4№ 622 гр. София, 23.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: Жива Декова

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията А. Ц. гр. д. № 3813/2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК. Касационното обжалване е допуснато по въпроса относно задължението на съда да се произнесе по всички доказателства, доводи и възражения на страните.

По поставения въпрос е налице трайна и непротиворечива съдебна практика, която се прилага неотклонно от ВКС - Въззивният съд е длъжен да се произнесе по всички относими доводи и възражения, както и да обсъди всички релевантни доказателства съгласно чл. 235 и чл. 236 от ГПК.

По този правен въпрос въззивният съд е приложил процесуалния закон неправилно. Делото е образувано по искове, предявени от по чл. 153 ЗОНПИ, срещу С. Х. С., за отнемане на имущество, придобито от незаконна дейност. Ответникът е възразил, че при определяне на несъответствието в доходите му следва да се включат освен трудовите доходите, но и начално салдо, формирано към 2003г. от разликата между получените кредити и разходите за издръжка, както и средствата, получени от трети лица и доходите от отчуждено имущество. КОНПИ е оспорила включването на начално салдо, както и получените средства от трети лица и от отчуждаване на имущество, доколкото липсвало законен източник.

Въззивният съд не се е произнесъл по оспорването на КОНПИ. Съдът е отхвърлил исковете заради липса на значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, тъй като наличното имущество в края на проверявания период било 269093,49лв., а нетните доходи- 145496,54лв., откъдето разликата между тях- 123596,95лв. (по - малко от 150000лв.). Нетните доходи се формирали от следните приходи: доходи от трудови възнаграждения в К.- 201548,40лв.; получени кредити- 232334,72лв.; получени суми от Л. и А. С. чрез платежни нареждания- 7662,98лв.; получени суми от трети лица по банкови сметки- 72200,54лв.; получени суми от трети лица чрез платежни системи- 137209,96лв.; получени суми от продажбата на недвижими имоти, МПС, джетове, колесари и четириколки- 380271,45лв.; доходи от законни лихви по депозити- 7796,83лв.; включително сумата от 148903,50лв.- начално салдо към началото на проверявания период. Началното салдо е получено като от трудовите доходи и получените кредити за периода 2000г. до 2003г. са извадени обичайните разходи за издръжка, данъците и осигуровките. От друга страна, съдът е приел за обичайни и извънредни разходи през проверявания период следните суми: разходи за придобиването на недвижими имоти, МПС, джетове, колесари и четириколки- 473251,11лв.; вноски за погасяване на кредити в К.- 356537,81лв.; вноски за погасяване на кредитни карти- 40795,36лв.; разходи за издръжка- 203030,34лв.; разходи за задгранични пътувания- 7543,93лв.; разходи за банкови такси- 2123,24лв..

В касационна жалба на КОНПИ се оспорва включването в приходите на началното салдо, както и получените суми от трети лица, и сумите от отчуждено имущество през проверявания период, тъй като за тях нямало установен законен източник. Оспорва се и че към извънредните разходи не била прибавена сумата от плащания към трети лица - общо 153 919,60лв..

Решението на въззивния съд е неправилно. Установени са по делото стойността на наличното имущество, получените приходи и извършените разходи през проверявания период от проверяваното лице въз основа на доказателствата по делото и икономическия анализ на вещото лице по допълнителната СИЕ, която не е оспорена от страните. Неправилно въззивният съд е включил към приходите получени суми от Л. и А. С. чрез платежни нареждания- 7662,98лв., получени суми от трети лица по банкови сметки- 72200,54лв.; получени суми от трети лица чрез платежни системи- 137209,96лв.; получени суми от продажбата на недвижими имоти, МПС, джетове, колесари и четириколки- 380271,45лв., както и сумата от 148903,50лв.- начално салдо към началото на проверявания период.

Съгласно мотивите към к. р.13/12г., Раздел ІV, т.1 на КС, на изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни източници (трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и пр.), направените през това време разходи и възникналите задължения. В противоречие с това конституционно решение въззивният съд не е взел предвид като начално салдо наличното имущество в началото на проверявания период, а е формирал сумата като разлика между приходи и разходи, което представлява незаконно удължаване на проверявания период с още три години. Следователно като приход следва да отпадне началното салдо.

Съгласно т. р.№4/23г. на ОСГК не представляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. В противоречие с това тълкувателно решение въззивният съд не е изключил като приход получените средства от трети лица, както и получените суми от отчуждено имущество, за които не е установен законен източник. Следователно като приход следва да отпаднат сумите, получени от Л. и А. С. чрез платежни нареждания- 7662,98лв., получени суми от трети лица по банкови сметки- 72200,54лв.; получени суми от трети лица чрез платежни системи- 137209,96лв.; получени суми от продажбата на недвижими имоти, МПС, джетове, колесари и четириколки- 380271,45лв..

По същия начин и в противоречие с тълкувателното решение като разход е включен разходът за придобиването на недвижими имоти, МПС, джетове, колесари и четириколки, които са отчуждени и не са налични. Тези суми не участват при формирането на несъответствието, включително и като разход. Не участват като извънреден разход и сумите, с които е придобито наличното имущество, защото тази сума формира стойността на наличното имущество във формулата за изчисление на несъответствието и включването й като разход би довело до дублиране на тази стойност в полза на несъответствието. Следователно като разход следва да отпадне сумата, представляваща разходи за придобиването на недвижими имоти, МПС, джетове, колесари и четириколки- 473251,11лв..

Отново въз основа на тълкувателното решение като разход не следва да се включва сумата от 153 919,60лв., представляваща плащане към трети лица, извършени през проверявания период, доколкото се касае за средства, получени от неустановен законен източник, които не са налични в края на проверявания период, които не участват във формирането на несъответствието като приход и/или разход.

Въз основа на направените правни изводи, при определяне на несъответствието следва да участват като приходи доходите от трудови възнаграждения, усвоените суми по кредити и кредитни карти, и начислената лихва по депозити, а като разходи - платените вноски за погасяване на кредити и кредитни карти, разходите за издръжка и разходите за пътуване, откъдето нетните доходи са нулева стойност, доколкото разликата е отрицателна величина. При това положение ще е налице значително несъответствие, тъй като наличното имущество в края на проверявания период е 269093,49лв..

Налице е първата изискуема предпоставка на иска. Освен това, за уважаване на иска, законът изисква установяване на незаконна дейност и връзка между доходите от тази дейност и придобитото имущество, преди да се приложи презумпцията на чл. 5, ал. 1 ЗОНПИ, според която имущество, за което не е доказан законен източник на средства, е незаконно придобито. Комисията следва да представи доказателства за незаконната дейност, които са събрани в наказателното производство, да установи значителното несъответствие и връзката (пряка или косвена) между доходите от незаконната дейност и придобитото имущество, а ответникът е длъжен да докаже законния източник на средства за всяко отделно имущество. В този смисъл е практиката на ЕСПЧ и съдебната практика на ВКС (вж. § 122 от Дело Й. и др. срещу България, решение по гр. д. № 4647/21 г. на ІІІ ГО, решение по гр. д. № 3635/23 г. на ІІІ ГО, решение по гр. д. № 3939/23 г. на ІV ГО).

В случая с влязла в сила присъда е установено извършването на незаконна дейност от проверяваното лице. Необходимо е обаче още да се прецени наличието на връзка между придобитото имущество и приходите от незаконната дейност, както и да се анализира дали всяко отделно имущество, чието отнемане се иска, е придобито от законен източник на средства или за него следва да се приложи презумпцията на чл. 5, ал.1 ЗОНПИ. Делото следва да се върне за ново разглеждане на въззивния съд за преценка наличието на останалите предпоставки от състава на основанието на иска по чл. 153 ЗОНПИ.

Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 138/29.07.24г., постановено по в. гр. д. №203/24г. на Варненски апелативен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане съгласно указанията.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: