ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2397
гр. София, 07.08.2023 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Дияна Ценева
Членове:Теодора Гроздева
Милена Даскалова
като разгледа докладваното от М. Д. К. гражданско дело № 20238002100069 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 288 ГПК .
Образувано е по касационни жалби на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството и срещу Министерство на отбраната срещу решение № 262454 от 22.07.2022 г. на Софийски градски съд по в. гр. д. № 11385/2020 г., с което е потвърдено решение № 153835 от 20.07.2020 г. по гр. д. № 15692/2018 г. по описа на Софийски районен съд с което е признато за установено по предявените от И. Л. К., С. И. К. - П. и И. И. К. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Държавата и Министерство на отбраната не са собственици на недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № 68134.4324.138, находящ се в [населено място], район "О. купел", в. з. "Черния коз", с площ от 557 кв. м. по кадастралната карта и кадастралните регистри.
Касационната жалба на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, действаща чрез пълномощника си– Областния управител на област София, съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК за допускането му до касационно обжалване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следните правни въпроси : 1.От кой момент настъпва отчуждителният ефект по Закона за отчуждаване на недвижими имоти за държавна и обществена полза от 1885 година? 2. По Закона за отчуждаване на недвижими имоти за държавна и обществена полза от 1885 година може ли да се приеме, че е налице т. нар. „фактическо отчуждаване“, ако се установи, че не са спазени формалностите на закона? 3. Изплащането на обезщетение за отчуждения имот представлява ли условие за настъпване на отчуждителния ефект по Закона за отчуждаване на недвижими имоти за държавна и обществена полза от 1885 година ?
По горните три въпроса се поддържа противоречие на изводите на съда с решение № 601/29.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 504/2009 г., I г. о. 4. При преценка на свидетелските показания длъжен ли е съдът да вземе предвид начина, по който свидетелите са узнали правнорелевантните факти, способността и желанието им вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат на показанията, тяхната заинтересованост? Сочи се противоречие с решение № 141/11.10.2019г. по гр. д. № 3719/2018 г. на ВКС, I г. о.; решение № 31/09.04.2020г. по търг. д. № 355/2019 г. на ВКС, I т. о. и решение № 800/22.03.2011г. по гр. д. № 776/2009 г. на ВКС, IV г. о. 5. Длъжен ли е съдът при преценка на свидетелските показания да установил налице ли е противоречие в показанията на свидетелите по отношение на релевантните за спора факти и при наличие на противоречие да обоснове защо дава вяра на едни показания, а не на други? Поддържа се, че съдът се е произнесъл в противоречие с решение № 79/12.07.2017г. по гр. д. № 3244/2016 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 176/28.05.2011г. по гр. д. № 759/2010 г. на ВКС, II г. о. и решение № 700/28.10.2010г. по гр. д. № 91/2010 г. на ВКС, IV г. о. 6. Ако в определения от закона срок е упражнявана фактическа власт с намерение да се свои вещта, имотът счита ли се придобит по давност ? Според касатора по този въпрос изводите на въззивния съд са в противоречие с решение № 636/04.12.2003г. по гр. д. № 144/2003 г. на ВКС, I г. о.; решение № 131/25.02.2004г. по търг. д. № 527/2003 г. на ВКС, II т. о. и решение № 734/12.06.2006г. по гр. д. № 1526/2005 г. на ВКС, IV г. о. В касационната жалба на Министерство на отбраната са направени доводи за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи се основанието по чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК за допускането му до касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следния правен въпрос : Длъжна ли е въззивната инстанция да извърши пълна и всестранна преценка на всички събрани по делото доказателства и следва ли съдът да се произнесе по всички въведени от въззивника възражения ? Сочи се противоречие с т.2 от ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС; т.19 от ТР 1/2000 г. на ОСГК на ВКС; решение № 12/16.02.2016г. по гр. д. № 2184/2015 г. на ВКС, III г. о.; решение № 145/07.01.2019г. по гр. д. № 811/2018 г. на ВКС, II г. о.; решение № 59/14.04.2015г. по гр. д. № 4190/2014г. на ВКС, IV г. о.; решение № 183/16.11.2017г. по търг.
д. № 2624/2016г. на ВКС, II т. о.; решение № 187/07.07.2016г. по гр. д. № 1332/2015г. на ВКС, IV г. о. и решение № 212/01.02.2012г. по търг. д. № 1106/2010г. на ВКС, II т. о. От ответниците по касационните жалби И. Л. К., С. И. К. - П. и И. И. К., чрез адв. Д. Х., са постъпили писмени отговори, с които се оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на жалбите.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима - подадена е в срок, от ответниците по делото срещу въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК като постановено по иск за собственост върху недвижим имот.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което е уважен предявеният отрицателен установителен иск за собственост, въззивният съд на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите, изложени от първоинстанционния съд. От фактическа страна въззивният съд е приел, че по делото е приложено разпореждане №Р- 2637/12.11.1951 г. на МС за отчуждаване на земи (частни ниви, частни ливади, частни овощни градини, общинска мера и земленни пътища) в [населено място], Софийско, находящи се в местностите "Кърлежа", "Смиловица" и "К. рид", за нуждите на Министерството на народната отбрана, подробно описани в парцеларен план № 12442 и полска имотна ведомост, като МЗ е задължено да замени 250 дка от отчуждените обработваеми частни имоти с равностойни земи от Държавния поземлен фонд, а останалите частни имоти да се оценят и заплатят от МФ. Представен е протокол от 31.07.1953 г., видно от който в изпълнение на гореописаното разпореждане е взето решение за замяна на отчуждените частни земи за нуждите на МНО с равностойни земи от Държавния поземлен фонд, без същите да са описани по местонахождение, площ и граници. Приложен е и трасировъчен протокол от 28.06.1969 г. във връзка с трасиране границите на отчуждения учебен полигон, западно от казармения район в м. "Кърлежа" в землището на Княжево и Г. Б. - София. В т. 2 от протокола е отразено, че границите на района са трасирани на самото място, като са обозначени на терена с изкопни дупки, оградени с кръг. Съгласно т. 4 от протокола границите на района следва да се сигнализират с трайни знаци и камъни, боядисани в бяло в срок до 15.10.1969 г. Представен е и Акта за публична държавна собственост № 0330/05.02.2002 г., в който имотите са описани по обща площ, без да са индивидуализирани с площ, граници и съседи. Поземлените имоти са посочени по издадени скици на ПК О. Купел.
Съдът е посочил, че е прието заключение на съдебно техническата експертиза, според което процесният имот с идентификатор № ...... е извън урбанизирана територия по смисъла на чл. 2 ЗСПЗЗ. Имот с № 000197 е с площ от 17108 дка и е част от имотите, за които е съставен АПДС № 0330/05.02.2002 г. Процесният имот изцяло попада в имот с № 000197, но не е ясно въз основа на какъв графичен материал имот № 000197 е нанесен в КВС и е издадена скица за него. Посочената като основание за издаване в скицата заповед № 232/29.11.1993 г. не е приложена по делото. Съдът е посочил, че вещото лице не може да установи идентичност между имот № 00197 по скиците, приложени по делото /л. 81 и л. 82/, тъй като последната не е мащабна и е в свободна координатна система. При оглед на място вещото лице установило, че имот с № 00197 по КВС не е ограден с ограда, докато процесният имот, за който ищците претендират да са собственици, е ограден с железни колове и оградна мрежа. Според вещото лице няма следи имотът на МО да се ползва по предназначение и не е видял маркиране с физически знаци на района на полигона, както и не намира графична връзка между представеното по делото разпореждане № р-2637/12.11.1951 г. и трасировъчния протокол.
Съдът е посочил, че според заключението на допълнителната съдебно - техническа експертиза почти целият процесен имот попада в урбанизираната територия на в. з. "Люлин", а в КВС процесният имот в по-голямата си част попада в ПИ № 000197 по АПДС № 0330/05.02.2002 г. Вещото лице е констатирало, че процесният имот е разположен на поляна в "Горнобанска гора", но не влиза в горски фонд, поради което заключава, че не е попадал в терена, определен за учебен танков полигон.
На следващо място съдът е посочил в решението си, че във въззивното производство е приета съдебно техническа експертиза, в заключението на която цялата територия пo разпореждане № Р-2637/12.11.1951 г. е отразена на приложената комбинирана скица № 1 и процесният ПИ 138 със сигурност попада в обхвата на тази територия. На комбинираната скица са отразени и границите на действащите регулационни планове в територията, имотът по акта за държавна собственост. Изготвена е и комбинирана скица, на която са нанесени теренът на МО и процесният имот. Според вещото лице спорният имот се намира в землището на Г. Б. не попада в обхвата на отчуждените имоти от землище Княжево, но е в територията на МО.
Въз основа на събраните доказателства, съдът е приел, че не се установява, че процесният недвижим имот е публична държавна собственост. Съдът е изложил мотиви, че публична собственост имат само субектите, които упражняват властнически правомощия и то само по отношение на вещи, които служат за удовлетворяване на обществени интереси. Статутът на имотите като публична държавна собственост не се определя от това, дали за тях е издаден акт за публична държавна собственост или не. Публична държавна собственост са само онези вещи на държавата, които са определени като такива с решение на МС или със закон.
Съгласно чл. 26 Закона за държавна собственост (ДВ., бр. 194/1950 г.), отчуждаването на недвижими имоти, вещни права върху тях и движими имоти за държавна нужда, може да се извършва от МС, срещу обезщетение или замяна с друг имот, като според чл. 27 ЗДИ(отм.), отчуждените имоти стават държавни от датата на обнародването на постановлението на МС в "Държавен вестник". Съдът е посочил, че в случая не са представени доказателства за обнародване на разпореждане №Р-2637/12.11.1951 г., което налага извод за незавършен фактически състав на отчуждаването. Не са представени и доказателства за евентуално обезщетяване с парична равностойност на бившите собственици, а в разпореждането от 1951 г. е посочен само общият размер на подлежащите на отчуждаване земи и местности, без индивидуализация на имотите.
Съдът е посочил, че ищците са признати за собственици на спорния имот въз основа на обстоятелствена проверка и изтекла придобивна давност към 01.07.1992 г., като от събраните по делото доказателства не се установява имотът да е бил предоставен за обслужване функциите на Министерство на отбраната и да е бил обект със специално предназначение и стратегически обект на националната сигурност, т. е. същият да е публична държавна собственост по смисъла на закона. Изложени са мотиви, че актът за държавна собственост принципно сочи на легитимация относно правото на собственост на държавата или общината, но само доколкото при оспорване се установи да е реализиран фактическият състав на придобивен способ за придобиване на вещно право. В тази връзка не са ангажирани доказателства, спорният имот да е определен със закон или акт на МС за публична държавна собственост, или да е предоставен на Министерството на отбраната за изпълнение на функциите му.
За неоснователно е счетено възражението на ответниците за изтекла в тяхна полза придобивна давност. Въззивният съд е приел, че от показанията на разпитаните по делото свидетели, посочени от ответниците се установява единствено, че имот в същата местност е ползван за учебен полигон от бившето поделение № 34340 през периода от 1992 г. до около 2011 г., но не и че Държавата чрез Министерство на отбраната е упражнявала фактическа власт върху имота, т. е. липсва поведение, което да сочи несъмнено, че държавата е упражнявала собственически правомощия, а и свидетелите не установяват категорично, че процесният недвижим имот е бил част от този военен полигон. От показанията на разпитаните по делото свидетели на ищците се установява, че последните са владеели имота от 1980 г., откогато е заграден, земята се обработва и се ползва ежеседмично през почивните дни, т. е. дори и да се приеме, че ответниците са владели имота, владението не е било постоянно, непрекъснато и спокойно.
С оглед мотивите на съда в обжалваното решение е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставения от касатора Министерство на отбраната процесуалноправен въпрос, както и по поставените от Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, четвърти и пети правен въпрос, които конкретизирани от съда съгласно разясненията на т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, следва да се уточнят в следния смисъл : „Длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви по спорните въпроси, както и да обсъди в съвкупност всички събрани по делото доказателства и да се произнесе по доводите на страните?“. Този правен въпрос е от значение за конкретното дело, като е разрешен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика – .2 от ТР 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и с посочените от касаторите решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съдът е описал подробно събраните доказателства, но при наличие на противоречия в експертизите, съдът не е посочил каква е фактическата обстановка, която намира за установена.
На основание чл.84, т.1 ГПК касаторите не дължат държавна такса за касационно обжалване.
По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 262454 от 22.07.2022 г. на Софийски градски съд по в. гр. д. № 11385/2020 г.
Делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание.