О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3334

София, 02.11.2023 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ц. гр. д. № 171/2023 г. по описа на ВКС, І г. о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Био П. Инвест“ О. със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от управителя В. Ц., чрез адв. А. Г., срещу въззивно решение № 200 от 11.07.2022 г. по в. гр. д. № 41/2022 г. на Окръжен съд-Монтана. С него е отменено решение № 26003 от 05.01.2021 г. по гр. д. № 1232/2020 г. на Районен съд - Враца, и е постановено друго по същество на спора, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от „Био П. Инвест“ О. против В. А. Т., „Еп К. П.“ Е. /в несъстоятелност/ и „Ассет Т.“ Е. иск за установяване, че вписването под рег. № 2979 от 27.11.2014 г. на Службата по вписванията - [населено място] на искова молба от В. А. Т. срещу „Еп К. П.“ Е. и „Ассет Т.“ Е., с която са предявени искове по чл. 135 ЗЗД за обявяване за недействителни по отношение на ищеца Т. на два договора за покупко - продажба на недвижими имоти, сключени между „Еп К. П.“ Е. като продавач и „Ассет Т.“ Е. като купувач е недопустимо на основание чл. 537, ал.2 ГПК във вр. с чл. 88 и чл. 90 ЗКИР.

В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. При условията на евентуалност се поддържа оплакване за недопустимост на същото. Според жалбоподателя, мотивите на въззивното решение са неясни, защото от една страна съдът е приел, че не са налице предпоставките за допустимост на исковете по чл. 90 ЗКИР, а от друга - е отхвърлил предявения иск като неоснователен, което поставя въпроса за допустимостта на въззивното решение. На следващо място поддържа, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е извършил самостоятелна преценка на редовността на вписаната искова молба, а се е задоволил да посочи, че вписването било извършено въз основа на разпореждане на районния съдия, който е проверил нейната редовност и съдията по вписванията не може да подлага на контрол неговата преценка.

Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване по следните въпроси:

1. Допустим ли е за разглеждане самостоятелно предявен иск по чл. 90 ЗКИР, с който се атакува вписване в имотния регистър поради неговата недопустимост, недействителност или поради вписване на несъществуващо обстоятелство, или допустимостта на този иск е обусловена от предявяване на иск за разрешаване на спор относно засегнатите с вписването права или свързаните с него правоотношения. По този въпрос се твърди противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС - основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.

2. В производството по иск с правно основание чл. 90 ЗКИР за недопустимост на вписване на искова молба поради неговата нередовност съдът длъжен ли е да подложи на самостоятелна преценка наличието на законовите изисквания за редовност на вписването относно съдържанието и формата на подлежащия на вписване акт, или е обвързан от задължителната сила на разпореждането на съдията по вписванията, респ. на съдията от първоинстанционния съд, разпоредил вписването на исковата молба, въз основа на което същата е вписана. С каква сила се ползват тези разпореждания. Защитата по чл. 90 ЗКИР срещу правилността на тези разпореждания ли е или срещу порочността на вписването като охранителен пакт. По отношение на този въпрос се сочат предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, като се поддържа, че същият е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

Иска се допускане на въззивното решение до касационно обжалване поради вероятна недопустимост, както и поради очевидна неправилност - основания за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.2, пр.2 и 3 ГПК.

Ответниците по касация В. А. Т., „Еп Копр П.“ Е. и „Ассет Т.“ Е. не са взели становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбоподателят в настоящото производство е предявил против В. А. Т., „Еп К. П.“ Е. /в несъстоятелност/ и „Ассет Т.“ Е. иск за установяване, че вписването под дв. вх. № 2979/ 27.11.2014 г. на Службата по вписванията - [населено място] на искова молба, подадена от В. А. Т. против „Еп К. П.“ Е. и „Ассет Т.“ Е. за обявяване на основание чл. 135 ЗЗД за недействителни по отношение на него на два договора за продажба на недвижими имоти, сключени между ответниците, е недопустимо на основание чл. 537, ал.2 ГПК във вр. с чл. 88 и чл. 90 ЗКИР. Твърдял е, че вписаната искова молба е била нередовна, тъй като по нея не е била внесена по сметка на съда дължимата държавна такса и описанието на недвижимите имоти, предмет на атакуваните по реда на чл. 135 ЗЗД прехвърлителни сделки, не съответствало на изискванията на чл. 6, ал.1, б.“в“ ПВ чрез посочване на техните граници. Правният си интерес от предявяване на този иск е обосновал с твърдението, че е закупил недвижимите имоти от ответниците по иска по чл. 135 ЗЗД след вписване на исковата молба. Тъй като искът по чл. 135 ЗЗД е бил уважен, ищецът по него - В. Т. е поискал от синдика на „Еп К. П.“ Е. да предприеме действия по осребряването на тези имоти, считайки, че са върнати в масата на несъстоятелността, и съдът по несъстоятелността е дал разрешение за продажбата им чрез търг с явно наддаване, с което се засяга правото на собственост на ищеца „Био П. Инвест“ Е..

За да постанови обжалваното решение въззивният съд, след като се е спрял подробно на предмета и характера на иска по чл. 90 ЗКИР, е приел, че цитираната разпоредба визира три хипотези за заличаване на вписване в имотния регистър - недопустимост на вписването, недействителност на вписването или несъществуване на вписаното обстоятелство, всяка от които предполага порокът да бъде установен чрез успешно проведен иск по чл. 537, ал.2 ГПК. Посочил е, че искът е установителен, поради което за предявяването му ищцовата страна трябва да обоснове правен интерес. Макар да не е изложил изрични съображения относно наличието на правен интерес за ищеца „Био П. Инвест“ от предявяване на иск за установяване на твърдените пороци на вписването на исковата молба по чл. 135 ЗЗД като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск /този въпрос не е засегнат в мотивите на въззивното решение/, разглеждайки спора по същество, въззивният съд имплицитно е приел, че искът е допустим. Въз основа на събраните по делото доказателства е направил извод, че вписването на исковата молба е разпоредено от районния съдия, който е извършил проверка относно нейната редовност и не е било в правомощията на съдията по вписванията да подлага на контрол правилността на тази преценка. Оттук е заключил, че не е налице недопустимо вписване, поради което и искът се явява неоснователен.

При така изложените от въззивния съд мотиви първият въпрос, поставен в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК относно допустимостта на иск по чл. 90 ЗКИР, предявен като самостоятелен, не се явява обуславящ изхода на спора и съответно не осъществява общото изискване за допускане на касационно обжалване. Въззивният съд не е приел, че предявеният от жалбоподателя „Био П. И.“ О. иск по чл. 537, ал.2 ГПК във връзка с чл. 90 ЗКИР за установяване по съдебен ред на недопустимост на извършеното вписване на исковата молба по чл. 135 ЗЗД е недопустим, а е разгледал същия по същество. Изложените от въззивния съд общи теоретични мотиви относно предмета, естеството и процесуалните предпоставки за предявяване на този иск нямат отношение към крайния резултат по делото, с който искът е отхвърлен като неоснователен.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение настоящият състав не констатира данни, сочещи на вероятна недопустимост на същото като постановено при липса на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка от търсената с иска защита. Твърденията на ищеца са, а това се установява и от доказателствата по делото, че същият е придобил недвижимите имоти съответно от ответника по иска по чл. 135 ЗЗД „Ассет Т.“ Е. и от „Г. Кула“ Е., на което „Ассет Т.“ Е. е продало единия имот, след вписване на исковата молба по чл. 135 ЗЗД. С предявяването на иска по чл. 90 ЗКИР за установяване пороци на извършеното вписване на исковата молба, обуславящи неговата недопустимост, ищецът се домогва да установи, че обявената относителна недействителност му е непротивопоставима по аргумент от чл. 135, ал.1, изр.3 ЗЗД и по този начин да отклони насочването на принудителното изпълнение върху процесните недвижими имоти. Тези обстоятелства са достатъчни да обосноват правния му интерес като трето лице, което не е било страна в исковото производство по чл. 135 ЗЗД, да оспори валидността на извършеното вписване на исковата молба, тъй като то засяга негови права и интереси.

Основателно е искането за допускане на касационно обжалване по втория въпрос, изведен в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, уточнен и конкретизиран от настоящия състав, съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1 от 10.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС по следния начин: Следва ли съдът, сезиран с иск по чл. 90 ЗКИР за установяване недопустимост или недействителност на вписване на искова молба, да извърши самостоятелна преценка относно наличието на законовите изисквания за редовност на вписването в случаите, когато вписването е разпоредено от съд. Този въпрос е обусловил крайния резултат по делото, доколкото въззивният съд е приел, че в случая вписването е извършено по разпореждане на районния съдия, който е проверил редовността на исковата молба, и тази негова преценка не може да бъде контролирана от съдията по вписванията съгласно разясненията, дадени в ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК, откъдето е направил извод, че вписването не е недопустимо, и не е обсъждал заявените от ищеца пороци на вписването, касаещи редовността на вписаната искова молба. На настоящият състав не е служебно известно да е формирана практика по този въпрос, такава не се сочи и от страните, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.

Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № № 200 от 11.07.2022 г. по в. гр. д. № 41/2022 г. на Окръжен съд-Монтана.

УКАЗВА на жалбоподателя „Био П. Инвест“ О. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да заплати по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и в същия срок да представи доказателства за това, като при неизпълнение на тези указания в посочения срок делото ще бъде прекратено.

След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване в открито съдебно заседание. .

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: