О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60167

София, 22.12.2021 година

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 15 декември две хиляди деветнадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

ч. гр. дело № 4710 /2021 година

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.

Постъпила е частна касационна жалба, подадена от „СИЕСАЙЕФ“ АД, 131385285 против определение № 108 от 03.06.2021 г. по ч. гр. д.№ 148/2021 г. на Видински окръжен съд, с което е потвърдено определение от 09.02.2021г. по гр. д.№413/2021г. на БРС, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск.

В частната касационната жалба се прави оплакване за неправилно приложение на процесуалните правила, тъй като не е отчетено, че дружеството-ищец има правен интерес, състоящ се в това, че единствено с предявяването на отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1 ГПК може реално и ефективно да защити правата си.

В изложението на основанията по чл. 274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.1 и 2 ГПК, частният жалбоподател се позовава на основанието по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК и ако съдът прецени, че тази съдебна практика е неотносима, на основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК по два въпроса, които обобщени в един, изглежда така: допустимо ли е предявяване на отрицателен устаовителен иск за собственост на имот, ако въпросът за собствеността вече е разрешен с влязло в сила решение, с което е уважен отрицателен установителен иск, предявен от същия ищец, но против праводателя на ответника, придобил права в хода на процеса в случай когато АГКК отказва да заличи ответника по новия иск, вписан като лице, притежаващо права върху същия имот на основание чл. 41, ал.6 ЗКИР. По този въпрос се твърди противоречие с ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 139 от...