О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4796

гр. София, 23.10.2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П.

2. Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 2196 по описа за 2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. К. К. против решение № 170/10.01.2025 г., постановено по гр. д.№ 11955/2022 г. от ІV“в“ състав на СГС.

Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение е прието, че предявените обективно съединени искове иск с правно основание чл.79, ал.1, чл.86 ЗЗД вр. чл.422 ГПК са неоснователни и е потвърдено постановеното в този смисъл решение на районен съд.

Съдът е приел, че начинът на определяне на срока на договора, вкл. и определеното 90-дневно предизвестие за прекратяването му уговорено между страните, не дерогира дефинитивно общите разпоредби на ЗЗД относно действие, изпълнение и прекратяване на договорите. След като е направено изявление за прекратяването на договора за правна услуга от страна на клиента т. е последващо оттегляне на възлагането, отношенията между страните се уреждат, ако не е уговорено друго, от общите правила на закона за изпълнение, неизпълнение, разваляне или по друг начин прекратяване на договора. Т.е. не е недопустимо прекратяване на договора от всяка от страните и без спазване на уговореното 90-дневно предизвестие преди дата 10.10.2020г., като отделен е въпросът дали при такова прекратяване е реализиран фактическият състав по чл.82 от ЗЗД.

Съдът е тълкувал клаузата на чл.3.6 от договора и е приел, че урежда само последиците при предсрочно прекратяване на договора при условията на чл.9, а при смисловото тълкуване на договора – несъмнено се има предвид хипотезата на отправено 90–дневно предизвестие от клиента /възложител, поръчващ/, а именно: изрично е уговорено, че се дължи заплащане само на тази част от услугите, която е ефективно извършена от адвоката и изрично одобрена и приета от клиента т. е. страните са уговорили, че след като клиента отправи 90-дневно предизвестие за прекратяване на договора по чл.9 от същия, правоотношението продължава да съществува за този 90 -дневен период, но с променено съдържание – само относно конкретно и ефективно извършени от адвоката и одобрени от клиента задачи и само за тях се дължи възнаграждение, а не във вида уговорен в чл.3.1 – абонаментно обслужване /разположение на адвоката и възможност клиента да възлага по всяко едно време/.

Прието е, че настоящата хипотеза обаче не се обхваща от уговореното между страните по чл.9 вр. чл.3.6 от договор от 27.09.2019г., доколкото е налице прекратяване на договора извън изрично предвидения начин - с предизвестие от 90 дни. От съдържанието на договорното правоотношение, съдът е приел, че в разпоредбата на чл.3.6 не е уговорена отговорността при прекратяване от страна на клиента на договора без предизвестие и задължение за същия да заплаща уговореното в чл.3-1 месечно възнаграждение за срока на предизвестие. Прието е, че и при прекратяване с предизвестие, клиентът не дължи възнаграждението по чл.3.1 и каквато е ясната воля на страните, изразена в клаузата по чл.3.6 т същия. Едностранно направеното изявление от страна на ищеца, че е на разположение и ще изпълнява задълженията си за 90 -дневен период във вида и обема уговорен в чл.1 от договора след получаване на уведомлението за прекратяване на договора от 29.05.2020г. и със съдържанието описано по - горе е прието за ирелевантно, доколкото същото е едностранно и не може да измени договорното съдържание, при условие, че липсва съгласие на насрещната страна по договора.

Съдът е приел, че дори и да се приеме, че е налице неизпълнение на договорно задължение за предсрочно прекратяване на договора само с предизвестие, то ищецът не е установила настъпване на вреди в правната й сфера по вид и размер – обстоятелството, че е отговаряла на телефонни обаждания на клиенти на ответника не изпълват състава на извършване на правна услуга, доколкото нито е ясно съдържанието на провежданите разговори – дали само уведомяване, че вече не обслужва правно ответника или консултации и реална юридическа работа във връзка с дейността на ответника, а и ответникът проведе насрещно доказване /което е достатъчно да е непълно/, че е предоставил на ищеца служебен телефон, който не е бил използван т. е. личен избор на ищеца да не ползва служебен телефон, а личен такъв. Не се е установило и извършване на работа при условията на чл.61 от ЗЗД от ищеца – конкретна по вид и за която да следва да се дължи възнаграждение от страна на ответника.

В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, разрешени в противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и че е очевидно неправилно – основание по чл.280, ал.2 ГПК.

Поставените правни въпроси касаят възможността възложителя да прекрати едностранно договор за предоставяне на правна услуга, извън предвидените в договора способи и предвидения в договора срок за изпълнение и какви са последиците от това едностранно прекратяване.

В съдебната практика се приема, че с договора за правно обслужване адвокатът не поема задължението да изпълни конкретни задачи, с него той се задължава да поема изпълнението на определени по вид задачи, които ще му бъдат възлагани през определен период от време. При изпълнението на този договор адвокатът е обвързан от договор за правна услуга едва след като му е възложена конкретна задача и само след такова възлагане отношенията между страните при последващо оттегляне на възлагането се уреждат от правилата на договора за изработка или за мандат. Когато страната иска да се оттегли от договора за правно обслужване (ненаименован, рамков по естеството си договор), като престане занапред да възлага конкретни задачи, отношенията между страните се уреждат, ако не е уговорено друго, от общите правила на закона за изпълнение, неизпълнение, разваляне или по друг начин прекратяване на договора.

В случая съдът не е допуснал отклоняване от тази съдебна практика, доколкото е тълкувал договора, като е приел, че клаузата, предвиждаща 90-дневен срок на предизвестие за прекратяване, се отнася до заплащането на дейности и услуги, извършени от адвоката в рамките на този срок, за които е предвидено, че се заплащат само ако ефективно са извършени и одобрени от клиента. Договорът за поръчка се прекратява, освен по други причини, посочени в закона, още и с оттегляне на поръчката от доверителя, съгласно разпоредбата на чл.287 ЗЗД, като даденото тълкуване от въззивния съд с обжалваното решение е съобразено както с практиката на ВКС по поставените въпроси, така и с законовите разпоредби.

Обосновката на очевидната неправилност, на която се позовава касатора, касае отново начина на прекратяване на договора, без да се сочат други факти освен поставените по правните въпроси и не води до извод за наличие на основанието по чл.280, ал.2 ГПК.

Следва да се отбележи, че тълкуването на договорните разпоредби от страна на въззивния съд е извършено на основание чл.20 ЗЗД, въз основа на което съдът е направил своите фактически изводи относно действителната воля на страните, а поставените от касатора фактически въпроси не водят до наличие на извод за произнасяне по правни въпроси, относими към производството по чл.288 ГПК.

Предвид изложеното, касационното обжалване не следва да се допуска.

Водим от горното, състав на ВКС

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 170/10.01.2025 г., постановено по гр. д.№ 11955/2022 г. от ІV“в“ състав на СГС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.