1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 60847
гр.София,
22.12.2021г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:В. Р.
Членове: Г. М.
Л. А.
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр. д. № 3222 описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК
Обжалвано е решение № 263622 от 03.06.2021 г. по в. гр. д. 2933/2021 г. на СГС, с което са отхвърлени искове по чл. 178, ал.1 т. 3 вр. чл. 187, ал.5, т.2 ЗМВР.
Жалбоподателят - К. И. С., чрез процесуалния си представител поддържа, че във въззивното решение съдът е дал разрешение на правни въпроси в пративоречиие с практиката на ВКС и СЕС, както и че решението е недопустимо. Моли да се допусне касационно обжалване.
Ответникът - Столична дирекция на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител е представил писмен отговор на депозираната касационна жалба, в който са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Въззивният съд, като е отменил решение №20277328 от 15.12.2020 г постановено по гр. д.№8946/2020 г на РС София, е отхвърлил исковете на К. С. за осъждане на[Фирма 1] [населено място] да му заплати на основание чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР, във вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 1657,47 лева - възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.01.2017 г – 31.12.2019 г, ведно със законната лихва от 18.02.2020г. до окончателното заплащане на сумата ; и сумата от 223,04 лева лихва за забава върху посочената главница за периода 01.04.2017 г – 18.02.2020 г .
Установено е, че К. С. е предявил искове срещу Столична дирекция на вътрешните работи на основание чл. 178, ал.1 т. 3 вр. чл. 187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86 ЗЗД с искане да му бъдат заплатена сумата в размер на 1570, 84 лв. представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за дежурства за периода 01.01.2017 г. до 31.12.2019г., ведно със законната лихва.
При тези данни по делото настоящият състав намира, че е налице хипотезата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК . В същата се предвижда, че от касационен контрол са изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв., а при обективно кумулативно съединяване искове за приложението на чл. 280, ал. 3 ГПК е меродавна цената на всеки отделен иск, а не сборът от цената на всеки от съединените искове. В случая са предявени два субективно съединени иска, като цената на всеки един от тях определена съобразно чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, е под 5000 лв., поради което касационният контрол на въззивното решение е изключен и подадената касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Обжалваното решение по въззивно дело №2933/2021г. на ГС София, е с цена на исковете по чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР , във вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД под 5000 лева, поради което не подлежи на касационен контрол.
Предвид изложените съображения, съдът:
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба с вх. № 335355 от 07.07.2021 г. на К. И. С. срещу решение № 263622 от 03.06.2021 г. по гр. д. № 2933/2021 г. на Софийски градски съд.
Определението може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС в седмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: