Р Е Ш Е Н И Е
№ 205
София, 07.12.2023 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА
Е. Д.
при секретаря Д. Т. като изслуша докладваното от съдия К. М. гр. д. № 4879 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищците О. Г. Д. и М. Г. Д. чрез пълномощника им адвокат И.-А. Н. и на ответника Н. Г. Д. чрез пълномощника му адвокат К. М. против решение № 262359 от 14.07.2022 г., постановено по гр. д. № 5102 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд, с което след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 30804 от 30.01.2020 г. по гр. д. № 18287/2015 г. на Софийски районен съд:
- е намалено на основание чл. 30, ал. 1 ЗН завещание от 5.05.2011 г. на М. Н. Д., починала на 6.10.2012 г., с което завещава цялото си движимо и недвижимо имущество на Н. Г. Д., като на основание чл. 34 и чл. 36 ЗН е върнат в наследството недвижим имот – вилна сграда на етаж и сутерен, застроена на около 27 кв. м. и състояща се от стая и антре в eтажа и кухня и столова в сутерена, която сграда е построена на западната граница на дворното място с площ от 591.50 кв. м. находящо се в [населено място], СО, м. К. х., съставляващо УПИ *, кв.15 на стойност 31230.00 лв.;
- възстановена е запазената част на О. Г. Д. и М. Г. Д. от наследството на тяхната баба М. Н. Д., починала на 6.10.2012 г. с реален дял от наследството, съставляващ вилна сграда на етаж и сутерен, застроена на около 27 кв. м. и състояща се от стая и антре в eтажа и кухня и столова в сутерена, която сграда е построена на западната граница на дворното място с площ от 591.50 кв. м. находящо се в [населено място], СО, м. К. х., съставляващо УПИ *, кв.15 на стойност 31230.00 лв.
- постановено е на основание чл. 36, ал. 1, изр. второ ЗН заветникът Н. Г. Д. да задържи апартамент № 31, на трети етаж, вх. Б, състоящ се от две стаи и кухня с гаражна клетка № 11 с адрес съгласно Заповед № УК-3458/30.08.1974 г. на Председателя на ИК на СГНС: [населено място], м. С. река“ и с адрес към днешна дата; [населено място],[жк][жилищен адрес] вх. В, ет. 6“ на стойност 77363.00 лв.
- осъдени са О. Г. Д. и М. Г. Д. да заплатят на Н. Г. Д. на основание чл. 36 ЗН сумата 8818 лв.;
- отхвърлени са предявените от О. Г. Д. и М. Г. Д. против Н. Г. Д. иск по чл. 42, б. „б“ ЗН вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за обявяване нищожност на саморъчното завещание от 5.05.2011 г. на М. Н. Д., починала на 6.10.2012 г. и за допускане на делба на апартамент № 31, на трети етаж, вх. Б, състоящ се от две стаи и кухня с гаражна клетка № 11 с адрес съгласно Заповед № УК-3458/30.08.1974 г. на Председателя на ИК на СГНС: [населено място], м. С. р.“ и с адрес към днешна дата; [населено място],[жк][жилищен адрес] вх. В, ет. 6 и – вилна сграда на етаж и сутерен, застроена на около 27 кв. м. и състояща се от стая и антре в етажа и кухня и столова в сутерена, която сграда е построена на западната граница на дворното място с площ от 591.50 кв. м. находящо се в [населено място], СО, м. К. х., съставляващо УПИ *, кв.15.
Ищците О. Г. Д. и М. Г. Д. атакуват въззивното решение в частта, с която са отхвърлени исковете за обявяване нищожност на саморъчното завещание; въпреки тяхното противопоставяне е възстановена запазената им част с реален дял от наследството, съставляващ вилната сграда и е отхвърлен иска за делба на апартамента, гаражната клетка и вилната сграда.
Ответникът Н. Г. Д. атакува въззивното решение в частта, с която запазената част на ищците е възстановена с реален дял от наследството като парично е уравнена разликата между стойността на тяхната запазена част и стойността на вилната сграда и то по цени към момента на откриване на наследството вместо по цени към момента на разглеждане на спора, вместо запазената част да бъде възстановена с идеална част от вилната сграда и да се допусне делбата й.
Всеки от касаторите в подаден отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване по касационната жалба на насрещната страна, като претендира възстановяване на направените разноски.
Въззивното решение в частта, с която е обезсилено решението на районния съд и е прекратено производството по иска за делба на дворно място с площ от 1183 кв. м. в [населено място], СО, м. К. х., съставляващо УПИ *, кв.15, при граници по скица: път, парцел * и терен отреден за озеленяване, е влязло в сила като необжалвано.
С определение № 1675 от 15.06.2023 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване по касационната жалба на ищците О. Г. Д. и М. Г. Д. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса „Дали когато дадено лице има установен подпис в класическия смисъл на думата и вместо да го положи изпише две от имената си, може да се приеме, че по този начин са потвърдени описаните в дадено завещание завещателни разпореждания“ и по касационните жалби и на двете страни на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите „Какви са правомощията на съда, ако не е дал срок на облагодетелствания да направи избор по чл. 34 ЗН, но пред въззивния съд е постъпила молба, с която изборът е направен, на който избор насрещната страна се е противопоставила. Какви са правомощията на съда при съвместно прилагане на чл. 34 ЗН и чл. 36 ЗН в хипотеза, в която е оставено универсално завещание в полза на наследник със запазена част, предхождано от дарения извършено в полза и на двамата наследници със запазена част, когато всички наследници със запазена част участват по делото“.
Данните по делото са следните:
Въззивният съд е констатирал, че ищците О. Г. Д. и М. Г. Д. поддържат, че датата и годината на съставяне на завещанието са поставени след подписа на завещателя, независимо, че се съдържат и в началото му. Поставянето им в края на завещанието буди съмнение относно коректността на тези реквизити, задължителни за завещателните разпореждания, които следва да са несъмнени. Поддържат, че поради това и така съставено завещанието е нищожно, тъй като не отговаря на формалностите, обективирани в чл. 25, ал.1 от ЗН. Евентуално молят за разглеждане на исковете по чл. 30, ЗН, като излагат доводи, че със саморъчното завещание наследодателката се е разпоредила в полза само на един от наследниците с право на запазена част - ответника, с цялото си движимо и недвижимо имущество, като от това следва, че е извършено универсално завещание по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗН, с което го е направила свой универсален наследник. Това означава, че от момента на откриване на наследството лицето, в чиято полза е извършено универсалното завещание, придобива и става титуляр на целия комплекс наследими, прехвърлими имуществени права на завещателя. С този си разпоредителен акт приживе Д. се е разпоредила над разполагаемата си част от 1/3, с което е накърнила запазената им част. Съответно, поради това че е извършено с универсално завещание, възстановяването следва да се извърши в обема на определените права по чл. 29 ЗН. Намалението следва да се извършва в дробна част, съответстваща на запазената част от наследството, която в случая е 1/3 за ищците, съответно по 1/6 за всеки от тях и да се допусне делба на апартамента, гаража и вилната сграда.
В срока за отговор на исковата молба ответникът Н. Г. Д. е оспорил като неоснователни исковете по чл.42, б. “б“ ЗН вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за обявяване нищожност на саморъчното завещание, оспорил е като неоснователни исковете по чл. 30 ЗН и е направил възражение, че при определяне запазена и разполагаема част следва да бъде съобразено извършеното от М. Д. по нот. акт № 133/1967 г. дарение в полза на прекия наследодател на ищците Г. Д. на 1/2 ид. ч. от дворно място с къща в [населено място], [улица], срещу които последния е получил в обезщетение апартамент № 57 и гараж № 3.
С постановеното решение СРС е отхвърлил всички искове, като е приел, че са спазени разпоредбите на чл. 25, ал. 1 ЗН при съставяне на саморъчното завещание от страна на общия наследодател М. Д., липсва накърняване на запазената част на ищците от наследството й с извършеното разпореждане по саморъчното завещание в полза на ответника и съответно липса на съсобственост по отношение на описаните в исковата молба недвижими имоти.
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че ищците О. Г. Д. и М. Г. Д. са наследници по закон на М. Н. Д., починала на 06.10.2012 г. в [населено място], като синове на Г. Г. Д., поч. на 31.08.2010 г. Ответникът е брат на починалия Г. Д. и син на общия наследодател М. Д., поради което се явява неин наследник по закон.
Със саморъчно завещание от 05.05.2011 г., обявено с Протокол за обявяване на саморъчно завещание от 05.08.2013 г. на Нотариус Ц. С., с № * в НК, М. Н. Д. е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на ответника Н. Г. Д..
С. З. № ИК-3458/30.08.1974 г. на ИК на СГНС, М. Д. е придобила процесните апартамент № 31 и гараж № 11 в [населено място]. С нотариален акт за собственост на придобит имот по ЗРПВПВННИ № 182, том X, дело № 1804/07.06.1961 Г. Г. Д. (съпруг на завещателката М. Д.) и Р. Г. Ю. придобиват дворно място от 1183 кв. м., находящо се в землището на [населено място], [населено място], м. „К. х.”, съставляващо парцел * кв. 15 по плана на с К.. Със съдебноразделителен протокол от 24.04.1988 г. на PC – София по гр. д. № 1247/1988 г. в дял на Г., Н. и М. Д. при квоти по 1/3 за всеки е поставено вилно място, съставляващо парцел * кв. 15 по плана на с К. с площ на новообразувания парцел 591.50 кв. м., заедно с построената на това място на западната му граница на калкан със съседа, вилна сграда на етаж и сутерен, застроена на около 27 кв. м. и състояща се от стая и антре в етажа и кухня, столова в сутерена
С нотариален акт за № 32, том X., дело № 2156/03.06.1982 г. М. Д. е дарила на ответника Н. Д. гараж № 11, а с нотариален акт № 133, том X., дело № 2179 от 1967 г. е дарила на прекия наследодател на ищците Г. Г. Д. 1/2 ид. ч. от дворно място с къща в [населено място], [улица], който имот е бил отчужден и Г. Г. е обезщетен с тристаен апартамент и гараж № 3 в построената в имота сграда.
Съдът е посочил и какви други сделки са извършвани между роднините, но тези обстоятелства се явяват неотносими към настоящия спор, доколкото не касаят имущество, с което М. Д. да се е разпоредила безвъзмездно или което да се е върнало в нейния патримониум и да е предмет на завещателното разпореждане.
По отношение иска за обявяване нищожност на саморъчното завещание, съдът е посочил, че същото е съставено във формата по чл. 25, ал. 1 ЗН. Не е налице неяснота относно датата, на която е съставено, тъй като датата е посочена и в началото на завещанието и е идентична с поставената дата след подписа на завещателя. До нищожност би се стигнало само при различие на двете посочени дати и същевременно при неустановяване, че първата дата е такава, на която завещателя е започнал да съставя завещанието, а втората – да завършва съставянето му.
По отношение на евентуалния иск за възстановяване на запазена част съдът е посочил, че макар съставеното завещание да е с универсален характер и с него наследодателката се е разпоредила с цялото си имущество в случая следва да бъде формирана наследствена маса по чл. 31 ЗН, тъй като, са налице и извършени от наследодателката дарения. Въз основа допусната и изслушана във въззивното производство съдебна експертиза е приел, че към момента на откриване на наследството на М. Д. пазарната стойност на апартамент № 31 е 68 100.00 лв., на вилната сграда – със застроена площ от 27 кв. м. в [населено място] – 31 230.00 лв. и на гаражна клетка № 11 – 9260.00 лв., съответно пазарната стойност на 1/2 ид. ч. от дворно място и едноетажната масивна сграда [населено място], [улица], дарена от общата наследодателка на праводателя на ищците, е била 20 680.00 лв.
Софийски градски съд е посочил, че съгласно чл. 29 ЗН запазената част на ищците като наследници на Г. Д., единия син на М. Д., е 1/3 от имуществото на наследодателката и в този случай разполагаемата част и запазената част на ответника е равна на 2/3. Стойността на наследствената маса към момента на отриване на наследството е 129 276 лева. Поради това при разполагаема част и запазена част на ответника 2/3 ид. ч. – 86 184 лв. и получени имоти от ответника на стойност 108 596 лв. превишението е с 22 412 лв. съответно доколкото запазената част на ищците е 1/3 ид. ч. или 43 092 лв., а те са получили имущество на стойност 20 680 лв., то, накърняването е с 22 412 лв., поради което искът по чл. 30 ЗН следва да бъде уважен.
Счел е, че доколкото стойността на вилната сграда е 31 230 лв., то, тя е достатъчна за възстановяване на запазената част на ищците. Останалите два имота, предмет на производството, завещани на Н. Д. с универсалното завещание, следва да останат у последния. Приложими са правилата на чл. 34 и чл. 36 ЗН. В случая съдът не е дал срок на заветника да посочи кой от имотите, които са му завещани и са предмет на настоящето производство желае да задържи. Със своя молба от 06.12.2021 г. Н. Д. е заявил по реда на чл. 34 ЗН, че желае да задържи апартамента и гаражната клетка, а възстановяване на запазената част на ищците да бъде извършено с вилната сграда, която е близка по стойност на стойността на накърнението.
Въззивният съд е приел, че искането по чл. 34 ЗН е основателно. Завещателното разпореждане следва да бъде намалено с посочената по-горе част, като възстановяването следва да бъде извършено с посочения имот – вилна сграда, която се върне в наследството на М. Д.. Спорът следва да се разреши при прилагането на чл. 34 и чл. 36, ал. 1 ЗН, като завещаните имоти се разделят в две групи, съответстващи максимално на запазената част (при отчитане и на наличните имоти в наследството) и на разполагаемата част (при отчитане на дарението в полза на праводателя на ищците на 1/2 ид. част от имота в [населено място], [улица], което не е предмет на предявения иск по чл. 30, ал. 1 ЗН). Всяка от страните по иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН следва да получи отделни имоти, без създаване на съсобственост между тях. В групата на имотите, които следва да бъдат върнати в наследството след направения избор по чл. 34 ЗН, е вилната сграда в [населено място] на стойност 31 230.00 лв. Този имот максимално съответства на стойността на запазената част от наследството на ищците в размер на 22 412.00 лв. Останалите завещани на Н. Д. имоти – апартамент № 31 и гаражна клетка № 11 възлизат на сумата 77 363.00 лв. при разполагаема част възлизаща на сумата 86 184 лв., поради което следва да се задържат изцяло от заветника Н. Д., вместо да се създава съсобственост върху тях. На основание чл. 36 ЗН ищците следва да възмездят ответника за сумата, която надвишава възстановената им запазена част от наследството – 8818.00 лв.
С оглед уважаването на иска по чл. 30 ЗН и възстановяване на накърнената запазена част на ищците по реда на чл. 34 и чл. 36 ЗН не е налице съсобственост между страните по отношение на имотите, които са въведени като предмет на спора. За тези изводи въззивният съд се е позовал на постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 104 от 24.06.2015 г. по гр. д. № 5871/2014 г., І г. о. на ВКС, даващо тълкуване, че когато в резултат на уважаване на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН се наложи частично отменяване на завещание или дарение по отношение на една неделима вещ, възможностите са две – или намалението да се извърши в дробна част, само по правилата на чл. 32-34 ЗН, при което ще възникне съсобственост между ищеца и ответника или при прилагане на правилата на чл.36 ЗН, които целят избягване на съсобствеността, а оттам и на последващата делба на вещта. Едновременно намаление в дробна част и връщане на същата вещ в наследството е недопустимо, тъй като това би довело до противоречие в диспозитива.
По основанието за допускане на касационно обжалване по въпроса: дали когато дадено лице има установен подпис в класическия смисъл на думата и вместо да го положи изпише две от имената си, може да се приеме, че по този начин са потвърдени описаните в дадено завещание завещателни разпореждания:
Подписът е елемент от формата на завещанието по чл. 25, ал. 1 ЗН. С него се удостоверява, е завещателните разпореждания са написани от завещателя и съдържат неговите волеизявления. Законът не въвежда изискване за начина, по който следва да бъде изписан подписът и съответно в закона думата е употребена в общоприетото й значение. В българския език с думата подпис се означава собственоръчно изписано име, част от име или негови инициали (Български тълковен речник, т. 14). Следователно завещателно разпореждане е подписано независимо дали подписът е положен чрез изписване на име, част от име или чрез параф. Това важи и в случаите, в които завещателят, който има установен подпис чрез част от име, инициали или друго знаково обозначение, изпише саморъчно две от имената си.
По основанието за допускане на касационно обжалване по въпроса: какви са правомощията на съда, ако не е дал срок на облагодетелствания да направи избор по чл. 34 ЗН, но пред въззивния съд е постъпила молба, с която изборът е направен, на който избор насрещната страна се е противопоставила:
В практиката на ВКС (решение № 123/12.07.2011 г. по гр. д.№ 569/2010 г., І г. о., решение № 111 от 8.08.2019 г. по гр. д. № 2655/2018 г., I г. о.) е дадено тълкуване, че в хипотеза когато на едно лице са завещани или подарени няколко имота, съдът е длъжен да даде срок на облагодетелствания да избере с кой от завещаните имоти да се извърши намалението, като се приема, че нормата на чл. 34 ЗН е императивна. Според диспозицията на нормата на чл. 34 ЗН намалението се извършва по избор на заветника/надарения. Следователно, за да се зачете направен избор, от значение е единствено волята на облагодетелствания от заветите и/или даренията. Изборът може да бъде направен в даден от съда срок или по всяко време на процеса пред първоинстанционния или въззивния съд, ако съдът не е изпълнил задължението си да даде срок. Противопоставянето на насрещната страна на направения избор е без правно значение, щом чрез избраното от облагодетелствания имущество може да се възстанови запазената част.
По основанието за допускане на касационно обжалване по въпроса: какви са правомощията на съда при съвместно прилагане на чл. 34 ЗН и чл. 36 ЗН в хипотеза, в която е оставено универсално завещание в полза на наследник със запазена част, предхождано от дарения извършено в полза и на двамата наследници със запазена част, когато всички наследници със запазена част участват по делото.
Принципната допустимост за съвместно прилагане на чл. 34 и чл. 36 ЗН при възстановяване на запазена част от наследство е възприета в практиката на ВКС. В решение № 104/24.06.2015 г. по гр. д. № 5871/2014 г., І г. о. е дадено тълкуване, че чл. 36 ЗН се прилага съответно и в случаи, при които наследодателят е направил безвъзмездни разпореждания с повече от един недвижим имот. Когато наследодателят е завещал на едно лице няколко недвижими имота и от тях могат да се обособят по правилата на чл. 36 ЗН реални дялове, които да съответстват на запазената и на разполагаемата част, ще се достигне до съвместното прилагане на чл. 34 ЗН и чл. 36 ЗН. Заветникът ще може да избере по реда на чл. 34 ЗН поредността, в която да се извърши намалението на отделните завети, а ако се наложи частично намаление на някой от тях, то ще стане не в дробна част, а по правилата на чл. 36 ЗН, когато това е възможно.
Към посоченото тълкуване следва да се добави и следното:
В решение № 104/24.06.2015 г. по гр. д. № 5871/2014 г., І г. о. е дадено и тълкуване, че „при съобразяване на поредността по чл. 34 ЗН, за заветника ще се отделят имоти, чиято стойност не надхвърля с повече от 1/4 стойността на разполагаемата част (или сбора от разполагаемата и запазената част), а останалите имоти (или част от тях, съответстващи на запазената част само на ищеца) ще се върнат в наследството. Ако в полза на заветника е направено и дарение от същия наследодател, неговата стойност също следва да се отчете при съпоставката, която се извършва по чл. 36 ЗН“. Това тълкуване е приложимо само в хипотеза когато облагодетелстваният от завещание и или дарение не е призован към наследяване наследник по закон и искът по чл. 30 ЗН е предявен против него в едно производство от всички наследници по закон с право на запазена част (в каквато хипотеза е постановено посоченото решение на ВКС).
По правило връщане на имота в наследството може да се постанови в две хипотези: при наличието на предпоставките на чл. 36, ал. 1 ЗН – когато искът е предявен от всички наследници с право на запазена част в общ процес, като облагодетелстваният не е призован към наследяване наследник по закон с право на запазена част и при наличието на предпоставките по чл. 36, ал. 2 ЗН – когато всички наследници с право на запазена част предявят иск в общ процес срещу този наследник с право на запазена част, който е облагодетелстван от завет/и и/или дарение/я.
В хипотезата на чл. 36, ал. 1 ЗН (облагодетелстваният не е призован към наследяване наследник по закон) при съобразяване на направения избор по чл. 34 ЗН, възстановяването на запазената част може да се извърши чрез връщане на имот в наследството, при което той става съсобствен между наследниците по закон при правата им, следващи от наследяването.
В хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗН (облагодетелстваният е призован към наследяване наследник с право на запазена част) не може да се върне в наследството имот съобразно направения избор по чл. 34 ЗН, тъй като това означава и облагодетелстваният, който е наследник по закон, да придобие права в съсобствеността на този имот, т. е. възстановяването ще е в идеални части и съсобственост между наследниците с накърнена запазена част и облагодетелствания, а както е разяснено и в решение № 104/24.06.2015 г. по гр. д. № 5871/2014 г., І г. о. целта на нормите на чл. 36 ЗН е да се избегне извършване на намалението чрез отделяне на идеална част от имота и създаването на съсобственост между ищеца и ответника, а оттам и евентуалната публична продан на имота. В тази хипотеза, съобразявайки направения избор по чл. 34 ЗН съдът следва да прецени за кои имоти, максимално съответстващи на размера на накърнението на запазената част да отмени завета/дарението, като ги предостави на наследниците със запазена част-ищци за възстановяване на запазената им част и кои имоти следва да бъдат задържани от облагоделстваният от безвъзмездните разпореждания наследник със запазена част-ответник.
Ако стойността на имота/ите, с които се възстановява запазената част е по-ниска от размера на накърнението й, облагодетелстваният заплаща на ищците сумата, която не достига за възстановяване на запазената част. Ако стойността на имота/тите, с които се възстановява запазената част е по-висока от размера на накърнението, ищците, искащи възстановяване на запазената си част, заплащат на облагодетелствания-ответник сумата, надхвърляща размера на запазената част и съставляваща част от разполагаемата част на наследодателя. И в двете хипотези сумите се присъждат служебно от съда, като без значение е дали е направено искане в тази насока или е налице противопоставяне на някоя от страните. Преценката дали предоставеният за възстановяване на запазената част имот/и съответства на размера на накърнението на запазената част се извършва по цените, посочени в чл. 31, изр. второ ЗН, по които се образува наследствената маса – към момента на откриване на наследството за подарени или завещани недвижими и движими вещи и към момента на подаряването за движите вещи. Паричното възмездяване обаче, необходимо за пълно възстановяване на запазената част или за заплащане на част от разполагаемата част винаги се извършва по цени на имуществата към момента на възстановяването на запазената част. Това налага във всички случаи, в които се образува наследствена маса и всички наследници със запазена част участват в производството, да се изслуша експертиза и за настоящата стойност на имуществата, предмет на завета или дарението, която съдът дължи да допусне и служебно.
Чл. 34 и чл. 36 ЗН могат да се приложат съвместно само когато запазената част от наследство е накърнена чрез извършване на частни разпореждения – завет/и и/или дарение/я, чрез които едно лице получава безвъзмездно повече от един от имотите на наследодателя, но не и когато накърнението на запазената част е извършено с универсално завещателно разпореждане.
Завещателно разпореждане което касае цялото или дробна част от цялото имущество, придава на облагодетелствания качеството наследник (чл. 16, ал. 1 ЗН), т. е обуславя универсално правоприемство в правата и задълженията, чийто титуляр е бил завещателят към момента на откриване на наследството, за разлика от частното правоприемство чрез завет или дарение, което обуславя придобиване само на активи. Именно затова при универсално завещание намаляването на завещателното разпореждане и възстановяването на запазената част се извършва в математическа дроб, при което наследникът с възстановена запазена част придобива не само съответната част от активите на наследството, но и отговаря за съответната част за задълженията на наследодателя.
По основателността на касационната жалба на ищците по отношение исковете по чл. 42, б. „б“ ЗН вр. чл. 25, ал. 1 ЗН:
Неоснователни са доводите на О. Г. Д. и М. Г. Д. относно изводите на съда за действителност на саморъчното завещание от 5.05.2011 г. на М. Н. Д., починала на 6.10.2012.
На първо място ищците твърдят нищожност на завещанието, тъй като датата и годината на съставянето му са поставени след подписа на завещатеката. Действително след подписа на завещателката е поставен текста 5 май 2011 година. Това обстоятелство обаче не рефлектира върху извода, че завещанието е датирано, тъй като в началото му ръкописно е изписан текста „днес пети май двехиляди и единадесета година“, който ясно обозначава датата на съставяне, като елемент от формата по чл. 25, ал. 1 ЗН, а добавянето след подписа на същата дата е без правно значение.
С оглед отговора на първия въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване, неоснователна е и тезата, че завещанието не е подписано, тъй като завещателката само е изписала имената си, но не е положила подпис, с който да потвърди завещателните разпореждания. Ръкописното изписване на името, дори и когато лицето има утвърден съкратен вариант, също съставлява подпис.
Поради изложеното въззивното решение в частта, с която са отхвърлени исковете по чл. 42, б. „б“ ЗН вр. чл. 25, ал. 1 ЗН следва да бъде оставено в сила.
По основателността на касационните жалби против въззивното решение по исковете за възстановяване на запазената част от наследството и за допускане на съдебна делба:
Предмет на исковете по чл. 30 ЗН е универсално саморъчно завещателно разпореждане от 5.05.2011 г. на М. Н. Д., починала на 6.10.2012 г. И с двете касационни жалби се оспорват изводите на съда как следва съвместно да се приложат чл. 34 ЗН и чл. 36 ЗН, като разликата в тезите на насрещните страни е следва ли да се зачете изявление на облагодетелствания по чл. 34 ЗН без за този избор да е даден изрично срок от съда и при изрично противопоставяне на наследниците с накърнена запазена част, както и относно начина, по който съдът е извършил възстановяването на запазената част – при отделяне на част от завещано имущество дали възстановяването следва да се извърши с права в съсобственост (за цялото завещано имущество или за част от него, отделена с оглед избора по чл. 34) и по какви цени (към момента на разглеждане на спора или тези към момента на откриване на наследството) следва да се компенсира несъответствието между стойността на накърнението на запазената част и стойността на имота, който се предоставя в собственост на тези наследници като реална част от наследството, с която им се възстановява запазената част.
С оглед отговора на третия въпрос, обусловил допускане на касационно обжалване и императивния характер на нормите на чл. 30 – 36 ЗН, основателна е касационната жалба на ищците, че възстановяването на запазената част следва да се извърши чрез намаляване на универсалното завещателно разпореждане със сумата, съставляваща накърнената запазена част от наследството и възстановяване на запазената им част с идеална част от всички притежавани от наследодателката към момента на откриване на наследството й права и задължения, предмет на универсалното завещателно разпореждане. При универсално завещание по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗН са неприложими нормите на чл. 34 ЗН и чл. 36 ЗН, с които е уредено намаляване на частни разпореждания – завети и/или дарения – и съответно начин на възстановяване на запазената част само в хипотеза на частни безвъзмездни разпореждания (което възстановяване касае само активи на наследството).
Касаторите не са оспорили фактическите изводи на съда – относно извършени от наследодателката дарения в полза на прекия наследодател на ищците Г. Г. Д., починал на 31.08.2010 г. и в полза на ответника Н. Г. Д. (обуславящи необходимост от образуване на маса по чл. 31 ЗН с цел преценка дали и на каква стойност е накърнена запазената част на ищците, заместващи прекия си наследодател Г. Г. Д.) и относно елементите и стойността на масата по чл. 31 ЗН. По делото обаче са налице доказателства за притежаваните от М. Н. Д. права към момента на откриване на наследството й, от които е видно, че в наследствената маса не са остойностени и включени всички нейни имущества.
С исковата молба са представени нотариален акт № 182, том Х, дело № 1804/1961 г. и делбена спогодба от 24.04.1988 г. на PC – София по гр. д. № 1247/1988 г., установяващи, че имотът в с К. е придобит по реда на ЗРПВПВННИ от съпруга на М. Д. Г. Г. Д. (това обстоятелство се твърди от ответника и не е оспорено от ищците) и сестра му Р. Ю., като през 1989 г. съсобствеността е прекратена и в дял на Г., Н. и М. Д. са поставени два дяла, единия от които е вилна сграда от 27 кв. и 1/2 ид. ч. от дворното място, а другия вилна сграда от 38.50 кв. м. заедно с 1/2 ид. ч. от дворното място, съставляващо парцел * кв. 15 по плана на с К. с площ на новообразувания парцел 591.50 кв. м. На 22.07.1994 г. със сделки, обективирани в два нотариални акта, Г. Г. Д. и М. Н. Д. са прехвърлили на Н. Г. Д. правата си от вилната сграда от 38.50 кв м. След извършване на тази сделка М. Н. Д. е останала собственик на 1/3 ид. ч. от вилната сграда от 27 кв. м. и 1/3 ид. ч. от урегулирания имот, в който е построена. В нарушение на изискванията на чл. 31 ЗН при формиране на наследствената маса въззивният съд е включил цялата стойност на вилната сграда от 27 кв. м. вместо 1/3 от нея, съответна на правата на наследодателката в съсобствеността й и не е остойностил и включил в масата 1/3 от урегулирания поземлен имот, в който е застроена.
Нормата на чл. 31 ЗН е императивна и съдът дължи правилното й прилагане, дори и в жалбите да липсват доводи за нарушения при формиране на наследствената й маса, щом нарушаването е видно от събраните по делото доказателства.
С оглед изложеното въззивното решение в частта по исковете за възстановяване на запазената част на ищците и за делба на апартамент № 31, гараж № 11 и вилната сграда от 27 кв. м. ведно с принадлежащата ид. ч. от урегулирания поземлен имот следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от Софийски градски съд. При новото разглеждане съдът следва да изслуша експертиза, която да установи пазарната стойност към 6.10.2012 г. на урегулирания поземлен имот и вилната сграда от 27 кв. м. в [населено място], местност „К. х.“ и да формира масата по чл. 31 ЗН при спазване правилата на посочената императивна правна норма. Ако формира извод, че запазената част е накърнена, съдът следва да намали универсалното завещателно разпореждане с математическа дроб, чийто числител е стойността на накърнената запазена част, а знаменателя е стойността на наследствената маса. При основателност на иска по чл. 30 ЗН ищците придобиват съответната част от активите и пасивите на наследството, съответна на дробта, с която е намалено завещанието и съдът следва да допусне делба на апартамент № 31, гараж № 11 и вилната сграда от 27 кв. м. ведно с принадлежащата ид. ч. от урегулирания поземлен (съставляващи принадлежност към вилната сграда по смисъла на чл. 98 ЗС).
При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по възстановяване на направените в настоящото касационно производство разноски.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 262359 от 14.07.2022 г., постановено по гр. д. № 5102 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлен предявения от О. Г. Д. и М. Г. Д. против Н. Г. Д. иск по чл. 42, б. „б“ ЗН вр. чл. 25, ал. 1 ЗН за обявяване нищожност на саморъчното завещание от 5.05.2011 г. на М. Н. Д., починала на 6.10.2012 г.
ОТМЕНЯ решение № 262359 от 14.07.2022 г., постановено по гр. д. № 5102 по описа за 2020 г. на Софийски градски съд в частта по исковете на О. Г. Д. и М. Г. Д., като наследници на Г. Г. Д., поч. на 31.08.2010 г., против Н. Г. Д. за възстановяване на запазената част от наследството на М. Н. Д., починала на 6.10.2012 г., накърнена със саморъчно завещание от 5.05.2011 г. и по исковете за допускане на съдебна делба на апартамент № 31, на трети етаж, вх. Б, състоящ се от две стаи и кухня с гаражна клетка № 11 с адрес съгласно Заповед № УК-3458/30.08.1974 г. на Председателя на ИК на СГНС: [населено място], м. С. р.“ и с адрес към днешна дата; [населено място],[жк][жилищен адрес] вх. В, ет. 6 и – вилна сграда на етаж и сутерен, застроена на около 27 кв. м. и състояща се от стая и антре в етажа и кухня и столова в сутерена, която сграда е построена на западната граница на дворното място с площ от 591.50 кв. м. находящо се в [населено място], СО, м. К. х, съставляващо УПИ *, кв.15, ведно с принадлежащите й идеални части от терена, както и частта за разноските.
ВРЪЩА делото в отменената част за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: