Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в закрито заседание в състав: Председател: М. З. Членове: БЛАГОВЕСТА Л. Я. при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията П. Я. по административно дело № 3729 / 2023 г. Производството е по чл. 248 ГПК вр. 2 ДР ДОПК.

На 26.07.2023 г. е постъпила молба от директора на дирекция „ОДОП“ Бургас чрез юрк. Т. за изменение на Решение №7003/27.06.2023 г. в частта за разноските като бъде постановено, че възнаграждение за касационната инстанция не се дължи поради липса на основанията за оказване на безплатна правна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. Според касатора приложеното към списъка на разноските разпореждане за преизчисляване на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Е. Г. не обуславя извод, че тя е материално затруднено лице, в подкрепа на което са приложени доказателства за осигурителния й доход от „ЕЛ – ТОШ“ ЕООД за периода 2019 г. – 2022 г., нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, според който на 22.01.2019 г. тя е получила сумата 9800 лв., справка за трудови договори и осигурителен доход на ответницата за периода м. 07.2022 г. – м. 06.2023 г.

В становище от 05.09.2023 г. адв. Н. оспорва основателността на искането с аргумент за недопустимост да се представят и обсъждат доказателства в производството по чл. 248 ГПК, но същевременно сочи, че се касае за изходящи от касатора справки, които не оборват тезата й, че Ганчева е материално затруднено лице.

За да се произнесе по искането, Върховния административен съд, състав на Първо отделение, съобрази следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК, приложим по препращането на 2 ДР ДОПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Искането да е предявено преди да е изтекъл срокът по чл.248, ал.1 ГПК (постъпило е на 26.07.2023 г. при постановяване на решението на на 27.06.2023 г.) и е допустимо: Разгледано по същество, е неоснователно:

Нормата на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. допуска адвокат да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на посочените в т. 1 – т. 3 категории лица. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗЗД, в случаите на предоставена безплатно адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 ЗЗД, когато насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна. Достатъчно за уважаването на изявление за оказване на безплатна правна помощ е нейното осъществяване без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2 ЗЗД; заявление, че предоставената правна защита е договорена като безвъзмездна; липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски. В разглеждания случай изброените предпоставки са налице. Оказаната от адв. Н. по силата на сключения на 07.06.2023 г. договор правна помощ е безвъзмездна, което е указано и в съдържанието му – доверителят е материално затруднен, тъй като получава пенсия в минимален размер и има право на издръжка, в подкрепа на което е приложено разпореждане на орган при ТП на НОИ Бургас. Изходът на спора обуславя отговорност за разноски в тежест на касатора. По делото липсват данни, опровергаващи позицията на Ганчева, че оказаната й от адв. Н. правна помощ пред касационната инстанция е безвъзмездна. Приложените към молбата по чл. 248 ГПК доказателства не обосновават обратен извод: справката за осигурителен доход на ответницата от „ЕЛ – ТОШ“ ЕООД за периода 2019 г. – 2022 г. не сочи на Ганчева да е начислявано трудово възнаграждение; позицията на приходната администрация, че през 2018 г. тя е получила дивидент от заличеното понастоящем „Бигпак“ ЕООД е относима към съществото на правния спор, разрешен с влязъл в сила съдебен акт и полемизирането й понастоящем е безпредметно. Получаването на сумата 9800 лв. от продажба на недвижим имот през 2019 г. ответницата не означава, че 4 години по-късно тя е разполагала с почти същата по размер сума, която да заплати за процесуалното си представителство пред касационната инстанция.

Изложеното мотивира съда да приеме искането по чл. 248 ГПК вр. 2 ДР ДОПК за неоснователно.

По тези съображения Върховният административен съд, състав на Първо отделение ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на директора на дирекция „ОДОП“ Бургас за изменение на Решение №7003/27.06.2023 г. в частта за разноските. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател:

/п/ МИЛЕНА ЗЛАТКОВА

секретар:

Членове:

/п/ Б. Л. п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА