват контрол при изпълнението на предвидените дейности и мероприятия в горските територии, както и за постигането на заложените цели в съгласуваните с решението ГСП, ЛСП и ПДОГТП на ТП ДГС „Рилски манастир“, като изпълнителният директор на ИАГ е длъжен да изготвя и предоставя доклад за извършения контрол на министъра на околната среда и водите на период от 5 години, като докладът се предоставя на министъра на околната среда и водите в шестмесечен срок от изтичане на петгодишния срок.

Съгласно чл. 31, ал. 7 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), в процедура по оценка на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, съгласно Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата за ОС), когато прецени, че няма вероятност планът, програмата, проектът или инвестиционното предложение да окаже значително отрицателно въздействие върху защитената зона, компетентният орган го съгласува с решение, като може да определи конкретни условия, изисквания и мерки за опазване на защитената зона при осъществяване на плана, програмата, проекта или инвестиционното предложение.

Съгласно чл. 115, ал. 1 от ЗБР, министърът на околната среда и водите, който е компетентният орган, провежда държавната политика по опазване и поддържане на биологичното разнообразие, изготвя и поддържа Националната екологична мрежа, възлага разработването и утвърждава плановете за управление за защитени зони и планове за действие за видове, координира дейностите на други министерства, ведомства, общини, обществени организации, научни и академични институти по опазване на биологичното разнообразие и организира контрол върху дейностите на собствениците или ползвателите на земи, горски територии и водни площи, включени в Националната екологична мрежа и др.

В този смисъл, оспореното условие в т. 4 от решението на министъра на околната среда и водите не надхвърля собствените правомощия на директора на Изпълнителна агенция по горите (ИАГ), а възложените задачи за контрол и доклади изцяло съответстват на дейностите, извършвани от ИАГ, съгласно чл. 156 от Закона за горите (ЗГ) и специализираната й администрация и чл. 16-19 от Устройствения правилник на агенцията, тъй като изпълнителният директор на ИАГ ръководи агенцията и се явява надлежен адресат на задълженията, наложени с оспореното в решението условие.

Изпълнителната агенция по горите, съгласно чл. 154 от Закона за горите и Устройствения правилник, е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище гр. София. Изпълнителният директор на агенцията към Министерство на земеделието е второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на земеделието.

В правомощията на изпълнителния директор на ИАГ (както и в тези на директорите на Регионалните дирекции по горите), се включва, съгласно чл. 5 от този правилник, и правомощието да предлага на министъра на земеделието за утвърждаване областните планове за развитие на горските територии, съгл. чл. 12 и чл. 14 от Закона за горите. Държавната политика в областта на горското стопанство се осъществява от министъра на земеделието чрез Изпълнителната агенция по горите - чл. 154, ал. 1 от ЗГ.

Анализът на посочената законова рамка води до извод, че Изпълнителната агенция по горите представлява специализирана администрация на орган на изпълнителната власт.

Имайки тази характеристика - на орган на изпълнителната власт, представляващ част от системата на изпълнителната власт в държавата, изпълнителният директор на ИАГ е административен орган, съгласно дефиницията в § 1, т. 1 от ДР на АПК. В нея е посочено, че административен орган е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон, включително лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги.

При така очертаните правни характеристики и предели на действие на изпълнителния директор на ИАГ, както и структурите на ИАГ, за него не съществува законова възможност да обжалва Решение № 06-ОС/2022 г., издадено на 02.06.2022 г. от министъра на околната среда и водите в частта му по т. 4 от раздел „Условия“.

Като орган в системата на изпълнителната власт, изпълнителният директор на ИАГ участва в изработването на горскостопанския план и осъществява контрол по прилагането на Закона за горите по отношение на всички дейности в горските територии, както и върху съхранението, транспортирането и преработването на дървесина и недървесни горски продукти, като тези дейности влизат в неговите правомощия и преки задължения и които са посочени и в обжалваното решение за съгласуване на плановете - горскостопански, ловностопански и план за дейностите за опазване на горските територии от пожари, от министъра на околната среда и водите. По този начин решението представлява вътрешен акт за изпълнителния директор на ИАГ и то е задължително за него поради факта, че същият е орган на изпълнителната власт.

Ето защо, той не е от лицата, които могат да обжалват решението по реда на чл. 31, ал. 19 от Закона за биологичното разнообразие, тъй като за него не е налице правен интерес, а правният интерес представлява положителна процесуалноправна предпоставка. Обжалваното решение вменява на изпълнителния директор единствено задължения, явяващи се такива по неговата нормативно определена изпълнително-разпоредителна дейност.

С оглед липсата на предпоставките в чл. 147 от АПК и невъзможността административен орган да оспорва акт на друг административен орган, първоинстанционното съдебно решение се явява недопустимо и като такова следва да бъде обезсилено.

Вместо него трябва да бъде постановено друго, с което подадената жалба от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите срещу Решение № 06-ОС/02.06.2022 г. на министъра на околната среда и водите следва да се остави без разглеждане, а производството по нея да се прекрати.

При този изход на спора, на ответната страна се дължат разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер от 200 лева.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Върховният административен съд в състав на шесто отделение,

РЕШИ :

ОБЕЗСИЛВА Решение № 229 от 13.01.2023 г., постановено по административно дело № 6561/2022 г. по описа на Административен съд – София-град.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите срещу Решение № 06-ОС/02.06.2022 г. на министъра на околната среда и водите и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по горите да заплати в полза на Министерство на околната среда и водите разноски в размер на 200 (двеста) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. Б. п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА