ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 733

гр. София, 13.04.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав: Председател: Борис Илиев

Членове: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

като разгледа докладваното от Я. В. Ч. касационно гражданско дело № 20238003100147 по описа за 2023 година

С определение № 93/24.01.2023г., постановено по настоящото дело, произнасяйки се по частна жалба на А. Б. М., ВКС, състав на Четвърто ГО е потвърдил определението № 4224 от 14.11.2022г. по гр. д. № 4134/2022г. на ВКС, IV ГО, с което е оставена без разглеждане молбата на М. за отмяна на влязлото в сила решение № 260300/01.10.2020г. по въззивно гр. дело № 6888/2019г. на СГС.

На 24.02.2023г. в съда е постъпила молба от А. М., в която се сочи, че ВКС не е формирал воля относно твърденията й за нарушение на чл. 11 ЗСВ във връзка с участието на съдия А. Ц. в производството по гр. д. № 4134/2022г. на ВКС, IV ГО и в производството по гр. дело № 1986/2008г. по описа на САС, по което е допуснато обезпечение в полза на И. Ж.. Не се е произнесъл по искането й за спиране на производството до постановяване на ТР по приложението на чл. 22, ал.1, т.5 и т.6 ГПК. Не е взел отношение относно твърденията й за нарушение на чл.306, ал.1 ГПК във връзка с подадената от М. молба за отмяна и твърденията й за нарушено право на участие в производството по гр. дело № 1295/2009г. Поддържа се, че съдът не е обсъдил представените с нарочна молба от 10.01.20023г. по гр. д. № 4134/2022г. на ВКС, IV ГО писмени доказателства. Искането е с отделен диспозитив съдът да се произнесе има ли злоупотреба със запис на заповед от 27.02.2007г. и на основание чл. 253 ГПК да измени определението си от 23.01.2023г., като вместо това допусне до разглеждане молбата на М. за отмяна на влязлото в сила решение № 260300/01.10.2020г. по въззивно гр. дело № 6888/2019г. на СГС.

В предоставения от съда срок, насрещната страна М. С. Ж., не е взела становище.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, като съобрази съдържанието на молбата, намира, че отправеното до него искане е с правно основание чл. 250 ГПК. Искането е направено в срока по чл. 250, ал.1, изр.2 ГПК от надлежна страна. Искането за допълване на определението е неоснователно по следните съображения:

Непълен е този съдебен акт, в който съдът е пропуснал да се произнесе по част от предмета делото. Настоящото дело е образувано по частна жалба на М. срещу определение на друг състав на ВКС, с което е оставена без разглеждане молбата й за отмяна на влязло в сила решение. С определението, чието допълване се иска, касационният съд в настоящия си състав, се е произнесъл по целия спорен предмет. Неразглеждането в мотивите към съдебния акт на всички доводи, твърдения и искания на М., съдържащи се в частната й жалба против определението от 14.11.2022г., не поражда непълнота на този съдебен акт, по смисъла на чл. 250 ГПК. Твърденията на М. за непроизнасяне на съда по аргументите й, посочени в частната жалба, както и доводите й и исканията в молбата по чл. 250 ГПК са оплаквания, с които страната се стреми по същество към ревизиране на правния резултат, което е недопустимо в производство по чл.250 ГПК. Мотивите на решението/ определението, макар и дадени в единен писмен документ със самото решение/определение (неговия диспозитив) не подлежат на поправка или допълване по реда на чл.250 ГПК. Съдът не дължи произнасяне с диспозитива на решението/определението по направените от страните правни доводи и оплаквания, а ги разглежда само в мотивите. Непълнотата на мотивите, обаче не води до непълнота на съдебния акт. Следователно, мотивите към постановения съдебен акт (решение, определение, разпореждане) не подлежат на допълване по реда на чл. 250 ГПК, а именно такова искане се съдържа в молбата на А. М.. Съдът намира за нужно да отбележи, че по приложението на чл. 22, ал.1, т.5 ГПК и чл. 11, ал.2 ЗСВ съществува последователна практика на ВКС, макар и част от нея с незадължителен характер - решение № 1101/ 05.12.2008г. по гр. д. № 3113/2007г. на III ГО, решение № 393/11.05.2009г. по гр. д. № 861/2008 г. III ГО, решение № 157/05.07.2017г. по гр. д. № 4579/2016г. на IV ГО, според която основание за отстраняване на съдия по реда на чл. 22, ал. 2 ГПК в хипотезата на чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК е налице в случаите, когато в предходен момент съдията е взел участие при постановяване на решение по същото дело в друга съдебна инстанция; ако съдията е участвал в разглеждането на делото в друга съдебна инстанция, но не е постановил еднолично или като част от съдебен състав решение по спора, той няма задължение по чл.22, ал. 2 ГПК да се отстрани от делото на основание чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК в следващата съдебна инстанция, пред която е висящ същият правен спор. Следва да се посочи е, че с оглед предмета на ч. гр. д. №147/2023г., по което е постановено определението, чието допълване се иска, не са били налице и предпоставките на чл.292 ГПК за спирането му до постановяване на ТР по тълк. дело № 1 от 2023г. на ОСГТК на ВКС. Искането на М. по чл. 253 ГПК е неоснователно. В случая, определението на ВКС, постановено по реда на чл.274, ал.2 ГПК, е от категорията определения, които слагат край на делото, и които поради това не могат да бъдат изменяни или отменяни от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. Б. М. с правно основание чл. 250 ГПК за допълване на определение № 93/24.01.2023г., постановено по гр. дело № 147/2023г. на ВКС, Четвърто ГО.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

1.

2.