Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. С. Членове: МАРИЕТА МИЛ. М. при секретар И. И. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от председателя Г. С. по административно дело № 3689 / 2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на кмета на О. Д. чрез адв. М., срещу решение №39 от 10.02.2023 г., постановено по адм. дело №184/2022 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е отменена негова заповед №К–275 от 25.05.2022 г. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отхвърляне на оспорването на заповедта, ведно със законните последици.

Ответникът Ф. В., чрез адв. Г., в писмено становище, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло.

Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение е отменена като незаконосъобразна заповед №К–275 от 25.05.2022 г. на кмета на О. Д. с която на основание чл.225а, ал. 1 във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т. 2 от ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж „5 кв. метра от „Масивна пристройка на един етаж към жилищна сграда“, попадащи в улична регулация, собственост на О. Д. Прието е, че от събраните по делото доказателства, вкл. заключението на СТЕ, се установява по безспорен начин, че се касае за строеж по смисъла на §5, т. 38 от ДР на ЗУТ, с точно описаните параметри и местонахождение, установени в административното производство и потвърдени изцяло от СТЕ, който е изграден през 1962-1965г. и попада в режим на търпимост по §16, ал.1 от ДР на ЗУТ, тъй като първия план за населеното място е одобрен през 1983г. и в него е отразена основната сграда и пристройката. П. С. разрешение от 17.05.1963г. е възприето, че касае само основната сграда, поради което по отношение на пристройката е налице визираното в заповедта основание по т.2, ал.2, чл.225 ЗУТ, но не е налице второто основание по т.1, ал.2, чл.225 ЗУТ. След обсъждане на заключението на вещото лице във връзка с останалите доказателства по делото и приложената административна преписка, административният съд е приел, че премахването на 5кв. м. от пристройката е фактически невъзможно, тъй като тя е неделимо свързана с основната сграда и в нея са разположени входно антре, вестибюл и санитарен възел.

Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл. второ от АПК.

Решаващите мотиви на административният съд за незаконосъобразност на процесната заповед кореспондират изцяло на изяснената по делото фактическа обстановка, сочеща на изграждане на пристройката едновременно с основната сграда и конструктивната /фунционалната връзка на пристройката с изградената по силата на Строително разрешение от 17.05.1963г. сграда, която не е предмет на процесната заповед. Установено е от приетата без оспорване по делото СТЕ, че разпоредените за премахване 5кв. м. засягат част от санитарния възел на сградата, част от вестибюла и част от входното антре, които се намират в обема на основното застрояване и премахването би довело до компрометиране на сградата до степен на нейното разрушаване, тъй като посочените части съставляват основни елементи – носещи зидове и основна покривна конструкция.

Предвид тези установявания и в допълнение на мотивите на обжалваното решение следва да се маркира и друга незаконосъобразност на процесната заповед – неясен и невъзможен предмет на разпореденото премахване. В производството по чл.225а ЗУТ се обследва незаконният строеж в неговата цялост и при установяване на някое от основанията, визирани в ал.2 на чл.225 ЗУТ се разпорежда премахването му. В случая е разпоредено премахване на 5кв. м., което води до фактическа невъзможност за изпълнение на заповедта, дори и да не беше установена търпимост на пристройката по реда на §16, ал.1 от ДР на ЗУТ. В тази връзка е допуснато нарушение и на принципа за съразмерност по чл.6, ал.2 и ал.5 от АПК, което е от категорията на съществените и води до отмяна на заповедта само на това основание.

Заповедта е мотивирана и с основанието по т.1, ал.2, чл.225 ЗУТ, тъй като въпросните 5кв. м. попадат по действащия план от 1983г. в улична регулация, собственост на О. Д. Данни обаче за прилагане на уличната регулация с проведени отчуждителни процедури, не се съдържат по административната преписка, а СТЕ категорично сочи, че регулацията въобще не е приложена.

Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна.

С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от ответника Ф. В., касаторът дължи реално направените разноски в касационното производство в размер на 1200лв – адв. в.ие, договорено и надлежно внесено по приложения Договор за правна защита и съдействие от 26.03.2022г.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №39 от 10.02.2023 г., постановено по адм. дело №184/2022 г. по описа на Административен съд - Смолян.

ОСЪЖДА О. Д. да заплати на Ф. В. с [ЕГН] сумата 1200лв /хиляда и двеста лева/, разноски.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ М. М. п/ БРАНИМИРА МИТУШЕВА