Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на пети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. П. Членове: В. Ш. М. Т. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора Д. Ш. изслуша докладваното от съдията М. Т. по административно дело № 3601 / 2023 г.
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на С. С., подадена чрез адв. Д., срещу Решение № 103 от 13.02.2023 г. постановено по адм. д. № 990 от 2022г. по описа на Административен съд - гр. Хасково, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) № №Р-16002621004990-091-001 от 06.04.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 391/30.08.2022 г. на директора на Д. О. и данъчно - осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция по приходите (НАП).
Според касатора решението е неправилно, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Наведени са доводи за необходимост от пълно доказване от страна на органите по приходите на наличието на предвидените в хипотезата на чл. 19, ал. 2 ДОПК обстоятелства, като се твърди, че такова доказване не е осъществено нито в административното, нито в съдебното производство. Касационния жалбоподател намира за необосновани и недоказани изводите на съда за приложимост на нормата на чл. 19 ДОПК. Претендира се отмяна на съдебното решение, както и постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отменен РА. Прави се искане за присъждане на разноски съобразно представен списък.
Ответникът - Директора на Дирекция ОДОП - Пловдив при ЦУ на НАП в писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора възнаграждение.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на първоинстанционното решение.
Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се съобрази с твърденията на страните, събраните доказателства и при спазване разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество е основателна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на С. С. срещу Ревизионен акт (РА) № №Р-16002621004990-091-001 от 06.04.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 391/30.08.2022 г. на директора на Дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността му по чл. 19, ал. 3 във вр. с чл. 19, ал. 2 от ДОПК в качеството му на мажоритарен собственик на Медицински център Хипоталамус ООД за задължения на дружеството общо в размер на 58 954, 06 лв., от които 45 059, 33 лв. главница и лихви в размер на 13 894,73 лв., както следва:
- по ЗКПО - за дължим и невнесен корпоративен данък по подадена Годишна данъчна декларация за 2018 г., в размер на 9 218, 13 лв. и лихви в размер на 3 266, 79 лв.;
- по ЗДДФЛ - за дължим и невнесен данък върху доходите от трудови и приравнени на тях трудови правоотношения, за периода от 01.03.2019 г. до 31.05.2019 г. в общ размер на 7 592, 65 лв. и лихви в размер на 2 220, 17 лв., и за декларираните и невнесени задължения за данък върху доходите на физически лица по подадена декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за периода от 01.01.2019 г. до 31.03.2019 г. в размер на 20 857, 28 лв. и лихви в размер на 6 211, 33 лв.;
- по КСО - за декларираните и невнесени задължения за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2019 г. в общ размер на 5 799, 60 лв. и дължими лихви 1 726, 92 лв., и за декларираните и невнесени задължения за ДЗПО/УПФ за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2019 г. в общ размер на 1 002, 76 лв. и лихви в размер на 298, 58 лв.;
- по ЗЗО - за дължимите и невнесени суми за здравно осигуряване за периода от 01.04.2019 г. до 31.05.2019 г. в общ размер на 588, 91 лв. и лихви в размер на 170, 94 лв.
Административният съд е приел, че ревизионния акт е издаден от компетентни органи по приходите, след надлежно възложено ревизионно производство, без да са допуснати съществени процесуални нарушения и в съответствие с материалния закон.
Първоинстанционният съд е счел за осъществен фактическият състав на отговорността предвидена в хипотезата на чл. 19, ал. 3, във връзка с чл. 19, ал. 2, т. 1 ДОПК. За да достигне до този извод съдът е приел за безспорно установено, че Медицински център Хипоталамус ООД, гр. Пловдив се явява задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1, или т. 2 от ДОПК, с непогасени задължения. Съобразено е, че не е налице и спор по обстоятелството, че от името на дружеството са подадени декларации обр. 6, по чл. 155, ал. 1 от ЗДДФЛ и по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, както и че ревизираното лице не оспорва размера на задълженията по подадените декларации.
На следващо място по делото не е било спорно, че С. С. е мажоритарен съдружник по смисъла на 1, т. 30 от ДР на ДОПК, притежаващ 50 % от капитала на задълженото ООД, както и че същият, като член на общото събрание на дружеството, състоящо се от двама съдружници е гласувал за приемане на 22 броя решения за разпределяне на дивидент от неразпределена печалба за минали години на всеки от съдружниците. Първоинстанционният съд е приел за доказано от ревизиращите органи обстоятелството, че в резултат на разпределянето на дивиденти в общ размер на 417 145, 67 лв. имуществото на задълженото лице е намаляло. Счел е за установен и субективния елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 19 ДОПК, а именно недобросъвестно поведение на ревизираното лице. Прието е за доказано в ревизионното производство, че съдружниците са знаели, че дружеството е свръхзадлъжняло или неплатежоспособно, което се установява от оправено писмо от РЗОК Пловдив и от дадените от тях писмени обяснения в ревизионното производство. Изхождайки от това, че първото протоколно решение на общото събрание за разпределяне на дивидент е взето на 02.01.2019 г., съдът е споделил извода на ревизиращите органи, че съдружниците са взели управленското решение на база съставен счетоводен отчет към 31.12.2018 г. и не може да не са знаели за размера на присъденото вземане на РЗОК, размера на формираната счетоводна загуба за 2018 г. и размера на цялата налична неразпределена печалба. Поради това според съда правилно ревизиращите органи са счели, че това действие на мажоритарните съдружници е извършено недобросъвестно.
Съдът е приел за доказана и причинно-следствена връзка между поведението на ревизираното лице и невъзможността за събиране на публичните задължения, изразяваща се в това, че решенията за разпределение на дивидент са причина да не могат да бъдат събрани задължения за данъци. Този извод е обоснован с установено недобросъвестно поведение на съдружника, за който е прието от съда, че е бил наясно с влошеното финансово състояние на дружеството.
Счетено е и, че невъзможността за събиране на публичните задължения се явява непосредствено обусловена от разпределянето на неразпределената печалба за минали години като дивидент на съдружниците, без преди това да са заплатени задълженията на дружеството.
В заключение е направен извод, за правилно ангажиране отговорността на С. С. за задълженията на Медицински център Хипоталамус ООД .
Решението на Административен съд Хасково е валидно, допустимо, но неправилно.
Правилно е приел съдът, че обжалвания ревизионен акт е валиден акт, издаден от компетентни органи.
С разпоредбата на чл. 19 ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти, и съгласно която тези лица носят отговорност за собствените си действия или бездействия, довели до невъзможност за събиране на публични задължения на дружеството. Тъй като отговорността на задълженото лице по чл. 19, ал.2 от ДОПК е субсидиарна, т. е. дотолкова доколкото в резултат на тези действия се стига до невъзможност за събиране на задълженията на субекта по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК, то доказването на обстоятелствата във връзка с ангажиране отговорността на лицата е в тежест на административния орган.
Съгласно чл. 19, ал. 3 ДОПК отговорност по ал. 2 от същата норма носят и мажоритарни съдружници или акционери, когато действията са извършени по тяхно решение, с изключение на негласувалите и гласувалите против. Относимата за процесния случай разпоредба на чл. 19, ал. 2 вр. ал.3 ДОПК изисква за изпълнение на фактическия й състав да се установи по безспорен начин, че задълженото лице е мажоритарен съдружник или акционер на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2, недобросъвестно да е взел решение за извършване на плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчуждаване на имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от пазарните, вследствие на това имуществото на задълженото лице да е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни вноски. При доказване на тези елементи се носи отговорност по посочената разпоредба до размера на извършените плащания, съответно до размера на намалението на имуществото.
В настоящия случай безспорно установени са единствено следните елементи: С. С. е бил мажоритарен собственик на Медицински център Хипоталамус ООД през ревизирания период и е налице задължение на лице по чл. 14, т. 1 ДОПК - Медицински център Хипоталамус ООД.
Спорният и пред касационната инстанция въпрос се свежда до това извършените от ревизираното лице действия съставляват ли предвидените в чл. 19, ал. 2, т. 1, предложение първо вр. ал.3 от ДОПК и ако да - налице ли е причинно-следствена връзка между действията му и невъзможността публичните задължения да бъдат събрани от основния длъжник - дружеството. Тежестта на доказване на тези обстоятелства е върху органа по приходите.
На първо място настоящият касационен състав счита за недоказани твърденията на приходната администрация, възприети от административния съд относно наличие на субективен елемент недобросъвестно действие, като счита за недоказан и извода за наличие на причинно-следствена връзка между евентуалното недобросъвестно действие, намаляване на имуществото и непогасяване на задълженията на дружеството.
Не е спорно между страните, че в периода от 02.01.2019 г. и до 19.02.2019 г. е прието решение и от касата на дружеството са изплащани дивиденти на двамата съдружници. Видно е от доказателствата по делото, обаче, че разпределението на дивидент се е осъществило преди подаване на декларациите, от които са се породили задълженията на дружеството, тъй като всички декларации са подавани в периода от м. 03.2019 г. до м. 09. 2019 г. Съгласно чл. 19, ал. 10 от ДОПК, се смята, че е налице недобросъвестност по смисъла на ал. 2 и 3, когато действието е извършено след деклариране и/или установяване на задълженията до една година от декларирането и/или издаването на акта за установяване на задължението. В конкретния случай, подаването на декларациите е след приемане на решенията за разпределение на дивидент, поради което и разпоредбата чл. 19, ал. 10 от ДОПК е неприложима. Следователно, органите по приходите е следвало да докажат при условията на пълно и главно доказване наличието на субективния елемент на отговорността по чл.19, ал.2 ДОПК. Това в случая не е сторено, а доводите за това че ревизираното лице като мажоритарен собственик е знаело за свръхзадлъжнялост и неплатежоспособност на дружеството не са доказани и почиват на предположения. Още повече не е изследвано какво е било финансовото състояние на дружеството, за да се приеме че същото е било свръхзадлъжняло към датите на приемане на решенията за изплащане на дивидент, имало ли е дружеството задължения и в какъв размер, съответно имало ли е имущество което да обезпечи задълженията. По принцип решението за разпределяне като дивидент между съдружниците на неразпределената печалба не е непременно недобросъвестно. А относно извода на решаващият орган, а и на съда, че Стойчев, в качеството си на мажоритерен собственик бил запознат със задълженията на дружеството, но вместо да предприеме необходимите действия за тяхното своевременно погасяване, е взел решение за изплащане на парични средства под формата на дивиденти, няма изследване на състоянието на дружеството преди изплащане на средствата и след решението за изплащането на дивиденти. По този начин остава само предположение твърдението за недобросъвестно изплащане на дивидент, вследствие на което да е настъпило намаление в размера на имуществото му и точно това плащане да е довело до невъзможност за погасяване на изискуемите задължения за данъци и осигурителни вноски. За отговорността по чл. 19, ал. 2 от ЗДДС е необходимо невъзможността за събиране на вземането да е в пряка причинна връзка с неправомерното плащане. Законът изисква невъзможността за събиране на публичните задължения да е резултат именно и единствено от действията на лицето, но в случая не са налице доказателства, че именно решенията за изплащане на дивиденти са довели до несъбираемост на публичните задължения. Разпоредбата на чл. 19 ДОПК изисква уникалност на връзката между поведението на управителя и несъбирането на данъчните задължения на представляваното дружество, т. е. посоченото поведение на управителя следва да е единствената причина за обсъжданата несъбираемост на публичните вземания, което в случая не е доказано. Установеното в хода на ревизията обстоятелство, че съдружниците, включително и Стоев са притежавали нотариално заверени пълномощни от управителя на дружеството, не води непременно до извода приет от съда, че същите са участвали пряко в управлението на дружеството. По тези съображения настоящият касационен състав намира за недоказани изискуемите предпоставки за ангажиране на солидарната на отговорност на третото лице по реда на чл. 19, ал.2 вр. ал.3 от ДОПК.
Предвид изложеното, съдебното решение се явява постановено при неправилно прилагане на материалния закон и подлежи на отмяна, като вместо него следва да се постанови друго решение, с което се отмени ревизионния акт.
При този изход на спора и своевременно заявеното от касационния жалбоподател искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции и съобразно представените списък с разноски, договор за правна помощ и фактура, искането следва да бъде уважено и на С. С. следва да се присъдят разноски в размер на 11 981,63 лв. - от които 6 000 лв. - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първоинстанционният съд и 10 лв. - държавна такса, 5 500 лв. - адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред касационна инстанция и 471,63 лв. държавна такса за касационна инстанция. Направеното възражение от ответника за прекомерност на претендираното възнаграждение настоящият състав намира за неоснователно, с оглед на правната и фактическата сложност на делото и с оглед факта, че същото е малко над минимално предвидения размер в чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 103 от 13.02.2023 г. постановено по адм. д. № 990 от 2022 г. по описа на Административен съд - Хасково, като вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Ревизионен акт № №Р-16002621004990-091-001 от 06.04.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 391/30.08.2022 г. на директора на Д. О. и данъчно - осигурителна практика Пловдив при Централното управление на Националната агенция по приходите.
ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на С. С., [ЕГН], с адрес гр. Димитровград, [адрес] , сумата от 11 981,63 лв. (единадесет хиляди деветстотин осемдесет и един лева и шестдесет и три стотинки), представляваща разноски за двете съдебни инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ
секретар:
Членове:
/п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА
/п/ МАРИЯ ТОДОРОВА