Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на девети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: М. Ч. Членове: С. Б. Л. П. при секретар С. М. и с участието на прокурора В. Д. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 11580/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) срещу решение № 6222 от 23.10.2023 г. по адм. дело № 6186 от 2023 г. по описа на Административен съд София - град, Трето отделение, 61-ви състав, с което е обявено за нищожно Решение № Ц-10/29.05.2023 г. на Комисия за енергийно и водно регулиране. В касационната жалба са изтъкнати доводи за неговата незаконосъобразност, неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искат отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди решението на КЕВР. Искат присъждане на направените по делото разноски за двете инстанции.

О. О. М. АД, със седалище в гр. София, чрез процесуален представител адв. Д., в представен писмен отговор по касационната жалба оспорва същата и счита решението на АССГ за правилно. Претендира разноски.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението на административния съд.

Върховният административен съд намира касационната жалба за допустима, като подадена в законоустановения срок от надлежна страна в производството. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред административния съд е образувано по жалба вх.№ Е-15-57-19/12.06.2023г. по описа на КЕВР от О. М. АД с ЕИК 130533432 със седалище и адрес на управление - гр.София [улица], [номер] представлявано от изпълнителния директор К. М. чрез адвокат Б. Д. със съдебен адрес - гр.София, [адрес] срещу Решение Ц-10/29.05.2023г. на КЕВР. АССГ е обявил за нищожно обжалваното пред него решение на КЕВР. За да постанови този резултат е приел, че процесното решение е постановено от компетентен държавен орган в рамките на очертаната му от Закона за енергетиката /ЗЕ/ материална компетентност, при спазване на установените процесуални правила, но при неправилно приложение на материалноправните разпоредби и неспазване на указанията, дадени му от Върховния административен съд, доколкото в правоотношенията между регулатора и заинтересованата страна О. М. АД е имало предходен съдебен спор, който е завършил с връщане на административната преписка на органа за ново произнасяне при спазване на задължителните указания на съда.

Съдът е приел, че О. М. АД е подало заявление с вх. N Е-15-57-32 от 30.09.20219г. за утвърждаване на цени за пренос на природен газ, за снабдяване с природен газ от краен снабдител и за присъединяване на клиенти към газоразпределителните мрежи на лицензионните територии на дружеството за периода 2020 - 2024 г. С Решение № Ц-5 от 30.01.2020г., в частта по т. I, КЕВР е утвърдила на Овергаз мрежи АД, считано от 01.02.2020г. цени за пренос на природен газ през газоразпределителната мрежа, цени за продажба на природен газ от краен снабдител и цени за присъединяване на клиенти към газоразпределителната мрежа на следните лицензирани територии: Столична община (в т. ч. СОР Банкя) и община Божурище, Изток, Запад, Север и Юг за регулаторен период 2020 - 2024 г.

Решение № Ц-5 от 30.01.2020 г. на КЕВР, в частта по т. I, е отменено с Решение № 5338 от 08.09.2021 г. по адм. дело № 2135 от 2020 г. по описа на АССГ (оставено в сила с Решение № 7440 от 26.07.2022 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 11206 от 2021 г.), като административната преписка е върната на КЕВР за ново произнасяне, при спазване на дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Указанията са се състояли в следното: новата норма на чл. 13, ал. 5 от НРЦПГ е приложена неоснователно, но дори да се приеме обратното, то е налице несъответствие на използваните от КЕВР данни с изискуемите съобразно тази разпоредба. Първоинстанционният съд е приел, че КЕВР при определяне на нормата на възвръщаемост на собствения капитал на Овергаз мрежи АД е използвала данни за пазарните величини, като е отчела безлостовия коефициент /бета/ за Европа, обща пазарна рискова премия за страната, както и безрисковата норма на възвръщаемост. АССГ е установил, че в първоначално използвания от КЕВР международно признат източник на информация - интернет страницата на Aswath Damodaran, не фигурира безлостов коефициент /бета/ за страните от Европейския съюз, нито за Европа като цяло. Според АССГ неправилно в оспореното решение при определянето на нормата на възвръщаемост на собствения капитал на Овергаз мрежи АД е взет предвид отрасловият коефициент /бета/ за Европа в размер на 0,67% за 2019 г. по данни от интернет страницата на Aswath Damodaran. Използваният от КЕВР безлостов коефициент /бета/ е този за З. Е. като същият не е приложим по отношение на Овергаз мрежи АД, тъй като България е поставена в групата на развиващите се пазари - И. Е. и Русия. Комисията е следвало да подбере международно признат източник, съдържащ предвидения коефициент /бета/ само за страните от Европейския съюз, за да е налице съответствие на използваните данни с нормата на чл. 13. ал. 5 от НРЦПГ. Последното указание е потвърдено и от ВАС.

Въз основа на дадените указания, КЕВР е приела Решение № Ц-10 от 29.05.2023 г., предмет на оспорване в настоящото съдебно производство. При новото разглеждане на спорния въпрос АССГ е установил, че в процесното решение, КЕВР отново се позовава на данни от същия сайт на Aswath Damodaran, който според мотивите на съда няма информация относно коефициента /бета/ само за страните от ЕС. Съдът не е възприел обосновката на КЕВР, че е изпълнила задължителните съдебни указания поради това, че страните от Р. Е. имат сходен икономически риск с България, тъй като България от 25 години е във валутен борд, съответно в групата развита Европа от сайта на Aswath Damodaran, има включени много страни - членки на ЕС, а в групата Развиващи се пазари от същия сайт, в която изрично е посочена България - са включени страни и от други части на света.

В допълнение, административният съд е посочил, че с обжалваното решение на КЕВР № Ц-10 от 29.05.2023 г. е пренебрегнато произнасянето на АССГ и ВАС по оспорването на предходното решение на регулаторния орган и не е спазено нито едно от задължителните указания, дадени със съдебното решение, вместо което последните са били превратно приложени от КЕВР. Не става ясно на какво основание, при липсата на настъпили нови факти и обстоятелства и представяне на нови документи по преписката, КЕВР е направила изводи, които не са в съответствие с указанията, дадени в съдебното решение. В този смисъл и предвид констатираното неизпълнение от страна на КЕВР АССГ е установил, че са налице основанията на чл.177 ал.2 от АПК /актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни/.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти, съдът е приложил правилно материалния закон.

Според настоящата съдебна инстанция, АССГ правилно е обосновал решението си с приложимост на разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК, предвид противоречие на оспореното решение на КЕВР с влязло в сила съдебно решение № 5338 от 08.09.2021 г. по адм. дело № 2135 от 2020 г. по описа на АССГ (оставено в сила с решение № 7440 от 26.07.2022 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 11206 от 2021 г.)

С обжалваното решение на КЕВР от 29.05.2023г. е пренебрегнато произнасянето на съда по оспорването на предходното решение на регулаторния орган и не е спазено нито едно от задължителните указания, дадени със съдебното решение, вместо което последните са били превратно приложени от КЕВР. Не става ясно на какво основание, при липсата на настъпили нови факти и обстоятелства и представяне на нови документи по преписката, КЕВР е направила изводи, които не са в съответствие с указанията, дадени в съдебното решение. В този смисъл и предвид констатираното неизпълнение от страна на КЕВР при новото произнасяне, първоинстанционният съд е установил това и на основание чл. 177, ал. 2, изр. първо, във вр. с чл. 172, ал. 2, предл. първо АПК, е обявил нищожността на процесното решение на КЕВР. Това решение се явява акт на административен орган, издаден в противоречие с влязло в сила решение на съда, който по предписанието на чл. 177, ал. 2 изр. първо АПК е нищожен. Това е правната последица от нарушаването на забраната, установена в цитираната разпоредба.

Посочената разпоредба на чл. 177, ал. 2, изр. първо АПК, установява специфично основание за обявяване нищожността на административен акт. Приложението на тази разпоредба е предпоставено от наличието на влязло в сила решение и противоречието на издадения, след връщане на преписката акт с това съдебно решение при идентитет на обстоятелствата, при които е издаден актът след връщане на преписката.

Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че в настоящия случай не е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК. Във цитираните съдебни решения не само има задължителни указания за произнасянето от страна на КЕВР по спорния въпрос, но и ясно е посочено в какъв смисъл трябва да е произнасянето на Комисията.

Всички тези съображения обосновават извод, че обжалваното решение на АССГ е правилно и следва да бъде оставено в сила. Постановеното решение на КЕВР, предмет на обжалване в настоящото производство, противоречи на посочените по-горе влезли в сила решения на съда и правилно е обявено от административния съд за нищожно на основание чл. 177, ал. 2 АПК.

С оглед изхода на делото, направеното искане от ответната страна в настоящото производство за присъждане на направените, доказани с надлежни писмени доказателства разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., следва да бъде уважено.

С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6222 от 23.10.2023 г. по адм. дело № 6186 от 2023 г. по описа на Административен съд София - град, Трето отделение, 61-ви състав.

ОСЪЖДА Комисия за енергийно и водно регулиране да заплати на О. М. АД с ЕИК 130533432 със седалище и адрес на управление - гр.София [улица], сумата от 1000 /хиляда/ лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ СВЕТЛАНА БОРИСОВА

/п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА