Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на девети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: К. Х. Членове: МИРА Р. Р. при секретар И. А. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от председателя К. Х. по административно дело № 3549 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба, подадена от "П. Х. ЕООД, със седалище [населено място], община Симитли, чрез процесуалния му представител адвокат С. Б., срещу решение № 2209/22.12.2022 г., постановено по адм. дело № 339/2022 г. по описа на Административен съд-Благоевград. По релевирани в касационната жалба и допълнение към нея, съображения за неправилността на оспорения съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложими материален закон, се претендира отмяната му и постановяване на нов съдебен акт по съществото на спора, с който да бъде уважена жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждането на разноски за двете съдебни инстанции по приложен списък.

Ответникът - изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Б. М., в писмена молба по делото оспорва касационната жалба и прави искане за оставяне в сила на атакуваното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, за допустима, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения:

Производството пред административния съд е образувано по жалбата на "П. Х. ЕООД, срещу решение № 01/312/03016/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, изх.№ 01-2600/6695#13/31.03.2022 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което на дружеството е наложена финансова корекция в размер на 138 784.41лв на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 46, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, т. 4 във вр. чл. 16, ал. 2, чл. 2 и чл. 43, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба № 29/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програма за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2007-2013 г. /Наредба № 29/11.08.2008 г., Наредбата/ и чл. 70, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ, понастоящем - Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51/2022 г., в сила от 01.07.2022 г./, както и в изпълнение на решение № 12942/16.12.2021 г., постановено по адм. дело № 5368/2021 г. на Върховния административен съд, първо отделение. По делото пред първата инстанция е събрана цялата административна преписка по издаване на оспорения акт, ведно с преписката по предходно издадения от административния орган и впоследствие отменен от състав на първо отделение на Върховния административен съд, Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01/312/03016/3/01/04/01, изх.№ 01-2600/6695/13.08.2020 г., с който на касатора е определена окончателно подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по акта, в размер на 138 784.41лв. По данни от представените доказателства, финансовата корекция е наложена във връзка с констатирано при извършени проверки през юни 2019 г. от изпълнителния директор на ДФЗ, неизпълнение на две от задълженията на касатора по сключения между него и ДФЗ договор № 01/312/03016/18.11.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от ПРСР 2007-2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, а именно: изпълнение на одобрения бизнес план по отношение на заложените в него приходи, изчислено средно аритметично за трите пълни финансови години /2016 г., 2017 г. и 2018 г./ в размер на едва 8.12% и липса на одобрените за подпомагане по договора за отпускане на БФП, шест броя коне /за пет от които е изплатена субсидия/. Между страните липсва спор и видно от съдържанието на договор № 01/312/03016/18.11.2014 г., в т. 4.12 от последния е предвидено задължение за ползвателя на помощта да извърши изцяло одобрената инвестиция в уговорения срок и в съответствие с одобрения проект, като съгласно т. 4.18, ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. Според т. 8.1. от договор № 01/312/03016/18.11.2014 г. в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява своите нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ, ДФЗ може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като спазва изискванията по чл. 46 и чл. 47 от Наредба № 29/11.08.2008 г. По делото не се спори и относно вложения в договора смисъл на понятието "одобрен проект", доколкото в т. 9.1.г. от него е изрично уточнено, че това е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстване по мярката и одобрено от ДФЗ, заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми съгласно Наредба № 29/11.08.2008 г. документи /включително представения от ползвателя и одобрен от фонда, бизнес план/, както и съвкупността от материални и нематериални активи, и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 312. Безспорни са и застъпените в одобрения проект показатели за приходи за процесните три финансови години - 2016 г., 2017 г. и 2018 г., както и предвидения в бизнес плана брой на конете - предмет на инвестицията, а именно - шест броя. По делото е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, заключението, по която в частта му по въпроси от 1 до 4, е кредитирано от съда като достоверно и компетентно изготвено, съответно - ценено като част от доказателствата по него. В тази му част, заключението на вещото лице потвърждава констатациите на административния орган за неизпълнение на задълженията по договор № 01/312/03016/18.11.2014 г., послужили като фактическо основание за издаването на акта, включително според т. 3 /изготвена в два варианта/ средноаритметичното изпълнение на бизнес плана за пълните три финансови години - 2016 г., 2017 г. и 2018 г., според експерта е 7.87% съобразно първия вариант и 7.53% - според втория. Законосъобразно, предвид формулираните въпроси и дадените от вещото лице отговори по точки от 5 до 11 от експертизата /правилно преценени от съдебния състав, като касаещи изцяло правни въпроси, по които следва да се произнесе съдът, а не вещото лице/, първата инстанция не кредитира заключението в тази му част. Така, въз основа вярно установената по делото, фактическа обстановка, административният съд приема, че решението за налагане на финансова корекция е законосъобразно, като издадено от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Така мотивиран, първостепенният съд постановява оспореното пред настоящата инстанция решение, с което отхвърля жалбата на "П. Х. ЕООД като неоснователна.

Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора пороци на постановения съдебен акт, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, обуславящи неговата отмяна.

По аргумент от чл. 20а, ал. 5 ЗПЗП, в редакцията му към 31.03.2022 г., обн. ДВ, бр. 51/2019 г. /че изпълнителният директор издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕСИФ/, неоснователно е и възражението на касатора за нищожността на оспорения пред първата инстанция акт за налагане на финансова корекция, поради това, че е издаден от некомпетентен орган, съответно - за неправилност на извода на първостепенния съд, формиран в обратен смисъл.

Противно на изтъкнатите в касационната жалба доводи, настоящият състав счита, че предвид неговото съдържание, решението за налагане на финансова корекция съдържа ясни и конкретни мотиви по всяко едно от констатираните от органа неизпълнения на задължения по договор № 01/312/03016/18.11.2014 г., подведени под законосъобразно издирената и приложена от органа, относима правна уредба, изрично посочена в акта. Подробно изложените в административния акт фактически основания съответстват на посочените от органа правни основания за неговото издаване, като същият обективира мотиви и относно определения размер на финансовата корекция, а оттам и за окончателния размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ. Поради това оплакванията на касатора в противоположния смисъл са неоснователни.

Не намират основание и релевираните в касационната жалба доводи за материална незаконосъобразност на решението за налагане на финансова корекция, а оттам и за неправилно изведени изводи на първостепенния съд в тази насока. Според чл. 27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от ПСРС, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон, а съгласно ал. 9 на същата разпоредба, изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и ал. 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения договор. Такива именно правила са правилно приложените от административния орган в случая Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г. /Правилата, обн. ДВ бр. 69/30.08.2019 г./, в съответствие с които изпълнителният директор на ДФЗ е определил размера на дължимата за възстановяване финансова помощ по всяко едно от двете констатирани неизпълнения на договора, както и окончателния размер на наложената с атакувания акт финансова корекция. Следва да се посочи, че в т. 30 от приложението към раздел I "Общи положения" от Правилата, изрично е предвидено, че размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е 100% от предоставената помощ, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, както в разглеждания случай, са по-малко от 20% от приходите, заложени в бизнес плана за съответните години и това е продължило две или повече финансови години. Според т. 2 и в т. 3 от същото приложение на Правилата, относими за случаите, в които съответно - ползвателят не използва придобитите въз основа на финансирания проект активи по предназначение /т. 2/ и тези активи са продадени, дарени, с учредено право на ползване на трето лице или правото на ползване върху подпомаганите активи е отстъпено под каквато и да било форма /т. 3/, размерът на финансовата корекция е 100%, когато нарушението засяга повече от 50% от тези активи. Наред с това, според чл. 46, ал. 1 от Наредба № 29/11.08.2008 г., в случай че ползвателят на помощта /какъвто несъмнено е и "П. Х. ЕООД/ не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, разплащателната агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба в случаите по ал. 1 разплащателната агенция определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Съгласно чл. 16, ал. 1, изречение първо от Наредбата, кандидатите представят бизнес план за разнообразяване на дейността по образец за период не по-малък от 5 години, а съгласно ал. 2 на същата норма бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2.

С оглед посочената нормативна уредба, безспорно установените, вменените с клаузите на т. 4.12 и т. 4.18 от договор № 01/312/03016/18.11.2014 г., задължения на касатора да спазва одобрения бизнес план в продължение на 5 години от сключването на договора за предоставяне на финансовата помощ и доказаното по делото изпълнение на бизнес плана по отношение на застъпените в него приходни показатели, изчислено от експерта по назначената по делото СИЕ като средно аритметично за трите проверявани финансови години в размер на 7.53% според първия вариант на заключението, съответно 7.87% според втория вариант /при определен от административния орган размер от 8.12%/ и липсата на одобрените за финансиране по инвестицията пет броя коне, то в пълно съответствие с чл. 27, ал. 6 и ал. 9 ЗПЗП, във вр. чл. 3, ал. 1 от Правилата, както и с т. 30 /респективно - т. 2 и т. 3/ от приложението към раздел I на Правилата и по реда на чл. 73 ЗУСЕФСУ, на "П. Х. ЕООД е наложена финансова корекция в окончателен размер на 138 784.41лв.

Не намират основание пространните доводи на касатора относно характера на одобрения бизнес план и прогнозния характер на заложените в него финансови показатели. Противно на изложените в касационната жалба твърдения, непостигането на предвидените в бизнес плана приходни показатели налага отмяната на предоставената по договора финансова помощ. Съставът споделя последователно застъпеното в съдебната практика разбиране, че непостигането на заложените в бизнес плана финансови параметри представлява нарушение на договорно задължение, както и неизпълнение на одобрените индикатори, предопределящо наличието на хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, от което не намира основание да се отклони в разглеждания случай. Въпросът е подробно развит във формираната от Върховния административен съд практика, поради което е излишно подробни мотиви в тази насока да бъдат развивани и в настоящото решение /за справка - решения № 3655/05.04.2023 г. по адм. дело № 7192/2022 г., № 2966/21.03.2023 г. по адм. дело № 10521/2022 г., № 9637/31.10.2022 г. по адм. дело № 3921/2022 г., № 7071/13.07.2022 г. по адм. дело № 3199/2022 г., № 5872/21.05.2020 г. по адм. дело № 11174/2019 г., № 2709/19.02.2020 г. по адм. дело № 9703/2018 г. и др./. След като фактическите констатации на административния орган, послужили му като основание за издаване на атакувания акт за налагане на финансова корекция, не са оспорени от "П. Х. ЕООД и се установяват от доказателствата по делото, включително от неоспорената и приета съдебно-икономическа експертиза в частта й по т. 1-т. 4, то съответни на чл. 27, ал. 6 и ал. 9 ЗППЗ и чл. 46, ал. 1 от Наредба № 29/11.08.2022 г. са изводите на административния съд за наличие на материалноправните предпоставки за цялостно възстановяване на предоставената финансова помощ, а оттам и за законосъобразността на акта, с който на касатора е наложена финансова корекция в размер на 138 784.41лв. Още повече, като се отчете императивната разпоредба на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП, в съответствие с която ДФЗ в качеството му на разплащателната агенция е длъжен да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет.

Безспорно установеното по делото непостигане на заложените в одобрения бизнес план финансови параметри за финансовите 2016 г., 2017 г. и 2018 г. представлява неизпълнение на задължението на "П. Х. ЕООД по т. 4.12 и т. 4.18 от договор № 01/312/03016/18.11.2014 г. и чл. 16, ал. 1 и ал. 2 Наредба № 29/11.08.2008 г., неизменно влечащо след себе си задължението за фонда да пристъпи към събирането на недължимо получената от това дружество финансова помощ. Установената липса на одобрените за финансиране от ДФЗ пет коня, за които не се спори, че е изплатена инвестицията, дава основание на изпълнителния му директор да събере недължимо отпуснатото на ползвателя финансиране по аргумент от горецитираните две клаузи на договора. След като не е достигнал застъпеното в одобрения бизнес план равнище на прихода за проверяваните три финансови години и не доказва наличието на петте коня, за които му е отпуснато финансиране, касаторът не е изпълнил две от задълженията, даващи му правото да получи финансовата помощ, предвидена за процесната мярка 312 от ПРСР, поради което и законосъобразно получената от него помощ е отменена от изпълнителния директор чрез налагането на финансова корекция при условията на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. Като е постановил решението си в този смисъл административният съд е постановил правилен съдебен акт, което налага оставянето му в сила.

Горният извод не се разколебава от изтъкнатите от името на касатора, доводи в противоположен смисъл, включително при отчитане на цитираното в касационната жалба от процесуалния му представител, решение от 08.05.2019 г. на Съда на Европейския съюз /СЕС/ по дело С-580/17. Именно в това решение на СЕС /т. 83-т. 92/, постановено, /както правилно твърди и касаторът/ по сходен на настоящия казус, е уточнено изрично, че след като създаването на работни места в региона и наемането на екипаж за риболовния ветроход, /които не са критерии за отпускане на помощта съгласно относимия Регламент 1698/2005 и естонското законодателство/ са били споменати в заявлението за безвъзмездна помощ, то запитващата юрисдикция трябва евентуално да провери дали по силата на приложимите разпоредби от националното право ползвателят на помощта действително е поел задължение да осигури осъществяването на проекта в тези два аспекта, а именно - създаването на работни места в региона и наемането на екипаж за риболовния му ветроход. При всички положения не е изключена възможността неизпълнението по някой от аспектите, посочени в заявлението за безвъзмездна помощ - ако е важен от гледна точка на поставената цел - да съставлява съществена промяна на одобрения за съфинансиране инвестиционен проект по смисъла на чл. 72, 1 от Регламент № 1698/2005. В такъв случай запитващата юрисдикция ще трябва да прецени значимостта на това неизпълнение от гледна точка на определените в тази разпоредба условия и ако тази преценка покаже, че неизпълнението на обсъждания в главното производство критерий съставлява такава съществена промяна, ще трябва да се приеме, че това неизпълнение е нередност по смисъла на чл. 56, първа алинея от Регламент 1306/2013. Предвид така дадените от СЕС насоки и фактическата установеност по делото в т. ч. и че /съобразно раздел III от бизнес плана/ извършването на СМР, необходими за реконструкцията на хижа Предел е само част от одобрената с договор № 01/312/03016/18.11.2014 г. инвестиция, но не я изчерпва, в случая са изпълнени условията да се приеме за нередност констатираното неизпълнение на две от договорните задължения на касатора.

Следва да се посочи, че не намира фактическа и правна опора изтъкнатото в касационната жалба възражение, че след като приходните индикатори при одобряването на проекта са оценявани за срок от десет години, то съответно преценката за тяхното изпълнение следва да бъде направена за същия срок, а не както в случая - само за трите години 2016, 2017 и 2018. В одобрения бизнес план приходите са определени по отделно за всяка една от десетте години от неговото изпълнение и не е необходимо целият десет годишен период да е изтекъл, за да може да се осъществи проверка относно тяхното изпълнение от ползвателя на помощта, доколкото контролът по изпълнението на инвестицията е не само последващ - след изтичане на десетте години, но и текущ.

Доводът на касатора за липсата на нередност по смисъла на легалната дефиниция на това понятие, дадена в относимото европейско законодателство, не намира правна основа и се опровергава от доказателствата по делото, включително от безспорното между страните обстоятелство, че изплатената на касатора финансова помощ в размер на 138 784.41лв по договора му е предоставена по мярка, подкрепена от ЕЗФРСР. Трайно застъпено в практиката на СЕС е схващането, че нарушение на правото на ЕС или на националното право, приложимо към подпомаганите от фондовете операции, представлява "нередност" ако има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза чрез отчитането на неоправдан разход в него, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово отражение. Всъщност е достатъчно да не може да се изключи възможността, както в конкретния случай, то да има отражение върху бюджета на съответния фонд /за справка - решение от 01.10.2020 г. по дело С-743/18, т. 66 и т. 67; решение от 06.12.2017 г. по дело С-408/16, т. 60 и т. 61, и др/.

По изложените съображения настоящият състав приема, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода от спора, претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователна. Ответникът не претендира разноски, поради което съставът не присъжда такива с настоящото решение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2209/22.12.2022 г., постановено по адм. дело № 339/2022 г. по описа на Административен съд-Благоевград.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Р. п/ МАРИЯ РАДЕВА