Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на десети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. А. Членове: МАДЛЕН П. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от съдията В. П. по административно дело № 3130/2023 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на М. П., чрез процесуалния му представител адв. П. К. срещу Решение № 7406 от 05.12.2022 г. по адм. дело № 946/2020 г. по описа на Административен съд – София град, трето отделение, 7 състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт № Р-22221317005473-091-001 от 03.09.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1996 от 29.11.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - гр. София при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК е ангажирана отговорността му като управител на „Ам – Технолоджи“ ЕООД за задължения на дружеството в размер на 113 221, 50 лева по ЗДДС за д. п. м.10.2015 г.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл.209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил и анализирал поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата по делото, като е формирал необоснован и неправилен извод за материална законосъобразност на РА. Поддържа, че приходните органи не са установили наличието на всички кумулативни предпоставки за ангажиране на отговорността му по чл. 19, ал. 2 ДОПК в качеството му на управител на „Ам – Технолоджи“ ЕООД по ЗДДС в посочения размер за м.10.2015 г. Иска отмяната на съдебния акт и отмяна на процесния РА. Претендира разноски за двете съдебни инстанции съгласно приложен списък.

Ответната страна – директорът на дирекция „ОДОП“ – гр. София при ЦУ на НАП, представлявана от юрк. Б. оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационното производство съгласно представен списък.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред АССГ е бил Ревизионен акт № Р-22221317005473-091-001 от 03.09.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1996 от 29.11.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - гр. София при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК на М. П. е ангажирана отговорността му като управител на „Ам – Технолоджи“ ЕООД за задължения на дружеството в размер на 113 221, 50 лева по ЗДДС за д. п. м.10.2015 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на ревизираното лице срещу РА, като е приел за установени предпоставките по чл. 19, ал. 2 ДОПК за ангажиране на отговорността му.

В мотивите си е посочил, че ревизираното лице в качеството си на управител на „Ам – Технолоджи“ ЕООД е субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК за публични задължения по ЗДДС на дружеството, възникнали в периода м.10.2015 г., установени с РА № 22220215009554-091-001 от 27.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София.

Като основание за отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК съдът е определил недобросъвестното извършване на действия, водещи до намаляване имуществото на задълженото лице, което е причина да останат непогасени задължения за данъци. Посочил е, че отговорността е за непогасените публични задължения и е до размера на извършените плащания, респективно до намалението на имуществото.

Приел е за доказано наличието на недобросъвестни плащания от имуществото на дружеството, представляващи скрито разпределение на печалбата според дефиницията на 1, т. 5 ДР на ЗКПО.

Според съда М. П. е допуснал умишлено през м.10.2015 г. третото лице М. Д. да изтегли от банковата сметка на „Ам-Технолоджи“ ЕООД суми в общ размер на 113 221,50 лева, с което е извършил намаляване на имуществото на дружеството чрез отклоняване на средства в полза на трети лица, като по този начин е препятствал погасяването на текущите задължения на дружеството и е спомогнал да формирането на нови такива. Съдът се е мотивирал, че е доказана и причинно-следствената връзка между недобросъвестното плащане на парични средства от имуществото на „Ам – Технолоджи“ ЕООД и несъбираемостта на задълженията на дружеството.

Решението е неправилно постановено, поради нарушение на материалния закон.

С процесния РА е ангажирана отговорността на М. П. по чл. 19, ал. 2 ДОПК в качеството му на управител на „Ам – Технолоджи“ ЕООД за м. 10.2015 г. за задължения на дружеството по ЗДДС в размер на 113 221, 50 лева, съставляващи размера на намаленото имущество /изтеглени суми от банковата сметка на дружеството от трето лице М. Д. за периода 16.10.2015 г. до 20.11.2015 г. /.

Изложените в касационната жалба оплаквания са относно преценката на първоинстанционния съд за наличието на основания за ангажиране отговорност по чл. 19, ал. 2 ДОПК, поради което следва да бъде обсъдено дали всички кумулативно предвидени предпоставки за ангажирането на отговорността на касатора по чл. 19, ал. 2 ДОПК са налице.

В чл. 19, ал. 2 ДОПК в приложимата й по време редакция от ДВ бр. 105/2005 г. , в сила от 01.01.2006 г., е предвидена лична и субсидиарна отговорност на трето лице в качеството му на управител или член на орган на управление на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК, което недобросъвестно извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно, или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски. Отговорността е до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.

На първо място, правилно съдът е приел, че М. П. е субект на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК в качеството му на управител на „Ам - Технолоджи“ ЕООД в периода от за периода м.10.2015 г.

На второ място, законосъобразен е и крайният извод на съда, че дружеството в качеството си на задължено лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК има непогасени задължения за данъци, установени с влязъл в сила РА, а именно задължения за ДДС за м.10.2015 г. в общ размер на 288149,17 лева, в това число 219503,72 лева главница и 68645,45 лева лихви.

Неправилно и в противоречие с доказателствата по делото съдът е приел, че са изпълнени останалите предпоставки за ангажиране отговорността на ревизираното лице по чл. 19, ал. 2 ДОПК.

За да обоснове отговорността по този текст на М. П., приходните органи, а и съдът приемат, че тегленето на суми от банковата сметка на дружеството от третото лице М. П. следва да се квалифицира като недобросъвестно плащане в пари, представляващо скрито разпределение на печалбата. Според дефиницията на скрито разпределение на печалбата по 1, т. 5 ДР на ЗКПО, същото включва елементите: - плащане в пари или в натура; - получатели на сумите са собственикът на капитала, акционерите, съдружниците или свързани с тях лица; сумите не са свързани с дейността или превишаващи обичайните пазарни нива; - начислените разходи за лихви в случаите по 1, т. 5, б. „б“ ДР на ЗКПО.

В процесния случай не е доказано от приходните органи, че изтеглените суми от банковата сметка на дружеството са били получени от ревизираното лице като негов управител и едноличен собственик. Напротив в хода на ревизията не е установено в какво качество е действало третото лице М. П., за която е установено, че не е служител на „Ам-Технолоджи“ ЕООД или да е свързано лице с дружеството.

Приходните органи приемат, че Петров не излага твърдение за липса на представителна власт на М. Д., както и не сочи самият той да е предприел действия срещу недобросъвестно поведение на трети лица и в частност на Димитрова.

За да се ангажира отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК, по категоричен начин следва да е доказано, че в хипотезата на плащания в натура или пари, съставляващи скрито разпределение на печалбата, плащанията са постъпили в полза на собственика на капитала, акционерите, съдружниците или свързани с тях лица. Такава връзка не е установена в хода на ревизията.

Необосновано приходните органи поддържат, че в случая е налице безвъзмездно отчуждаване на имущество, тъй като тегленето на парични суми от банкови сметки не съставлява разпоредителка сделка с имущество.

Дори и да се приеме, че тегленето на суми от банковата сметка на „Ам-Технолоджи“ ЕООД от третото лице М. П. е извършено със знанието на М. П. и получателят по тези суми е именно ревизираното лице, което се явява и едноличен собственик на капитала на дружеството през този период, в хода на ревизията не е установена последната предпоставка по чл. 19, ал. 2 ДОПК, а именно намаляването на имуществото да е довело до невъзможността да се съберат задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски.

По силата на чл. 20 от ДОПК в случаите по чл. 19 ДОПК, обезпечението и принудителното изпълнение следва да се насочи първо срещу имуществото на задълженото лице, за чието данъчно или осигурително задължение се носи отговорност. В РД е отразено, че въз основа на всички факти и обстоятелства, станали известни в производството по събиране на задълженията е установено, че дългът на „Ам – Технолоджи“ ЕООД несъбираем. Посочено е също, че дружеството не притежава недвижими имоти, не притежава движими вещи и МПС, няма данни за наличие на вземания от трети лица, наложено е обезпечение върху банковите сметки, които са без авоари.

Тези констатации не се подкрепени с доказателства, а тежестта да установят по категоричен начин предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК е за приходните органи. Към РД е приложена справка от Агенцията по вписванията за собствени на „Ам – Технолоджи“ ЕООД имоти и такива, собственост на М. П., както и аналогична справка за притежавани МПС / на л. 26 – л. 29 от приложението по делото/ към 30.06.2019 г. Няма констатации обаче как органите по приходите са обосновали извода за несъбираемостта на задълженията на дружеството за процесния период, като няма извършен анализ на имущественото състояние на дружеството и няма информация за предприети действия за събиране на задълженията първо от самото дружество. Изготвянето от данъчната администрация на справки за притежавани имоти и МПС също не обосновава активно поведение за събиране на задълженията, така както повелява чл. 20 ДОПК. Освен това анализ на имущественото състояние на ФЛ М. П. няма отношение към установяване на последната предпоставка от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК.

Нито в РД, нито в РА се съдържа информация за изпълнителното производство, образувано срещу дружеството за събиране на задълженията по ЗДДС, установени с РА № 22220215009554-091-001 от 27.06.2016 г., въпреки че в РД, на стр. 5 се твърди, че предприетите действия от публичните изпълнители по обезпечителното и съответно изпълнително производство са неуспешни. В този смисъл констатацията, че дългът на „Ам – Технолоджи“ ЕООД е категоризиран като несъбираем, не обуславя наличието на този резултат като пряка последица от недобросъвестни действия на управителя на дружеството по чл. 19, ал. 2 ДОПК. В тази връзка могат да бъдат обсъдени заключенията по ССчЕ, приети в хода на съдебното производство, от които се установява, че за периода 01.09.2015 г. до 28.01.2016 г. М. П. е внесъл по банковата сметка на „Ам-Технолоджи“ ЕООД суми в общ размер на 77 886,94 лева, като освен това има постъпили суми и от трети лица в общ размер на 661 161 лева, както и че на един от основните доставчици на дружеството – „П. Т. Г. ООД са заплащани доставки за биодизел и доставки по складиране, за което са представени копия от платежни нареждания за м.11.2015 г. от банковата сметка на „Ам-Технолоджи“ ЕООД в Банка „Пиреос“.

С оглед на изложеното настоящата касационна инстанция намира, че неправилно, в противоречие с доказателствата по делото и материалния закон, съдът е приел, че са установени кумулативните предпоставки по чл. 19, ал. 2 ДОПК за ангажиране отговорността на ревизираното лице за задължения на „Ам-Технолоджи“ ЕООД по ЗДДС за м.10.2015 г.

По така изложените съображения, решението като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго с отмяната на процесния РА.

С оглед изхода на спора, решението се явява неправилно и в частта на присъдените в полза на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 2509,30 лева за двете съдебни инстанции съгласно представен списък.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 7406 от 05.12.2022 г. по адм. дело № 946/2020 г. по описа на Административен съд – София град, трето отделение, 7 състав, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Ревизионен акт № Р-22221317005473-091-001 от 03.09.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение № 1996 от 29.11.2019 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - гр. София при ЦУ на НАП, с който на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК е ангажирана отговорността на М. П. като управител на „Ам – Технолоджи“ ЕООД за задължения на дружеството в размер на 113 221, 50 лева по ЗДДС за д. п. м.10.2015 г.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати в полза на М. П. [ЕГН] разноски в общ размер на 2509,30 лева за двете съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. П. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА