Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Р. Членове: А. А. . при секретар М. Т. и с участието на прокурора Х. А. изслуша докладваното от председателя Т. Р. по административно дело № 3683/2023 г. Производството е по чл. 208 и следващите АПК.

Образувано е по касационни жалби на Столичния общински съвет и на Сдружение с нестопанска цел " Национална асоциация на строителните предприемачи" гр. София чрез техните пълномощници срещу решение №745/08.02.2023 г. по адм. д. №6415/2022 г. на Административен съд София-град. Столичният общински съвет обжалва първоинстанционното решение в отменителната му част. Счита, че същото е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Сдружение с нестопанска цел " Национална асоциация на строителните предприемачи" обжалва решението в отхвърлителната му част и моли същото като материално и процесуално незаконосъобразно да бъде отменено.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими.

За да се произнесе по съществото на касационните жалби, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Сдружение с нестопанска цел " Национална асоциация на строителните предприемачи" Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община относно следните разпоредби: чл. 7а, ал. 1, т. 1 относно израза „съгласуват визи за проучване и проектиране“ и т. 3 относно израза „при изработването или изменението на ПУП и при издаването на визи за проучване и проектиране“; чл. 21, ал. 3 относно израза „визи за проектиране“ и „визата за проектиране“ в т. 1 и т. 2; чл. 23, ал. 1 и ал. 2; чл. 7б, ал. 1 относно израза „изработване и изменение на ПУП, инвестиционен проект по част „Паркоустройство и благоустройство“ и цялата ал. 4; чл. 22, ал. 1 относно израза „експертно становище“.

С обжалваното решение съдът е отменил разпоредбата на чл. 7а, ал. 1, т. 1 относно израза „съгласуват визи за проучване и проектиране“ и т. 3 относно израза „при изработването или изменението на ПУП и при издаването на визи за проучване и проектиране“; чл. 21, ал. 3 относно израза „визи за проектиране“ и „визата за проектиране“ в т. 1 и т. 2; чл. 23, ал. 1 и ал. 2 само по отношение на израза „и становище по чл. 22, ал. 1 ” в ал. 1 и по отношение на израза „и становище” в ал. 2; чл. 7б, ал. 4; чл. 22, ал. 1 по отношение на израза „експертно становище” от Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община и е отхвърлил жалбата в останалата й част.

По жалбата на Столичния общински съвет в отменителната част на решението:

Пълномощникът на касатора Сдружение с нестопанска цел " Национална асоциация на строителните предприемачи" прави възражение, че касационната жалба на Столичния общински съвет е недопустима, тъй като отменените със съдебното решение разпоредби са отменени или изменени с Наредбата за изменение и допълнение на Наредбата за изгрждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община. К. С. с нестопанска цел " Национална асоциация на строителните предприемачи" счита собствената си касационна жалба за процесуално допустима, като се позовава на Решение на Съда на Евпорейския съюз от 24.11.2022 г. по дело № С-289/2021 г. С оглед цитираното решение настоящата инстанция намира, че и двете касационни жалби са процесуално допустими, тъй като с цитираното решение се отрича практиката за прекратяване на производството по делото ако оспорените разпоредби на подзакононов нормативен акт са изменени или отменени. В този смисъл е вече и практиката на Върховния административен съд по адм. д. №9952/2022 г. на петчленен състав, според което доколкото обаче понастоящем е налице постановено Решение от 24.11.2022 г. на Съда на Европейския съюз по дело № С-289/2021 г., същото следва да бъде съобразено от настоящия състав. В цитираното решение е постановено, че принципът на ефективност, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска процесуално правило на държава членка, съгласно което когато национална правна разпоредба, оспорена с жалба за отмяна по съдебен ред, тъй като противоречи на правото на Съюза, бъде отменена с последваща норма и поради това престане да поражда последици занапред се приема, че е отпаднал предметът на оспорване и следователно липсва основание за произнасяне, без преди това страните да са имали възможност да изтъкнат евентуалния си интерес от продължаване на производството и без такъв интерес да е бил взет предвид. От горното следва еднозначният извод, че по отношение на жалбоподателите е налице правен интерес от разглеждане по същество от касационната инстанция и на двете касационни жалби, без оглед на настъпилото изменение в текста на атакуваните норми.

Настоящата инстанция намира, че обжалваното решение в отменителната му част е правилно като съответно на материалния закон при следните съображения:

По делото не се спори, че Наредбата за изграждане, поддържане и опазване на зелената система на Столична община, приета през 2007 г, както и нейното изменение и допълнение от 2017 година са постановени от компетентен орган и спазване на разпоредбите на чл. 26 от ЗНА. Спорът между страните е за материалната законосъобразност на отменените разпоредби. В този смисъл решаващият съд адекватно е отбелязъл, че материалната незаконосъобразност е несъобразяване в материално отношение на нормативния административен акт единствено с норми от по-висок ранг, които имат материален характер. Настоящата инстанция намира, че съдът правилно е посочил, че относимите разпоредби от по-висок ранг са тези на ЗУТ и ЗУЗСО. С обжалваното решение съдът е отменил разпоредбата на 7а, ал. 1, т. 1 относно израза „съгласуват визи за проучване и проектиране“ и т. 3 относно израза „при изработването или изменението на ПУП и при издаването на визи за проучване и проектиране“. Правилно съдът се е позовал на разпоредбите на ЗУТ, според които компетентен да издаде визата е главният архитект на общината или друго лице от общинската администрация, на когото този орган е предоставил функците си по реда на пар. 1, ал. 4 от ДР на ЗУТ. В ЗУТ няма изискване визата да бъде съгласувана с други длъжностни лица от общинската администрация, в това число и с органите, които създават, поддържат и опазват зелената система на София. Законосъобразен е изводът на съда, че включването на визите в текста на чл.7а, ал. 1, т. 1от цитираната Наредба по същество е въвждане на нови, допълнителни изисквания, условия и предпоставки, които не се установяват в по-високия по степен нормативен акт и този оспорен текст противоречи на чл. 140, ал. 2 и ал. 7 ЗУТ. С решението е отменена т. 3 на цитираната разпоредба в частта й относно израза „при изработването или изменението на ПУП и при издаването на визи за проучване и проектиране“. В разглеждания аспект съдът е изтъкнал, че разпоредбата за чл. 19, ал. 4 от ЗУЗСО гласи, че проектите на ПУП задължително се придружават от справка за картотекираната растителност и геодезическо заснемане, заверени от общинските органи по озеленяване. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗУТ гласи, че проектите за ПУП с изключение на проектите за парцеларни планове за обектите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии задължително се придружават от справка за картотекираната растителност и геодезическо заснемане, заверени от общинските органи по озеленяване. Законосъобразно решаващият съд е приел, че нито в ЗУТ, нито в ЗУЗСО е използван термин „становище”, респ. „експертно становище”. Дефиниция на „експертно становище” е дадена в 2 от Наредбата. Съгласно тази дефиниция експертното становище за състоянието на растителността се изготвя от специалист - от ландшафтен архитект или лесоинженер, като е посочено в три точки какво трябва да съдържа то. Очевидно е, че функцията на експертното становище е на „справка за картотекираната растителност”. По този начин обаче в подзаконов нормативен акт се въвежда термин, който е различен от термина, използван в закона, като разликата не е само смислова. Очевидно общинските органи имат правомощието да заверяват "справка за картотикарантата растителност", но не и експертно становище" при изработването или изменението на ПУП и при издаване на визи за проучване и проектиране. Разпоредбата на чл. 7б, ал. 4 е оспорена изцяло и е отменена. При проверката за противоречие с материалния закон настоящата инстанция счита, че отменената разпоредата противоречи на ЗУТ и ЗУЗСО, тъй като е придадена задължителност на решенията, становищата, предписанията и изискванията на Постоянната комисия по опазване на околната среда, земеделие и гори на СОС. Законосъобразен е изводът на решаващия съд, че разпоредбата нарушава и основен принцип на АПК, а именно принципът за истинност, съгласно който административните актове се основават на действителните факти от значение за случая. Решенията, становищата, предписанията и изискванията на Постоянната комисия по опазване на околната среда, земеделие и гори на СОС не могат да имат предварително определена доказателствена сила. Недопустимо е те да предопределят съдържанието на административен акт, който се издава от друг административен орган. По този начин се ограничава компетентността на този орган. Наредбата е отменена и по отношение на чл. 21, ал. 3 относно израза „визи за проектиране“ и „визата за проектиране“ в т. 1 и т. 2. Според съда не съществува законово изискване визата за проектиране на временните и преместваеми обекти да бъде съгласувана с други длъжностни лица от общинската администрация, в това число и с органите, които създават, поддържат и опазват зелената система. Настоящата инстанция споделя доводите на решаващя съд, че с този оспорен текст по същество се въвеждат нови, допълнителни изисквания, условия и предпоставки, които не се установяват в по-високия по степен нормативен акт. Разпоредбата на чл. 21 от Наредвата в частта относно израза „визи за проектиране“ и „визата за проектиране“ в т. 1 и т. 2 противоречи на чл. 140, ал. 2 и ал. 7 ЗУТ. В тази насока съдът законосъобразно се е позовал на разпоредбата на чл. 53, ал. 1 АПК, като заключението му, че съгласието на друг орган трябва да е предвидено в специален закон е законосъобразно. Правилно е приложен от съда материалният закон и по отношение отмяната на чл. 22, ал. 1 от Наредбата по отношение на израза "експертно становище". Така всъщност се въвежда задължение за представяне на експертно становище към искането на физически и юридически лица при искане за допускане изменение на ПУП за имоти със съществуваща дървесна растителност, каквото изискване не се съдържа нито ЗУТ, нито ЗУЗСО. Правилно съдът се позовава на разпоредбата на чл. 19, ал 4 ЗУЗСО, според която проектите на ПУП задължително се придружават от справка за картотекираната разтителност и геодезично заснемане, заверени от общинските органи по озеленяване. Според разпоредбата на чл. 63, ал. 4 ЗУТ проектите за подробни устройствени планове, с изключение на проектите за парцеларни планове за обектите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии, задължително се придружават от справка за картотекираната растителност и геодезическо заснемане, заверени от общинските органи по озеленяване. И в двете разпоредби не е установено изискване за експертно становище, поради което включването му в текста на чл. 22, ал. 1 от Наредбата противоречи на норми от по-висок ранг. Изложените аргументи са относими и към отмяната на израза "становище по чл. 22, ал. 1" и "становище" в разпоредбите на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата. На тази плоскост настоящата инстанция споделя аргументите на първостепенния съд, че по отношение изразите "становище" и "експертно становище" в Наредбата е нарушена разпоредбата на чл. 37 от Указ 883 по прилагане на ЗНА, тъй като при еднокво смислово значение се въвеждат различни изрази, които се различават от изразите, използвани в материалните закони-ЗУТ и ЗУЗСО.

По касационната жалба на Сдружение с нестопанска цел " Национална асоциация на строителните предприемачи" срещу решението в отхвърлителната му част.Твърди че решението в тази му част е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон

С решението е отхвърлена жалбата на сдружението относно разпоредбата на чл. 7б, ал. 1 от Наредбата, според която в случаите, при които с предлагано проучване, проектиране, заснемане, експертна оценка, изработване и изменение на ПУП, инвестиционен проект по част „Паркоустройство и благоустройство" и други, се предвижда засягане и/или премахване на 12 и повече броя дървесна растителност, както и в случаите на засягане на благоустроени паркови пространства и зелени площи, обществено значими за зелената система на града, независимо от характера на собствеността на имота, върху който са разположени, общинските органи по озеленяване внасят доклад до Постоянната комисия по опазване на околната среда, земеделие и гори на СОС. Според съда внасянето на доклад до Постояната комисия по опазване на околната среда, земеделие и гори не е установяване на правомощие, което да се в противоречие с материалноправна норма. Настоящата инстанция споделя доводите на съда, че е въпрос на свободно усмотрение при упражняване на оперативна самостоятелност на СОС дали в определени хипотези при засягане или премахване на дървесна растителност ще се внася доклад до определена постоянна комисия. В случая действително се касае за вътрешнорганизационне акт, който цели да се повиши информираността на СОС по въпросите, свързани със зелената система на град София, включително при изработване и изменение на ПУП. С решението е отхвърлена жалбата и срещу разпоредбите на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 с изключение на отменените изрази "становище по чл. 22, ал. 1" и "становище". Въведените изисквания са в защита на зелената система на Столична община и не противоречат на материалноправни норми от по-висок ранг. В разпоредбата на чл. 23, ал. 1 се въвежда изискване, че за издаване на виза за проектиране на строежи по чл. 134, ал. 6 ЗУТ и всички случаи на свободно застрояване с плътност над 25 % се изисква заверено заснемане на съществуващата дървесна растителност, което е с цел да се извърши преценка за степента на засягане на съществуващата дървесна растителност. С разпоредбата на ал. 2 се предвижда, че заснемане може да се изисква и извън случаите по ал. 1, тоест предвижда се преценка за засягане на съществуващата расстителност и за други други случаи, което е въпрос на управленско решение на СОС.

Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационните жалби основания за отмяна и решението като материално и процесуално законосъобразно следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора пред касационната инстанция при неоснователност и на двете касационни жалби разноски на страните не се дължат.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №745/08.02.2023 г. по адм. д. №6415/2022 г. на Административен съд София-град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ РАДКОВА

секретар:

Членове:

/п/ А. А. п/ МАРТИН АВРАМОВ