О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1048

София, 15.11.2023 година

Върховен касационен съд - Търговска колегия, I т. о., в закрито заседание на тринадесети ноември, през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Кристияна Генковска

Елена Арнаучкова

след като разгледа докладваното от съдия Арнаучкова т. д.№ 36 по описа на ВКС за 2023г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по подадената чрез адв.А. Д. касационна жалба на малолетната П. С. П., действаща чрез майка си И. Б., срещу решение № 128 от 08.09.2022г. по възз. гр. д. № 132/2022г. на Апелативен съд - В. Т. с което е потвърдено решение № 318/15.11.2021г. по гр. д.№ 111/2021г. на ОС - Русе.С него, по предявения частичен иск от ЗК „Лев инс“ АД, П. С. П. е осъдена, в качеството си на законен наследник на С. П. Д., да заплати на ЗК „Лев инс“ АД парично вземане в размер на 64 307.95лв., част от общо вземане в размер на 400 000лв., представляващо изплатеното ЗК „Лев инс“ АД застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Т. К. при ПТП, настъпило на 04.10.2013г., причинено от виновното и противоправно поведение на С. Д. при управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, ведно със законната лихва върху сумата 64 307.95лв., считано от 15.02.2021г. до окончателното изплащане, и разноски по делото в размер на 2873лв.

В касационната жалба са релевирани касационните основания по чл.281, т.3 ГПК.Искането е за отмяна на въззивното решение и за отхвърляне на иска.Касаторът оспорва извода на въззивния съд, че наследодателят му е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.Счита, че този извод е неправилно основан на констативния протокол за ПТП и прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство, неправилно счетени от въззивния съд за официални документи по см. на чл.179 ГПК, както и, че е извършен и в нарушение на чл.300 ГПК.Касаторът поддържа, че актовете на органите на досъдебното производство не са доказателство за механизма на ПТП и за поведението на участниците в него, а отразяват единствено мнението на органа на досъдебното производство относно предпоставките за наказателно преследване, поради което нямат задължителна сила за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието.По тези съображения касаторът счита, че доказването на този факт е в доказателствена тежест на ищцовото дружество, а, предвид неангажирането на други доказателства, установяващи по безспорен начин наличието на алкохол в кръвта, направените в т. см. изводи са неправилни. На следващо място, касаторът поддържа, че въззивният съд не е обсъдил възражението за погасителна давност по отношение на увеличената по реда на чл.214, ал.1 ГПК част на иска/за размера над 26 000лв. до 64 307.95лв./, а само бланкетно е приел, че за регресното право на застрахователя е приложима общата 5-годишна давност, която започва да тече от плащането на застрахователното обезщетение.Според касатора изводът, че искът за посочения размер не е погасен по давност, е извършен в противоречие с т.1 от ТР № 3/22.04.2019г. по тълк. д.№ 3/2016г. на ОСГТК на ВКС.Претендира за присъждане на разноски.

В изложението по чл.284, ал.1 т.3 ГПК са въведени едновременно основанията по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК по следните правни въпроси:

1.Следва ли мотивите на въззивното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни?По него касаторът се позовава на решение № 60301/17.01.2022г. по гр. д.№ 479/2021г., IV г. о. и решение № 120/27.11.2015г. по гр. д.№ 2323/2015г., II г. о.

2.Предявяването на иск за парично вземане като частичен и последвалото му увеличаване по реда на чл.214, ал.1 ГПК има ли за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането?Касаторът намира, че даденото разрешение е в противоречие с ТР № 3/22.04.2019г. по тълк. д.№ 3/2016г. на ОСГТК на ВКС.

3.Ползва ли се със задължителна сила постановлението за прекратяване на наказателното производство срещу делинквента относно мнението на прокуратурата кой е виновен за ПТП и дали това лице е управлявало л. а. с алкохол в кръвта? Касаторът се позовава на определение № 677/29.10.2010г. по т. д.№ 428/2010г., II т. о.

В подадения чрез юрисконсулт Н. Г. писмен отговор ответникът ЗК „Лев инс“ АД оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и излага доводи за неоснователност на касационната жалба.

Съставът на ТК, I т. о., в изпълнение на правомощията по чл.288 ГПК, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че при ПТП, настъпило на 04.10.2013г., са починали на място водачът на лекия автомобил - С. Д., чийто единствен наследник по закон е ищцата, приела наследството му на стойност 64 307.95лв. по опис, и пътуващата в лекия автомобил на предната дясна седалка Т. К.. Установил е, че с влязло в сила съдебно решение ЗК „Лев инс“ АД е осъдено да заплати обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на Т. К. в общ размер от 400 000лв., които са заплатени на правоимащите лица.Въззивният съд не е обсъждал датите, на които присъдените застрахователни обезщетения са заплатени, датата на предявяване и първоначално предявения размер на регресния иск, както и датата, на която е поискано и допуснато увеличаване на размера на иска по реда на чл.214, ал.1 ГПК.От правна страна въззивният съд е счел за неоснователно възражението за погасителна давност, като най-общо е посочил, че за регресните искове на застрахователя по чл.274 КЗ/отм./ важи общата 5-годишна погасителна давност, която започва да тече от изплащане на застрахователното обезщетение. Формирани са мотиви, че, предвид липсата на влязла в сила присъда или друг акт със същите правни последици, обстоятелството, че наследодателят на ищцата е управлявал с концентрация на алкохол над допустимата по закон норма от 0,5 промила подлежи на доказване с всички допустими по ГПК доказателствени средства.От съдържанието на констативният протокол за ПТП въззивният състав е приел за установено, че от водача на лекия автомобил е взета кръвна проба за алкохол, а от прокурорското постановление от 30.04.2014г. за прекратяване на наказателното производство, поради смъртта на водача на лекия автомобил, е приел за установено, че при извършените химически анализи в кръвта на водача е установено наличието на 0.71 промила алкохол.Счел е, че прокурорското постановление и констативният протокол притежават правната характеристика на официални документи по см. на чл.179 ГПК. По тези съображения предявеният частичен иск е уважен в пълния предявен размер от 64 307.95лв., ведно със законната лихва от подаване на ИМ.При съвпадане с изводите на първоинстанционния съд, решението е потвърдено.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на него е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от касационния съд въз основа на изложените от жалбоподателя твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

По процесуалноправния въпрос № 1 общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК е основателно обоснована от касатора с доводи, че не е обсъдено направеното възражение за погасителна давност на частта от претендираното вземане, което е предмет на увеличения по реда на чл.214, ал.1 ГПК размер на иска.Касационното обжалване се допуска на въведеното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК за преценка дали даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с посочената от касатора и служебно известната на състава съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по въпроса.

Основателно е и искането за допускане на касационно обжалване по материалноправния въпрос № 2.Въпросът е значим за крайните изводи за неоснователност на възражението за погасителна давност на цялото претендирано вземане.По него е обосновано и приложното поле на въведеното допълнително основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.Касационното обжалване се допуска за преценка на съответствието на даденото от въззивния съд разрешение с ТР № 3/22.04.2019г. по тълк. д.№ 3/2016г. на ОСГТК на ВКС.

Наличието на съдебна практика по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК по въпроси № 1 и № 2, на която се позовава и касаторът, изключва наличието на въведеното по тях основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.

Неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване по въпрос № 3 произтича от липсата на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване.Въпросът е неясно формулиран и не кореспондира с мотивите на въззивния съд.Той е израз на несъгласие на касатора с извода, че от прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство във връзка с констативния протокол за ПТП е доказано наличието на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма.Правилността на въззивния акт е изрично изключена от предмета на селективната фаза на касационното производство, както е изяснено в мотивите към т.1 на ТР № 1/2010г. по тълк. д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС.

На касатора следва да се дадат указания за внасяне на таксата по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК.

Мотивиран от това, съставът на ТК, I т. о.:

О П Р Е Д Е ЛИ:

Допуска касационно обжалване на решение № 128 от 08.09.2022г. по възз. гр. д. № 132/2022г. на Апелативен съд - В. Т.

Указва на малолетната П. С. П., действаща чрез майка си И. Б., в седмичен срок от съобщаването да представи вносна бележка за внесена таксата по чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 1286лв.

Делото да се докладва на Председателя на I т. о. за определяне на дата за разглеждане на делото в открито заседание с призоваване на страните, а при невнасяне в срок на дължимата ДТ – на състава за прекратяване.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: