Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на шести юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. Г. Членове: ЮЛИЯ Т. К. при секретар А. К. и с участието на прокурора К. Н. изслуша докладваното от съдията Я. К. по административно дело № 3710 / 2023 г. Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на „Тозар – М 2017“ЕООД със седалище в гр. Монтана, чрез адв. П., срещу Решение №120 от 07.03.2023 г., постановено по адм. дело №15/2023 г. по описа на Административен съд – Монтана. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отменят Решение №2153-11-46 от 12.12.2022г. на Директор на ТП на НОИ – Монтана, с което е отхвърлена жалбата на дружеството и са потвърдени Задължителни предписания №ЗД-1-11-01234518 от 10.11.0222г. на контролен орган в същото ТП на НОИ. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – Директор ТП на НОИ – Монтана, чрез ст. юриск. Любенова, намира така подадената касационна жалба за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.
Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество и за основателна.
За да отхвърли жалбата на ЕООД-то, първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно, чрез даденото предписание, е разпоредено на работодателя – осигурител да заличи данните по реда на чл.5 ал.4,т.1 КСО, касателно И. З., по декларация обр.1 за периода 15 – 30 септември 2022г. и за удостоверение – Приложение №9 по болничен лист №Е20212359519 за периода 21.09.2022г. – 30.09.2022г., тъй като не е било установено реалното полагане на трудова дейност от лицето, поради което не е възникнало и осигурително правоотношение.
Настоящият касационен състав намира изводите на административния съдия – за необосновани.
От установената фактическа обстановка е видно, че И. З. е сключила трудов договор с „Тозар – М 2017“ЕООД за неопределено време на длъжност „технически сътрудник“ при уговорено основно месечно възнаграждение от 710 лева, като служителят е постъпил на работа на 15.09.2022г..
Във връзка с извършена проверка на осигурителя „Тозар – М 2017“ЕООД по разходите на ДОО, и с оглед установено в Протокол № КП-5-11-01234310 от 10.11.2022г., е преценено, че не са изпълнени условията на чл.10, ал.1 от КСО и §1, ал.1, т.З и т.12 от ДР на КСО, поради което е формиран извод, че данните по чл.5, ал.4 от КСО подлежат на заличаване, тъй като са подадени неправилно за Захариева, която въпреки формално сключения трудов договор, не е имала качеството на „осигурено лице“.
Прието е, че за интересуващия ни период тя не е изпълнявала съответната дейност, поради което и липса основание за осигуряването и по КСО.
С оглед на това на дружеството-осигурител са издадени задължителни предписания за заличаване на неоснователно подадените данни по чл.5, ал.4 от КСО.
От съдържанието на констативния протокол е видно, че проверката на място в осигурителя е приключила за един ден, като тогава и последващо Захариева не е търсена, нито е участвала под каквато и да е форма в развилото се производство по издаване на тези предписания(касаещо правната връзка осигурителен орган – осигурител).
Доколкото на преден план в случая е преценката за наличие или липса на „осигурително правоотношение“, то следва да се отбележи в по-общ план, че понятието „осигурително правоотношение” е доктринално, с висока степен на правна абстракция, а поради спецификата си е трудно да се изгради единно понятие за осигурително правоотношение с постоянен персонален субстрат (страни на правоотношението) и с единно и неизменимо предметно съдържание. Поради това и в социалната действителност осигурителното правоотношение съществува чрез своите видове, следствие от богатото и сложно съдържание на основните конституционни права на обществено осигуряване.
С оглед на последното и като изходи от субектния състав на осигурителното правоотношение са налице: осигурително правоотношение между осигурителния орган и осигурителя и осигурително правоотношение между осигурителния орган и осигуреното/самоосигуреното лице.
Посочените по-горе задължителните предписания са издадени в резултат на констатациите на контролния орган при извършената проверка, в която осигуреното лице по правило не участва като страна в производството по тяхното издаване.
Доколкото обаче изводите от установеното по линия на правната връзка осигурителен орган – осигурител в крайна сметка ще рефлектират върху корелативната правна връзка осигурителен орган – осигурено лице и доколкото последното не е страна в производството по издаване на настоящите предписания, то необходимо е било за изясняване фактите и обстоятелствата от значение за случая съгласно общото правило на чл.35 АПК, да се изискат и сведения от И. З. по реда на чл.44 АПК, тъй като чрез тях биха се изяснили съществени обстоятелства от значение за производството, които не могат да бъдат установени по друг начин. Това е така, тъй като и както правилно отбелязва и административния съдия – централният момент е свързан с установяване дали именно Захариева реално е изпълнявала трудовите си функции при този осигурител за периода от само четири работни дни, през които е била на работа, респ. какви конкретни материални следи от тази си дейност е оставала.
Работодателят, който е страна в производството може, но само от своя страна, да обосновава факти, респ. и да сочи доказателства.
Видно е от констативния протокол, а и от събраните други, основно писмени доказателства, че осигурителният орган е анализирал както предходна практика на осигурителя да наема работна ръка за същата или сходни трудови функции, така и предходната заетост на самото лице(посочен е осигурителят „Амюзнет интерактив“ЕООД, гр.София). При това положение неизискването на сведения от самото осигурено лице, което в деня на проверката очевидно не е било на работа, оставя съществена непълнота относно релевантните факти, необходими за формиране изводите на органа в пълнота.
Като не е предприел действия за събиране на допустими доказателства по посочения ред на процесуалния закон, административният контролен орган от ТП на НОИ – Монтана, а и при задължителното административно обжалване – Ръководителят на ТП на НОИ – Монтана, са допуснали нарушение на административнопроизводствените правила, което се приема за съществено. Няма как и след като спорът се концентрира върху обстоятелствата около реалното полагане на труд от служителя И. З.(така приема в мотивите на съдебното си решение и административният съдия), същата да бъде изолирана от процеса, касаещ установяването на тези факти, което в крайна сметка ще се отрази, при това съществено и върху правната връзка осигурителен орган – осигурено лице.
От своя страна административният съдия, след като не е констатирал това, е постановил съдебно решение, с което е отхвърлил жалбата на осигурителя, при наличие на касационно основание по чл.209, т.3 АПК, което обосновава и отмяната му. Вместо него следва да се постанови друго, с което се отмени решението на ответника по касация, с което са потвърдени задължителните предписания от 10.11.2022г. до „Тозар – М 2017“ЕООД, като незаконосъобразни.
По разноските.
С оглед изхода от спора, разноски се дължат на касационният жалбоподател за двете инстанции, които се констатираха да са в размер на общо 1 500 лева(общо 1 250 лева разноски за адвокат за двете съдебни инстанции и 250 лева платени държавни такси).
По изложените съображения Върховният административен съд, Шесто отделение
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение №120 от 07.03.2023 г., постановено по адм. дело №15/2023 г. по описа на Административен съд – Монтана, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТМЕНЯ Решение №2153-11-46 от 12.12.2022г. на Директор на ТП на НОИ – Монтана, ведно с потвърдените с него Задължителни предписания №ЗД-1-11-01234518 от 10.11.0222г. на контролен орган в същото ТП на НОИ, дадени на „Тозар – М 2017“ЕООД със седалище в гр.Монтана, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт с адрес гр.София, бул.”Ал. Стамболийски” №62-64 да заплати на „Тозар – М 2017“ЕООД със седалище в гр.Монтана направените в двете инстанции разноски по делото в размер на общо 1 500 (хиляда и петстотин) лева.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
Председател:
/п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
секретар:
Членове:
/п/ Ю. Т. п/ ЯВОР КОЛЕВ