Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Р. Б. Членове: ЛЮБОМИРА МОТ. С. при секретар С. Т. и с участието на прокурора Е. Д. изслуша докладваното от председателя Р. Б. по административно дело № 3116 / 2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, чрез процесуалния представител юрисконсулт Димитрова против решение №3 от 4.01.2023г. , постановено по адм. дело №290 по описа за 2022 година на Административен съд Смолян, с което е отменено решение №21/311/00539/3/01/04/01 с изх.№01-2600/3627#5 от 31.08.2022г. на изпълнителния директор на ДФЗ за определяне на дружеството „АСТ 3“ финансова корекция в размер на 370882,40 лв. Твърди се неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Развива доводи в касационната жалба. Иска отмяна на обжалваното решение, постановяване на решение, с което „да се потвърди решението“ на директора на ДФЗ алтернативно – да се върне с указания по прилагане на закона. Претендира присъждане на разноски и се прави принципно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

По делото е постъпило писмено становище от „АСТ 3“ ЕООД, [населено място], представлявано от Р. В., с което се поддържа правилност на решението на първата инстанция и се иска да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на решението на първата инстанция и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и сл. от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на контрол пред първата инстанция е било решение №21/311/00539/3/01/04/01 с изх.№01-2600/3627#5 от 31.08.2022г. на изпълнителния директор на ДФЗ за определяне на дружеството „АСТ 3“ ЕООД финансова корекция в размер на 370882,40 лв. Съдът подробно е анализирал възраженията срещу административния акт, изложени в жалбата на дружеството, приел е от фактическа страна, че няма допуснати нарушения, които да налагат финансовата корекция като е приел и, че липсват в достатъчна степен мотиви на органа в тази насока. Приел е и, че според данните от преписката са налице такива за изтекла погасителна давност, предвид датите на твърдяното нарушение и първата дата на проверка. От правна страна е приел, че липсват конкретно посочени точно нарушени разпоредби от страна на административния орган при издаване на акта, както и, че са налице разпоредбите на Регламент2988 от 95г. за изтичане на четиригодишна погасителна давност относно установяване на извършените нарушения.

Решението е правилно. Няма допуснати съществени процесуални нарушения, по смисъла на чл.209 т.3 пр.2 от АПК, които да налагат отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. В касационната жалба не е налице конкретика по отношение на тези оплаквания. Съдебният акт е надлежно, подробно и аналитично обоснован по смисъла на изискванията на АПК поради което не е налице и основание за уважаване на оплакването по смисъла на чл.209 т.3 пр.3 от АПК.

Не е налице и нарушение на материалния закон по смисъла на чл.209 т.3 пр.1 от АПК, за което настоящата инстанция следи и служебно. Няма спор за факти или дати. Оплакванията на касатора се изразяват в принципното несъгласие с изводите на съда, без да съдържат различна и надлежно мотивирана конкретика, която да наложи нова преценка при приложението на материалния закон. В касационната жалба се поддържат твърдения, които са били изложени както в обжалвания пред първата инстанция административен акт, така и пред съда. Административният съд е извършил правилна преценка на фактическата обстановка, поради което не се налага нейното повторение в настоящето решение. Правните изводи са съобразени с разпоредбите на Закона и на посочения по-горе Регламент. Поради което следва да се приложи разпоредбата на чл.221 ал.2 пр.2 от АПК, без да се излагат отделни мотиви или да се прави повторение на фактическата и правна обстановка.

Решението следва да бъде оставено в сила. На ответника се полагат разноски, но такива не са претендирани.

По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №3 от 4.01.2023г. , постановено по адм. дело №290 по описа за 2022 година на Административен съд Смолян.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ РУМЯНА БОРИСОВА

секретар:

Членове:

/п/ Л. М. п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ