1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 60340

гр.София,

22.12.2021г.

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:В. Р.

Членове: Г. М.

Л. А.

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д. № 3342 описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК

Обжалвано е решение № II - 158 от 11.01.2021 г. по в. гр. д. 1305/2021 г. на ОС - Бургас, с коeто е уважен иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД.

Жалбоподателят „Монолит“ ООД, чрез процесуалния си представител поддържа, че с въззивното решение са разрешени правни въпроси в противоречие с практикатана ВКС, които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото, както и че същото е очевидно неправилно. Моли да се допусне касационно обжалване.

Ответниците – В. П. Л., А. В. Т. и В. В. Л. в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не са представили писмен отговор на депозираната касационна жалба.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:

С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е обявил за окончателен сключения на 02.12.2009г. предварителен договор № 08-М/09 за покупко-продажба на недвижим имот, с който “Монолит“ ЕООД /по настоящем “Монолит“ ООД/, в качеството на продавач е обещал да продаде на В. Л. , А. Т., В. Л. - купувачи, собствения си недвижим имот, представляващ апартамент № 8, с площ на апартамента от 112.48 кв. м., в сграда с идентификатор 81178.501.307.6.8, с адрес [населено място] , склад № 4-2.30 кв. м., 8.5% ид. ч. от общите части, за цена от 50 000 евро, при условие, че ищците заплатят на “Монолит“ ООД сумата от 5000 евро /пет хиляди евро/ в двуседмичен срок от влизане в сила на решението.

Въззивният съд е приел, че ответната страна е собственик на имота и са изпълнени всички условия по договора. Приел е, че не е налице пречка договорът да бъде обявен за окончателен, като е безспорно, че не е платена сумата от 5 000 евро – част от цената, но на основание чл. 362, ал. 1 ГПК съдът при обявяване на окончателния договор е постановил и ищците да изпълнят задължението си за плащане на остатъка от цената в двуседмичен срок от влизане на решението в сила, като в противен случай то ще бъде обезсилено.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателите, чрез процесуалния си представител поддържат, че в решението е даден отговор на правни въпроси от знание за спора: за задължението на въззивния съд за всестранно и пълно изследване на всички доказателствени материали, обсъдени и анализирани, както поотделно така и в тяхната съвкупност, за задължението на съда при спазване разпоредбите на чл. 235 и чл. 236 ГПК да обсъди доводите и възражениета на страните и да мотивира съдебното решение, за задължението на съда при иск по чл.19,ял.3 ЗЗД да извърши проверка дали предварителния договор съдържа всички съществени елементи на окончателния, за възможността когато в сключения между страните предварителен договор липсва ясно индивидуализиран имот съдът, като сам извърши индивидуализация, да не го променя, а да тълкува договора спрямо действителната воля на страните по смисъла на чл. 20 ЗЗД, каква е давността за предявяване на иск за сключване окончателен договор за бъдещ обект и от кога започва да тече. Поддържат, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Посочени са решения по тълкуване разпоредбите на чл. 235 , чл.236 ГПК и чл. 19, ал.3 ЗЗД. Поддържат също, че решението е очевидно неправилно – основание по чл. 280, ал. 2 ЗЗД за допускане на касационно обжалване, тъй като мотивите на съда не следват от събраните доказателства.

При тези данни настоящият състав намира, че за разрешаването на правния спор е от значение постановяването на тълкувателно решение по Тълкувателно дело № 4/2020 г. ОСГТК на ВКС по въпроса:

„Може ли съдът, сезиран с иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД на купувача, който не е изплатил напълно договорената цена, да обяви за окончателен по реда и при условията на чл. 362, ал. 1 ГПК предварителен договор за покупко-продажба, съдържащ уговорка, че окончателният договор ще се сключи след заплащане на цена“.

По изложените съображения, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

СПИРА производството по гр. д. № 3342/2021 г. по описа на ВКС до постановяване на тълкувателно решение по Тълкувателно дело № 4/2020 г. ОСГТК на ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: