Р Е Ш Е Н И Е

№ 114

гр. София, 24 март 2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. ІII НО, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Д.

ЧЛЕНОВЕ: Б. И.

Н. Г.

при секретаря И. П.

и в присъствието на прокурора Илиян Точев

изслуша докладваното от

съдия ИВАНОВА касационно дело № 18 по описа за 2023 г

Касационното производство е образувано по протест на Окръжна прокуратура, Добрич, срещу нова въззивна присъда на Окръжен съд, Добрич, № 11 от 1.11.22 г, по ВНОХД № 253/22, с която е отменена присъда на Районен съд, Г. Т. № 260002 от 26.04.2022 г, по НОХД № 283/22, като подсъдимият Г. Г. С. е признат за невинен в това, че на 27.12.2019 г в [населено място], при условията на повторност, сам е осъществил неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа на „фирма“, [населено място], с което е създал условия за изцяло неотчитане на употребената електроенергия, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по обвинението по чл. 234 в, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 НК.

С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в това, че на 27.12.2019 г в [населено място], при условията на повторност, сам е осъществил неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа на „фирма“, [населено място], с което е създал условия за изцяло неотчитане на употребената електроенергия, с оглед на което и на основание чл. 234 в, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на „лишаване от свобода“, за срок от една година и три месеца, при „строг“ режим, и глоба от 200 лв.

С протеста се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъкват се следните доводи: При анализа на доказателствата е допуснато съществено процесуално нарушение. Неправилно е становището на въззивния съд, че показанията на св. Г. и св. К. са неубедителни и не следва да бъдат кредитирани. Неверен е изводът, че приобщените им показания не допринасят да се направи извод, че подсъдимият е автор на деянието, макар и в тях да се съдържа негово извънпроцесуално признание. Не е взето предвид, че цитираните свидетели не са отрекли истинността на заявеното от тях пред разследващия орган. В отклонение от процесуалните правила за анализ на доказателствата въззивната присъда е основана на кредитираните обяснения на подсъдимия от съдебната фаза, в които е отрекъл собственото си участие и е посочил като автори на деянието други лица. Неправилно е становището на въззивния съд, че основание за оправдаване на подсъдимия е липсата на доказателства, че деянието, предмет на обвинението, е извършено на инкриминираната дата. Не е взето предвид, че на досъдебната фаза обвиняемият е признал участието си в престъплението. Извън вниманието на съда е останало обстоятелство, имащо косвено значение за авторството, а именно: че подсъдимият е самотно живеещ и той се ползва от неправомерното захранване на жилището с електрически ток. Допуснатото съществено процесуално нарушение при анализа на доказателствата е довело и до неправилно приложение на материалния закон.

С протеста се прави искане за отмяна на оправдателната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В съдебно заседание на ВКС представителят на ВКП пледира за уважаване на протеста.

Защитникът на подсъдимия изразява становище, че оспореният въззивен акт следва да бъде оставен в сила.

Подсъдимият не участва в производството пред настоящата инстанция.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Протестът е основателен. Съображенията за това са следните:

По настоящето дело, въззивният съд е пропуснал да констатира, че на досъдебната фаза обвиняемият е дал обяснения / макар и лаконични / в присъствието на защитник, които не са приобщени по съответния процесуален ред. Касае се за обясненията, дадени в протокол за разпит на обвиняем от 22.01.2019 г / л. 18 от ДП /, изразили се в следните изявления: „Признавам се за виновен и съжалявам за случилото се. Знам, че това е престъпление, съден съм няколко пъти за това, че крада ток, и съм лежал в затвора. Включих се към жиците на енергото, защото ми трябва ток в къщи, а нямам пари да си плащам сметката“. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че разследващият орган е вписал в същия протокол изявлението на обвиняемия, че поддържа показанията си, които е дал като свидетел, което е в разрез с правилата на НПК. Вместо да прикани обвиняемия да даде обяснения, като разкаже за инкриминирания случай, разследващият орган е нарушил задължението си, като е вписал в протокола, че обвиняемият се придържа към показанията си като свидетел. НПК не допуска възможност от смесване на двете процесуални качества / обвиняем и свидетел /, което се отнася и за случаите, когато разказът на всеки от тях за инкриминираните събития е идентичен по съдържание. В цитирания протокол за разпит / от 22.01.2019 г / се съдържат обяснения на обвиняемия, макар и кратки, които са дадени в присъствието на защитник, в която хипотеза подлежат на приобщаване в съдебната фаза, ако са налице процесуалните предпоставки за това. Въззивният съд е следвало да приобщи тези обяснения, като приложи чл. 279, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 НПК, след като констатира, че първата инстанция е пропуснала да стори това. Пропускът на въззивния съд в тази насока го е лишил от възможността да подложи на анализ доказателствен източник, в който се съдържат данни за авторството на деянието. Приобщените обяснения биха дали друг контекст на показанията на св. Г. и св. К. от досъдебното производство, прочетени и приобщени от първата инстанция, поддържани от свидетелите в съдебната фаза. При съвкупната им оценка би бил възможен извода, че е налице съответствие между пряко доказателство, каквито са данните в обясненията на обвиняемия, приобщени по съответния ред, с производните такива: свидетелски показания, които възпроизвеждат извънпроцесуално признание. Въззивният съд е разсъждавал по въпроса дали са годно приобщени показанията на св. Г. и св. К. от досъдебното производство, като е придал решаващо значение на процедурата по чл. 281, ал. 7 НПК, без да съобрази, че в случая, тя е неприложима, тъй като основанието за приобщаване на свидетелските показания е чл. 281, ал. 4 НПК, в която хипотеза се преценяват само предпоставките на ал. 1, т. 1 или 2. Липсата на спомен у свидетелите е породила основание за прочитане на техните показания от досъдебната фаза, откъдето следва, че тези показания са годно приобщени и могат да се ползват при формиране на изводите по релевантните факти. Неправилно е и становището на окръжния съд, че цитираните свидетелски показания са неубедителни и колебливи и не следва да се ползват при формиране на доказателствените изводи. При запознаване със съдържанието на заявеното от св. Г. и св. К. такъв извод не може да бъде направен. Свидетелите са заявили, че са узнали от собственика на имота / подсъдимия, който живее сам в този имот /, че той се е присъединил към електропреносната мрежа, при това, не за първи път, защото не разполага с финансови средства, за да заплаща консумираната електрическа енергия. Техните твърдения са еднопосочни и последователни при описване на инкриминираните събития, включително и по въпроса кой е отговорен за неправомерното ползване на електрически ток. При задаване на въпроса от съда дали поддържат тези показания свидетелите са дали положителен отговор, като са направили уточнение, че поради изминалия период от време споменът им за разказаното е избледнял. Ето защо, техните показания са годен доказателствен източник и няма пречка да бъде ползван при формиране на изводите относно авторството на деянието, а становището на въззивния съд в противоположен смисъл не може да бъде споделено.

На следващо място, въззивният съд не е съобразил заключението на Съдебно-техническата експертиза, посочила, че за неправомерното включване към електрозахранването, не са необходими задълбочени технически умения, а е възможно да се извърши и от лице, което не разполага с такива.

Неправилно е и становището на въззивния съд, че основание за оправдаване на подсъдимия представлява липсата на доказателства, че престъплението е извършено на инкриминираната дата. В тази насока, от значение е следното: Прокуратурата разполага с правомощие да повдигне обвинение с определени параметри, сред които са и тези, касаещи времето на извършване на престъплението. Когато деянието е започнало и е продължило в определен времеви интервал, прокурорът решава дали да повдигне обвинение за целия период или само за част от него. По настоящето дело, макар и да са събрани гласни доказателства, че деянието е започнало преди инкриминираната дата, прокурорът е повдигнал обвинение само за датата, на която престъплението е разкрито, която/дата/ се включва във времевия обхват на престъплението, предмет на наказателното производство. Ето защо, настоящата инстанция не споделя аргумента, че липсват доказателства инкриминираното деяние да е извършено на датата 27.12.2019 г, както и не възприема довода, че липсата на доказателства в тази насока е самостоятелно основание за оправдаване на подсъдимия.

С оглед на изложеното, ВКС намери, че при анализа на доказателствата и доказателствените средства е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, което поражда процесуална необходимост от отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд, Добрич.

При този изход на делото в настоящата инстанция не може да бъде даден отговор на възражението за нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, но доводите на прокурора в тази насока следва да бъдат съобразени от съда при новото разглеждане на делото във въззивната инстанция.

По тези съображения, ВКС намери, че протестът е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, ВКС, ІII НО,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ нова въззивна присъда на Окръжен съд, Добрич, № 11 от 1.11.2022 г, по ВНОХД № 253/22.

ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав на въззивната инстанция, от стадия на съдебното заседание.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: