Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на пети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. П. Членове: В. Ш. М. Г. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора Д. Ш. изслуша докладваното от съдията М. Г. по административно дело № 3758 / 2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Д. О. и данъчно осигурителна практика /ОДОП/ Пловдив при Централното управление /ЦУ/ на Националната агенция по приходите /НАП/, срещу Решение № 374 от 24.02.2023 г., постановено по адм. дело № 2738/2019 г. по описа на Административен съд/АС/ Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р 16001618002789 - 091-001 от 25.09.2018 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден частично с Решение № 450 от 30.07.2019 г. на Директора на Д. О. и данъчно осигурителна практика Пловдив.

Според касатора решението е постановено при съществено нарушение на процесуалния и материалния закон и необоснованост. По същество на спора Директорът на ОДОП - Пловдив счита, че неправилно административният съд е приел за недоказано наличието на всички предпоставки по чл. 19, ал.1 от ДОПК, както и че не е доказано от субективна страна действията на управителя да представляват укриване на факти и обстоятелства. Решаващият орган намира, че е налице причинно - следствена връзка между укриването на данни от страна на ревизираното лице/РЛ/ и неудовлетворените вземания на държавата. Иска се от касационната инстанция да отмени съдебното решение в цялост, както да постанови друго по същество на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на Г. Т. срещу оспорения РА в частта му, която е потвърдена с решението на решаващия орган. Претендира се присъждане на разноски за юриск. възнаграждение за двете съдебни инстанции и за държавна такса. Направено е възражение на основание чл.78, ал.5 от ГПК и чл.161, ал.2 от ДОПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, в случай, че същото е определено над минималния размер по Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Постъпила е писмена молба от 24.04.2023 г. от процесуалния представител юриск. Григорова, с която поддържа предявената касационна жалба по съображенията, изложени в нея. Моли за присъждане на юриск. възнаграждение в размер на 27 364,75 лв. за всяка съдебна инстанция и държавна такса в размер на 1700 лв. В съдебно заседание касаторът не се представлява.

Ответникът Г. Т., чрез адв. Д. К., оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Моли касационната инстанция да отхвърли жалбата като неоснователна. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано. Не споделя изводите на АС - Пловдив за неоснователност на направеното възражение за изтекла погасителна давност съгласно чл.171, ал.1 и ал.2 от ДОПК. Счита, че следва касационната инстанция да се произнесе по своевременно направеното възражение за изтекла абсолютна погасителна давност, доколкото АС - Пловдив не е споделил същото. Претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. Постъпила е писмена молба от 05.06.2023 г. от адв. К., с която поддържа отговора по касационната жалба и моли ВАС да отхвърли същата като неоснователна. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6 000 лв. по представен списък на същите. В съдебно заседание ответникът по касация Г. Т. не се явява и не се представлява.

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор дава заключение за процесуална допустимост и основателност на подадената касационна жалба.

Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като съобрази доводите на страните, събраните доказателства и при спазване разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Предмет на съдебна проверка пред административния съд е бил РА № Р 160011618002789-091-001 от 25.09.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден частично с Решение № 450 от 30.07.2019 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП. С РА е ангажирана отговорността на Г. Т. по чл. 19, ал.1 от ДОПК, в качеството му на управител на ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИСЕООД, [ЕИК], за задължения на дружеството за данъчни периоди м.12. 2010 г., от м. 01.07.2011 г. до м.30.09.2011 г., м.12.2011 г., от 01.07.2012 г. до 31.10.2012 г., от 01.12.2012 г. до 31.01.2013 г., от 01.07.2013 г. до 31.10.2013 г. и от 01.12.2013 г. до 31.01.2014 г., общо в размер на 322 280,63 лв. и лихви в размер на 194 973,53 лв. както и за корпоративен данък за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г., общо в размер на 186 100,51 лв. и лихви в размер на 110 666,26 лв. Задълженията на дружеството за ДДС и корпоративен данък, за които е ангажирана отговорността на ревизираното лице, са установени с влязъл в сила РА № Р- 16001616003201-091-001 от 23.12.2016 г., неразделна част от който е Ревизионен доклад/РД/ № Р-160001616003201- 092-001/03.11.2016 г. за извършена ревизия на ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИСЕООД по ЗКПО корпоративен данък за периода 01.01.2010 г.- 31.12.2015 г. и по ЗДДС за данъчни периоди от 01.12.2010 г. до 31.12.2015 г., присъединени към настоящата ревизия.

При обжалването на РА по административен ред решаващият орган е потвърдил РА, издаден на Г. Т., в обжалваната част за установяване на отговорност по реда на чл.19, ал.1 от ДОПК за задълженията на ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИСЕООД, [ЕИК], за данъчни периоди м. м.12.2011 г., от 01.07.2012 г. до 31.10.2012 г., от 01.12.2012 г. до 31.01.2013 г., от 01.07.2013 г. до 31.10.2013 г. и от 01.12.2013 г. до 31.01.2014 г., общо в размер на 232 813,44 лв. и лихви в размер на 130 270,48 лв. както и за корпоративен данък за 2011 г., 2012 г. и 2013 г., в общ размер 146 772,51 лв. и лихви в размер на 80 635,19 лв.

Директорът на ОДОП - Пловдив е отменил РА, издаден на Г. Т., в обжалваната част, за установяване на отговорност по реда на чл.19, ал.1 от ДОПК за задълженията на ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИСЕООД, [ЕИК], за данъчни периоди м.12. 2010 г., м. 07.2011 г., м.08.2011 и м.09.2011 г., в общ размер на 89 467,19 лв. и лихви в размер на 64 703,05 лв. както и за корпоративен данък за 2010 г. в размер на 39 328,00 лв. и лихви в размер на 30 031,07 лв.

Предмет на съдебен контрол пред АС - Пловдив е РА в потвърдената му част.

По делото не е било спорно, че Г. Т. е бил управител на търговското дружество за ревизирания период. В това си качество лицето е субект на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК. Прието е, че е налице и следващата предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, а именно наличието на установени с влязъл в сила ревизионен акт задължения за ДДС на ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИСЕООД - лице по чл. 14, т. 1 ДОПК.

Между страните е било спорно дали са налице условията по чл. 19, ал. 1 от ДОПК за ангажиране на отговорността на Тунев в качеството му на управител на ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИСЕООД.

Според мотивите на съдебното решение ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите. Констатирано е, че не са налице основания да се приеме, че РА страда от пороци, които засягат неговата валидност. Не са установени и нарушения на административно производствените правила, които да са от категорията на съществените и да са самостоятелно основание за отмяна РА.

Съдът е приел, че данъчните органи неправилно са определили управителя Г. Т. като субект на субсидираната отговорност и е счел за неоснователни възраженията за приложимост на основанията на чл. 19, ал.1 от ДОПК.

Въз основа на доказателствата административният съд е приел, че не е доказано извършването на третата предпоставка действие, изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства от Тунев, които по закон е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител. Според АС - Пловдив подаването на справки - декларации по ЗДДС и ГДД с неверни данни за осъществени доставки, за които е установено, че не са декларирани получени приходи и не е начислен дължим ДДС, не представлява укриване на факти и обстоятелства от страна на управителя по смисъла на чл.19, ал.1 от ДОПК.

Прието е също, че причинно - следствената връзка между неправомерните действия на ревизираното лице и причинената щета на фиска не е доказана.

Така мотивиран административният съд е приел, че не са налице всички изискуеми предпоставки за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал.1 от ДОПК на третото лице - управителя Г. Т. и поради това е отменил оспорения РА.

По направеното възражение, направено в допълнителна жалба, за погасяване на всички задължения по давност, установени с процесния ревизионен акт, АС - Пловдив е посочил в решението си, че същото е неоснователно, като е цитирал разпоредбите на чл.155, ал.4 и ал.6 от ДОПК.

Решението е допустимо и валидно, но неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон.

Касационната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че оспореният РА е издаден от компетентни органи по приходите в регламентираната от чл. 120 от ДОПК форма, както и че в ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, които да са самостоятелно основание за отмяна на РА.

Ревизионното производство на ЕООД-то/първата ревизия/ е проведено по реда на чл.122 от ДОПК - поради наличието на данни за укрити приходи от предоставени услуги, свързани с поддръжка и управление на апартаментите в два комплекса за сезонно ползване в к. к. С. В. и в к. к. Пампорово, резервации и отдаване под наем и други дейности, осигуряващи ползването на апартаментите и оборудването им, за които дължимият ДДС и корпоративен данък не са били начислени и внесени от дружеството. ЕООД-то е отчитало разходи за поддръжка на всички общи части от двата комплекса, но е отчитало приходи от платени такси за управление и поддръжка само на отделни апартаменти. В хода на ревизионното производство на дружеството, от събраните доказателства, за данъчните периоди от м.01.2020 г. до м.01.2014 г., през които управител е бил Г. Т., е било установено, че дейността на същото е била организирана по начин, който не е позволявал да се установят действителните приходи и разходи от стопанска дейност, както и движението на парични средства по каса и банка. Тунев, в качеството му на управител и представляващ дружеството, не е положил грижата на добър търговец и стопанин относно посочените по-горе сделки, изследвани при ревизията на ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИСЕООД. Това безстопанствено и недобросъвестно поведение на Тунев е довело до вменяване на задължения на дружеството по ЗДДС и по ЗКПО, които не са били внесени.

В чл.19 от ДОПК са регламентирани предпоставките за осъществяване на отговорността за увреждащата фиска дейност, с която разпоредба е създаден особен случай на лична имуществена отговорност на лица, управляващи задължени за данъци/ осигурителни вноски субекти задължени лица по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК. В нормата са предвидени хипотези на възникване на отговорността, като в случая спорът се свежда до това налице ли са елементите на фактическия състав на хипотезите на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. При тълкуването на разпоредбата на чл.19, ал.1 от ДОПК нейният фактически състав включва кумулативно следните елементи: 1. лицето да има качеството на орган на управление или на управител на задължено лице по чл.14, т.1 и 2 от ДОПК към момента, към който са установени публичните задължения; 2. да е налице поведение на това лице, изразяващи се в действие или бездействие, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по закон следва да бъдат обявени пред органа по приходите или публичния изпълнител; 3. Причинно - следствена връзка между поведението и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и 4. невъзможност за събиране на публични вземания данъци и задължителни осигурителни вноски.

Не е спорно наличието на следните елементи: 1. че Тунев е субект на отговорност поради това, че е бил управител на задълженото дружество за процесните данъчни периоди; 2. че е налице задължение на лице по чл. 14, т. 1 ДОПК - дружество ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИС ЕООД има публични задължения, установени с влязъл в сила ревизионен акт, цитиран по - горе. Спорът се свежда до останалите елементи на отговорността на трето лице за задълженията на юридическо лице и те са: наличие на укрити факти и обстоятелства, които по закон Г. Т. е бил длъжен да обяви пред органите по приходите или пред публичния изпълнител; наличие на непогасени задължения за данъци и/или осигурителни вноски за задълженото юридическо лице, които не могат да бъдат събрани и причинно следствена връзка между поведението на субекта на отговорността и невъзможността да бъдат събрани публичните вземания на задълженото юридическо лице.

Настоящият касационен състав намира за основателни възраженията, изложени от касационния жалбоподател за наличие на втория елемент от фактическия състав на хипотезата чл. 19, ал.1 от ДОПК наличие на действие или бездействие на ревизираното лице, което да представлява укриване на факти и обстоятелства.

У. Т. е бил единственият ангажиран с осъществяването на търговската дейност, сключването на търговски и разпоредителни сделки от името на дружеството, подписвал е първични и вторични счетоводни документи, поради което и е бил наясно относно сключването и изпълнението на всички сделки на дружеството, както и нереалното им отразяване в счетоводството на предприятието, т. е. на същия е било известно притежаваното от дружеството движимо имущество. Следва да се подчертае, предприятието е било действащо към момента на провеждане на данъчната ревизия - извършвало е сделки, притежавало е имущество и след изтичане на срока за декларирането на ДДС и корпоративен данък. Към 31.12.2012 г., към 31.12.2013 г. и към 31.12.2014 г. дружеството е разполагало с активи - машини, производствено оборудване, вземания от клиенти, други вземания, парични средства в банки, както и суми в лева, представляващи касова наличност, описани подробно в РД. Касационната инстанция отчита факта, че ревизията на дружеството, приключила с влязъл в сила РА, е проведена по особения ред, предвиден чл.122, ал.2 от ДОПК, при наличието на предпоставките на чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК - при безспорно установени данни за укрити приходи и доходи и липсата или непредставена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството. В хода на ревизията на ЕООД - то данъчните органи след анализ на относимите обстоятелства по чл.122, ал.2 от ДОПК са определили данъчната основа, върху която да се начисли ДДС за неотчетени приходи от облагаеми доставки, свързани с неотчетени резервации и нощувки. Подаването на справки-декларации по ЗДДС, отразяването на извършените облагаеми доставки по ЗДДС в отчетните регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите, подаването на данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО и ГФО, в които е налице разминаване между декларираното от РЛ и действителното такова, представлява укриване.

Следва да бъде посочено, че отговорността на солидарно задълженото лице по чл. 19, ал. 1 от ДОПК обхваща цялото задължение на лицето по чл. 14, т. 1 ДОПК - дружеството ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИС ЕООД. В случая отговорността на ревизираното лице е ангажирана по чл. 19, ал. 1 от ДОПК и нормата на чл. 19, ал. 4 не е приложима.

На следващо място извършената от настоящата съдебна инстанция проверка по повод оплакванията в касационната жалба установява като неправилни и необосновани изводите на решаващия съд за недоказаност на причинно - следствена връзка между невъзможността да бъдат събрани задълженията за ДДС и корпоративен данък на ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИС ЕООД и поведението на ревизираното лице. Действията на управителя по укриване на факти и обстоятелства, които е било длъжно да обяви пред органите по приходите, касаещи получените облагаеми доставки по ЗДДС, са довели до невъзможност за своевременното събиране на задълженията от страна на приходната администрация.

Налице е обективна невъзможност за събиране на публично правните задължения дружеството ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИС ЕООД. По образуваното срещу дружеството изпълнително дело плащания не са постъпили, а публичните задължения не могат да бъдат събрани от дружеството поради липса на имущество, което е установено след направено пълно проучване на имущественото състояние и категоризация на задължено лице, обективирано в справка № С170016-178-0024572/16.11.2017 г. издадена от публичен изпълнител в Дирекция събиране при ТД на НАП -Пловдив. Установено е, че дружеството не притежава акции и дялове в други дружества, не са установени данни за вземания от трети лица, няма амортизируеми активи в размери, които биха могли да обезпечат задължението на дружеството, липсват данни в Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, няма данни за съставени на негово име актове за държавна собственост, не притежава земеделски земи собствени недвижими имоти. В обобщение дружеството няма имущество, спрямо което да бъде насочено принудително изпълнение, поради което публичният изпълнител е прекратил изпълнителното производство срещу ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИС ЕООД с разпореждане от 09.11.2017 г.

От всичко изложено настоящият касационен състав приема, че при реализиране на отговорността по реда на чл. 21 от ДОПК приходните органи са спазили поредността и са предприели всички необходими процесуални действия за събиране на вземанията от основния длъжник, останали неудовлетворени поради липса на активи на дружеството, от което следва, че е изпълнена и последната предпоставка по чл. 19, ал. 1 от ДОПК.

Неоснователно е и възражението на ответника по касация и жалбоподател в съдебното производство пред АС - Пловдив за изтекла погасителна давност за задълженията, установени на дружеството ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИСЕООД, [ЕИК], за данъчни периоди м.12.2011 г., от 01.07.2012 г. до 31.10.2012 г., от 01.12.2012 г. до 31.01.2013 г., от 01.07.2013 г. до 31.10.2013 г. и от 01.12.2013 г. до 31.01.2014 г., както и за корпоративен данък за 2011 г., 2012 г. и 2013 г.

Задълженията на дружеството за ДДС, за които е ангажирана отговорността на ревизираното лице, са установени с влязъл в сила РА № Р- 16001616003201-091-001 от 23.12.2016 г., неразделна част от който е РД № Р-160001616003201- 092-001/03.11.2016 г. за извършена ревизия на ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИСЕООД по ЗКПО корпоративен данък за периода 01.01.2010 г.- 31.12.2015 г. и по ЗДДС за данъчни периоди от 01.12.2010 г. до 31.12.2015 г., присъединени към настоящата ревизия.

Според чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5 - годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по - кратък срок. С издаването на РА № Р- 16001616003201-091-001 от 23.12.2016 г. на ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИСЕООД по ЗКПО корпоративен данък за периода 01.01.2010 г.- 31.12.2015 г. и по ЗДДС за данъчни периоди от 01.12.2010 г. до 31.12.2015 г., присъединени към настоящата ревизия, който РА е влязъл в сила на 01.07.2019 г., давността е прекъсната на основание чл. 172, ал. 3 от ДОПК, поради което и процесните задължения не са погасени по давност.

Не е изтекла и абсолютната 10 - годишна погасителна давност по чл.172, ал. 2 от ДОПК, която в настоящия случай за най - старите задължения по ДДС - за м.12.2011 г. и за корпоративен данък за 2011 г., е започнала да тече от 01.01.2013 г.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав преценява обжалваното решение като валидно, допустимо, но неправилно, поради което същото следва да се отмени и вместо него да бъде постановено друго, с което жалбата на Г. Т. да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на спора своевременно заявеното от касатора искане за присъждане на разноски, представляващи такива за държавна такса в размер на 1700 лв. и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции следва да бъде уважено, като на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, във връзка с чл. 8, ал. 1, вр. с чл.7, ал.2, т. 6 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/ДВ, бр.88 от 04.11.2022 г./ се определи и присъди такова в общ размер на 54 729,50 лв./ за всяка инстанция по 27 364,75 лв./.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 2 - ро от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 374/24.02.2023 г., постановено по адм. дело №2738/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Т., [ЕГН], гр. Пловдив, [улица], срещу Ревизионен акт № Р 16001618002789 - 091-001 от 25.09.2018 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, в частта му, която е потвърдена с Решение № 450 от 30.07.2019 г. на Директора на Д. О. и данъчно осигурителна практика Пловдив, за ангажирана отговорност по чл.19, ал.1 от ДОПК, за публичните задължения на ЕВЪРГРИЙН ПРОПЪРТИСЕООД, [ЕИК], за данъчни периоди м. 12.2011 г., от м. 07.2012 г. до м.10.2012 г., м.10.2012 г., м.12.2012 г., м. 01.2013 г., от м.07.2013 г. до м.10.2013 г., м.12.2013 г. и м.01.2014 г., общо в размер на 232 813,44 лв. и лихви в размер на 130 270,48 лв. както и за корпоративен данък за 2011 г., 2012 г. и 2013 г., общо в размер 146 772,51 лв. и лихви в размер на 80 635,19 лв.

ОСЪЖДА Г. Т., [ЕГН], гр. Пловдив, [улица], да заплати на Национална агенция по приходите, гр. София, бул. Княз Ал. Дондуков № 52, сумата от 56 429,50 лв. /петдесет и шест хиляди четиристотин двадесет и девет лева и петдесет стотинки/, представляваща направените разноски за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

Членове:

/п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА

/п/ МИРЕЛА ГЕОРГИЕВА