ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 172

гр. София, 13.03.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:Росица Божилова

Членове: Ивайло Младенов

Анна Ненова

като разгледа докладваното от И. М. Ч. касационно търговско дело № 20238003900033 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „А. К. ЕАД против определение № 379 от 24.10.2022 г. по ч. гр. д. № 671/2022 г. на Пловдивския апелативен съд, Т. К., 2 състав, с което е оставена без разглеждане частната му жалба срещу постановление за възлагане № 260007 от 15.03.2022 г. по т. д.№ 912/2008 г. на Пловдивския окръжен съд. С позоваване на чл.717з, ал. 3 от ТЗ, в частната жалба се твърди, че жалбоподателят притежава качеството на участник в търга, а оттам е легитимиран да обжалва постановлението за възлагане, тъй като е подал надлежно наддавателно предложение и е вписан в съставения от синдика списък на участващите в търга. Поддържа се, че внасянето на задатък касае правилността на действията на синдика в хода на самата продан, респективно е относимо към законосъобразното провеждане на процедурата по нея и на постановлението за възлагане, поради което произнасянето по този въпрос е такова по съществото на спора, а не по допустимостта на подадената жалба. В частната жалба са изложени и доводи за незаконосъобразност по същество на издаденото възлагателно постановление, поради пороци на процедурата по провеждане на проданта, а именно: неизпълнение на задължението на синдика по чл. 717н, ал. 1 от ТЗ за уведомяване на обезпечения кредитор; извършване на проданта в отклонение от решението на събранието на кредиторите относно методите за оценка и начина на осребряване, както и поради незаконосъобразност на самото решение от 9.11.2020 г. по т.1 от дневния ред, с което събранието на кредиторите недопустимо е делегирало на синдика правото да избере дали имуществото на длъжника да бъде продадено като съвкупности или като отделни активи, което съгласно чл. 677, ал. 1, т. 8 от ТЗ представлява негова изключителна компетентност, при липсата на отрицателната предпоставка на ал. 4 от с. чл.– невъзможност събранието на кредиторите да вземе решение по тези въпроси; нецелесъобразност на избрания метод за оценка на чистите активи, който жалбоподателят счита за подходящ при оценяване на цялото предприятие или на обособени части от него, но за неприложим при оценката на всеки един актив поотделно.

Формулирано е искане за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото на Пловдивския апелативен съд за произнасяне по съществото на подадената по реда на чл. 717з, ал. 3 от ТЗ жалба срещу постановлението за възлагане.

Ответникът по частната жалба „П. Р. И. ЕООД, на когото с обжалваното постановление е възложен продаваемият имот, оспорва нейната допустимост и основателност. В писмения отговор, подаден по реда на чл. 276, ал. 1 от ГПК, чрез пълномощника му адв. К. се твърди, че в обжалваното определение съставът на Пловдивския окръжен съд правилно е приел, че тя е недопустима, тъй като жалбоподателят няма право да участва в наддаването, защото не е изпълнил изискването на чл. 717в, ал. 2 от ТЗ да внесе задатък в размер на 10% от оценката на имота и да представи квитанцията, удостоверяваща заплащането му, заедно с наддавателното предложение. По тези съображения се поддържа като правилен изводът на съда, че тъй като не е било надлежен участник в наддавателната процедура „А. К. ЕАД не е процесуално легитимирано да обжалва постановлението за възлагане на недвижимия имот, с който е обосновано оставянето на жалбата на дружеството без разглеждане като недопустима. Направено е искане частната жалба да бъде оставена без уважение. В същия смисъл е и становището на синдика на „Градски транспорт Пловдив“АД Н. Г. М., който счита жалбата за недопустима по същите съображения, а именно, невнасяне на предвидения в закона депозит от 10% върху първоначално обявената цена, обуславяща недействителност на направеното от жалбоподателя наддавателно предложение.

Длъжникът „Градски транспорт Пловдив“АД (в нес.) не е изразил становище по жалбата.

Частната жалба е допустима, като подадена в процесуално-преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт, обжалваем по реда на частното производство, от надлежно легитимирано лице, но разгледана по същество е неоснователна.

Пловдивският апелативен съд е бил сезиран с жалба по чл. 717з, ал. 3 от ТЗ на „А. К. ЕАД срещу постановление № 260007 от 16.03.2022 г. по т. д.№ 912/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, с което, като резултат от проведената по реда на чл. 717в от ТЗ процедура по публична продажба чрез търг с тайно наддаване, на „П. Р. И. ЕООД е възложен недвижим имот с идентификатор 56784.539.4, заедно с построените в него седем сгради, подробно описани в постановлението, за сумата 4 810 000 лв. Въз основа на представените доказателства, съдът е констатирал, че на 8.03.2022г. дружеството-жалбоподател е подало наддавателно предложение за обявената публична продан, както и че макар в него да е посочено, че съдържа приложен документ за платен задатък в размер на 10 % от оценката, такъв не е бил действително представен, което кореспондира на извлечението за движение по сметката на несъстоятелния длъжник „Градски транспорт Пловдив“АД,

от което се установява, че на 7.03.2022 г. задатък във връзка с продажбата на процесния имот в размер на 474 690 лв. е постъпил от „П. Р. И. ЕООД, но няма данни такъв да е бил внесен от „А. К. ЕАД. Това обстоятелство е мотивирало синдика да обяви предложението на „А. К. ЕАД за недействително и да обяви за купувач другия участник в търга „П. Р. И. ЕООД, предложил цена от 4 810 000 лв. При тези данни, и като резултат от тълкуване нормите на чл. 717в, ал. 2 и ал. 5, във връзка с чл. 717з, ал. 3 от ТЗ, съдът е изложил съображения, че за да се приеме участие на жалбоподателя в наддаването, освен да е направил наддавателно предложение, при условията на кумулативност той следва да е внесъл задатък. От липсата на доказателства за внасянето на такъв съдът е направил извод, че жалбоподателят не е изпълнил условието на закона (разбирано като conditio juris) за участие в наддаването, а оттам и че не е участник в публичната продан, поради което не е процесуално легитимиран да обжалва постановлението за възлагане на продаваемия недвижим имот, с което е обосновал оставянето на подадената от него жалба без разглеждане и прекратяването на образуваното пред него производство по нея.

При горните данни, с оглед инвокираните в частната жалба оплаквания, съществото на спора се концентрира върху въпроса дали внасянето на задатък предпоставя процесуалната легитимация на лицето, подало наддавателно предложение, за обжалване на постановлението за възлагане, чиято липса обуславя недопустимост на подадената от него жалба, или неговата материалноправна такава, в която хипотеза сезираният съд дължи произнасяне по съществото на жалбата и в частност по качеството на жалбоподателя на участник в търга, от което произтича правото му на жалба.

Съгласно чл. 717з, ал. 3 от ТЗ, постановлението за възлагане, издадено от съда, може да се обжалва пред апелативния съд от участвалите в търга и от длъжника. Според чл. 717в, ал. 2, за участие в наддаването се внася задатък от 10 на сто върху оценката, а съгласно ал. 3, квитанцията, удостоверяваща внасянето му се подава в запечатан плик, заедно с наддавателното предложение, съдържащо предложената от участника цена, [написана] с цифри и думи, която не може да бъде по-ниска от оценката (ал. 5 с. чл.), като синдикът отразява предложенията по реда на постъпването им във входящ регистър. Тезата на жалбоподателя се основава на разбирането, че подаването на наддавателно предложение и вписването му „в списъка на участващите“ в търга от синдика, е достатъчно да обоснове процесуалната му легитимация за обжалване на финалния акт, с който приключва проданта.

Това становище не съответства на закона.

Според чл. 717з, ал. 4 от ТЗ, веднага след изтичането на срока по ал. 3 синдикът обявява постъпилите наддавателни предложения в присъствието на явилите се наддавачи, за което съставя протокол, в който се вписват наддавачите и наддавателните предложения по реда на отварянето на пликовете.

От позитивно регламентирания в цитираните разпоредби механизъм на процедурата по осъществяване на публичната продан е видно, че синдикът не упражнява предварителен контрол върху редовността на наддавателните предложения, вкл. и с оглед изпълнението на изискването по чл. 717в, ал. 2 от ТЗ за внасяне на задатък в законоустановения размер, а последващ такъв във фазата на тяхното обявяване по ал. 4 на с. чл. след отваряне на пликовете, като до този момент не е известно дали съответният наддавач е представил доказателство за неговото заплащане по сметката на несъстоятелния длъжник. Ето защо простият факт на подаване на наддавателно предложение и констатиране липсата на квитанция за внесен задатък a posteriori сам по себе си не е основание за третирането на този въпрос като такъв по съществото, а не по допустимостта на жалбата срещу възлагателното постановление, респ. не е от естество да обоснове активната легитимация на „А. К. ЕАД по подадената от него жалба, доколкото нормата на чл. 717з, ал. 3 от ТЗ предвижда това право в полза на „участвалите“ в търга, а не на лицата, подали в запечатан плик наддавателно предложение.

Според чл. 717в, ал. 2 от ТЗ, задатъкът в размер на 10 % върху оценката се внася за участие в наддаването, като граматическото тълкуване на нормата сочи, че неговото внасяне предпоставя правото на участие, респ., че лицето, което не го е внесло няма качеството на участник в наддаването, независимо, че е направило наддавателно предложение.

Съгласно ал. 5 от с. чл., наддавателни предложения от лица, които нямат право да наддават, както и предложения за цена под оценката, ако има такива, са недействителни.

От систематическото и телеологично тълкуване на цитираните разпоредби следва, че макар в нормата на чл.717з, ал. 3 от ТЗ да не е изрично възпроизведено изискването, уредено в чл.435, ал. 3 от ГПК, внасянето на задатъка е условие за допускане до участие в процедурата по наддаването, а оттам и за правото на обжалване на постановлението на съда за възлагане по чл.717з, ал.1 от ТЗ, независимо от фактически направено наддавателно предложение, респ. от причините, поради които не е внесен задатък. Това следва и по аргумент от чл.717е, ал.2 от ТЗ, според който, ако обявеният за купувач не внесе цената в срок, синдикът поканва наддавача, който е предложил следващата най-висока цена, но само ако той не е изтеглил внесения от него задатък. Ето защо качеството на наддавача на надлежен участник в наддавателната процедура възниква при наличието на кумулативно предвидената в чл. 717в, ал. 2 от ТЗ предпоставка и правото му да бъде обявен за купувач съществува само докато сумата на задатъка е налична по сметката на длъжника. По аргумент a fortiori от това следва, че подалият наддавателно предложение, който не е внесъл задатък не става участник в търга, а оттам – не е легитимиран да обжалва издаденото от съда възлагателното постановление.

В обобщение : правото да обжалва възлагателното постановление има само този наддавач, който е изпълнил изискванията на закона по начин, неговото предложение да е в състояние да конкурира с това на останалите участници в търга, а именно да съответства на изискванията по чл. 717в, ал. 2 и 3 от ТЗ, едно от които е и представянето на доказателства за внесен задатък, и по отношение на него да не са налице основанията за недействителност, свързани със съдържанието на самото наддавателно предложение (чл. 717в, ал. 5 in fine от ТЗ) или с личността на наддавача (чл. 717в, ал. 1, предл. първо, във връзка с чл. 717г, ал. 1 от ТЗ).

По делото е безспорно, а това следва и от липсата на доказателства в противния смисъл, че частният жалбоподател не е внесъл задатък в размер на 10 % от обявената първоначална цена на продаваемия имот, поради което, въпреки че е подал наддавателно предложение, той не притежава качеството на участник в търга, а оттам не е легитимиран да обжалва постановлението за възлагане.

По горните съображения, обжалваното определение, с което жалбата на „А. К. ЕАД е оставена без разглеждане като недопустима, следва да бъде потвърдено.

Воден от изложените мотиви, Върховният касационен съд, Т. К., І търговско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 379 от 24.10.2022 г. по ч. гр. д. № 671/2022 г. на Пловдивския апелативен съд, Т. К., 2 състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.