О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60464

[населено място],22.12.2021 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К. ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т.д. №2358 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Обединена българска банка“ АД срещу определение от №85/14.07.2021г. по ч. т.д. №116/2021г. на Бургаски апелативен съд. С него е оставена без разглеждане подадена от „Обединена българска банка“ АД частна жалба против определение от 12.04.2021г. по т. д.н.№339/2016г. на Бургаски окръжен съд, в частта, с която за временен синдик на „Вито груп“ ООД е назначен И. В. Р..

В частната жалба се поддържат доводи за очевидна неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателят поддържа, че в производството по несъстоятелност се развиват множество различни по своя характер и предмет производства, поради което преграждащият характер на процесуалното действие не може да се преценява само на базата на това дали се прегражда цялото дело по несъстоятелност, а дали има такъв ефект върху конкретното производство въз основа на спецификата на предмета му. С оглед на това счита, че обжалваното определение има преграждащ характер, защото препятства последващата възможност на кредиторите за защита на интересите им в производството по несъстоятелност.

Длъжникът „Виго груп“ ООД не изразява становище по частната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния жалбоподател, приема следното.

Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по чл.274, ал.2 от ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

С обжалваното определение Бургаски апелативен съд е оставил без разглеждане подадена от „Обединена българска банка“ АД частна жалба против определение от 12.04.2021г. по т. д.н.№339/2016г. на Бургаски окръжен съд, в частта, с която за временен синдик на „Вито груп“ ООД е назначен И. В. Р.. Съдът е установил, че с обжалваното определение съдът по несъстоятелността се е произнесъл по молба на временния синдик М. В. да бъде освободена от задълженията си, като я е освободил и вместо нея е назначил за временен синдик И. Р..

Съгласно чл. 613а, ал. 3 от ТЗ, извън случаите по ал. 1 на същия член, в която изчерпателно са посочени решенията и определенията, които подлежат на обжалване по общия ред на ГПК, постановените от окръжните съдилища актове в производството по несъстоятелност подлежат на обжалване само пред съответния апелативен съд по съответния ред от Гражданския процесуален кодекс. По отношение на определенията, постановени в производството по несъстоятелност, съответният ред на ГПК, към който препраща цитираната норма на чл. 613а, ал. 3 от ГПК, обхваща и кръга на определенията, които подлежат на обжалване по реда на производството, регламентирано в глава ХХІ от ГПК, дефинитивно очертан в разпоредбата на чл.274, ал.1 от ГПК. Това са само определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и тези, изрично посочени в закона. Съобразно чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, на обжалване от длъжника подлежи определението, с което е допусната предварителна обезпечителна мярка по чл. 629а, ал.1, т.1 от ТЗ - назначаване на временен синдик с правомощията по чл.635, ал.1, доколкото тази възможност е изрично предвидена в ал. 6 на същия член. Назначаването на временен синдик с постановяването на решение за откриване на производство по несъстоятелност не подлежи на самостоятелно обжалване отделно от самото решение за откриване на производството. Последващите определения за замяна на първоначално определения синдик, които обуславят единствено персонална промяна в лицето, на което е възложено осъществяването на допуснатото обезпечение, без да се засяга самата обезпечителна мярка, подлежат на обжалване пред апелативния съд само при условията на изрично предвидените в чл.657, ал.4 от ТЗ хипотези, а именно, когато искането за освобождаване на временния синдик по ал. 1, т. 1 - 6 и по ал. 2 е оставено без уважение, или ако с определението на съда по несъстоятелността е уважено искането по ал.2 за освобождаване на синдика, при алтернативно предвидените в същата хипотези : когато той не изпълнява задълженията си или с действията си застрашава интересите на кредитора или длъжника. Възможността за обжалване на определението, с което по молба на временния синдик, той е бил освободен от съда по реда на чл.657 ал.1 т.1 от ТЗ и вместо него е назначен друг временен синдик, не е изрично предвидена в закона. Неоснователни са и доводите на частния жалбоподател за преграждащ характер на определението за назначаване на временен синдик, тъй като те изразяват разбирането, че назначаването на временен синдик, посочен от един от кредиторите, ще препятства възможността за защита на интересите на останалите кредитори в производството.

С оглед на изложеното, обжалваното определение на Бургаски апелативен съд следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ :

ПОТВЪРЖДАВА определение №85/14.07.2021г. по ч. т.д. №116/2021г. на Бургаски апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.