Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. Г. Членове: В. П. Ц. П. при секретар Р. А. и с участието на прокурора Д. Ш. изслуша докладваното от председателя Д. Г. по административно дело № 3540 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от А. Алирджани, без гражданство, родев в Палестина, област Газа, подадена чрез назначения служебен защитник адвокат Д. Ф.-Рангелова, срещу решение № 174 от 09.03.2023 г., постановено от Административен съд Хасково, по адм. д. № 190/2023 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение № 1624/26.01.2023 г. на заместник-председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. В касационната жалба и в идентични писмени становища от 18.09.2023 г. и 19.09.2023 г. се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК неправилност на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касационният жалбоподател твърди, че съдът неправилно е възприел становището на административния орган, че от проведеното интервю не е установено по безспорен начин спрямо жалбоподателя да е осъществено, визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставяне на статут. Счита, че съдебното решението е постановено при неправилно прилагане на разпоредбите на чл. 87, във вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, като съдът не е постановил крайния си акт след пълна и обективна преценка на всички събрани е хода на производството писмени и гласни доказателства. Твърди, че жалбоподателят е посочила точни причини, поради които са налице основания за нарушаване на основни човешки права и свободи, но не е взето предвид от къде произхожда и че неговото семейство е останало в Палестина не по свое желание, а поради липса на възможност да напусне страната, с оглед затегнатия гранично-пропускавателен режим. Твърди се и че са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, с оглед даденото с решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. в вр. чл. 2, б. д от Директива 2004/83/ЕО и нормите от националното законодателство чл. 9, ал. 1 3 ЗУБ. На последно място касационният жалбоподател счита, че административният орган е следвало да се мотивира и относно принципа non refoulement /забрана за връщане/ и да вземе под внимание ситуацията в държавата по произход. Претендира отмяна на обжалваното решение с всички произтичащи от това законови последици.

Ответникът заместник-председател на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при Министерски съвет /МС/ оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт А. Г., която пледира за оставяне в сила на постановеното от Административен съд С. Х. решение като правилно и обосновано. Изразява становище, че чужденецът не е навеждал доводи, в държавата си по произход да е бил преследван по някои от признаците по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, като видно от бежанската му история същият твърди, че е напуснал Палестина главно по икономически причини, в търсене на по-добър живот.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че правилно съдът е приел за неоснователни доводите на А. Алирджани за допуснати процесуални нарушения при издаването на оспорения административен акт, който включително е материално законосъобразен и съдържа конкретното посочване на фактическите и правни основания за издаването му, а именно обстоятелството, че за лицето не съществува опасност за живота и здравето му ако бъде върнат в страната си на произход - Палестинската автономия. Според участващия по делото прокурор условията за предоставяне на бежански и хуманитарен статут не са налице, като изводът на съда в тази насока се подкрепя и от становище рег.№ УП 23557/19.01.2023г. на младши експерт в РТТЦ - Харманли. Счита, че не са налице касационните основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото следва да се остави в сила.

Като прецени данните по делото и съобрази доводите на страните, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в нормата на чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение № 174 от 09.03.2023 г. е отхвърлена жалбата на А. Алирджани срещу решение № 1624/26.01.2023 г., издадено от заместник-председател на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставяне на хуманитарен статут и статут на бежанец на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ. За да достигне до този резултат първостепенният съд е приел за установено, че жалбоподателят е лице без гражданство, етническа принадлежност - [заличен текст], роден на [заличен текст] в Палестинска окупирана територия, Газа и със същия постоянен адрес, с професия земеделец, образование основно, религия - [заличен текст], неженен и без документи за самоличност. Според установеното чужденецът е напуснал Палестина на 29.07.2022 г. и легално преминал в Египет, където останал два дни, а оттам на 01.08.2022 г., с полет от гр. Кайро, легално е заминал за Турция, като пребивавал в гр. Истанбул около месец. В Р. Б. влязъл незаконно на 05.09.2022 г., преминавайки транзитно през Гърция, през зелена граница, заедно с още четири човека и там бил заловен от властите. Подал е молби за международна закрила чрез СДВНЧ - Любимец към Д. М. на 20.09.2022 г., под името А. Алиурджани от Палестина и чрез РПЦ - гр. Харманли на 29.09.2022 г., а поради факта, че не разполагал с документи са самоличност, самоличността му е била установена с декларация по чл. 30, ал.1, т. З ЗУБ. Молбите за закрила е мотивирал с това, че е напуснал държавата по произход главно поради икономически причини. Заявил е, че има близки роднини в Палестина баща, четиримата братя и шест сестри, които се намирали в страната и в момента живеели в гр. Рафа, област Газа, но тъй като на два пъти /през 2014 и 2016 г./ по дома му случайно било стреляно от страна на израелците, той и семейството му останали без дом и се наложило да живеят под наем, при което разходите им станали още по-големи. В бежанската си история А. Алирджани не твърди да е имал проблеми заради принадлежността си към етническата група на [заличен текст], заради изповядваната от него [заличен текст] религия и не съобщава да е имал проблеми с официалните власти в страната. Излага, че е напуснал Палестина, за да търси по-добър живот, а не защото е бил заплашван или му е било оказвано насилие. При тези данни, първостепенният съд е извел заключение за законосъобразност на атакувания административен акт, като е преценил, че решението е издадено от компетентен орган по смисъла на ЗУБ заместник - председател на агенцията. Констатирано е, че при постановяването на акта е спазена предвидената в закона писмена форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. В мотивите на съдебното решение е отразено, че процедурата пред административния орган е спазена, включително чрез изискването на писмено становище от ДАНС, на основание чл. 58, ал. 10 ЗУБ и са приложени правилно материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Съобразени са разширенията, дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (CEO) по тълкуването на чл.15, б. в от Директива 2004/83 ЕО /понастоящем чл. 15бв от Директива2011/95/ЕС/, които следва да се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал.1, т. З ЗУБ. Преценени са всички представени с административната преписка доказателства, включително изготвената от Д. М. дейност при ДАБ справка № МД-790/30.11.2022 г. относно държавата Палестина.

Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото решаващият състав на Административен съд Хасково е съобразил, че чужденецът е лице без гражданство и съгласно 1, т. 7 ДР на ЗУБ Палестина следва да се счита за негова държава по произход. Правилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, според която статут на бежанец се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Основен показател за предоставяне на статут на бежанец по ЗУБ и Женевската конвенция е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, която преценка се прави във всеки конкретен случай. Определящото за наличието на предпоставките по чл. 8, ал. 1 ЗУБ е понятието преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 и ал. 5 ЗУБ, изразяващо се в нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека и които да са достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, като действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Следователно понятието преследване следва да бъде съотнесено към всеки един от елементите по чл. 8 ЗУБ и отнасянето към всеки от посочените елементи следва да бъде съобразено и с конкретната бежанска история на чужденеца. Касационният съдебен състав споделя изцяло изводите на първостепенния съд, че в разказаната бежанска история не се съдържа нито един довод за проявен спрямо чужденеца акт на преследване от страна на официалните власти в Палестина или друга организация, тъй като всички причини, сочени от него като основания за напускане на страната, не попадат във визираните от нормата на чл. 8 ЗУБ релевантни обстоятелства. Макар в проведеното интервю А. Алирджани да посочва, че е имал проблеми с официалните власти в страната, тези твърдения са останали неподкрепени с факти и недоказани, поради което не следва да бъдат приемани за достоверни, включително поради обстоятелството, че в хода на административното производството са констатирани противоречия в изявленията му досежно семейното положение /по време на регистрацията е заявил, че е женен, а при проведеното интервю, че е неженен/. Освен това, в настоящата хипотеза чужденецът посочва включително, че не е преследван поради неговата принадлежност към конкретна етническа група и не е имал проблеми в Палестина заради изповядваната от него религия. От съществено значение е обстоятелството, че жалбоподателят не сочи други релевантни причини, обосноваващи опасения за преследване. С оглед на това правилно първоинстанционният съд е преценил за неоснователно искането на касатора за предоставяне на бежански статут, поради липса на материалноправните предпоставки за прилагане, предвидени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. В конкретния случай по отношение на чужденеца не се установява наличие на опасения за сигурността и правата му поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение.

Законосъобразни са изводите на Административен съд Хасково, че не са налице и основанията за предоставяне на хуманитарен статут на А. Алирджани по смисъла на чл. 9 ЗУБ. Извършена е дължимата преценка за наличието на тези основания, включително съобразно задължителното тълкуване на чл. 15, буква в от Директива 2004/83/Е0, дадено в Решение от 17 февруари 2009 г. по дело № С-465/07 на разширен състав на Съда на Е. О. Липсват твърдения от страна на касатора, че го грозяло смъртно наказание или екзекуция, съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ. Той не е бил принуден да напусне страната си на произход поради тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт или други тежки посегателства по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Видно от проведеното интервю и от данните по делото, чужденецът е напуснал страната си на произход легално Палестина през 2022 г. Пребивавал е няколко дни в Египет, от където отново легално е отпътувал за Турция и там е пребивавал необезпокоявано около месец. Потърсил закрила от ДАБ при МС едва след като е бил заловен от граничните власти при незаконното му влизане в Р. Б. Релевираните твърдения за проблеми с официалните власти в палестина не разкриват наличието на реална заплаха за живота и здравето на чужденеца. Следва да се има предвид фактът, че чужденецът е напускал страната си на произход легално, което означава, че официалните власти не са намерили основание да ограничат пътуването му. Предвид обстоятелствата от бежанската му история следва да се възприеме становището на административния орган, че чужденецът не е бил принуден да напусне родината си поради опасения от преследване или поради реална опасност от тежки посегателства върху живота и личността му. Цялостният анализ на обясненията на А. Алирджани доказва ясно и недвусмислено, че той е напуснал Палестина по икономически причини, тъй като желае да се установи в европейска държава, за да получи по-добър живот, а според обясненията, дадени пред първоинстанционния съд, и да създаде собствено семейство. Поради това и съобразно определенията Наръчника на процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на Службата на ВКБООН, чужденецът е типичен пример за икономически мигрант.

Изявленията на жалбоподателя са разгледани от административния орган и в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗУБ. Неоснователни са твърденията на касатора, че съдът не е изследвал всички относими доказателства, свързани с личното положение на молителя, както и с държавата му по произход. Правилно административният съд е отчел данните приложената справка № МД-790/30.11.2022г. на Д. М. дейност при ДАБ, от която е видно, че в Палестина са налице отделни конфликти и въоръжени сблъсъци, включително на територията на Газа, но те не могат да се определят нито по своя характер, нито по своя интензитет и териториален обхват, като такива, които да представляват самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, тъй като същите не могат да се квалифицират като ситуация достигаща до границите на безогледно насилие. Настоящият съдебен състав споделя становището на първоинстанционния съд, че в случая не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, който извод не се опровергава и от приетата като доказателство в касационното производство справка с вх. № ЦУ-1447/25.09.2023 г. за актуалното положение в Палестина. Макар в справката да се съдържат актуални данни за ескалиращи военни действия в И. Г. за жалбоподателя съществува възможност да се завърне в друг район на страната или да се възползва от закрилата, представяна от UNRWA /Агенция на ООН за подпомагане и работа с палестинските бежанци в Близкия изток/.

Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, като единствените данни от бежанската история, отнесени към военните действия в И. Г. са че по дома на семейството му е било стреляно случайно и е бил унищожен, но целта е била съседната къща, където живеел човек, занимаващ с политика.

Противно на твърдяното от касационния жалбоподател, административният орган се е мотивирал относно принципа non refoulement /забрана за връщане/, залегнал в чл. 4, ал. 3 ЗУБ и въведен с чл. 33, ал. 1 от Конвенцията за статута на бежанците, които мотиви са били анализирани от първостепенния съд. Заместник председателят на ДАБ при МС е изпълнил задължението си да обсъди последствията за чужденеца в случай на връщането му в страната по произход, след като е преценил личното му положение, както и обстоятелството, че цялото му семейство продължава да живее безпроблемно в град Газа.

По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.

На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 174 от 09.03.2023 г., постановено от Административен съд Хасково, по адм. д. № 190/2023 г.,

РЕШЕНИЕ е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА

секретар:

Членове:

/п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ

/п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА