О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60378

София, 22.12.2021г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

Д. С.

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

гр. дело № 2860/2020 год.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

С Решение № 101/18.06.2021г., постановено по настоящото дело, Върховният касационен съд, след като е отменил въззивно решение № 819 от 16.04.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 4094/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, и потвърденото с него решение № 3649 от 20.05.2019 г., постановено по гр. д. № 14260/2017 г. по описа на Софийски градски съд, е признал за установено че „Ю. Б. АД дължи на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232 и чл. 92 ЗЗД на И. А. В. и Б. Р. – В. сумата от 59 682,06 лева – неплатена част от наемна цена по договор за наем от 11.07.2008г. с нотариална заверка на подписите рег. № 6016/11.07.2018 г. на нотариус Д. Т., за периода от 01.01.2015 г. до 31.03.2015 г., ведно със законната лихва за периода от 14.06.2017 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 18 207,74 лева – неустойка за забава съгласно чл. 9, ал. 2 от договора за наем, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 38669/2017 г. по описа на Софийски районен съд. Със същото решение е осъдил „Ю. Б. АД да заплати на И. А. В. и Б. Р. – В. деловодни разноски за производството пред трите съдебни инстанции в размери съответно от 11924,28лв. и 7950лв.

С молба вх. № 65851 от 20.07.2021г. / с пощенско клеймо от 15.07.2021г./,подадена чрез юрисконсулт П., ответникът по касационната жалба „Ю. Б. АД, е поискал ВКС да измени решението си в частта за разноските, като намали като прекомерни извършените такива в производството пред трите съдебни инстанции за адвокатско възнаграждение от касаторите.

Ответните по молбата страни И. А. В. и Б. Р. – В., чрез адвокат Д. Г. и адвокат П. П., в представен писмен отговор с вх.№ 66344 от 18.08.2021г. вземат становище за неоснователност на молбата.

Молбата е допустима - подадена е от легитимирано лице и преди изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

По същество, молбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

Съображенията за това са следните:

Настоящият състав счита, че не са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК поради следните съображения: Минималният размер на възнаграждението, който страната следва да заплати за възложена от нея адвокатска услуга е установен с Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а уговарянето и изплащането на възнаграждение над този размер само по себе си не е основание да се приеме, че е прекомерно. Съгласно дадените разяснения в т. 3 на ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. В конкретния случай, сложността на делото произтича от установяване на кръга от фактически обстоятелства във връзка с предявените искове чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232 и чл. 92 ЗЗД и от естеството на обуславящия изхода на спора правен въпрос. При преценката на подробно изложените мотиви и даденото разрешение на правните въпроси в касационната жалба и приложеното към нея изложение на основанията, при съобразяване на извършените процесуалноправни действия за защита на ищците в процеса пред трите съдебни инстанции, с оглед особеностите на случая, при отчитане и на броя и цената на исковите претенции, не може да се изведе несъответствие между положените усилия на защитата при упражняване на процесуалните права на ищците - касатори и размера на уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение. Без значение е дали съображенията в исковата молба, във въззивната и касационната жалба, в представените писмени защити са приети за основателни от съда, тъй като е от значение единствено дали е било взето отношение по всички релевирани в процеса от насрещните страни доводи и възражения, доказателства и доказателствени искания, както и по поставените правни въпроси в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване.

По изложените съображения, при отчитане на договорната свобода и обстоятелството, че договореният и заплатен размер не надвишава значително дължимия минимум по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият състав приема, че платените адвокатски възнаграждения в конкретния случай са съобразени с действителната правна и фактическа сложност на делото, поради което възражението за прекомерност е неоснователно, а молбата за изменение на определението на съда по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК в частта за разноските, следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Воден от горното и на основание чл. 248 от ГПК, Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на Трето отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно искането на „Ю. Б. АД, обективирано в молба вх. № 65851 от 20.07.2021г. / с пощенско клеймо от 15.07.2021г./, за изменение по реда на чл.248 ГПК на Решение № 101/18.06.2021г., постановено по настоящото дело на Върховния касационен съд в частта за разноските, като се намалят като прекомерни извършените такива в производството пред трите съдебни инстанции за адвокатско възнаграждение от касаторите И. А. В. и Б. Р. – В. в полза на адвокат Д. Г. и адвокат П. П..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: