О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4789

гр. София, 23.10. 2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева

ЧЛЕНОВЕ: 1. Велислав Павков

2. Десислава Попколева

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 2252 по описа за 2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Ю. Ю. против решение № 238/13.12.2024 г., постановено по гр. д.№ 404/2024 г. от състав на АС – Велико Търново.

Ответникът по касационната жалба не е представил писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен предявен иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, като неоснователен.

Съдът е приел, че квалифициращите признаци не формират самостоятелен престъпен състав, а имат отношение само към обема на наказателната отговорност. В конкретния случай е прието, че ищецът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 НК – квалифициран състав на отвличане, като е оправдан по друг квалифициран състав – отвличане по чл. 142, ал. 3, т. 4, пр. 2 НК – деянието да е извършено по опасен за здравето на отвлечения начин, което е видно от приложената присъда. С оглед на това, съдът е приел, че не е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата, тъй като действията на прокуратурата по повдигане и поддържане на обвинение в престъплението отвличане не са незаконни, предвид наличието на осъдителна присъда за деянието. Законът признава настъпването на правно значима вреда в случаите на оправдаване за...