О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60458

гр. София, 21.12.2021г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети декември, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: EМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Николаева ч. гр. дело № 4553 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ срещу определение № 611 от 22. 07. 2021г. по ч. гр. дело № 2647/2021г. на Върховния касационен съд, III г. о., с което е оставена без разглеждане частна касационна жалба на касатора срещу определение № 619 от 29. 02. 2021г. по в. ч. гр. дело № 541/2021г. на Софийския апелативен съд /САС/, с което е отменено определение № 71 от 16. 11. 2020г. по ч. гр. дело № С-72/2020г. на Софийски градски съд /СГС/, в частта му, с която е допуснато обезпечение на бъдещ иск на КПКОНПИ срещу Е. Л. Д. и други лица чрез запориране на вземания на Д. по конкретни банкови сметки в ПИБ.

Жалбоподателят поддържа, че атакуваното определение е неправилно, тъй като въззивното определение, с което е отменено първоинстанционното определение, с което е допуснато исканото обезпечение на бъдещ иск в частта му досежно засягащите ответницата Д. обезпечителни мерки, подлежи на касационно обжалване. Счита, че когато по въпроса за допускане на обезпечение на бъдещ иск първата и втората съдебни инстанции са постановили противоречиви определения, въззивното определение подлежи на касационното обжалване по общия ред, като това разбиране е отразено в самото определение на въззивния съд, който е посочил, че то може да бъде обжалвано пред ВКС. Моли атакуваното определение да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново определение, с което да бъда потвърдено първоинстанционното определение, с което е допуснато исканото обезпечение на бъдещия иск чрез запориране на банковите сметки на Е. Д. в ПИБ.

Ответницата по частната жалба - Е. Л. Д. подава писмен отговор, в който поддържа становище за нейната недопустимост и неоснователност.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и срещу преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК определение, постановено от състав на ВКС, поради което тя е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

За да остави без разглеждане частната касационна жалба на КПКОНПИ в обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че макар тя да има за предмет определение, с което въззивен съд /САС/, се е произнесъл като втора инстанция по въпроса за обезпечението на бъдещ иск, отменяйки в обжалваната част допуснати от първата инстанция обезпечителни мерки, въззивното определение не подлежи на касационен контрол. Това е така, защото нито приложимият специален закон - чл. 116 ЗПКОНПИ, нито общата норма на чл. 396, ал. 2 ГПК, предвиждат триинстанционно обжалване на съдебните актове в обезпечителното производство. Позовал се е на ТР № 5/12.07.2018г. по тълк. д. № 5/2015г. на ОСГТК на ВКС и на изричната норма на чл. 396, ал. 2 ГПК, според които само когато обезпечението на иска е допуснато за първи път от въззивния съд, тогава въззивното определение подлежи на касационно обжалване, за да се осигури способ за защита на ответника по обезпечението.

Гореизложените съображения се споделят напълно от настоящия съдебен съд и съответстват на безпротиворечивата практика на ВКС.

Първоинстанционното обезпечително производство пред СГС е образувано по молба от 13. 11. 2020г. на КПКОНПИ за допускане на обезпечение на бъдещи искове с правно основание чл. 153 ЗПКОНПИ, като с определение № 71 от 16. 11. 2020г. по ч. гр. д. № С-72/2020г., на основание чл. 116, ал.1 ЗПКОНПИ вр. чл 390, ал. 1 ГПК, СГС е приел молбата на КПКОНПИ за изцяло основателна и е допуснал налагането на запори върху общо 134 бр. движими вещи, както и върху банкови сметки на ответниците по бъдещите искове. Първоинстанционното определение е обжалвано само от бъдещата ответница Е. Л. Д., като с определение № 619 от 29. 02. 2021г. по в. ч. гр. дело № 541/2021г., САС е отменил наложените запори върху общо осем изрично посочени банкови сметки на Д. в ПИБ.

Съгласно чл. 117, ал. 4 ЗПКОНПИ определението на съда по обезпечение на исковете на КПКОНПИ по действащия специален закон може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок. В сравнение с отменената уредба по чл. 23, ал. 2 ЗОПДИППД /отм./, в чл. 117 ЗПКОНПИ като специален закон не е предвидено изрично триинстанционно обжалване на определенията по основателността на молбите за допускане на обезпечение на исковете. Следователно приложение следва да намери общата норма на чл. 396 ГПК. Съгласно чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК, само в случай, че въззивният съд допусне за първи път обезпечението, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС, ако са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, т. е. обезпечителното производство е уредено по начало като двуинстанционно. Триинстанционен контрол е предвиден по изключение, само спрямо въззивни определения, с които въззивният съд, след като е отменил определение на първоинстанционния съд за недопускане на искано обезпечение, за първи път е допуснал обезпечението. Когато въззивният съд е отменил първоинстанционно определение, с което е било допуснато обезпечението, и вместо него е оставил без уважение молбата по чл. 389 или чл. 390 ГПК, отменяйки наложените обезпечителни мерки, двуинстанционният характер на обезпечителното производство се запазва, тъй като правата на двете насрещни страни са защитени. В тази хипотеза са в сила задължителните разрешения в ТР № 1/21.07.2010г. по тълк. д. № 1/2010г. на ОСГТК на ВКС, които не са отменени от ТР № 5/12.07.2018г. по тълк. д. № 5/2015г. на ОСГТК на ВКС. Съобразно гореизложеното, доводът на касатора, че при противоречиво произнасяне на първа и втора инстанции по молба за допускане на обезпечение на иск, въззивното определение подлежи на касационен контрол, е неоснователен, тъй като не почива нито на приложимия закон, нито на утвърдената константна съдебна практика, цитирана в атакуваното определение.

Обжалваният съдебен акт е правилен и като такъв следва да бъде потвърден.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 611 от 22. 07. 2021г. по ч. гр. дело № 2647/2021г. на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.