№ 60171

София, 23.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. П. ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.

М. Д.

като изслуша докладваното от съдия Т. Г. ч. гр. д.№ 4876 по описа за 2021 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Софийски имоти“ ЕАД срещу определение № 2308 от 27.08.2021 г. по ч. гр. д. № 1789 от 2021 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, тринадесети състав, с което е потвърдено определение № 264207 от 04.03.32021 г. на Софийския градски съд, първо гражданско отделение, 19 състав за прекратяване като недопустимо на производството по гр. д.№ 14237 от 2016 г.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Като основание за допускане на касационното обжалване се сочи чл.280, ал. 1, т.3 ГПК. Твърди се, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК би било произнасянето на ВКС по следните въпроси:

1. В хипотезата на отхвърлен отрицателен установителен иск за собственост с влязло в сила решение, с мотив, че правото на собственост на процесния имот се притежава от трето неучастващо в делото лице, следва ли съдът да приеме, че ответникът по делото е носител на вещни права върху процесния имот и не е необходимо да се води положителен установителен иск за собственост спрямо него ?

2. В хипотезата на мотиви във влязло в сила решение, с които се отрича правото на собственост на ищеца и се установява, че трето неучастващо в делото лице притежава право на собственост върху процесния имот, следва ли съдът по искане на ищеца или служебно да конституира третото лице и да продължи съдопроизводствените действия, вместо да прекратява съдебното производство ?

В писмен отговор от 26.11.2021 г. ответникът по жалбата И. С. Д. оспорва същата. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила и да му се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение, приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по делото/, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу акт на въззивен съд, който съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при наличие на основанията по чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК.

В случая не е налице соченото основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради следното: Съгласно приетото в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС, произнасянето на ВКС би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, когато приложимата към спора материалноправна или процесуалноправна норма е непълна, противоречива или неясна, поради което се налага прилагане на закона или на правото по аналогия или тълкуване на тази норма или когато поради промени в законодателството или в обществените условия се налага да бъде променено едно вече дадено от ВКС тълкуване на тази правна норма. В конкретния случай и двата поставени правни въпроси не са свързани с неясни или непълни правни норми, не налагат тълкуването на такива, а и по тях има съдебна практика на ВКС, от постановяването на която не са настъпили промени в обществените условия и законодателството:

1. С първия поставен въпрос /В хипотезата на отхвърлен отрицателен установителен иск за собственост с влязло в сила решение, с мотив, че правото на собственост на процесния имот се притежава от трето неучастващо в делото лице, следва ли съдът да приеме, че ответникът по делото е носител на вещни права върху процесния имот и не е необходимо да се води положителен установителен иск за собственост спрямо него ?/ по същество се поставя въпроса за допустимостта на положителен установителен иск за собственост, при наличие на влязло в сила съдебно решение за отхвърляне на предявения от същия ищец срещу праводатели на същия ответник отрицателен установителен иск за собственост, когато мотивът за това отхвърляне е, че спорният имот е собственост на трето лице ? Този въпрос е свързан с въпросите: какъв е предмета на отрицателния установителен иск и съответно върху какво се формира силата на пресъдено нещо на решението за отхвърляне на отрицателния установителен иск за собственост, както и дали мотивите на съдебното решение се ползват със сила на пресъдено нещо. По тези въпроси има задължителна съдебна практика - т.18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 по тълк. д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д.№ 8 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС. В нея се приема, че със сила на пресъдено нещо се ползва само диспозитивът на съдебното решение /не и неговите мотиви/ и то само по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото, както и че предмет на отрицателния установителен иск за собственост е правото на собственост на ответника, а не на ищеца. Напълно в съответствие с тази задължителна практика на ВКС, въззивният съд е приел, че съществуващият между ищеца „Софийски имоти“ ЕАД и ответника И. Д. спор за собственост на имот е разрешен със силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение за отхвърляне на предявения от „Софийски имоти“ ЕАД срещу праводателите на ответника И. Д. отрицателен установителен иск за този имот, независимо от мотивите за отхвърляне на този иск /решение № 65 от 06.07.2020 г. по гр. д.№ 1878 от 2019 г. на Върховния касационен съд, ГК, I г. о./.

2. Вторият поставен въпрос /В хипотезата на мотиви във влязло в сила решение, с които се отрича правото на собственост на ищеца и се установява, че трето неучастващо в делото лице притежава право на собственост върху процесния имот, следва ли съдът по искане на ищеца или служебно да конституира третото лице и да продължи съдопроизводствените действия, вместо да прекратява съдебното производство ?/ фактически включва три процесуалноправни въпроса:

2.1. Може ли съдът служебно да конституира страни по граждански дела ?

2.2. Може ли съдът по молба на ищеца да конституира друго лице като съищец по делото ? и

2.3. Може ли и длъжен ли е съдът по молба на ищеца да конституира друго лице като трето лице - помагач на ищеца ?

По въпросите има ясна правна уредба /чл.6 ГПК, чл.26 ГПК и чл.219 ГПК /, според която:

2.1. Съдът, спазвайки диспозитивното начало в гражданския процес, не може да конституира служебно страни по гражданското дело - чл.6 ГПК.

2.2. Съдът не може да конституира по искане на ищеца друго лице като съищец по делото, тъй като никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, освен в изрично предвидените в закона случаи - чл.26, ал.2 ГПК и

2.3. Съдът може и е длъжен по искане на ищеца да конституира като трето лице - помагач всяко посочено от ищеца трето лице, по отношение на което са налице предпоставките по чл.219 ГПК.

По приложението на тези норми има и непротиворечива практика на ВКС, от постановяването на която не са настъпили промени в обществените условия или в законодателството, които да налагат промяната на тази практика.

Освен това, въпрос 2.3 е неотносим към настоящото дело, тъй като в случая делото е прекратено не защото ищецът не е имал право да иска Столична община да бъде конституирана като трето лице - помагач на ищеца по делото, а защото съдът е преценил, че е налице процесуална пречка за разглеждане и решаване на делото по предявения от „Софийски имоти“ ЕАД срещу И. С. Д. положителен установителен иск за собственост - сила на пресъдено нещо между страните по делото за процесния имот.

Не са налице и основанията по чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на определението на Софийския апелативен съд: Няма вероятност обжалваното определение да е нищожно или недопустимо: същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на същата.

Обжалваното определение не е и очевидно неправилно: не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закон /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови определението си, въззивният съд е приложил относимите към спора процесуалноправни норми на ГПК, в тяхната действаща редакция. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Предвид на всичко гореизложено касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд не следва да се допуска.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 800 лв.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2308 от 27.08.2021 г. по ч. гр. д. № 1789 от 2021 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, тринадесети състав.

ОСЪЖДА „Софийски имоти“ ЕАД със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] да заплати на И. С. Д. от [населено място], кв.Г., [улица] на основание чл.78 ГПК сумата 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.