Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на тридесети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Р. Б. Членове: ЛЮБОМИРА МОТ. С. при секретар С. Т. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от председателя Р. Б. по административно дело № 3726 / 2023 г.
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба на Д. Кхатри, гражданин на Непал, подадена чрез процесуалния представител адвокат С. И., срещу решение № 769 от 09.02.2023 г., постановено по адм. дело № 9930/2022 г. по описа на Административен съд – София град. С него е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 5364з-2547/4.10.2022 г. на директора на Дирекция „Миграция“ - МВР, с която на основание чл.24и, ал.1 от Закона за чужденците в Р. Б. /ЗЧРБ/ му е отнето правото на продължително пребиваване в Р. Б. Твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба и иска отмяна на решението на първата инстанция и постановяване на друго, с което да се отмени оспореният административен акт. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът – директор на дирекция „Миграция“ – МВР, чрез процесуалния представител главен юрисконсулт В. Т., оспорва така подадената касационна жалба. Счита се, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и сл. от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред първата инстанция е била заповед рег. № 5364з-2547/04.10.2022 г. на директора на дирекция „Миграция“-МВР за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ „отнемане правото на продължително пребиваване на чужденец в Р. Б. , с правно основание чл. 40, ал.1, т. 1 от ЗЧРБ, като със заповедта е определен и 30-дневен срок за доброволно напускане на страната.
Първоинстанционният съд, с определение от 04.112022 г. е приел допустимост на жалбата срещу посочената заповед, разпределил е доказателствената тежест, като са дадени указания. Събрани са допълнително доказателства освен тези към административната преписка. Съдът е направил фактически установявания относно статута на лицето във връзка с полученото с решение peг. № 893800/10.05.2022 г. разрешение за продължително пребиваване и работа тип „Единно разрешение за пребиваване и работа“, на основание чл. 24и ЗЧРБ и със срок до 10.05.2025 г.; трудовата му заетост в „Б. Б. ЕООД и място на работа в гр. Ловеч; последващите нарушения на изискванията на чл. 24и от ЗЧРБ, подробно описани в писмо с peг. № М- 18144/20.9.2022 г. на заместник - председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ /ДАНС/. Установено е, че при съвместна проверка от Териториална дирекция „ДАНС“ – Ловеч и Териториално поделение на Главна инспекция по труда – Ловеч през месец юли 2022 г. е констатирано, че „Б. Б. ЕООД е обявила несъстоятелност, а производствените помещения на фирмата в гр. Ловеч са запечатани от ЧСИ. Чужденецът не е бил намерен на обявения адрес в гр. Ловеч, а е установен в гр. Ямбол, като полагащ труд за „Е. Ф. АД, по силата на сключен договор между „Е. Ф. АД и „Б. Б. ЕООД за изпращане на работници, с цел обучение и обмяна на опит. Въз основа на справка от Националната агенция за приходите /НАП/ пък е прието за безспорно, че сключеният с Д. Кхатри на 3.5.2022 г. трудов договор с работодател с Б. Б. ЕООД е бил прекратен. Като са анализирани включително относимите разпоредби на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ и изискванията на ЗЧРБ е направен е правният извод за наличие на предпоставки за отнемане правото на статута на лицето на посоченото основание чл. 40, ал.1, т. 3 във вр с чл. 24и, ал. 1 от ЗЧРБ.
Решението е правилно. Не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, които да бъдат определени като съществени по смисъла на чл.209, т. 3, пр.2 от АПК. Съдебният акт е обоснован подробно и е приложен правилно материалният закон. В подадената касационна жалба не са наведени доводи, които да налагат отмяна на постановеното решение. Касаторът е със статут на продължително пребиваващ чужденец в Р. Б. придобит на основание чл. 24и, ал. 1 от ЗЧРБ, въз основа на получено Разрешение за продължително пребиваване и работа тип "Единно разрешение за пребиваване и работа". Оспорената заповед за налагане на ПАМ е издадена на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ, според която разпоредба отнемане на правото на пребиваване на чужденец в Р. Б. се налага, когато са отпаднали основанията по чл. 24, 24а, 24б, 24в, 24е, 24з, 24и, 24к, 24м, 24н, 24о, 24п, чл. 25, ал. 1, т. 6, 7, 8, 13, 16 и 17, чл. 25в, 25г, 33а, 33г, 33к, 33л, 33п и 33т, както и когато инвестицията, за която чужденецът е получил разрешение за постоянно пребиваване, е прекратена или прехвърлена на друго лице в срока по чл. 25, ал. 11 или ако е намалена под изискуемия в закона минимален размер, или престане да отговаря на изискванията по чл. 25, ал. 12, независимо от основанията за прекратяване, прехвърляне или намаляване.
По делото е установено по категоричен начин, че непалският гражданин не полага труд за дружеството, в което е бил назначен /„Б. Б. ЕООД/ и за което му е издадено разрешението за пребиваване по чл. 24и, ал. 1 от ЗЧРБ, тъй като производствените помещения са били запечатани още през лятото на 2022 г. Същевременно чуждият гражданин е полагал труд за друго дружество - „Е. Ф. АД, при това в гр. Ямбол, в нарушение на чл. 7, ал. 2 от ЗТМТМ, според който работниците - граждани на трета държава, с разрешен достъп до пазара на труда могат да работят по трудово правоотношение или като командировани или изпратени в рамките на предоставяне на услуги на територията на Р. Б. - само за местния работодател или местното лице, приело на работа командировани или изпратени работници или служители, и за посочените в разрешението, издадено от компетентните органи, място, длъжност и срок на работа. Последващите действия на „Б. Б. ЕООД по прекратяване на трудовите правоотношения с 41 работници, измежду които и Д. Кхатри, обективирани в справка на НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл. 65, ал. 5 от Кодекса на труда, потвърждават факта, че чужденците не полагат труд за местния работодател, независимо дали последният е обявен в несъстоятелност или производството по несъстоятелност е прекратено. Законосъобразно и по аргумент на чл. 142, ал. 2 от АПК съдът е съобразил прекратяването на трудовия договор с непалския гражданин, макар настъпило след налагането на процесната ПАМ, като установен впоследствие факт от значение за предмета на спора. Представените пред настоящата касационна инстанция писмо от директора на дирекция „Трудова мобилност“ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, ведно с приложения към него доклад за извършена проверка от ДИТ – Ямбол, както и удостоверение от ЧСИ за образуваните срещу „Б. Б. ЕООД, изпълнителни дела свидетелстват по категоричен начин, че е нарушено изискването на чл. 24и, ал. 1 от ЗЧРБ поради това, че чуждият гражданин вече не престира труд за дружеството, в което е било нает.
На последно място следва да бъде посочено, че процедурата по прилагане на ПАМ по ЗЧРБ с оглед характера и предназначението ѝ започва, развива се и приключва по почин на органа, който при формиране на завършващото я волеизявление, дължи преценка на плоскостта на дефинираното в чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ конкретно проявление на принципа на съразмерност. Спецификата на регулираните от ЗЧРБ обществени отношения и индивидуалната оценка на обстоятелствата по случая предопределя незабавното произнасяне на органа в защита на важен държавен и обществен интерес по смисъла на чл. 34, ал. 4 от АПК.
Решението като правилно следва да бъде оставено в сила като изцяло следва да бъдат споделени подробните мотиви на първата инстанция съгласно чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.
При този изход на делото на касационния жалбоподател разноски не се дължат. Такива, като своевременно поискани, следва да се присъдят на ответника в размер на 200 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 769 от 09.02.2023 г., постановено по адм. дело № 9930/2022 г. по описа на Административен съд – София град.
ОСЪЖДА Д. Кхатри, гражданин на Непал, роден на [дата]., ЛНЧ 1005401605, да заплати на Министерството на вътрешните работи, дирекция „Миграция“, юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 /двеста/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ РУМЯНА БОРИСОВА
секретар:
Членове:
/п/ Л. М. п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ