Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и четвърта година в състав: Председател: Т. К. Членове: ПЛАМЕН ПЕ. Р. при секретар С. М. и с участието на прокурора Н. Х. изслуша докладваното от председателя Т. К. по административно дело № 11716/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Е. П., гражданин на Р. Т. подадена чрез адв. Д., насочена срещу Решение № 5952/11.10.2023 г. по адм. дело № 7388/2023 г. на Административен съд - София-град. раелевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 203, т.3 АПКТ. Иска отмяната му.

О. П. на Държавна агенция за бежанците чрез своя процесуален представител оспорва основателността на касационната жалба.

Представителят на Върховната прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество същата е неоснователна. О фактическа страна съдът е приел за установано следното:

Административното производство е започнало с молба на Е. П., гражданин на Турция до ДАБ при МС за предоставяне на международна закрила, с вх. № РД 09-2158 от 01.07.2022 г. Съставен е регистрационен лист, в който е отразено, че кандидатът е гражданин на Турция, православен християнин, с начално образование, по професия строител, разведен. Личните му данни са установени въз основа на подписана декларация по чл.30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В хода на производството са представени фотокопие на кръщелно свидетелство, фотокопие на заплашително писмо и превод на фотокопие на споразумение за развод . Съставена е Евродак дактилоскопна карта Кандидатът е запознат с указанията относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата, която ще се следва, за правата и задълженията на чужденците, подали молба за закрила в Р. Б. както и с допълненията към тях. Подписал е още декларация във вр. с чл. 29, ал. 1, т. 8 от ЗУБ, в която заявява, че владее български език и желае производството по реда на ЗУБ да бъде проведено на български език. Подал е декларация за обработване на лични данни на чужденци, търсещи международна закрила, както и декларация, с която е дал съгласието си Държавна агенция за бежанците при МС, Р. Б. да събира информация за него включително органи в страни, различни от страната по произход и др.

В представената по делото преписка се съдържа молба, вх. № КП-2675 от 24.06.2022г. по регистъра на ДАБ-МС от процесуалния представител на оспорващият чужденец, в която се твърди, че същият, след като е влязъл нелегално в Р. Б. и се установил да живее при приятелката си, български гражданин, направил е неуспешен опит да подаде до ДАБ-МС молба за международна закрила. Към молбата е приложена декларация с нотариално заверен подпис, в която се декларират намеренията на двамата да сключат брак.

На лицето е изпратена покана за провеждане на интервю по молба за международна закрила по реда на Закона за убежището на бежанците на 24.08.2022 г. от 09:00 часа. Жалбоподателят е уведомен срещу подпис.

По искане на административният орган, с писмо с рег. № М-15274 от 25.07.2022 г. директорът на специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС е уведомил, че ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в Р. Б. по подадената молба за международна закрила.

На проведеното интервю на 29.08.2022 г. с участието на преводач, турският гражданин заявява, че от година и половина е приел християнство в църква „Св. Антоний“ в гр. Истанбул, определя се като православен християнин, поради смяната на вярата е изхвърлен от работа в Турция и има проблеми със своите роднини и съседи. Разказал също, че в посочената църква не са му издали документ, от който да е видно, че приел християнството, поради което ще се покръсти пак. Имало връждебно отношение към него от неговите съседи.Н. Т. на 6 или 7 юни 2022г., нелегално, нямал паспорт, дал 2000 евро на трафикант за да премине границата с България, родителите му, сестра му и братята му живеели в Истанбул и той поддържал връзка с тях, говорил по телефона веднъж седмично. Разказал, че в момента има образувани 17 наказателни дела срещу него за финансова измама, които се водят в Турция. През 2015г. регистрирал фирма, която работила добре две години, след това взел съдружник, който го излъгал, фалшифицирал подписа му и пуснал на пазара фалшиви чекове без покритие за големи суми-1 700 000 турски лири. И затова държавата водела дела срещу него. Заплашван бил и от мафията, тъй като единият от фалшивите чекове на стойност 800000 турски лири бил написан на човек, който наел хора от криминалните среди да го преследват за да му върнат парите.Твърдял че представители на мафията дошли в дома му на 15.02.2022г. и го набили, като го предупредили че ако не върне парите ще го убият. разказал че потърсил съдействие в полицията и там му се присмели, но все пак поискали номер на телефоните и адресите на хората, които са го заплашвали за да предприемат конкретни действия.Тъй като не разполагал с такива данни, полицията не предприела нищо за да го защити, а му препоръчали ако пак дойдат нападателите в дома му да се обади на телефон 155 и да ги сигнализира. Заявил, че се страхува да не бъде убит, да не бъде осъден в Турция, както и че в България има жена, която обича и иска да живее с нея, да имат деца. На въпрос дали е задържан или арестуван в Турция, отговорил, че три пъти е бил арестуван във връзка с делата за фалшифициране на чекове, но в Турция „не те задържат за повече от 24 часа, адвоката те освобождава.“По преписката е приобщена справка вх. № ЦУ-809 от 12.06.2023г. от Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ относно Р. Т. актуално положение в страната, съставена съгласно Методологията на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвянето на информация за страните на произход на база внимателно подбрани, публично достъпни външни източници, посочени в края на документа, както и Справка № ЦУ 859 от 21.06.2023 г. относно отношението на властите към турски гражданин, които са сменили религията от ислям към християнство. Данните от същите са анализирани в обстоятелствената част на оспорения акт. Издадено е Становище с рег. № УП214201 от 31.10.2022 г. до заместник -председателя на ДАБ при МС, с което главен експерт в отдел „ПМЗ - Овча купел“, РПЦ - София е направено предложение на чужденеца да му бъде отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С оспореното Решение № 10914/04.07.2023 г. на заместник председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на кандидата, на основание чл.76,ал.1,т.2 във връзка с чл.8 и чл.75,ал.1т.4 във връзка с чл.9 от ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут В мотивите си административният орган е приел, че от доказателствата по преписката не се откриват основания, от които да се направи еднозначно заключение, че е налице преследване по някое от визираните в ЗУБ основания по чл. 8, ал. 1. Прието е, че заявените религиозни убеждения не обосновават мотив за предоставяне на статут на бежанец, а същите са непоследователни и недостоверни, а отделно в държавата по произход на кандидата и в нейните основни закони, свободата на религиозно изразяване е широко застъпена и няма данни за преследване на верска основа. Органът е достигнал до извод за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, като е посочено, че въз основа на събраните по делото доказателства е установено, че молителят не е бил принуден да напусне родината си, поради реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.

В мотивите си административният орган е приел, че проблемите, заради които молителят е напуснал държавата си по произход са от лично и криминално естество, поради което не попадат в предметния обхват на ЗУБ. Прието е, че спрямо кандидата не е осъществено визираното в чл. 8, ал.1 от ЗУБ преследване, а молителят не е преследван поради своята раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, същият не е бил обект на действия на преследване и по смисъла на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. Административният съд е споделил изцяло изводите на административния орган е и е отхвърлил жалбата на Е. П. срещу административното решение.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилно и обосновано административният съд е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, действащ вм рамките на своите законови правомощия, при спазване на админстративнопроизводствените правила и материалния закон. Към акта са изложени подробни мотиви, които съдържат относимите за спора факти и обстоятелства.

Правилно е приложена нормата на чл.8, ал. 1 от ЗУБ , според която статут на бежанец в Р. Б. се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Изложените от чужденеца факти от личната му бежанаска история не дават основания да се приеме, че на същия може да се предостави статут на бежанец. Обсъдена е ситуацията в страна на произход и направен верен и обоснован извод, че Р Турция не може да се определи като страна, в която, поради изповядване на християнска вяра, лицето може да бъде подложено на преследване от държавните власти.

Административният съд е обсъдил задълбочено съдържащите се в интервюто на кандидата факти и обстоятелства и въз основа на същите е направил правилни и обосновани изводи за законосъборазност на постановения от председателя на ДАБ отказ по чл.8 и чл.9 ЗУБ. Личната бежанска история на Е. П. не сочи на невъзможност на същия да се завърне в Турция, както и това, че е бил подложен на преследване поради смяната на религията. Съгласно чл.9 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като:1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Субекти, извършващи тежки посегателства по ал. 1, могат да бъдат:1. държавата; 2. партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия; 3. недържавни субекти, ако може да бъде доказано, че субектите, посочени в т. 1 и 2, включително международни организации, не могат или не желаят да предоставят закрила срещу тежки посегателства. Видно от Справка № ЦУ 859 от 21.06.2023 г./ на ДАБ при МС относно отношението на властите в Турция към турски граждани, които са сменили религията от ислям към християнство, се установява, че Конституцията на Р. Т. определя страната като светска държава и предвижда свобода на религиозните вярвания, изразяването и богослужението и забранява дискриминацията, основана на религиозна основа. Според трудовото законодателство работодателите от частния и публичния сектор не могат да дискриминират служителите въз основа на религия. Служителите могат да предприемат правни действия срещу работодател чрез трудовия съд. Ако служител докаже, че е извършено нарушение, той може да получи и обезщетение в размер до четиримесечна заплата, в допълнение към отмяната на решението работодателя. От справката се установява още, че Наказателният кодекс на Р Турция забранява богохулството и предвижда наказание за провокация към омраза и враждебност, включително за изразяване на публично неуважение към религиозните убеждения. Правилни са изводите на съда, че твърдението, че лицето е освободено от работа поради смяна на религията си, то това не може да се възприеме като напълно доказано. Правилно е преценено, че кандидатът не доказва, че е предприел всички марки според националното си законодателство за защита, включително и пред съд на правата си в областта на трудовите правоотношения. Наказателното преследване в страната по произход, за което се твърди в бежанската история на Е. П., не може да бъде свързано с наличието на обстоятелствата о чл. 8 или чл.9 ЗУБ. С оглед нагорното решението на Административен съд -София град следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5952/11.10.2023 г. по адм. дело № 7388/2023 г. на Административен съд - София-град.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ КУЦАРОВА

секретар:

Членове:

/п/ П. П. п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА