Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на седми юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Н. Членове: ЕМИЛИЯ И. Я. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от съдията П. Я. по административно дело № 3474 / 2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.
Образувано е по касационната жалба на „Виктория турист“ ЕООД, [ЕИК], гр. Пловдив, бул. „К. М. Л. №8, представлявано от Ж. Т., чрез адв. Б., срещу Решение №139/24.01.2023 г., постановено по адм. дело №77/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт №Р-16001620005591-091-001/27.09.2021 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение №649/15.12.2021 г. на директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив, в частта на непризнато право на данъчен кредит в размер на 1856,35 лв. и законна лихва 352,22 лв.; увеличения на счетоводния финансов резултат /СФР/ за 2019 г. със сумата 36847,70 лв. на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО; със сумата 5770 лв. на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО; със сумата 283006,27 лв. на основание чл. 77, ал. 1 ЗКПО и със сумата 2155,86 лв. по реда на чл. 78 ЗКПО; данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за м. 04.2019 г. – м. 06.2019 г. в размер на 34 993,68 лв. и лихви 7670,06 лв.
Наведени са касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с довод, че изводите на първостепенния съд не се подкрепят от доказателствата по делото. По отношение на задължението за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица се сочи, че от ревизиращите не са събрани доказателства сумите от касата на дружеството да са начислени, изплатени или разпределени под каквато и да било форма на едноличния собственик на капитала Тодоринова или да е нараснало нейното имущество. Предложената от приходните органи и потвърдена от съда правна конструкция за скрито разпределение на печалбата е житейски и логически незащитима, доколкото не се подкрепя от безспорни писмени доказателства. Фактическата липса на паричните средства не е установена от ревизиращите.
Във връзка с отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите с предмет наем на два автомобила, издадени от „Ауто тур 777“ ЕООД, както и с увеличението на СФР с разходите, свързани с тяхната експлоатация, касаторът се позовава на заповед на представляващия дружеството, с която управлението на превозните средства е предоставено на служители по трудово правоотношение на длъжност счетоводител във връзка с оперативната им дейност. Поддържа, че липсва нормативно предписание за съставяне на пътни листове и пътни книжки, а трудовите правоотношения между лицата, на които е възложено управлението на автомобилите, установяват отреждането на последните в икономическата дейност на търговеца.
Касаторът поддържа, че издадените от Booking.com BV фактури за комисионни за резервации за 2018 г. са отчетени през м. 12.2019 г. поради получаването им от доставчика именно в този период. Обстоятелството, че чуждестранното лице е издало фактурите по-рано, но не ги е предоставило на получателя, не може да остане в тежест на последния.
Искането до съда е за отмяна на решението. Не се претендират разноски.
Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция „ОДОП“ Пловдив, чрез юрк. Б., оспорва основателността й в писмено становище и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение 4240 лв.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за нейната неоснователност.
Върховният административен съд, в състав на Осмо отделение, след като прецени наведените в нея касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:
Пред АС Пловдив е оспорен Ревизионен акт №Р-16001620005591-091-001/27.09.2021 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП – Пловдив, потвърден с Решение №649/15.12.2021 г. на директора на дирекция „ОДОП“ Пловдив, в частта на непризнато право на данъчен кредит в размер на 1856,35 лв. и законна лихва 352,22 лв.; увеличения на счетоводния финансов резултат за 2019 г. със сумата 36847,70 лв. на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО; със сумата 5770 лв. на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО; със сумата 283006,27 лв. на основание чл. 77, ал. 1 ЗКПО и със сумата 2155,86 лв. по реда на чл. 78 ЗКПО; данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица за м. 04.2019 г. – м. 06.2019 г. в размер на 34 993,68 лв. и лихви 7670,06 лв.
Настоящата касационна инстанция преценява решението на АС Пловдив като валидно и допустимо. Правилно е приел административният съд, че оспорването е допустимо и че РА е валиден акт, издаден от компетентни органи в предвидената от закона форма след ревизионно производство, възложено от компетентен орган.
Относно отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчен период м. 10.2019 г. на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС в размер на 480 лв. по фактури, издадени от „Ауто тур 777“ ЕООД за наем на два леки автомобила по сключен на 01.05.2019 г. договор.
Според ценени от ревизиращите обяснения на представляващия касатора през ревизирания период от дружеството не са осчетоводявани разходи за гориво. С. З. №02.17/02.05.2019 г. на управителя на „Виктория турист“ ЕООД наетите два автомобила се предоставят на служителите Костова и Бориславов, главен счетоводител и счетоводител, за нуждите на оперативната им дейност - придвижване до офиси на административни органи, банки, съдилища. Предвидено е в същия акт, че изразходваното гориво е за сметка на дружеството, като за всеки разходен документ се съставя пътен лист, в противен случай разходите се понасят от лицето. Проверката в счетоводството на търговеца показала липса на пътни листове, поради което ревизиращите заключават, че не е доказано превозните средства да са използвани за дейността му.
Съгласно съдебна практика на Съда на ЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС при сделка, състояща се в получаването на услуга, каквато е наемането на дълготраен актив, наличието на пряка и непосредствена връзка между определена получена доставка и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане, е по принцип необходимо, за да се признае на данъчнозадълженото лице право на приспадане на ДДС, начислен върху получената доставка, както и за да се определи обхватът на това право. Наличието на пряка и непосредствена връзка предполага, че разходите по получените доставки са включени в цената на конкретни извършени доставки или съответно в цената на стоките или услугите, доставяни от данъчнозадълженото лице в рамките на икономическата му дейност. Счита се, че нает автомобил се използва за целите на облагаеми сделки на данъчно задълженото лице, ако съществува пряка и непосредствена връзка между използването на този автомобил и икономическата дейност на данъчно задълженото лице, като правото на приспадане възниква при изтичането на периода, за който се отнася всяко от плащанията, и към същия момент следва да се има предвид наличието на такава връзка (т. 64 от решение по дело C-118/11 на СЕС).
Правилен е изводът на АС Пловдив, че в тежест на ревизирания е да докаже положителните предпоставки за възникване и законосъобразно упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит, включително посочения факт с правно значение и това му задължение е по общите правила на доказателствената тежест, според които този, който твърди положителни факти, от осъществяването на които черпи изгодни за себе си правни последици, е длъжен да ги докаже. За установяване на положителния факт на използване на автомобилите в икономическата дейност на дружеството е посочена заповед, по силата на която двама служители на счетоводството са оправомощени да ги управляват за целите на оперативната си работа. Действително, липсва нормативно предписание за изготвяне на пътни листове при ползване на превозни средства, но съставянето на такива е въведено като доказателствен стандарт от представляващия дружеството със самата заповед. Отсъствието на доказателства да е изпълнено дефинирано в нея изискване, както и на такива, произтичащи от експлоатацията на превозните средства по определени, относими към дейността на търговеца маршрути, препятства обосноваване на извод за установеност на предпоставките, обуславящи правото на приспадане за ревизирания.
Относно непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от „Захарен комбинат Пловдив“ в размер съответно на 1000 лв. с предмет на доставката наем по договор от м. март 2019 г. и в размер на 375,35 лв. с предмет електрическа енергия за м. март 2019 г. въз основа на констатациите, че договорът за наем на хотел „Хасиенда бийч“, тела А1 и Б1 в гр. Созопол, сключен между доставчика и ревизирания търговец, е прекратен с анекс на 01.03.2019 г. и че първата фактура не е декларирана от „Захарен комбинат Пловдив“ АД поради анулирането й – чл. 71, т. 1 ЗДДС.
Правилно съдът е посочил, че след като от цитираната дата касаторът не е наемател на собствения на наемодателя недвижим имот, осчетоводеният от него разход не е свързан с независимата му икономическа дейност. Неслучайно в тази част от спора ревизираният не твърди и не установява различни от изложените в РА факти.
Относно увеличение на СФР за 2019 г. по реда на чл. 26, т. 1 ЗКПО в размер на 36 487,70 лв. за осчетоводени разходи, които не са свързани с дейността на ревизирания. За данъчни цели не са признати следните суми:
Разходи за услуги /наем/ и материали /наем, масло, филтри, клапани, труд/ за МПС, ползвани по договор за наем, сключен с „Ауто тур 777“ ЕООД, за които не са съставяни пътни листове, заповеди за командировки и др. и отсъстват доказателства да са използвани в дейността на дружеството – 4799,35 лв., както и със сумата 8958,33 лв. по фактури за наем на 4 автомобила, които не са индивидуализирани и за които не са представени договори за отдаване за временно и възмездно ползване.
Липсата на доказателства, обуславящи несъмнен извод, че превозните средства, описани в Заповед №02-17/02.05.2019 г., са използвани в дейността на ревизирания, обуславя приложимост на чл. 26, т. 1 ЗКПО по отношение на разходите за наем и ремонт на превозните средства. Цитираната разпоредба предвижда, че не се признават за данъчни цели разходите, несвързани с дейността, в обхвата на които са и тези, които не са присъщи или потенциално не създават икономическа изгода за данъчно задълженото лице. По отношение на осчетоводените разходи за наем на 4 автомобила дори не са представени и не се твърди да съществуват договори за отдаване под наем на превозни средства, още по-малко относимост на такива към икономическата дейност на касатора.
Относно непризнат разход за лихви в размер, надвишаващ договорените съгласно чл. 26, т. 2 вр. чл. 23, ал. 2, т. 1 ЗКПО:
Не се спори, че по силата на договор за заем, сключен на 15.05.2019 г. „Виктория груп корпорейшън“ ЕАД предоставя на „Виктория турист“ ЕООД заем в размер на 547 543 евро за срок от 5 години при 4 % годишна лихва. Според счетоводните регистри касаторът е отразил получена сума 1 070 901,03 лв. /547 543 евро/ на 06.06.2019 г., но начислените по сч см 620/01 лихви са в размер на 43 430,99 лв. за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. в разрез с уговорката, че лихвите са дължими от датата на получаване на заетата сума, или за периода 06.06.2019 г. – 31.12.2019 г. Ревизиращите признават разходи за лихви в размер на 24 868,70 лв. /43430,99 лв. * 365 дни – 118,989 лв./ ден лихва х 209 дни.
Касаторът не оспорва, че заетата по договора сума му е предоставена на 06.06.2019 г., а отнесените по сч см 620/01 разходи за лихви в размер на 43 430,99 лв. са изчислени за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. Разликата между признатите за данъчни цели разходи за лихви в размер на 24 868,70 лв. /за 209 дни – 06.06.2019 г. – 31.12.2019 г./ и пълния размер на начислените лихви 43 430,99 лв., възлизаща на 18 562,29 лв., е в обхвата на чл. 10, ал. 1 ЗКПО, доколкото не е относим към първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Разходът, който не е документално обоснован по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗКПО, формира данъчна постоянна разлика по чл. 26, т. 2 ЗКПО, с която правомерно е преобразуван декларираният счетоводен финансов резултат по реда на чл. 23, ал. 2, т. 1 ЗКПО.
Относно увеличение на СФР на търговеца за 2019 г. със сумата 2646 лв. по протокол от 09.10.2019 г., издаден от „Виктория холидейз“ ЕООД, съдържащ отразяване „самолетни билети по маршрут София – Виена - София на Н. И. :
Касаторът не оспорва, че цитираните разходи са отнесени по сч см 601/02/10 Външни услуги. Не са посочени доказателства за тяхната относимост към дейността на дружеството, респ. че Иванчев е служител на „Виктория турист“ ЕООД или за съществуването и съдържанието на правоотношение, по силата на което той е пътувал по цитирания маршрут от името и за сметка на ревизираното лице. Липсата на доказателства за връзката между разхода за самолетни билети и осъществяваната от ревизираното лице независима икономическа дейност е основание за непризнаването му за целите на облагането с корпоративен данък на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО. Този извод е относим и към отнесения по сч см 600/02/02 Материали разход за електроенергия по фактура №0064568/24.04.2019 г., издадена от „Захарен комбинат Пловдив“ АД, за ползван под наем обект, за период, за който е прекратен договорът за наем – 1881,73 лв.
Увеличение на СФР за 2019 г. по реда на чл. 26, т. 2 ЗКПО:
Относно разход за външни услуги в размер на 770 лв. по фактура №002220/03.01.2019 г., издадена от „Проджект“ ЕООД, с предмет на доставката озвучаване и DJ, отчетен двукратно.
Ревизиращите са констатирали, че разходът е отнесен по сч см 601/00/00 Външни услуги, Р. К. двукратно: с ПНП №46 от 01.03.2019 г. и с ПНП №37 от 01.03.2019 г. Тази констатация в РА не се оспорва от дружеството и не се опровергава от доказателствата по преписката, поради което с документално необоснования разход по ПНП №37/01.03.2019 г. правилно е увеличен СФР на търговеца за 2019 г.
Разходи за външни услуги в размер на 5000 лв. по фактура №064414/01.03.2019 г., издадена от „Захарен комбинат Пловдив“ с предмет наем за м. 03.2019 г., която е анулирана от доставчика поради прекратяване на договора за наем с анекс от 01.03.2019 г.
Споделя се от касационната инстанция и извода на първостепенния съд за документална необоснованост на сочения разход при липса на наемно правоотношение за сочения период и при данните, че фактурата е анулирана от доставчика – чл. 71, т. 1 ЗДДС.
Относно увеличение на СФР по реда на чл. 77, ал. 1 ЗКПО:
Не се спори, че разходът по издадена от „Кристал груп“ ЕООД фактура №00828/04.01.2019 г. с ДО 12 169,23 лв. с предмет на доставката комисионна за достигнат оборот, е отчетен от ревизирания през 2019 г. Но според движение по сметка 4101/147187629 „Кристал груп" ЕООД през 2018 г. са осчетоводени дебитни обороти в размер на 294 417,47 лв., което обуславя извод, че приходите от цитирания клиент са осчетоводени през 2018 г., а разходът за комисионна през 2019 г.
Също през 2019 г. в счетоводството на касатора са отразени разходи за външни услуги, Роял касъл по издадени през 2018 г. протоколи по чл. 117 ЗДДС във връзка с покупки от Booking.com BV. Издадените от чуждестранния търговец фактури са за комисионна във връзка с направени резервации през 2018 г., а КИ касаят корекции на такива от 2018 г. Констатирано е наред с това, че разходите по два от протоколите са осчетоводени както през 2018 г., така и през 2019 г. Дружеството не оспорва, че резервациите, във връзка с които са отчетени разходи за комисионни, са декларирани в дневниците за продажби за 2018 г. и приходът от тях е отчетен през 2018 г. Според счетоводен регистър движение по сметка 601/00/00 външни услуги, Роял касъл ревизираният е отчел през 2019 г. разходи в размер на 268 787,23 лв. по протоколите от 2018 г., които разходи не се отнасят за отчетната 2019 г. Доколкото същите касаят предходния отчетен период е прието, че е следвало да намерят отражение във финансовия резултат за периода на отчитане на приходите – 2018 г. – чл. 26, ал. 1, т. 4 ЗСч.
Отчетен разход за електроенергия за м. 12.2018 г. в размер на 2049,81 лв. по фактура, издадена от „Захарен комбинат Пловдив“ АД, осчетоводен през 2019 г.
Неоснователна е касационната жалба и в частта й, насочена срещу приложението на чл. 77, ал. 1 ЗКПО във връзка с разходите по фактурите, издадени от „Кристал груп“ ЕООД, Booking.cm BV и „Захарен комбинат Пловдив“ АД през 2019 г., отчетени през същия данъчен период при липсата на спор, че приходите от услугите са реализирани през 2018 г. На установения в чл. 4, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството /отм., в сила до 31.12.2015 г. / принцип на съпоставимост между приходите и разходите /разходите, извършени във връзка с определена сделка следва да се отразят счетоводно във финансовия резултат, в който предприятието черпи изгода от тях/ съответства действащото към ревизираните периоди правило на чл. 26, ал. 1, т. 4 ЗСч., предвиждащо принципа на начисляването - ефектите от сделки и други събития се признават в момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти, и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят – така и т. 5.1, буква „г“ от СС 18 Приходи: приходите за всяка сделка се признават едновременно с извършените за нея разходи. А разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане – чл. 77, ал. 1 ЗКПО.
В тази част от спора касаторът акцентира върху отразяването на протоколите по чл. 117 ЗДДС в отчетните регистри по ЗДДС през м. 12.2019 г. – обстоятелство, неотносимо към определяне на задълженията му за пряк данък. Неподкрепено дори с косвени данни е твърдението на дружеството, че първичните счетоводни документи – фактури и протоколи, са му предоставени от нидерландския търговец едва през 2019 г.
Относно увеличение на СФР за 2019 г. по реда на чл. 78 ЗКПО със сумата 2155,86 лв.:
Според счетоводен регистър движение по сметка 4102/000054/978 TUI Deutschland GmbH на 02.04.2019 г. от касатора е получена по банков път сумата 48880,69 лв. Издадени са фактури с основание „продажба Клок“. Ревизиращите констатирали разлика в размер на 1955,83 лв., за която няма издадена фактура и не е начислен приход и ДДС. Прието е, че са реализирани приходи от продажби на услуги, които не са документирани – чл. 3, ал. 2 ЗСч.
Във връзка с прекратяване на договорите за наем на хотел Роял касъл, В. П. и ваканционен комплекс Хасиенда бийч задълженията на касатора към клиенти и туроператори са поети от „Фърст лайн хотелс“ и „С. Б. роял хотелс“ ЕООД. Издадени са кредитни известия във връзка с получените аванси за настаняване. Ревизиращите установили, че по КИ №8100000705/01.03.2019 г. с ДО 361,52 лв. с получател Валънтайн холидейс“ ЕООД няма издадена фактура, която да се сторнира с КИ. Според счетоводен регистър на сч см 702/00 Роял касъл кредитното известие е осчетоводено с ПНП №13/01.03.2019 г., като със сумата 361,52 лв. е намален приходът по сметка 702/00. От РЛ не са представени други документи във връзка със сторнирания приход.
Касаторът не заявява насрещни твърдения по отношение на горните констатации. Съгласно разпоредбата на чл. 78 от ЗКПО, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. При неоспорени от ревизирания констатации за реализирани приходи, за които не са издадени фактури – 1794,34 лв. и документално необосновано сторниране на приходи в размер на 361,52 лв., които са подлежали на отчитане през текущата 2019 г. – чл. 26, ал. 1, т. 4 ЗСч., фактически обоснова и съответен на материалния закон е изводът на АС Пловдив за наличие на хипотезата на чл. 78 ЗКПО.
В частта по ЗДДФЛ за периода м. 04.2019 г. – м. 06.2019 г. е установен окончателен данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица в размер на 34993,68 лв. и лихва 7670,06 лв. при следните констатации:
Според оборотната ведомост на дружеството за периода 01.01.2019 г. – 31.12.2019 г. сч см 500 Каса в лв. е с дебитно салдо 4950,57 лв. към първата дата и в размер на 10 718,91 лв. към втората. От представеното движение по сч см 501 Каса в левове, оборотна ведомост и главна книга за същия период е констатирано, че дебитните обороти са в размер на 656 270,94 лв. а кредитните - 650 502,60 лв. Ревизиращите приобщили данните за обороти и салда по същите счетоводни сметки от висящо паралелно със спорното ревизионно производство спрямо „Виктория турист“ ЕООД, според които няма заведени счетоводни кореспонденции със сч см 498 Други дебитори, каквито са налице за същия период по представените в разглежданата ревизия счетоводни регистри, съставени от ревизирания при изготвяне на ГФО за 2019 г.
Според счетоводните регистри – движение по сч см 498 Други дебитори и движението по сметките от групата, с ПНП №48/15.04.2019 г. по дебита на сч см 498/204941273/01 Договор за послужване е осчетоводена сумата 650 000 лв. срещу кредит на сметка 500 Каса в лв., съответно с ПНП №49 от същата дата по дебита на сч см 498 /204941273/01 Договор за послужване е осчетоводена сумата 49 873,67 лв. срещу кредитиране на сч см 501 Каса във валута/евро. Основанието за двете счетоводни операции е разходен касов ордер. От касатора не са представени първични и вторични счетоводни документи – договор, разписка, РКО и др., както и информация на кое лице са предоставени сумите, нито доказателства, че се касае за разход за дейността на търговеца. Не се спори, че са начислени и изплатени възнаграждения на управителя и собственик на капитала на „Виктория турист“ ЕООД, която се осигурява по код 10 за изпълнители по договори за управление и контрол на търговско дружество. Изложеното обусловило извода на ревизиращите за скрито разпределение на печалбата в полза на едноличния собственик на капитала по 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ЗКПО с позоваване на чл. 38, ал. 1 и ал. 3, чл. 46 и чл. 65 ЗДДФЛ.
За дата на извършеното скрито разпределение на печалба е приета 15.04.2019 г., на която сумата 699 873,67 лв. е напуснала патримониума на дружеството. Посочено е, че по смисъла на 1, т. 4, б "в" от ДР на ЗКПО извършеното скрито разпределение на печалба се смята за разпределен дивидент. Поради тази причина върху така определената сума в размер на 699 873,67 лв. с характер на скрито разпределение на печалбата е начислен данък върху дивидента в размер на 34 993,68 лв. по реда на чл. 38, ал. 3 във връзка с 1, т. 5, б. "в" от ДР на ЗДДФЛ и чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ
В приложимата редакция на легалното определение за "скрито разпределение на печалбата" - 1, т. 8 ДР на ЗДДФЛ вр. 1, т. 5, б. „а“ ДР на ЗКПО, такова съставляват "сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б". В обхвата му попадат са суми, които са: 1. начислени в полза на изброените лица; 2. изплатени на тези лица; 3. разпределени под каквато и да е форма /алтернативно/.
Доказателства за първата и втората хипотези /на начисляване и изплащане/ по преписката липсват. Следователно спорът е за това попада ли липсата на паричните средства в касата на дружеството, които е следвало да са налични, но не е така и в тази връзка са взети и коментираните по-горе счетоводни операции, в хипотезата на "разпределени под каквато и да е форма". Според настоящия касационен състав отговорът на този въпрос е положителен.
В ревизионното производство органите по приходите изискват от ревизираното лице данни, сведения, документи и други доказателства, отнасящи се до негови права и задължения /чл. 37, ал. 3 вр. ал. 2 ДОПК/, както и писмени обяснения /чл. 56, ал. 1 ДОПК/. При непредставянето им, те могат да приемат за доказани или недоказани фактите и обстоятелствата, за установяването на които са поискани /чл. 37, ал. 4 и чл. 56, ал. 2 ДОПК/.
По делото не се доказва, че процесната сума е разходвана за дейността на дружеството или изразходването й е свързано с осъществяваната от данъчно задълженото лице независима икономическа дейност, поради което независимо от осчетоводяването им като разход, същите не следва да се третират като разход /по аргумент за противното и от 1, т. 4 изр. последно от ДР на ЗКПО/ и извършеното осчетоводяване не променя фактите по делото, релевантни за спора. Правилно е прието от съда, че установяването на този положителен от обективната действителност факт, който полза данъчно-задълженото лице, стои изцяло в доказателствена тежест на оспорващия, както по общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК, приложим съобразно препращащата норма на 2 от ДР на ДОПК.
Правилен е изводът на първостепенния съд, че е налице скрито разпределение на печалбата по смисъла на 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО във вр. с 1, т. 8 от ДР на ЗДДФЛ, а съответно и дивидент по смисъла на 1, т. 4, б. "в" от ДР на ЗДДФЛ. Брутният размер на разпределената сума е данъчна основа за облагане с окончателен данък по чл. 38, ал. 3 във вр. с ал. 1 ЗДДФЛ. Към нея се отнася данъчната ставка по чл. 46, ал. 3 ЗДДФЛ. Задължен за внасяне на данъка е платеца на дохода – чл. 65, ал. 3 ЗДДФЛ, в чиято тежест е установено задължението с РА.
По изложените съображения обжалваното решение не е засегнато от наведените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и като правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и при своевременно заявеното искане на ответника по касационната жалба се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размера по чл. 7, ал. 2, т. 4 вр. чл. 8, ал. 1 НМРАВ в размер на 4240 лв.
Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо, Върховният административен съд, в състав на Осмо отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №139/24.01.2023 г., постановено по адм. дело №77/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив.
ОСЪЖДА „Виктория турист“ ЕООД, [ЕИК], гр. Пловдив, бул. „К. М. Л. №8, представлявано от Ж. Т., да заплати на Националната агенция за приходите сумата 4240 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА
секретар:
Членове:
/п/ Е. И. п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА