1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60172

София, 29.12.2021 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 15 декември две хиляди деветнадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

ч. гр. дело № 4868 /2021 година

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Постъпила е частна касационна жалба, подадена от Е. П. А. против определение № 2208 от 12.08.2021 г. по ч. гр. д.№ 2390/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение 264844 от 20.11.2020 г. по ч. гр. д.№ 1598/2020 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по предявеният иск поради това, че спорът е разрешен с влязло в сила решение.

В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, тъй като сделката, с която частната жалбоподателка е придобила имота не е обявена с диспозитива на решението за относително недействителна, а мотивите на решението не се ползват със сила на пресъдено нещо. Неправилна била и преценката на съда, че е недопустим и иска за собственост на предявеното евентуално основание придобивна давност, започнала да тече от деня на сделката 25.08.2004 г. Основният довод е, че спорът по чл. 76 ЗН не е разрешен със сила на пресъдено нещо.

В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1, т.1 ГПК се твърди противоречие със съдебната практика относно задължението на съда да обсъди и изложи мотиви по всички доводи и възражения на страните и да се произнесе по целия предмет на спора. Вторият въпрос, по който се твърди основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК е: Влязлото в сила решение на второинстанционния съд след влизане в сила на решението по допускане на делбата, с което е обезсилено решението на първата инстанция, с което е прогласено за недействителна на основание чл. 76 ЗН разпореждане с нотариален акт от 2004 г. представлява ли легитимиращ нов факт, който води до прекратяване на съсобствеността и до промяна на лицата, които притежават това право, тъй като основанието на което е отречено това право на собственост на частната жалбоподателка е отпаднало?

Ответникът по частната касационна жалба Е. Е. Д. я оспорва. Оспорва и допускането й до касация, тъй като формулираните въпроси са неотносими, обжалваното определение не противоречи на съдебната практика, а последния въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Ответниците по частната касационна жалба П. Е. Д. и Ц. Е. Д. не я оспорват.

Върховният касационен съд, състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:

Частната касационна жалба изхожда от процесуално легитимирана страна и е постъпила в срок, отговаря на изискванията за съдържание по чл. 275, ал.2 във вр. с чл. 260 от ГПК, поради което съдът я преценява като допустима.

Данните по делото са следните:

С влязло в сила решение е допусната съдебна делба на апартамент № 61, находящ се в [населено място], р-н “К.“,[жк], [жилищен адрес] ет.ІІІ между Е. Е. Д. с квота 1/8 ид. ч., Ц. Е. Д. с квота 7/16 ис. ч. и П. Е. Д. с квота 7/16 ид. ч., като е отхвърлен иска за делба на същия апартамент по отношение на Е. П. А.. Последната е купила от Ц. и П. Е. Д. същия апартамент с н. а. № .... г. Тази сделка е оспорена на основание чл. 76 ЗН от Е. Е. Д.. РС е приел възражението за основателно и поради това делбата на апартамента е допусната само между наследниците и е отхвърлен иска за делба по отношение на преобретателката. Първоначално с решението си, РС е разгледал възражението само в мотивите, но не се е произнесъл с отделен диспозитив за обявяване на сделката за относително недействителна. Направил е това с допълнително решение от 27.01.2014 г. по гр. д.№ 225/2008 г., но с въззивно решение от 07.04.2017 г. по гр. д.№ 3846/2015 г. на СГС е обезсилено допълнителното решение в тази част поради това, че потестативното право е предявено с възражение, а не с отделен иск. Делбата е извършена, като апартамент № 61 е изнесе на публична продан с решение № 280973/20.11.2019 г., като сумите, реализирани от проданта е постановено да се разпределят между наследниците съобразно квотите им.

Производството, което е прекратено и по което е постановено обжалваното определение е образувано по отрицателен установителен иск, предявен от Е. П. А. да се признае за установено по отношение на Е. Е. Д., Е. Е. Д. и П. Е. Д., че те не са собственици на апартамент № 61, който е бил предмет на приключилата съдебна делба. Правният си интерес обосновава с това, че е собственик на основание сделката от 2004 г., приета за относително недействителна на основание чл. 76 ЗН в производството по съдебната делба, която обаче не е обявена за такава с диспозитива на решението и при условията на евентуалност на основание придобивна давност, текла от сделката.

С обжалваното решение, въззивната инстанция е възприела изводите на първата инстанция за недопустимост на предявения иск, като се е мотивирала с това, че силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата е преклудирала всички проявени правнорелевантни факти и ненаведени материално правни възражения и оспорвания до края на приключване на устните състезания – 29.04.2011 г., включително и правоизключващото възражение по чл. 76 ЗН по отношение на сделката, на която ищцата основава правата си. В конкретния случай това възражение е разгледано от делбения съд и е намерено за основателно, а позоваването на придобивна давност за период до постановяване на съдебното решение е преклудирано. Съдът е посочил, че ищцата не се позовава на нов факт, тъй като периода на владение включва и време преди постановяване на решението по делбеното дело. Позовавайки се на забраната, постановена с нормата на чл. 299 ГПК, съдът е посочил, че предявеният нов иск е недопустим поради това, че спора за собствеността е разрешен с влязлото в сила решение по допускане на делбата, по което участват същите страни и е за същия апартамент.

По първият поставен въпрос за задължението на съда да обсъди всички доводи, възражения и да се произнесе по целия предмет на спора, съдът не е процедирал в противоречие със съдебната практика. Частната жалбоподателка счита, че въззивната инстанция е следвало да обсъди и дали след обезсилването на допълнителното решение за прогласяване на сделката, на която се позовава за относително недействителна, тя се легитимира като собственик. От диспозитива на решението по допускане на делбата, това, че тя е допусната само между сънаследниците и е отхвърлен иска за делба по отношение на преобретателката / сега ищца/ следва, че е формирана сила на пресъдено нещо относно това, че последната няма права върху делбения имот. Като е отхвърлен иска за делба по отношение на нея и е допусната делба по отношение на останалите наследници - съделители, със сила на пресъдено нещо е постановено, че А. не притежава никакви права върху имота. Тъй като тя е била ответник и е следвало да изчерпа възраженията си, със сила на пресъдено нещо е отречено, че притежава права на всички придобивни основания към момента на приключване на съдебното дирене в последвана инстанция по същество. Влязлото в сила решение е задължително за страните и за съда. Затова въззивният съд не е бил длъжен да преценява отново дали ищцата е собственик, за да прецени дали тя има правен интерес от предявяване отново на иск за собственост. Формираната сила на пресъдено нещо е отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на нов иск за същото спорно право, основано на факти, които са съществували към момента на приключване на съдебното дирене в последната инстанция по същество. Като е съобразил процесуалните норми на чл. 299 ГРК и не е обсъждал отново дали ищцата / частна жалбоподателка/ е собственик на апартамента, въззивният съд не е нарушил съдебната практика по чл. 236, ал.2 ГПК, поради което на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК не се допуска касационно обжалване.

Вторият въпрос, възпроизведен по-горе е конкретен, касаещ твърденията на ищцата в исковата молба и се отнася до приложението на чл. 76 ЗН. Тезата на касаторката, че след като е обезсилено допълнителното решение, с което е формулиран диспозитив, с който се уважава възражението по чл. 76 ЗС срещу нея, тя отново се легитимира като собственик и това променя кръгът съсобственици, не намира опора във съдебната практика. С ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, т.1 се приема, че „влязлото в сила решение по чл. 282, ал. 1 ГПК разрешава спора относно материално легитимираните титуляри в спорната съсобственост и преклудира непредявеното от тях основание по чл. 76 3Н. На още по-голямо основание се преклудира заявеното, обсъдено в мотивите и прието за основателно възражение по чл. 76 ЗН. С Решение № 657 от 31.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 626/2009 г., I г. о. е прието, че „актът на разпореждане на сънаследник с отделна сънаследствена вещ е относително недействителен - сделката е валидна в отношенията между страните по нея, както между тях и трети лица, но по силата на закона няма действие за сънаследниците на прехвърлителя. Недействителността по чл. 76 ЗН не настъпва по право и не се прилага служебно от съда, а следва да бъде предявена чрез иск или възражение от някой от сънаследниците, в чийто интерес е установена. Сънаследниците, упражнили правото си по чл. 76 ЗН, целят чрез прогласяване на недействителност по отношение на тях на акта за разпореждане със сънаследствената вещ, да върнат същата в делбената маса, за да могат да реализират правата си по чл. 69, ал. 2 ЗН. При уважаване на иск или възражение по чл. 76 ЗН, актът на разпореждане, макар и валиден, не прехвърля права“.

Наличието на съдебна практика, която разяснява, че при уважено възражение по чл. 76 ЗН /какъвто е настоящия случай/, акта на разпореждане не прехвърля права изключва приложението на чл. 280, ал., т.3 ГПК, поради което е по втория въпрос не се допуска касационен контрол.

Тъй като въззивното определение е съобразено със съдебната практика на ВКС и по поставените въпроси е формирана непротиворечива такава, не е налице основание за допускане до касация,

Ответникът по частната касационна жалба Е. Е. Д. претендира деловодни разноски за настоящото производство и представя разписка за платени в брой 500 лв. за изготвяне на отговор, които следва да му се присъдят на основание чл. 78,, ал.3 ГПК.

Върховният касационен съд, първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И:НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 2208 от 12.08.2021 г. по ч. гр. д.№ 2390/2021 г. на Софийски апелативен съд по частна касационна жалба, подадена от Е. П. А.

Осъжда Е. П. А. да плати на Е. Е. Д. деловодни разноски за касационна инстанция в размер на 500 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: