Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Р. Членове: ТАНЯ К. Д. при секретар И. К. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 3639 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационен протест на прокурор при Софийска градска прокуратура със седалище в София, на бул. „Витоша“ № 2 и по касационна жалба на Държавен фонд „Земеделие“ със седалище и адрес на управление в София, на бул. „Ц. Б. III” № 136 срещу Решение № 311 от 19.01.2023 г., постановено по адм. дело № 645 по описа на Административен съд – София-град за 2022 г.

Първоинстанционното решение се протестира с доводи за постановяването му при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Искането на прокурора е решението на административния съд да бъде отменено, а исковите претенциии за обезщетяване на имуществени вреди, предявени от „Максит“ ЕООД против ДФЗ да бъдат отхвърлени изцяло, включително претенцията за разноски.

Касационният жалбоподател ДФЗ релевира същите касационни основание за отмяна, като протестиращата страна. Иска отмяната на атакуваното решение и постановяване на друго, с което предявените от „Максит“ ЕООД против ДФЗ искове бъдат отхвърлени изцяло. Претендира присъждане на сторените в първоинстанционното и касационното производство разноски. Представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и доказателства за извършените разноски в настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение.

Касационният протест и касационната жалба се оспорват от „Максит“ ЕООД с [ЕИК] и със седалище и адрес на управление в София, ул. „Николай В. Гогол“ № 23 в представени по делото в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК писмени отговори, в които се поддържа становище за тяхната неоснователност. Иска се обжалваното съдебно решение да остане в сила. Претендират се разноските за касационното производство, за което се представя списък по чл. 80 ГПК и доказателства за извършването им.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за основателност на касационния протест и на касационната жалба.

Касационният протест и касационната жалба са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срок.

Разгледани по същество, касационният протест и касационната жалба са основателни по следните съображения:

Обжалваният съдебен акт е постановен в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

„Максит“ ЕООД е сезирало Административен съд – София-град с обективно съединени иска, предявени срещу ДФЗ, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди (под формата на реално претърпени загуби и пропуснати ползи) в общ размер на 7 873 038.93 лв., претърпени в резултат на отменена по съдебен ред Заповед № 03-РД/2614/27.06.2018 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ, за отказ от финансиране по подадено от „Максит“ ЕООД Заявление за подпомагане ИД № 08/04/1/0/00153 на стойност 1 912 260.00 лв. по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г. С твърдения, че отговаря на всички изисквания на Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба/та), дружеството се аргументирало, че липсата на финансиране от ДФЗ, заложено в бизнес плана, се отразила пряко върху реалната възможност да бъде осъществен успешно проекта му за оборудване на ферма за отглеждане на патици, доколкото същото не успяло да закупи необходимото оборудване за изпълнение на заложените в бизнес плана срокове за доставка и количества за реализиране на патици на пазара, а неизпълнението на сключените от него с „Ависпал“ ООД, „Ник фуд БГ“ ЕООД и „Б. М. ООД договори довело до заплащане на неустойки.

С обжалваното решение административният съд е осъдил ДФЗ да заплати на „Максит“ ЕООД обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на отменената, като незаконосъобразна, Заповед № 03-РД/2614 от 27.06.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, както следва:

1. Реално претърпени загуби в размер на 500 385.60 лв., представляващи заплатена неустойка по Договор за доставка на еднодневни стокови патета от 02.02.2018 г., сключен между „Максит“ ЕООД и „Ависпал“ ООД, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на завеждане на исковата молба – 25.01.2022 г. до окончателното й плащане.

2. Реално претърпени загуби в размер на 3 256 348.25 лв., представляващи заплатена неустойка и лихва за забава по Договор за доставка на отгледани патици от 07.03.2018 г., сключен между „Максит“ ЕООД и „Ник фуд БГ“ ЕООД, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 25.01.2022 г. до окончателното плащане на сумата на обезщетението.

3. Реално претърпени загуби в размер на 1 942 621.50 лв., представляващи заплатена неустойка и лихва за забава по Договор за доставка на отгледани патици от 11.04.2018 г., сключен между „Максит“ ЕООД и „Б. М. ООД, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба – 25.01.2022 г. до окончателното плащане на сумата на обезщетението.

4. Пропуснати ползи в размер на 2 173 683.58 лв., представляващи стойността на нереализирания бизнес план по Заявление за подпомагане ИД № 08/04/1/0/00153 от 16.11.2016 г. по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г. за периода от 01.01.2019 г. до 30.11.2021 г., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 25.01.2022 г. до окончателното плащане на сумата на обезщетението.

Наред с това съдът осъдил ответника да заплати в полза на ищеца съдебно-деловодни разноски в общ размер на 143 770.58 лв., от които 25.00 лв. за държавна такса, 1 000.00 лв. за възнаграждение на вещо лице и 142 745.58 лв. за адвокатско възнаграждение.

Административният съд е приел, от фактическа страна, че „Максит“ ЕООД е вписано в Търговския регистър през 2016 г. Като код на икономическа дейност (КИД2008) е деклариран „0147 – отглеждане на домашни птици“. На 16.11.2016 г. дружеството подало Заявление за подпомагане ИД № 08/04/1/0/00153 по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г. Предмет на инвестицията по заявлението е „Закупуване на ново технологично оборудване за отглеждане на патици порода Мюлар или Пекинска за действащ животновъден обект № 9367-0153 в с. Царевец, община Добрич, област Добрич, регистриран на името на кандидата“. Общата стойност на проекта е 1 912 260.00 лв. Заявлението за подпомагане включва разходи за закупуване на технологично оборудване – хранилни и поилни линии, теглилки, съоръжения за охлаждане и вентилация, табло за управление и контрол и подови скари в 7 халета. Предвидени са и разходи за строително-монтажни работи (СМР) за ремонт на помещенията в размер на 70 000.00 лв. Общата стойност на финансирането от страна на държавата е следвало да бъде в размер на 50 % от стойността на проекта или 956 130.00 лв.

С. З. № 03-РД/2614/27.06.2018 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ, е отказано финансиране по подаденото от „Максит“ ЕООД Заявление за подпомагане ИД № 08/04/1/0/00153 на стойност 1 912 260.00 лв. по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г. Заповедта е оспорена пред Административен съд – София-град, като с Решение № 5862/10.10.2019 г. по адм. дело № 13652/2018 г. на този съд е отменена, а административната преписка е изпратена за произнасяне на ДФЗ, съобразно дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Недоволен от решението на администратвиния съд, изпълнителният директор на ДФЗ го обжалвал пред Върховния административен съд. Със свое Решение № 11159/20.08.2020 г. по адм. дело № 14486/2019 г. касционната инстанция оставила в сила Решение № 5862/10.10.2019 г. по адм. дело № 13652/2018 г. на Административен съд – София-град. Първоинстанционният съд е установил, че след тези съдебни решение, произнасяне на административния орган не е последвало.

При така установената фактическа обстановка, Административен съд – София-град е приел, от правна страна, че подадената от „Максит“ ЕООД искова молба е процесуално допустима, а по същество е основателна. Счел, че по делото са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки от сложния фактически състав за реализиране на отговорността на държавата, в лицето на ДФЗ, за вреди по ЗОДОВ. Посочил, че, в резултат на отменената по съдебен ред незаконосъобразна заповед на изпълнителния директор на ДФЗ, за ищеца са настъпили имуществени вреди под формата на претърпени загуби, изразяващи се в заплащане на неустойки и лихви за забава по три договора за доставки (Договор за доставка на еднодневни стокови патета от 02.02.2018 г., сключен между „Максит“ ЕООД и „Ависпал“ ООД; Договор за доставка на отгледани патици от 07.03.2018 г., сключен между „Максит“ ЕООД и „Ник фуд БГ“ ЕООД; Договор за доставка на отгледани патици от 11.04.2018 г., сключен между „Максит“ ЕООД и „Б. М. ООД) и под формата на пропуснати ползи за увеличаване на имуществото му – невъзможност за реализиране на търговска печалба за определен период от време. Приел е, че ищецът е изпаднал в невъзможност да извършва основната си дейност за угояване на патици за клане, както и да изпълнява бизнес плана и своите задължения към контрагентите, с които работи. Отчел наличието на арбитражни клаузи в договорите на ищеца с „Ависпал“ ООД, „Н. Ф. БГ“ ЕООД и „Б. М. ООД, за които посочил, че съответстват на чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Закона за международния търговски арбитраж (ЗМТА). Съобразил приложените, като доказателства по делото, арбитражни решения № 1/01.09.2020 г. и № 1/12.11.2020 г. на Арбитражен съд ad hoc, за които приел, че са породили парични задължения в тежест на „Максит“ ЕООД. Счел, че представените доказателства за прихващания на взаимни задължения между ищеца и неговите контрагенти не променят характера на присъдените с арбитражните решение в тежест на дружеството договорни неустойки и съответстващите им лихви за забава. Допълнил, че патримониумът на ищеца е увреден със сумите по разплатените споразумителни протоколи за прихващане за взаимни задължения. Отхвърлил възражението на ответника по иска, че ищецът си е причинил сам претърпените имуществени вреди. Моти

вирал се, че сключвайки споразумителните протоколи, с които да прихване насрещни задължения с кредиторите си, ищецът е извършил юридически законосъобразно и житейски оправдано действие за облекчаване на финансовото си състояние. Посочил, че административният орган не се е произнесъл по преписката повече от 2 години след връщането й от съда на основание чл. 173, ал. 2 АПК. Квалифицирал поведението на ответника по иска като противоречащо на принципите на правната сигурност и на оправданите правни очаквания. Формирал решаващия извод, че отговорността на ДФЗ следва да бъде ангажирана и той следва да бъде осъден да обезщети претърпените от ищеца имуществени вреди, представляващи реално претърпени загуби от извършената от компетентния орган незаконосъобразна административна дейност.

На следащо място съдът разгледал предявения от дружеството иск за пропуснати ползи в размер на 2 173 683.58 лв., представляващи стойността на нереализирания бизнес план по Заявление за подпомагане ИД № 08/04/1/0/00153 от 16.11.2016 г. за периода 01.01.2019 г. до 30.11.2021 г. Приел е, че, заради незаконосъобразния административен акт, ищецът се е оказал в невъзможност да закупи технологично оборудване за фермата си в с. Царевец. От своя страна, незакупуването на оборудване за отглеждане на патици, според съда, станало причина да не бъдат изпълнени задълженията по договорите с „Ависпал“ ООД, „Ник фуд БГ“ ЕООД и „Б. М. ООД и да не бъдат реализирани печалби от продажби на патиците. Счел, че ищецът е разчитал да получи субсидията по проекта, за да изпълни договорните си ангажименти към други търговци, но като не е я получил, тези ангажименти не са били изпълнени и като краен резултат договорите са били прекратени, а ищецът е понесъл отговорност за неустойки. Приел е, че у дружеството – ищец е формирано оправдано очакване, че ще бъде субсидиран от ДФЗ, тъй като същият е отговарял на всички предвидени в Наредбата изисквания за това. Кредитирал заключенията от извършената по делото основна и допълнителна съдебно-икономическа експертиза, че бизнес планът на „Максит“ ЕООД е оптимистичен и реализируем в пазарни условия.

С тези мотиви административният съд уважил предявените от дружеството искови претенции. Уважил също акцесорните такива за присъждане на законната лихва за забава. Присъдил разноски в полза на ищеца.

Решението е неправилно. Основателни са сочените в касационния протест и касационната жалба нарушения на материалния закон.

Фактическата обстановка по делото е подробно описана и обективно изяснена, но въз основа на нея са формирани необосновани и несъответстващи на материалния закон правни изводи.

В случая, макар да е налице незаконосъобразен акт и неполучено финансиране, липсва причинна връзка между отменения акт и претендираните вреди. Видно от данните по делото, след отмяната на заповедта, с която на „Максит“ ЕООД е отказано финансиране от изпълнителния директор на ДФЗ по подадено от дружеството Заявление за подпомагане по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 г. – 2020 г., административното производство по заявлението за подпомагане е останало висящо пред административния орган, доколкото административната преписка е върната на компетентния орган за ново произнасяне. Отмяната на административния акт и връщането на преписката за ново разглеждане на административния орган не означават признаване или възникване на спорното материално право, във връзка с което се търси обезщетение, като заместваща това право престация. За да възникне правото на такава заместваща престация, каквото е обезщетението за имуществени вреди, тя следва да има какво да замести, т. е. трябва да е налице нарушеното материално право, претендирано в основното административно производство. Причинна връзка принципно не може да възникне, когато със съдебното решение преписката се връща на административния орган за разрешаване на спора.

Когато преписката се връща на административния орган, за да бъде решен въпросът относно претендираните в административното производство права, тези права не възникват от съдебното решение. Тези права или блага не се считат и за признати, независимо от мотивите на отменителния съдебен акт, защото мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на пресъдено нещо, нито имат задължителния характер, присъщ на един влязъл в сила административен акт. Дали съответните права или блага ще възникнат или ще бъдат признати, зависи от влизането в сила на административния акт, който ще бъде издаден след връщане на административната преписка. Обстоятелството, че в конкретния случай такъв акт не е издаден, не легитимира активно материалноправно заявителя на финансовата помощ да получи обезщетение, заместващо претендираното в административното производство право или благо, и то преди това право да е установено или възникнало. Последното означава, че без възникването и признаването на материалното право, което е спорно в административното производство пред ДФЗ, не може да бъде присъдено обезщетение за него. Когато, като основание на иска, се сочи отменен акт и преписката е върната на административния орган, съдът в исково производство по ЗОДОВ не може да замести волеизявлението на органа и по този начин да презумира наличието на материално право, като заместител на което се претендира обезщетението.

Изложеното обосновава извод, че при липсата на окончателен отказ за подпомагане, който да е признат за незаконосъобразен и да е отменен от съда с окончателен влязъл в сила съдебен акт, претенцията за вреди от този администртивен акт е недоказана и неоснователна.

По тези съображения касационният протест на прокурор при Софийска градска прокуратура и касационната жалба на ДФЗ са основателни. Обжалваното решение, като неправилно, следва да бъде отменено, а вместо това предявените от „Максит“ ЕООД против ДФЗ искове за обезщетяване на имуществени вреди следва да бъдат отхвърлени.

Предвид пререшаването на спора по същество, своевременно заявената претенция за присъждане на разноски за първоинстанционното производство, наличието на доказателства за извършването им и на основание чл. 10, ал. 2 и ал. 4 ЗОДОВ, ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати в полза на касационния жалбоподател ДФЗ разноски за първата инстанция в общ размер от 40 778.94 лв., от които 1 000.00 възнаграждение за вещо лице и 39 778.94 лв. адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие.

При този изход на спора в касационното производство, на ответника по касация не се дължат разноски, а на касационния жалбоподател ДФЗ, на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, се дължат такива в размер на 171 294.70 лв. за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 311/19.01.2023 г., постановено по адм. дело № 645/2022 г. по описа на Административен съд – София-град, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ обективно съединените искове, предявени от „Максит“ ЕООД срещу Държавен фонд „Земеделие“ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 7 873 038.93 лева, претърпени в резултат на отменена по съдебен ред Заповед № 03-РД/2614/27.06.2018 г., издадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

ОСЪЖДА „Максит“ ЕООД с [ЕИК] и със седалище и адрес на управление в София, на ул. „Николай В. Гогол“ № 23 да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ съдебни разноски в размер на 40 778.94 (четиридесет хиляди лева седемстотин седемдесет и осем лева и деветдесет и четири стотинки) лева за производството по адм. дело № 645/2022 г. по описа на Административен съд – София-град и на 171 294.70 (сто седемдесет и една хиляди двеста деветдесет и четири лева и седемдесет стотинки) лева за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИВАН РАДЕНКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Т. К. п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА