Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на десети октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. А. Членове: МАДЛЕН П. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от председателя С. А. по административно дело № 3625/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция „М. Б. чрез процесуалния си представител гл. юриск. Г. П. срещу решение № 35/10.02.2023 г., постановено по адм. дело № 290/2022 г. по описа на Административен съд – гр. Сливен, с което по оспорване на „А. Г. ЕООД, гр. Сливен е отменено решение към митническа декларация /МД/ с MRN 21ВG001009007461R7/14.05.2021 г. с рег. № 32-185450/07.06.2022 г. на директора на Териториална дирекция „М. Б. , с което не е призната декларираната от него митническа стойност на внесена от САЩ стока – „употребяван пътнически автомобил –катастрофирал; марка: BMW, модел: 7, бр. места: 5, товароносимост: 2453, първ. peг.: 20160101, цвят: черен, раб. обем: 4400 куб. см., мощност: 450 HPSAE и шаси №: WBA7F2C5XGG420959“ и е определена нова такава чрез увеличение и са установени дължими държавни вземания, взети под отчет и дължими за доплащане - мито в размер на 2 972,76 лв. и ДДС в размер на 6 540,07 лв., ведно с лихви за забава върху посочените държавни вземания. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробно в касационната жалба е изложена фактическата обстановка по правния спор и е направен извод, че съдът неправилно е приел, че не са били налице предпоставките по чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447. В тази връзка излага съображения, че при проверката митническите органи са установили, че автомобил с идентичен номер на шаси като процесния е продаден на аукцион с продажна цена 21 050 USD /американски долари/, надвишаваща посочената в представената при декларирането фактура цена в размер на 2 800 USD. Касаторът твърди, че от съвкупната преценка на доказателствата се установява, че декларираната митническа стойност не е договорната и в тази връзка законосъобразно от страна на административния орган е определена нова такава. На следващо място поддържа възражение, че неправилно и необосновано от страна на първоинстанционния съд не са обсъдени представените в хода на съдебното производство доказателства, събрани по линия на международното сътрудничество от митническата администрация на САЩ. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна като неправилно на обжалваното решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба „А. Г. ЕООД, гр. Сливен, чрез процесуалния си представител адв. Р. В. оспорва касационната жалба, по съображения изложени в представени по делото становище и писмени бележки. Претендира присъждането на разноски съгласно представен списък.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно да се остави в сила.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е било решение към митническа декларация /МД/ с MRN 21ВG001009007461R7/14.05.2021 г. с рег. № 32-185450/07.06.2022 г. на директора на Териториална дирекция „М. Б. . За изясняване на относимите факти и обстоятелства в хода на съдебното производство са приобщени документи, в превод на български език и е назначена и приета като неоспорена от страните съдебно – счетоводна експертиза. Съгласно заключението платената цена от дружеството за процесния автомобил по разписка № 16371732/02.02.2021 г., приложена към процесната МД е в размер на 2 800 USD, като част от сумата в размер на 800 USD е платена авансово на 29.12.2020 г., а останалата част от сумата по доставката в размер на 2 000 USD е платена на 01.02.2021 г. с основание на плащането STOCK NUMBER 28372034, BUYER ID 471703, като получателят на превода е посредническа интернет платформа, чрез която е осъществена сделката и връзката между продавач и купувач. Експертът е констатирал наличието на съответствие между платената цена за доставката на автомобила и декларираната митническа стойност на същия.

За да отмени решението на митническия орган, посочено по – горе, първоинстанционният съд е приел, че същото е издадено от компетентен орган в необходимата писмена форма и са посочени правните и фактическите основания за издаването му, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимия материален закон. Прието е в обжалваното решение, че по силата на чл. 70, 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. основен метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност, т. е. въз основа на действително заплатената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. След анализ и на вторичните методи за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и процедурата по чл. 140, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, съдът е посочил, че митническите органи не са се справили с доказателствената тежест да докажат основателността на възникналите съмнения и да обосноват определения нов размер на митническата стойност на внесената стока. В тази връзка са изложени мотиви, че повторното прилагане на метода по чл. 70, 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., но при завишаване на стойността на процесния автомобил поради възприетото от органа становище, че действително платената или подлежаща на плащане цена в случая е установената в хода на проверката продажна цена на аукцион с дата 29.01.2021 г. на автомобил със същия номер на шаси в страната на износа в размер на 21 050 USD /34288,56 лева/, увеличена с транспортни разходи в размер на 647,36 лева, е допустимо единствено, когато се прилагат вторичните методи и резервният метод за остойностяване на стоката за митнически цели, посочени съответно в чл. 74, 2 и 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., което в случая не е сторено. В контекста на изложеното е обосновал извод за нарушение на законовите разпоредби относно реда и начина, по който следва да бъде определена митническата стойност.

По повод посоченото в митническото решение позоваване на информация за проведен аукцион, налична на интернет адрес https://autoauctions.io, съдът е изложил мотиви, че същата не е част от митническите информационни системи и данните не са събрани по надлежния ред, разписан в закона, за да могат да се ползват с доказателствена сила. В тази връзка е приел, че липсват сравнителни данни, които да обосноват извода на решаващия орган относно по-ниската цена, декларирана при първоначалното определяне на митническата стойност, респ. съдът е лишен от възможност да направи преценка и относно законосъобразността на тези изводи на митническия орган.

От съвкупната преценка на съпътстващите процесния внос документи, представени от страна на задълженото лице, съдът е приел, че продажната цена на автомобила е доказана, като непредставянето на договор между страните по сделката, а само на фактура е счел, че не може да доведе до формирания от митническия орган извод, че декларираната цена не е договорната стойност, действително платената или подлежащата на плащане такава. В тази връзка е изложил мотиви, че фактурата замества липсата на договор и не може да бъде основание за неприемане на посочената в нея стойност, поради което е необходима по - обстойна проверка от административния орган, за да обоснове възникналите съмнения досежно декларираната стойност. Предвид изложеното решаващият съд е счел, че изводът на митническата администрация за липса на данни, сведения, документи и информация, удостоверяващи цената по сделката не може да бъде споделен и митническите органи не са се справили с тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения, послужили като предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. Наличието на съответствие между платената цена за доставката на автомобила и декларираната митническа стойност на същия, според съда се потвърждава и от даденото в хода на съдебното производство заключение по съдебно - счетоводната експертиза.

С така изложените мотиви първоинстанционният съд е направил краен извод, че митническото решение е незаконосъобразно поради противоречието му с материалноправните разпоредби на закона и незаконосъобразно с оспорения акт са определени задължения за доплащане на мито и ДДС и същото е отменено. Обжалваното решение е неправилно постановено.

В първоинстанционното съдебно производство съдът не е обсъдил всички доказателства, събрани по делото. В тази връзка следва да се посочи, че с молба, депозирана на 02.02.2023 г. ответникът пред административния съд е представил доказателства, вкл. и износна декларация, изпратени от Съединените американски щати (САЩ), представени на CBР - Служба за митници и гранична защита, Департамент по вътрешна сигурност с официална информация до Агенция "Митници" и в отговор на българската митническа администрация - RFI 32 - 202084; 32 - 214563 и 32 - 214385 за превозни средства, изнесени от САЩ. От представената износна митническа декларация се установява, че в нея фигурира шаси WBA7F2C5XGG420959, както и номера на свидетелството за право на собственост на моторното превозно средство - 81173542903NJ(PA), които съвпадат с внесения автомобил и деклариран от "А. Г. ЕООД. И в митническата декларация, подадена от последния пред българските митнически власти и в износната декларация, представена от Департамента ма вътрешна сигурност на САЩ е посочен "Фрийлайнет" ЛТД, който е организирал транспорта на автомобила. Същият е издал фактура № 0...048427/27.04.2021 г. на "А. Г. ЕООД за организиране на транспорта, вкл. и за терминални разходи.

При наличие на тези данни и съвпадащи белези на автомобила по митническата декларация, представена от "А. Г. ЕООД и по износната митническа декларация, представена от Департамента по вътрешна сигурност на САЩ, първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като не е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. По този начин решаващият съд е допуснал нарушение и на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК, поради което постановеното от него решение, предмет на настоящето касационно обжалване е неправилно и подлежи на отмяна. На основание чл. 221, ал. 2, т.1 АПК делото следва да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да постанови решение по същество след обсъждане и преценка на всички доказателства, съдържащи се в делото, вкл. и тези, представени от Департамента по вътрешна сигурност на САЩ.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 226, ал. 3 АПК настоящият съдебен състав не се произнася по разноски.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 35/10.02.2023 г., постановено по адм. дело № 290/2022 г. по описа на Административен съд – гр. Сливен и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане на Административен съд - гр. Сливен, на друг съдебен състав при изпълнение указанията, дадени в настоящето решение.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. П. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА