Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на единадесети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Т. Членове: Н. Г. Н. Г. при секретар М. С. и с участието на прокурора С. П. изслуша докладваното от съдията Н. Г. по административно дело № 3008/2023 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Б. Б., [ЕГН], с адрес: гр. София, [адрес], с която се обжалва Решение № 123/09.01.2023 г., постановено по адм. дело № 10064/2022 г. по описа на Административен съд София-град. С първоинстанционния съдебен акт е отменено Решение № 2153-21-322/28.09.2022 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София град, в частта, с което е потвърдено разпореждане [номер] от 13.05.2022 г. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при Териториално поделение на Националния осигурителен институт София град и преписката е върната на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София град за ново произнасяне.

В касационната жалба се излагат подробно развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

Ответникът не се представлява. Постъпили са писмени бележки от процесуалния представител юрисконсулт Д. В., в които са излагат подробни съображения за неоснователност на подадената касационна жалба и се изразява становище, че първоинстанционното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Алтернативно се поддържа, че решаване на спора по същество и отхвърляне на оспорването на Б. Б. срещу Решение № 2153-21-322/28.09.2022 г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на касационната жалба, поради което следва да бъде оставена без разглеждане. Изразява становище по същество на спора, ката счита оспорения съдебен акт за правилен и съответен на материалния закон, съответно поддържа неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея съдебно решение, като правилно и при липса на касационни основания за неговата отмяна, да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна.

С жалба вх. № 1012-21-1250/13.09.2022 г. Б. Б. е поискал отмяна на издадените по случая му разпореждания, като отново е отправил искане за промяна на началния срок на изплащане на отпуснатата му пенсия за инвалидност. По посочената жалба, ответникът по касационния се е произнесъл с процесното пред Административния съд Решение № 2153-21-322, с което, констатирайки липсата на материална компетентност на длъжностното лице по ПО, е прогласил нищожността на разпореждане [номер]/60 от 19.08.2022 г., а възприемайки становището на пенсионния орган в Разпореждане от 13.05.2022 г. е отхвърлил оспорването срещу него.

Съдът е обсъдил събраните писмени доказателства, приложени в пенсионното досие на жалбоподателя и е изложил изчерпателни мотиви във връзка с отпуснатата лична пенсия и последващите й изменения.

Във връзка с конкретните оплаквания на жалбоподателя, АССГ е приел, че административният акт, предмет на съдебен контрол е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на това основание.

При преценка на материалната законосъобразност съдът намира, че спорът се свежда до началната дата, от която следва да се изплаща отпуснатата на Б. Б. пенсия за инвалидност поради общо заболяване и че заключението на административния орган, че това следва да е датата на подаване на заявлението до пенсионния орган 15.04.2022 г., не намира своята нормативна подкрепа. Съдът мотивира, че то не е съобразено с разграничението, което законодателят прави между придобиването на субективното правно (обвързано с датата на инвалидизирането чл. 73, ал. 1 КСО) от неговото надлежно упражняване - с подаване на съответното заявление пред компетентния орган, извършващ медицинската експертиза на работоспособността.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Установено е от фактическа страна, че въз основа на Заявление вх. № 2112-21-1241 от 15.04.2022 г., Б. Б. е подал до директора на ТП на НОИ София град искане за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, към което е приложил ЕР на ТЕЛК № 0286 от зас. № 019 на 03.02.2022 г. за определяне на процент на трайно намалена работоспособност

80%, дата на инвалидизиране 27.09.2021 г. и срок на инвалидността 01.02.2025 г. ЕР на ТЕЛК е потвърдено с Решение № 2761 от зас. № 014 на 08.03.2022 г. на Медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 КСО.

С Разпореждане от 13.05.2022 г. на длъжностно лице по ПО на заявителя е отпусната поисканата лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл. 74, ал. 1 КСО, с начална дата на пенсията 15.04.2022 г., при зачетен стаж до датата на инвалидизиране 28 години 07 месеца и 00 дни, определена по реда на чл. 75 КСО в размер на 368,37 лв. На основание чл. 75, ал. 4 КСО е определена за изплащане в минимален размер - 388,50 лв.

На 12.08.2022 г., с молба вх. № 1023-21-2590, Б. Б. е поискал да бъде изменена началната дата на отпускане на пенсията, като за такава да се приеме датата на инвалидизиране 27.09.2021 г. Молбата е разгледана от длъжностното лице по ПО, което с Разпореждане от 19.08.2022 г. е постановило отказ.

С жалба вх. № 1012-21-1250/13.09.2022 г. /л.36/ Б. Б. е поискал отмяна на издадените по случая му разпореждания, като отново е отправил искане за промяна на началния срок на изплащане на отпуснатата му пенсия за инвалидност.

Настоящият съдебен състав намира оплакванията в касационната жалба за неоснователни.

При така установената фактическа обстановка правилно първоинстанционният съд е приел, че началната дата, от която следва да се изплаща отпуснатата на жалбоподателя пенсия за инвалидност поради общо заболяване е от датата на влизане в сила на ЕР на ТЕЛК, а именно - 22.02.2022 г.

Правилна е преценката на Административен съд София град, че към приетите за установени по делото факти, попадат в приложното поле на чл. 94, ал. 1, изр. първо КСО, касаещ спазването на двумесечния срок, считано от датата на придобиване на правото на пенсия, в който срок лицето следва да подаде заявление и да представи към него изискуемите документи за преценка на правото.

Този срок следва да се брои считано от влизане в сила на решението на компетентния орган, извършващ медицинската експертиза на работоспособността. От тази дата е възникнала обективно възможността да се иска изплащане на пенсията в случая от 22.02.2022 г., поради което съдът правилно е разграничил придобиването на субективното правно на пенсия за инвалидност от неговото надлежно упражняване.

По силата на чл. 73, ал. 1 КСО правото на пенсия се поражда от датата на инвалидизирането, а на основание чл. 94, ал. 1 КСО в относимата редакция пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им. Инвалидизирането се установява с експертно решение на органите на медицинската експертиза, а не по силата на прякото действие на закона. Отчитайки изложеното, 2 месечният срок в конкретната хипотеза следва да се брои считано от датата на влизане в сила на ЕР на ТЕЛК, както правилно е възприел първоинстанционният съд и е счел жалбата на лицето срещу оспорения съдебен акт, за основателна.

В конкретния случай заявлението за освидетелстване и оценка на работоспособността на Б. Б. е подадено на 30.09.2021 г. ЕР на ТЕЛК е връчено на лицето на 08.02.2022 г. и не е обжалвано от него. Следователно, влязло е в сила на 22.02.2022 г., когато е започнал да тече едномесечният срок по чл. 94, ал. 3 КСО, изтекъл на 22.03.2022 г. Макар и касаторът да не е спазил този срок, спазил е 2-месечният срок по чл. 94, ал. 1 КСО (изтичащ на 22.04.2022 г.), подавайки заявление до директора на ТП на НОИ София-град на 15.04.2022 г.

Ето защо и като е достигнал до същите изводи, отменяйки Решение № 2153-21-322 от 28.09.2022 г. на директора на ТП на НОИ - София град в оспорената му част, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, а при направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход от производството следва да бъде уважено направеното искане от процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция, което следва да е в минималния размер, предвиден в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 123/09.01.2023 г., постановено по адм. дело № 10064/2022 г. по описа на Административен съд София-град

ОСЪЖДА Б. Б., [ЕГН], с адрес: гр. София, [адрес] да заплати на Националният осигурителен институт сумата от 100 /сто/ лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ТОДОРОВ

секретар:

Членове:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

/п/ НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ